Джейн Ан Кренц
Пророчески сънища (4)

3.

— Какво кара Гуен да мисли, че Болинджър е била убита с паранормални средства? — попита Джъдсън Копърсмит.

Той седеше на верандата на малката къща. Беше наклонил дървения си стол само върху задните крака и бе подпрял маратонките си върху парапета. Притискаше телефона към ухото си, за да чуе какво говори брат му, въпреки шума от разбиващите се в скалите вълни.

Задаваше се буря и малкото градче Еклипс Бей щеше да попадне точно в центъра й. Джъдсън я очакваше с нетърпение. С малко повече късмет бушуващата стихия щеше да отвлече мислите му поне за известно време. Нуждаеше се от нещо, което да отклони вниманието му. Напоследък дните и нощите му се струваха безкрайни.

Нюансите на сивото, които го заобикаляха — от оловното небе до обветрените дъски на къщата, — подсилваха мрачното му настроение, завладяло го след измъкването от подводните пещери. Нощем не можеше да мигне, а ако се случеше да заспи, веднага след това се будеше от кошмари. И положението се влошаваше.

— Гуен има талант — обясни Сам търпеливо. — Също като нас. Забрави ли я?

О, да, помня я, и още как — помисли си Джъдсън. Беше я видял само веднъж преди месец, когато отиде до Сиатъл, за да се запознае с годеницата на Сам — Аби Радуел. А след тази среща нямаше вероятност да забрави Гуен Фрейзиър.

Четиримата бяха отишли на вечеря в един ресторант в модния квартал на града, наречен Саут Лейк Юниън. Още щом погледна зелено-златистите загадъчни очи на Гуен, той веднага се размечта за дълга страстна нощ в леглото с нея. Дори реши, че привличането е взаимно. Не можеше да сбърка енергията, която пробягваше помежду им онази вечер. Беше категоричен в решението си и изобщо не се усъмни, че точно Гуен е тази, която може да отвлече натрапчивите му мисли и да успокои съня му.

Но виденията за бурен секс се изпариха в мига, когато Гуен го погледна и заяви простичко: „Мога да оправям лоши сънища“.

В този момент той осъзна, че е изтълкувал напълно погрешно погледа в мистериозните й очи. Тя не го възприемаше като бъдещ любовник. Виждаше го като потенциален клиент — уязвим и нуждаещ се от професионалния й опит.

А той имаше едно ново правило.

Никога не излизай с жена с паранормални способности.

— Гуен вижда аурите на хората, нали? — изрече той по телефона. — Мъртъвците нямат аури, така че не разбирам как може да долови нещо на място, където е извършено престъпление.

— Аби твърди, че талантът на Гуен е много по-сложен, отколкото тя признава — обясни Сам. — Не забравяй, че двете се познават от гимназията, откакто са били преместени в училището за проблемни тийнейджъри.

— Преместени ли?

— След като парапсихичните им таланти започнали да се проявяват, и Аби, и Гуен били изпратени насила в „Самърлайт Академи“. Това е едно училище с пансион, специализирано в работа с проблемни тийнейджъри — поясни Сам. — В случая с Аби семейството й решило, че тя има психични проблеми. Гуен се озовала там, след като леля й, която я отгледала, починала. Дълга и много тъжна история. Аби ми е разказвала, че на прозорците имало решетки.

Джъдсън тежко въздъхна.

— Сигурно не им е било леко…

— След като се запознах с Аби и Гуен, осъзнах, че ние с теб и Ема не си даваме сметка какви късметлии сме били да растем с родители, които приемат паранормалните ни способности…

Срещата с Аби беше променила живота на брат му, помисли си Джъдсън. Сам се беше влюбил до уши, след като тя беше опитала да го наеме да разследва един случай, свързан с убийство, отмъщение и една рядка книга с парапсихичен шифър.

Двамата бързо обявиха намерението си да се оженят. Уилоу Копърсмит изпадна в лека паника. Предявявайки претенциите си на майка на младоженеца, тя помоли Сам и Аби да изчакат, за да може да планира по-официална сватба.

Накрая постигнаха компромис. Сватбата беше насрочена за края на август, след по-малко от три седмици. Джъдсън беше сигурен, че отстъпката е била направена от Аби, а не от Сам. Аби страстно беше мечтала да има истинско семейство. Сега, когато й предстоеше да стане част от фамилията Копърсмит, тя искаше да започне новия си живот без конфликти с бъдещата си свекърва.

Празненството щеше да се проведе на семейния остров Легаси Айлънд, в малкото градче Копър Бийч. Обикновено замрялото островно селище в архипелага Сан Хуан сега кипеше от вълнение покрай приготовленията. Уилоу и сватбеният агент, когото наеха, бяха впрегнали забележителния си организационен талант, за да подготвят това мащабно събитие за толкова кратко време.

Джъдсън подозираше, че на света нямаше повече от дузина мъже, които биха се радвали на суматохата, свързана с организирането на голяма сватба. Сам не беше сред тях, но той беше младоженецът, така че трябваше да понесе безкрайната върволица от фотографи, цветари и снабдители.

Джъдсън отчасти го съжаляваше, но знаеше, че брат му ще се справи със ситуацията. Във всеки случай беше наясно, че в сегашното си настроение той самият не е добра компания. Освен това беше най-разумно да избягва Уилоу, докато се чувстваше така. Не можеше да излъже майчината й интуиция. Ако тя научеше за повтарящия се кошмар и безсънните нощи, щеше да се побърка от тревога. А това беше последното, от което Сам и Аби се нуждаеха.

— Виж, разбирам, че имаш нужда от почивка, преди да решиш какво ще правим с „Копърсмит Кънсалтинг“ — каза Сам. — Но това е семеен проблем. Аби казва, че Гуен е много разстроена от смъртта на Болинджър. Гуен иска разследване, а местните полицаи няма да си мръднат пръста. Просто те молим да отидеш до Уилби и да разбереш какво се е случило с Болинджър.

— Ами ако се окаже, че Болинджър е била убита с паранормални средства? Какво очаква Гуен да направя, по дяволите? Това не е от случаите, в които мога да се появя на местопрестъплението, да анализирам ситуацията и да прехвърля проблема на Сполдинг, който да се погрижи за него. Обикновените полицаи и следователи не си падат особено по паранормални неща. Трябват им солидни доказателства, за да приключат случая, а това невинаги е възможно.

— Давам си сметка, че е така — рече Сам.

— Затова не поемаме много частни разследвания, забрави ли?

— Да, но този случай е свързан със семейството и приятелите — настоя Сам.

— Знам, но въпросът си остава. Какво очаква Гуен Фрейзиър да направя, ако установя, че приятелката й е била убита, ала не мога да открия никакви доказателства, които да представя на полицията?

— Ще измислиш нещо — каза Сам. — Винаги успяваш. Това е много важно за Аби. Тя смята, че Гуен няма да се успокои, докато не види този случай приключен.

— Приключен, но как?

Сам се замисли, преди да отговори:

— Очевидно Гуен има по-специална история, свързана с Уилби.

— Нещата стават все по-объркани с всяка изминала минута…

— Преди две години Гуен е била част от група от седем души, обект на изследователско проучване на жената, която сега е мъртва. Проучването целяло да се намери начин да се докаже съществуването на паранормалните таланти.

— Можем да заключим, че проучването се е провалило — каза Джъдсън. — Няма как да се докаже нещо, което не подлежи на научно изследване. В лабораторията на Копърсмит работят по този проблем от години.

— Така е. Но не това е същественото от случилото се в Уилби преди две години.

— Още ли има?

— Оказало се, че един от участниците в проучването на Болинджър, някой си Зандър Тейлър, бил сериен убиец… Специализирал се в проследяването и убийството на хора, които твърдят, че имат паранормални способности. Преди да се озове в Уилби, вероятно повечето му жертви са били наистина измамници — ясновидки, гледачки на карти, фалшиви медиуми…

Сетивата на Джъдсън се изостриха. Леко любопитство се надигна в него. За пръв път почувства нещо различно от сивата тежест, която го смазваше, откакто се беше върнал от острова. Свали краката си от парапета и се изправи.

— Чакай да отгатна — каза той. — Зандър Тейлър си е търсил предизвикателство. Включил се е доброволно в проучването, за да открие истински екстрасенси, които да убие.

— Знаеш как мислят лошите. Позна. Успял да ликвидира двама души, участващи в проучването, преди да опита да убие Гуен. Очевидно се провалил, но замалко не успял… Според Аби, Гуен била много травмирана след това нападение. А сега смъртта на Болинджър е възкресила в нея всички лоши спомени и вибрации.

Нова вълна на любопитство заля Джъдсън. Той погледна кехлибарения кристал на пръстена си. Камъкът леко просветваше, защото талантът му се беше задействал…

— Как така не сме чували за този Тейлър? Такава история би гръмнала в новините. Мога да си представя заглавията: Сериен убиец изтребва екстрасенси.

— Не се разчуло за него, понеже никой не разбрал, че той е престъпникът — обясни Сам. — При убийствата в Уилби първите два смъртни случая били отдадени на естествени причини. А смъртта на самия Тейлър е записана като самоубийство.

Джъдсън се загледа в бурния сив океан.

— А местните ченгета какво са казали по въпроса?

— Разбрах, че шефът на полицията в Уилби — някой си Оксли — имал известни подозрения, но не могъл да докаже нищо. За късмет на Гуен.

— Това пък защо?

— Понеже точно Гуен е съобщила за смъртта и в трите случая — обясни Сам. — Знаеш какви изводи би си направил от това един не много компетентен полицай. Човекът, който открива трупа и съобщава за него, обикновено се поставя начело на списъка на заподозрените.

— А тази сутрин е открила още един труп. — Джъдсън подсвирна тихо. — Каква е вероятността това да се случи?

— Ясна ти е гледната точка на Оксли.

Джъдсън опря рамо на една от дървените колони на верандата и се загледа в лятната буря, която се извиваше над океана.

— Добре, трябва да призная, че тук има интересен модел.

— Естествено, когато Оксли пристигнал на местопрестъплението тази сутрин, не скрил подозрението си… Дал да се разбере, че никак не харесва съвпаденията.

— Той наистина ли смята, че Гуен може да е отговорна за всички убийства?

— Оксли така и не е успял да докаже, че е имало убийства. Но си останал със своите подозрения. Гуен не е пряко заплашена от арест, ала заради нейното собствено спокойствие трябва да разбере какво се случва. Тя е близка с Аби и от нея знае, че двамата с теб се занимаваме с паранормални разследвания.

— Занимавахме се, преди да бъда изваден от бизнеса — изтъкна Джъдсън.

— Ще намерим нов клиент. Трябва да има още такива като предишния.

— Много смешно.

— Говоря сериозно — увери го Сам. — Това, че сме загубили най-важния си клиент, не е кой знае каква трагедия, имайки предвид всичко, което знаем за него.

— Освен че беше единственият ни клиент, ако не броим дребните задачи, които ни възлага корпорация „Копърсмит“. И не сме загубили клиента. Аз унищожих проклетата агенция.

— Няма проблем — успокои го Сам. — Ще намерим нов. Според официалната статистика има почти хиляда различни държавни агенции, отдели и офиси, включени в разузнавателната общност на Съединените щати. И още две-три хиляди частни подизпълнители. Сигурен съм, че ще намерим някой, който се нуждае от услугите на консултантска фирма, занимаваща се с паранормални разследвания. Но сега трябва да направим нещо по случая с Гуен Фрейзиър.

Вятърът се усили и сякаш поривите му изостриха сетивата на Джъдсън. Този път ще бъде различно, помисли си той, защото Гуен се нуждаеше от него… Сега тя нямаше да може да го третира като един от клиентите си.

— Добре, ще отида до Уилби и ще огледам какво става — съгласи се Джъдсън.

Последва кратко мълчание в другия край на линията.

— Има още нещо, което трябва да знаеш за Гуен Фрейзиър — добави Сам накрая.

— И кое е то?

— Тя вижда духове.

— Какво каза? — попита Джъдсън.

Ала въпросът му прозвуча прекалено късно. Сам вече беше затворил.

Джъдсън постоя тихо и неподвижно, подготвяйки сетивата си за енергията на задаващата се буря и за срещата с Гуен.

След известно време се обърна и влезе в къщата, за да приготви багажа си за дългия път до Уилби.

Духовете не бяха нищо особено.

Той виждаше по няколко всяка вечер насън.