Елиф Шафак
Дворецът на бълхите (47)

Апартамент № 9: Хигиен Тижен, Су и аз

18:54: Су седеше на креслото и поклащаше кльощавите си нахапани от комари крака. Бе пъхнала ръце в джобовете и чакаше, втренчена в стрелките на часовника, сякаш за да го накара да върви по-бързо. Учителят й идваше точно в уговорения час. Досега не се бе случвало да закъснее дори с пет минути. Но ето, че точността имаше и лоша страна — урокът й винаги свършваше навреме. В началото на урока той слагаше на масата ръчния си часовник и макар никога да не го поглеждаше, както правят отегчените хора, щом свършеше часът, скачаше на минутата.

18:57: Когато чу звънеца, хукна. Идваше три минути по-рано!

През това време Хигиен Тижен беше в кухнята и се опитваше да изчегърта варовика от дъното на чайника. Подсуши ръцете си в снежнобялата престилка и се запъти към вратата. Огледа учителя на дъщеря си от главата до петите. Беше спретнат и чист както винаги. Събу обувките си и нахлузи чифт чехли от кошницата до вратата. През това време майката и дъщерята го гледаха с респект. След това тримата влязоха в хола. Както всеки път, в единия край на правоъгълната маса госпожа Тижен бе приготвила всичко за урока. На бяла покривка бе сложила две бели порцеланови чинии с парченца кекс с кокосови стърготини. До тях бе наредила бели салфетки. Тетрадките с лилии бяха отворени, моливите старателно подострени, пепелникът също бе там. В този дом можеше да се пуши. Хигиен Тижен не смяташе дима и пепелта за мръсотия.

— Нали няма да е нелюбезно, ако продължа да чистя?

Всеки път питаше едно и също. Отвърнах с обичайния си отговор:

— Моля ви, госпожо Хигиен, вършете си работата.

В този момент от банята излезе новата домашна помощница. В едната си ръка държеше кофа с вода, а в другата — парцал на дълга дръжка. След нея с големия корем напред се появи Мерйем, преметнала през рамо снежнобяла хавлия като треньор по бокс или теляк. Заради неудобните чехли на краката си и двете жени се клатеха като патоци.

— Ти още ли работиш? — попитах я аз.

— Не, не — скочи Хигиен Тижен. — Още миналата седмица спря да работи, но без нейната помощ се оказах с вързани ръце. Та заедно измислихме някакъв вариант. Сега Мерйем обяснява кое как се прави. И госпожа Есма, да е жива и здрава, го изпълнява.

Когато чу името си, госпожа Есма, видимо недоволна от своя дял в чистенето, подаде ръка и апатично поздрави. След което трите жени се захванаха за работа и оставиха насаме учителя и ученичката му.

19:00: Докато Су приближаваше стола към масата, тревожно погледна ръчния часовник, прострян като бариера между тях.