Елиф Шафак
Дворецът на бълхите (20)

Апартамент №7: Аз

Снощи, докато си седяхме на балкона и бавно се напивах, потраквайки по парапета с дългите си нокти с цвят на изсушена кайсия, Етел ме попита:

— Защо не измислиш нещо, та да спреш това безобразие?

Погледнах в посоката, която ми показваше, и видях една жена, която си хвърли боклука до оградата на градината. Вдигнах рамене. Вече нямаше значение дали прозорците ще са отворени, или затворени. Ако човек се сблъска с такава миризма на улицата, ще ускори крачка, ще вдигне прозореца на колата си. Но ако домът, в който живее, стените, вратите и прозорците са пропити с миризма, ако сутрин, когато се събужда, и вечер, когато си ляга, и накъдето и да се обърне вони по този начин, значи е в капан. Всяка вечер, когато се прибирам, пред погледа ми се издига огромна купчина боклук. Различни по размер пликчета с надписи на суперите и бакалиите наоколо, здраво завързани отгоре, но незнайно защо пробити отдолу; случайно изхвърлени картонени кутии, пълни с какви ли не неща; ненужни вещи; разпръснати отпадъци, от които се процежда сок от диня, а отгоре кръжат рояци жужащи мухи. Ето това ме очаква всяка вечер. Очакват ме и котките, които по цял ден лежат и спят върху торбите с боклук. Кльощави или угоени, живеят си в тяхното смърдящо царство и с безразличие наблюдават минаващите хора. Котките, които с всеки изминал ден стават все повече.

Седя на балкона и с тъга наблюдавам нарастващата купчина боклук. Още преди обяд долу вече е пълно с отпадъци, върху всеки плик се трупа нов и така до вечерта. Надвечер идват двама цигани с ръчна количка. Единият е млад, а другият възрастен; дълго се ровят в боклука. Слагат в отделни чували металните кутии, вестниците и стъклените шишета и ги отнасят. Чува се монотонно гризане — котките се ровят в това, на което мухите са хвърлили око. Късно вечер след работно време идва боклукчийският камион, който отнася боклука. Това, което изпадне от камиона, го грабват чайките. И въпреки тона боклукът край оградата никога не изчезва. Понякога вечер намалява, но отново бързо се натрупва и ужасната миризма все така се носи из въздуха.

— Какво да направя? — попитах аз. — Да пазя пред оградата ли?

— Направи нещо, та никой да не иска да изсипва боклука си тук. Хайде сладък, размърдай си мозъка! Все нещо ще измислиш.

И отново изпи ракията си преди мен.

Облегнах се назад и запалих цигара. Неясно защо тази вечер мравките ги нямаше. Докато димът, който издишах, се разнасяше из въздуха, ми хрумна мъничка като въшка идея.