Елиф Шафак
Дворецът на бълхите (58)

Апартамент №10: Мадам Лелче и боклуците

Службата по чистота в Истанбул и първите боклукчийски коли започнаха да работят през 1868 г. Преди това за тази дейност отговаряше гилдията на търговците от Организацията по преглеждане на боклука^[1], която работеше под контрола на управителя на сметището. По онова време така наречените търсачи, които преглеждаха сметта, също като работещите в чистотата днес, бяха натоварени със задачата, макар отчасти, да отърват Истанбул от всичко, което хората изхвърляха. Но за разлика от предшествениците си търговците събираха отпадъците и преди да ги изхвърлят, отделяха нещата, които не са за изхвърляне. После ги отнасяха в големи платнени торби на брега на морето. Изсипваха ги, подреждаха ги, измиваха ги и щателно да ги оглеждаха. Намираха медни табелки, метални пръчки, неизвити пирони, незахабени платове, непотъмняло сребро, нехаресани подаръци, понякога, когато имаха по-голям късмет, се случваше да намерят изгубени бижута. Често ходеха и на опожарени места. Когато някоя къща в Истанбул, града на пожарите, изгореше до основи, след време търговците прибираха и строителните остатъци. Постъпваха по същия начин — взимаха това, което излизаше от пепелта. Търсачите разпределяха отпадъците. А боклукчиите ги изхвърляха. Тъй като градът се модернизираше, бе въведен нов ред. Преди боклука се изхвърляше край морето, а сега се трупаше на определени за това места.

Колкото до Мадам Лелче, тя бе от търсачите. Търсеше в боклуците неща, които не трябваше да се изхвърлят. И всеки път намираше.