Елиф Шафак
Дворецът на бълхите (62)

Апартамент №4: Огненотемпераментови

Задъхана, Зелиш Огненотемпераментова се затвори в стаята си и метна върху леглото малкия куфар, който носеше. Хвана се за леглото, за да запази равновесие, и изчака биенето на сърцето й да се нормализира. Денят, който бе избрала, за да избяга от къщи, явно не бе подходящ. В момента, в който прекрачи прага на входната врата, се озова в ужасна бъркотия. От двете страни на улицата се задаваха два червени камиона. Пребледня и замръзна на място. Навън бе по-червено, отколкото можеше да понесе. Сред цветовете по улиците на Истанбул преобладаваше червеното.

„Защо ли се притеснявам? И без друго никога няма да изляза оттук.“ — помисли си тя.

Взе огледалото и погледна лицето си. Цялото бе покрито с петна. Те също бяха червени. Заплака. Най-напред плачеше тихо, а после започна да вие. Изведнъж чу цвъртене. Сякаш някой й говореше. Все още й беше зле, виеше й се свят; залитайки, тръгна по посока на звука. В хола пред прозореца канарчето весело чуруликаше в своята клетка.

„Ти пък защо се радваш? И без друго никога няма да излезеш оттук.“