Елиф Шафак
Дворецът на бълхите (40)

Апартамент №9: Су и Мадам Лелче

Днес привечер щеше да бъде първият урок на Су по английски език. Бяха се разбрали за 19:00 часа. Погледна часовника със светещи стрелки, който баща й й бе подарил за рождения ден. Показваше 16:35. Имаше още много време. Разходи се притеснена из къщи; всичко наоколо беше бяло. Тъй като майка й отново не бе мигнала цяла нощ, преди час не издържа и си легна.

Отвори прозореца и погледна децата, които си играеха на улицата. Макар да ги наблюдаваше с интерес, и през ум не й минаваше да бъде сред тях дори да можеше. Като единствено дете в семейството нямаше приятел извън училище, както и сродна душа у дома, и тъй като бе възпитана подобаващо, но далеч не бе толкова хрисима, колкото се очакваше, търсеше начин да направи нещо нередно и гледаше игрите на връстниците със стаена омраза. С досада затвори прозореца. Разходи се напред-назад из къщи, като внимаваше да не вдига шум, след което, без да се замисли, открехна външната врата. Не беше забравила близостта, покълнала между нея и жената отсреща в деня, когато хвана въшки и подстрига косата си. Много добре знаеше, че не може да напуска Двореца на бълхите, като изключим ходенето на училище. Само че отсрещният апартамент не се броеше за „навън“.

И направи нещо, което никога досега не бе правила — натисна звънеца на отсрещния апартамент. Отвътре не се чу никакъв глас. Изчака малко, звънна втори път, но този път по-настоятелно. Тъкмо щеше да се откаже, когато вратата на апартамент №10 бавно се отвори.