Питър В. Брет
Защитения (8)

Шеста глава
Тайните на огъня
319 СЗ

Лийша вдигна високо полите си и се втурна с всичка сила към колибата на Бруна, но дотам имаше повече от километър и половина, и дълбоко в себе си тя знаеше, че никога няма да успее навреме. Виковете на семейството й кънтяха зад нея, но звукът им бе заглушен от ударите на сърцето й и от екота на стъпките й.

В едната си страна усещаше остра болка, а гърбът й и бедрата й горяха от колана на Илона. Препъна се и ожули ръцете си, като се приземи на тях. Изправи се пряко сили, без да обръща внимание на болката, и продължи напред само на чиста воля.

На половината път до билкарката, светлината притъмня и новата нощ започна да мами демоните от Ядрото. Мрачни мъгли се заиздигаха и засъбираха в груби извънземни форми.

Лийша не искаше да умре. Осъзна това сега. Прекалено късно. Но дори да искаше да се върне, домът й вече бе по-далеч от колибата на Бруна, а между тях нямаше нищо. Ърни нарочно беше построил къщата си настрана от останалите, заради оплаквания от миризмата на химикалите му. Не й оставаше друг избор освен да продължи право към колибата на Бруна в началото на гората, където дървесните демони се нарояваха.

Няколко ядрона замахнаха към нея, докато минаваше покрай тях, но все още не се бяха материализирали напълно и не успяха да я закачат. Тя усети студенина, докато ноктите им минаваха през гръдния й кош, сякаш бе докосната от призрак, но болка нямаше и тя не намали темпото си.

Толкова близо до гората нямаше огнени демони. Дървесните демони ги убиваха, където ги видеха. Огнената им плюнка можеше да подпали дървесен демон, макар и обикновеният огън да не можеше. Пред нея се материализира въздушен демон, но Лийша ловко го заобиколи. Тънките крака на съществото не бяха годни да я преследват. То нададе вой след нея, но тя продължи нататък.

Лийша съзря светлина пред себе си. Фенерът, който висеше до предната врата на Бруна. Тя впрегна силите си за един последен бяг и се развика:

— Бруна! Бруна, моля те, отвори вратата!

Отговор нямаше и вратата остана затворена, но пътят беше чист и тя дръзна да си помисли, че ще успее.

Тогава обаче един триметров дървесен демон се изпречи на пътя й.

И надеждата умря.

Демонът изрева и показа няколко реда зъби като кухненски ножове. В сравнение с него Стийв изглеждаше хилав — демонът бе чудовище от дебели, сплетени мускули, покрити с броня, възлеста като кората на дърво.

Лийша нарисува защита във въздуха пред себе си, докато отправяше тихи моливи към Създателя да я дари с бърза смърт. В легендите се предполагаше, че демоните поглъщат както тялото, така и душата. Тя предположи, че скоро щеше да разбере.

Демонът пое с дебнещи стъпки към нея, като неумолимо скъсяваше разстоянието между двамата и изчакваше да види накъде тя ще се опита да побегне. Лийша знаеше, че трябва да стори точно това, но дори да не беше парализирана от страх, пак нямаше накъде да избяга. Ядронът преграждаше пътя й към единствената й надежда за убежище.

Чу се изскърцване, когато предната врата на Бруна се отвори и разля нова светлина по двора. Демонът се обърна към старицата, която се появи на прага.

— Бруна! — извика Лийша. — Стой зад защитите! На двора има дървесен демон!

— Очите ми не са това, което бяха, миличка — отвърна Бруна, — но трудно ще пропусна да видя такъв грозен звяр.

Тя направи крачка напред и прекоси защитите си. Лийша изпищя, когато демонът изрева и се хвърли към старата жена.

Бруна остана на място, докато демонът атакуваше, вече на четири крака и с ужасяваща скорост. Тя мушна ръка под шала си и извади дребен предмет, с който докосна пламъка на фенера до вратата. Лийша видя, че предметът се запали.

Демонът почти я беше достигнал, когато тя замахна назад с ръка и го хвърли. Предметът се пръсна и покри дървесния демон с течен огън. Пламъкът озари нощта и макар и на метри от тях, Лийша усети по лицето си лумналата топлина.

Демонът изпищя, изгуби устрема си, претърколи се на земята и се затъркаля в отчаян опит да се изгаси. Огънят бе полепнал здраво за него, независимо, че ядронът се мяташе и виеше в агонията си.

— По-добре влез вътре, Лийша — посъветва я Бруна, докато демона гореше, — да не би да се простудиш.

 

 

Лийша седеше, увита в един от шаловете на Бруна и наблюдаваше парата над чая, от който нямаше никакво желание да пие. Виковете на дървесния демон дълго се чуваха отвън, преди да се превърнат в тих скимтеж и да изчезнат. Лийша си представи тлеещите останки на двора и си помисли, че ще повърне. Бруна седеше до нея в люлеещия се стол и си тананикаше тихичко, докато плетеше пъргаво с куките си. Лийша не разбираше спокойствието й. Тя се чувстваше сякаш никога повече нямаше да постигне мир.

Старата билкарка я прегледа без да продума, само сумтеше от време на време, докато мажеше с мехлем и превързваше раните на Лийша, малка част от които бяха причинени от стремглавото й бягство. Също така тя показа на Лийша как да сгъва и да поставя между краката си чисто парче плат, което да попива кръвотечението, и я предупреди, че трябва да го сменя често.

Но сега Бруна си седеше сякаш нищо необикновено не се беше случило и потракването на куките й, заедно с пращенето на огъня, бяха единствените звуци в стаята.

— Какво му направи на онзи демон? — попита Лийша, когато усети, че не издържа повече.

— Течен демоногън — отвърна Бруна. — Трудно се прави. Много е опасен. Но това е единственото средство срещу дървесни демони, което познавам. Дървеняците не ги хваща обикновен пламък, обаче течният демоногън пърли като огнена плюнка.

— Не знаех, че нещо би могло да убие демон — каза Лийша.

— Казах ти и преди, момиче, че билкарките пазят науката за света — каза Бруна. Изсумтя и се изплю на пода. — Поне една малка част от нас. Може и да съм последната, която знае тази дяволска рецепта.

— Защо не я споделиш с останалите? — каза Лийша. — Бихме могли да се отървем от демоните завинаги.

Бруна се изкикоти.

— Да се отървем, а? — попита тя. — А може би ще се отървем от селото, като го изгорим до основи. Или да се отървем от горите, като ги подпалим. Никоя от познатите ни температури не може и да погъделичка дори огнен демон или да спре каменен. Пламъците на никой огън не могат да се издигнат до височината, на която един въздушен демон лети, нито пък да подпалят езеро или блато, за да достигнат воден демон.

— И все пак — настоя Лийша, — това, което направи тази нощ, доказва от каква полза може да ни бъде. Ти спаси живота ми.

Бруна кимна.

— Пазим знанието на стария свят за деня, в който отново ще има нужда от него, но това знание носи и огромна отговорност. Ако историите за древните войни на мъжете ни казват нещо, то е че не може да се разчита на тях с тайните на огъня.

— Затова билкарите винаги са жени — продължи тя. — Мъжете не могат да владеят подобна сила, без да я използват. С удоволствие бих изпратила на Смит гърмящи пръчки или празнични фишеци, но не бих му казала как се правят.

— Дарси е жена — каза Лийша, — но ти и нея не я научи.

Бруна изпухтя.

— Тая крава дори да имаше акъл да смеси два химикала без да се запали, пак си е на практика мъж в мисленето. Ще я науча да вари демоногън или горящ барут не преди да науча Стийв.

— Утре ще дойдат да ме търсят — каза Лийша.

Бруна посочи изстиващия й чай.

— Пий — нареди тя. — Ще се оправяме с утрешния ден като дойде.

Лийша изпълни нареждането, като забеляза киселия вкус на тъпчиплевела и горчивината на небесничето, и изведнъж се почувства ужасно замаяна. Сякаш някъде отдалеч тя осъзна, че изпуска чашата си.

 

 

Сутринта донесе със себе си болка. Бруна сложи в чая на Лийша твърдокоренче, за да притъпи паренето в раните й, както и спазмите, които стискаха корема й, но сместа хвърли сетивата й в пълно безредие. Стори й се, че се носи над леглото, на което лежеше, а същевременно крайниците й тежаха като олово.

Ърни пристигна скоро след изгрев-слънце. Щом я видя се разплака, коленичи до леглото й и я притисна в прегръдките си.

— Помислих, че съм те загубил — изхлипа той.

Лийша се пресегна немощно и прокара пръсти през оредяващата му коса.

— Ти не си виновен — прошепна тя.

— Отдавна, отдавна трябваше да се изправя срещу нея — призна той.

— Доста меко казано — изсумтя Бруна, докато плетеше. — Никой мъж не бива да дава на съпругата си да го тъпче така.

Ърни кимна, без да има какво да й отвърне. Лицето му се сви, а зад очилата му се появиха още сълзи.

По вратата се затропа. Бруна погледна Ърни, който отиде да отвори.

— Тя тук ли е — чу Лийша гласа на майка си и спазмите й се удвоиха. Почувства се прекалено слаба за да се бори. Нямаше сила дори да се изправи на крака.

Секунда по-късно в стаята нахлу Илона, следвана по петите от Гаред и Стийв, като от две хрътки.

— Ето къде си било, безполезно момиченце! — извика Илона. — Знаеш ли как ме изплаши, като избяга в нощта? Хванали сме половината село да те търси! Заслужаваш така да те набия, че душа да береш на пода!

— Никой няма да бие никого, Илона — каза Ърни. — Ако има някой виновен, то това си ти.

— Млъквай, Ърни — каза Илона. — Ти си виновен, че тя е толкова своенравна, ти и твоето глезене.

— Няма да млъкна — каза Ърни и се изправи срещу жена си.

— Ще млъкнеш, ако си знаеш интереса — предупреди го Стийв и сви юмрук.

Ърни го погледна и преглътна с усилие.

— Не се страхувам от теб — каза той, но думите му излязоха пискливо.

Гаред се изкикоти.

Стийв сграбчи Ърни за яката на ризата му и го вдигна от земята с една ръка, като издърпа назад месестия си юмрук.

— Престани да се държиш като идиот — кресна му Илона, — а ти — обърна се тя към Лийша — веднага се прибираш с нас у дома.

— Никъде няма да ходи — каза Бруна, сложи настрана плетивото си и се подпря на тояжката си за да се изправи: — Единствените, които се прибират, сте вие тримата.

— Затваряй си устата, стара вещице — каза Илона. — Няма да ти позволя да съсипеш живота на дъщеря ми, както съсипа моя.

Бруна се изсмя.

— Аз ли ти го изсипах тоя чай от пом в гърлото или те накарах да вириш краката за цялото село? — попита тя. — Твоето нещастие си е изцяло по твоя вина. Сега ми се махай от колибата.

Илона тръгна към нея.

— Или какво? — предизвика я тя.

Бруна се ухили беззъбо и стовари тоягата си върху крака на Илона, с което предизвика писъка на по-младата жена. Допълни удара си с един в стомаха, Илона се преви на две и с това избликът й приключи.

— Бързо, сега! — извика Стийв.

Захвърли горкия Ърни настрана и заедно с Гаред се втурна към старицата. Бруна изглеждаше не по-съсредоточена, отколкото беше при нападението дървесния демон. Бръкна в шала си и извади шепа прах, който духна в лицата на двамата мъже.

Гаред и Стийв паднаха на пода, впиха ръце в лицата си и се разкрещяха.

— Там, откъде го взех това, Илона, има и още — каза Бруна. — По-скоро ще ви видя всичките ослепели, отколкото да оставя някой да ми нарежда в собствения ми дом.

Илона запълзя към вратата на четири крака, докато предпазваше с ръка лицето си. Бруна се изсмя и помогна на Илона да излезе с един здрав ритник по задника.

— Марш навън и двамата! — викна тя на Гаред и Стийв. — Вън, преди да ви подпаля!

Двамата тръгнаха пипнешком, стенейки от болка, удавили червените си лица в сълзи. Бруна ги насочваше с ударите на тоягата си към вратата, както би направила с псе, което се е изпикало на пода.

— Ако не ви е страх, пак заповядайте! — разхили се бурно Бруна, докато тримата бягаха от двора й.

 

 

Чу се ново тропане по вратата по-късно същия ден. Лийша вече беше станала и шеташе напред-назад, но още беше отпаднала.

— Сега какво? — изрева Бруна. — Не съм имала толкова много посетители откакто ми увиснаха циците!

Закрачи тежко към вратата, отвори я и видя Смит да стои отпред и нервно да кърши ръце. Очите на Бруна се присвиха, щом го видя.

— Аз напуснах — каза тя. — Намери Дарси.

И бутна вратата да я затвори.

— Почакай, моля те — примоли се Смит и посегна да задържи вратата. Бруна се намръщи и той дръпна ръката си, сякаш е била попарена.

— Чакам — каза Бруна изпитателно.

— Става дума за Анди — каза Смит. Имаше предвид един от мъжете, пострадали при атаката на демоните. — Раната в стомаха му започна да гние, та Дарси го разряза и сега кръвта му тече и от двете страни.

Бруна се изплю на ботушите на Смит.

— Казах ти, че така ще стане — каза тя.

— Знам — отвърна Смит. — Ти беше права. Трябваше да те послушам. Моля те, върни се. Ще направя каквото поискаш.

Бруна изсумтя.

— Няма да карам Анди да плаща за твоята глупост — каза тя. — Но ще запомня обещанието ти и ни за миг не си въобразявай, че ще ти се размине!

— Каквото поискаш — зарече се отново Смит.

— Ърни! — изрева Бруна. — Донеси ми платното с билките! Смит ще може да го носи. Ти помогни на дъщеря си да дойде. Отиваме в селото.

Лийша се опираше на ръката на баща си, докато вървяха. Беше я страх, че ще ги забави, но дори в сегашното си отпаднало състояние не изоставаше от тътрещите се нозе на Бруна.

— Би трябвало да те накарам да ме носиш на гръб — измърмори Бруна към Смит по пътя. — Старите ми крака не са толкова бързи, колкото бяха някога.

— Ще те нося, ако поискаш — каза Смит.

— Не ставай идиот — отвърна Бруна.

Половината село се беше събрало пред Свещния дом. Настъпи всеобщо облекчение, когато Бруна се появи, и шепот при вида на Лийша със скъсаната й рокля и рани.

Старухата не обърна внимание на никого, проправи си път между хората и влезе направо вътре. Лийша видя Гаред и Стийв да лежат на болнични легла с влажни кърпи на очите си и преглътна доволната си усмивка. Бруна й беше обяснила, че дозата пипер и вонливка, която им хвърли, няма да им нанесе трайна вреда, но се надяваше, че Дарси не разбира достатъчно, за да им го каже. Илона я изгледа свирепо от мястото си до тях.

Бруна отиде право при леглото на Анди. Той беше плувнал в пот и смърдеше. Кожата му беше пожълтяла, а препаската около слабините му беше изцапана с кръв, урина и изпражнения. Бруна погледна към него и се изплю. Дарси стоеше наблизо. Личеше си, че беше плакала.

— Лийша, развий билките — нареди Бруна. — Имаме работа за вършене.

Дарси изтича и се пресегне да вземе платното от Лийша.

— Аз мога да го направя — каза тя. — Ти самата изглеждаш на ръба на припадъка.

Лийша издърпа платното и поклати глава.

— Това е моето място — каза тя, развърза платното и го разгъна, за да открие многото джобове, пълни с билки.

— Сега Лийша е моят чирак! — извика Бруна, така че всички да я чуят. Погледна Илона право в очите и продължи. — Обетът им с Гаред е разтрогнат и сега тя ще ми служи седем години и един ден! Всеки, който има да каже нещо против това или самата нея, ще има възможността сам да си лекува болните.

Илона отвори уста, но Ърни я посочи с пръст.

— Мълчи! — изрева той.

Илона се ококори, закашля се и преглътна думите си. Ърни кимна и отиде при Смит. Двамата мъже отидоха в ъгъла и започнаха да си приказват нещо тихо. Лийша изгуби представа за времето, докато работеше заедно с Бруна. Дарси без да иска бе срязала червото на Анди, докато се опитвала да изреже демонската гнилоч, и така го бе отровила със собствените му нечистотии. Бруна не спираше да ругае, докато се трудеше да поправи стореното, пращаше Лийша да чисти инструменти, да й носи билки и да забърква отвари. Учеше я в движение, като й обясняваше грешките на Дарси и какво е необходимо, за да се поправят, а Лийша слушаше внимателно.

Накрая, когато вече бяха сторили всичко по силите си, те зашиха раната и я бинтоваха в чиста превръзка. Анди потъна в упоен сън, но изглеждаше сякаш диша по-леко, а кожата му бе по-близко до естествения си цвят.

— Ще се оправи ли? — попита Смит, докато Лийша помагаше на Бруна да се изправи.

— Не и благодарение на теб или Дарси — сопна се Бруна. — Но ако лежи точно там, където е, и прави точно това, което му се каже, ще прескочи трапа.

На тръгване Бруна се отби покрай леглата на Стийв и Гаред.

— Свалете тези глупави превръзки от очите си и спрете да хленчите — сряза ги тя.

Гаред пръв изпълни нареждането и замижа на светлината.

— Аз виждам! — извика той.

— Разбира се, че виждаш, тъпа дървена главо — каза Бруна. — Селото се нуждае от някого, който да пренася тежки неща от едно място на друго, а кьорав няма да ставаш за тази работа. — Тя размаха тоягата си към него: — Но изпречиш ли ми се пак, слепотата ще се окаже най-малката ти грижа!

Гаред пребледня и кимна.

— Добре — каза Бруна. — А сега, кажи си правичката. Отне ли цветето на Лийша?

Гаред се огледа изплашен. Накрая погледът му се заби в земята.

— Не — каза той. — Това беше лъжа.

— По-силно, момче — сопна се Бруна. — Аз съм стара жена и ушите ми не чуват така, както преди.

По-силно, така че всички да чуят, тя попита:

— Отне ли цветето на Лийша?

— Не! — извика Гаред, а лицето му почервеня повече, отколкото след лютящия прах.

Шепотът плъзна като огън из тълпата при тези думи.

Стийв вече си беше махнал превръзката и плесна сина си здраво по тила.

— Като се приберем, ще ти дам да видиш ядрони посред бял ден — изръмжа той.

— Не и в моя дом — каза Ърни. Илона го погледна ядно, но Ърни не й обърна внимание и посочи с палец към Смит: — За вас двамата има стая в странноприемницата — каза той.

— Чиято цена ще си отработите — допълни Смит, — а до месец да сте се изнесли, дори за това време да сте издигнали само един навес.

— Абсурд! — каза Илона. — Не могат да работят за стаята си и да си построят къща за месец!

— Мисля, че ти си имаш свои грижи — каза Смит.

— Какво искаш да кажеш? — попита Илона.

— Иска да каже, че ще трябва да вземеш решение — отвърна Ърни. — Или ще се научиш да спазваш брачния си обет, или ще накарам пастира да го разтрогне и тогава ще можеш да се пренесеш при Гаред и Стийв под навеса им.

— Ти се шегуваш — каза Илона.

— Никога не съм бил по-сериозен — отвърна Ърни.

— Да върви по ядроните — каза Стийв. — Идвай с мен.

Илона го погледна косо.

— Да живея под навес? — попита тя. — Едва ли.

— Тогава най-добре да се отправяш към къщи — каза Ърни. — Ще ти трябва много време да се научиш кое къде е в кухнята.

Илона се навъси и Лийша знаеше, че борбата на баща й едва сега започва, но майка й напусна, както й наредиха, а това беше много красноречиво относно шансовете му.

Ърни целуна дъщеря си.

— Гордея се с теб — каза той. — И се надявам, че някой ден и аз ще те накарам да се гордееш с мен.

— О, тате — каза Лийша и го прегърна, — ти вече го направи.

— Значи ще се прибереш у дома? — попита той с надежда. Лийша се обърна към Бруна, после към него и поклати глава.

Ърни кимна и отново я прегърна.

— Разбирам.