Елиф Шафак
Дворецът на бълхите (38)

Апартамент №10: Мадам Лелче

Мадам Лелче с часове седеше на брега на морето редом с вечните събирачи на вещи, които бяха също като нея. Всеки път, когато топлият южен вятър се разбеснееше, вълните изхвърляха изпочупени платноходки, строшени лопати, компаси с развалени стрелки, загубили посоката рулове, букви от надписите на корабите, останали след пътниците, които отдавна са си отишли, и след тези от тях, които никога нямаше да стигнат до пристана на спокойствието.

Морето, след като се налудува с дюшеците или надуваемите топки, които вълните отвличат по време на почивката, както и с тръстиковите постелки и шапките, които вятърът отнася, ги докарва до различни брегове.

Мадам Лелче прибираше всичко, което морето донасяше, заедно със събирачите на вещи, които бяха досущ като нея.