Питър В. Брет
Защитения (13)

Единадесета глава
Пробив
321 СЗ

— Залагам три луни, че ще тръгне на изток — каза Геймс, докато подрънкваше със сребърните монети към надигащия се Еднорък.

— Дадено — каза Уорън. — Три нощи поред тръгва на изток. Готов е за промяна.

Както винаги, каменният демон започна да души наоколо преди да изпробва защитите на портите. Вървеше методично, без да пропуска нито едно местенце. Когато портата се оказа непробиваема, ядронът пое на изток.

— Нощите да ме вземат — изруга Уорън. — Бях сигурен, че този път ще направи нещо друго.

Тръгна да рови в джоба си за монети, докато писъците на демона и пращенето от задействаните защити заглъхнаха.

Двамата стражи погледнаха над перилото, забравили вече за баса, и видяха Едноръкия с любопитство да разглежда стената. Около него се насъбраха и други ядрони, но стояха на почтително разстояние от гиганта.

Изведнъж демонът се хвърли напред сам, с два изпънати напред нокътя. От защитите не изхвръкнаха искри и до ушите на стражите достигна ясният звук от пропукване на камък. Кръвта им се смрази.

С победоносен рев каменният демон удари отново, този път с цяла ръка. Дори на звездна светлина стражите видяха каменния къс, който отчупи с ноктите си.

— Рогът — извика Геймс и хвана перилото с треперещи ръце. Усети топлина по крака си и след миг осъзна, че се е подмокрил: — Надуй рога!

Не последва раздвижване около него. Той погледна към Уорън и видя как колегата му със зяпнала уста се е втренчил в каменния демон. Една-единствена сълза се стичаше по бузата му.

— Надуй проклетия рог! — кресна Геймс, Уорън се сепна от вцепенението си и се затича към стойката на рога. Направи няколко опита, докато успее да изкара звук. Едноръкия обаче вече се въртеше и блъскаше стената с шиповете на опашката си, и при всеки следващ удар успяваше да изкърти все по-голямо парче от камъка.

 

 

Коб разтърси Арлен, за да го събуди.

— Кой… к’во има? — попита Арлен и потърка очи. — Сутрин ли е вече?

— Не — отвърна Коб. — Надули са роговете. Има пробив.

Арлен бързо се изправи на леглото, лицето му се смрази.

— Пробив? В града има ядрони?

— Да — съгласи се Коб, — или скоро ще има. Ти ставай!

Двамата се втурнаха да палят лампи и да събират инструментите си; облякоха си дебели наметала и ръкавици без пръсти, които да ги предпазят от студа, но да не попречат на работата им.

Роговете отново зазвучаха.

— Два пъти — каза Коб. — Веднъж кратко, веднъж дълго. Пробивът е между първата и втората наблюдателна кула на изток от главната порта.

Отвън се чу трополенето на копита по паважа, последвано от удари по вратата. Отвориха я и видяха Рейджън, напълно екипиран с броня и с дълго, дебело копие в ръка. Щитът му беше закачен на седлото на здрав боен кон. Не беше лъскав и нежен бегач като Нощно око, а военен жребец, плещест и зъл, отгледан за нуждите на отдавна отминали времена.

— Елиса не е на себе си — обясни вестоносецът. — Изпрати ме да ви опазя живи.

Арлен се намръщи, но капчица от страха, който го беше обзел при събуждането, се изпари с идването на Рейджън. Впрегнаха якото си пони в служебната каручка и потеглиха по посока на писъците, ударите и проблясващите около пробива сияния.

Улиците бяха пусти, вратите и кепенците — здраво залостени, но Арлен виждаше процеждащата се по ръбовете им светлина и знаеше, че хората в Мливари са будни, гризат си ноктите и се молят защитите им да издържат. Чу плач и се замисли колко зависими бяха Мливарийците от своята стена. Пристигнаха в обстановка на пълен хаос. Стражи и Защитници лежаха мъртви или умиращи на павираните улици, копията им бяха пречупени или догаряха. Трима разкървавени войници се бореха да задържат въздушен демон достатъчно дълго на земята, докато двама защитнически чираци го хванат в преносим кръг.

Други тичаха напред-назад с кофи с вода и се опитваха да потушат многобройните малки пожари, а в същото време огнените демони весело подскачаха и палеха всичко, което можеха да достигнат.

Арлен погледна пробива и се изуми, че ядрон би могъл да прокопае тунел през шестметрова стена от масивен камък. Демоните задръстиха дупката и започнаха да се драскат един друг в битка кой по-напред да влезе в града. Въздушен демон се шмугна през отвора и тръгна да се засилва, разперил криле. Един от стражите метна копието си по него, но не уцели и демонът литна над града необезпокояван. Миг по-късно огнен демон скочи върху вече невъоръжения страж и разкъса гръкляна му.

— Бързо, момче! — извика Коб. — Стражите ни печелят време, но няма да издържат дълго срещу пробив с такъв размер. Бързо да го запечатаме!

Той скочи от каручката с изненадваща ловкост и грабна два преносими кръга от дъното, като подаде единия на Арлен.

Заедно с Рейджън, който яздеше около тях за да ги прикрива, те хукнаха към базовия флаг на гилдията си и влязоха в защитния кръг около него. Невъоръжени билкарки лекуваха там подредените в редици ранени и безстрашно се втурваха извън кръга, за да помогнат на онези, които, залитайки, се опитваха да се доберат до убежището. Бяха твърде малко, за да се погрижат за толкова много пострадали.

Посрещнаха ги Майка Джоун, съветникът на херцога, и майстор Винсън, водачът на Гилдията на защитниците.

— Майстор Коб, радваме се, че сте… — започна Джоун.

— Къде има нужда от нас? — попита Коб Винсън, като изцяло игнорира Джоун.

— Главния пробив — отвърна Винсън. — Заемете се със стълбовете за петнадесет и за тридесет градуса — каза той и посочи към купчина защитни стълбове. — И, за Създателя, внимавайте! Върлува един проклет каменен демон там — онзи, който пръв направи пробива. Преградили са му пътя към града, но ще трябва да прекосите защитите, за да стигнете до позициите. Вече уби трима защитници, и един Създател знае колко стражи.

Коб кимна и с Арлен се отправиха към купчината.

— Кой беше на смяна по здрач тая нощ? — попита той, когато двамата с Арлен нарамиха инструментите си.

— Защитникът Макс и чираците му — отвърна Джоун. — Херцогът ще ги обеси за това.

— В такъв случай херцогът е глупак — каза Винсън. — Никой не знае какво се е случило тук, а в момента Мливари се нуждае от всеки свой защитник, че и от повече. — Той издиша тежко и бавно. — И без това след тази нощ ще останат доста по-малко.

 

 

— Първо си нагласи кръга — каза Коб за трети път. — Като застанеш вътре на сигурно, сложи стълба на стойката му и изчакай магнезия. Ще блесне като слънце, така че си покрий очите, докато мине. Тогава нагласяваш своя стълб спрямо лицето на централния. Не се опитвай да го свързваш с останалите стълбове. Довери се на другите защитници, че всеки от тях ще си свърши работата. Напаснеш ли го точно, забий колчетата в земята, за да го застопориш на място.

— И после? — попита Арлен.

— Ядроните веднага ще се скупчат около теб, но ти остани в кръга, докато не ти кажат да излезеш — изкрещя Коб. — Независимо какво виждаш, дори да ти се наложи да стоиш цяла нощ! Ясно ли е?

Арлен кимна.

— Хубаво — каза Коб. Той се загледа в хаоса, изчака, изчака и извика: — Сега!

Двамата се втурнаха. Заобикаляха огньове, тела и отломки, и тичаха към позициите си. Секунди по-късно, когато вече бяха подминали няколко сгради, пред тях се извиси едноръкият каменен демон, който стърчеше над отряд стражи и дузина трупове. На светлината на фенерите се виждаше, че ноктите и зъбите му лъщят от кръв.

Кръвта на Арлен се смрази. Той спря на място и погледна към Рейджън; вестоносецът в миг отвърна на погледа му.

— Сигурно преследва Кийрън — каза кисело Рейджън.

Арлен отвори уста, но преди да успее да отговори, Рейджън изкрещя:

— Внимавай! — и замахна с копието си към Арлен.

Момчето падна и изпусна стълба си, при което си удари здраво коляното на калдъръма. Чу пропукването, когато тъпия край на копието перна през лицето пикиращ въздушен демон, и се претърколи точно навреме, за да види как демонът отскача от щита на вестоносеца и се сгромолясва на земята.

Рейджън пришпори бойния си кон в галоп, стъпка изчадието, сграбчи Арлен миг след като той успя да вдигне стълба си от земята, и къде с влачене, къде с носене, го довлече до позицията му. Коб вече беше сложил преносимия кръг и подготвяше стойката за защитния си стълб.

Арлен не загуби време в разпъването на собствения му кръг, но очите му не спираха да се стрелкат обратно към Едноръкия. Демонът дращеше по набързо поставените пред него защити и се мъчеше да премине със сила. Арлен виждаше слабите места в мрежата, всеки път когато тя лумваше, и знаеше, че тя няма да издържи вечно.

Каменният демон подуши въздуха и внезапно се взря напред, при което срещна очите на Арлен. Двамата вкопчиха погледите си в надпревара за сила на волята, но Арлен пръв не издържа и погледна надолу. Едноръкия нададе вой и удвои усилията си да премине през отслабващите защити.

— Арлен, спри да зяпаш и си свърши проклетата работа! — изкрещя Коб и сепна Арлен от унеса му.

Момчето напрегна всичките си сили да се изолира от писъците на ядрона и виковете на стражите, разпъна сгъваемата желязна стойка и сложи защитния си стълб в нея. Нагласи, доколкото можа на сумрачната мъждукаща светлина, позицията на ъгъла му и покри с ръка очите си в изчакване на магнезия. Искрата блесна миг по-късно и превърна нощта в ден. Останалите защитниците също бързо ориентираха стълбовете си спрямо точните ъгли и ги застопориха в земята. Помахаха си един на друг с бели кърпи, за да дадат знак, че са готови.

След като свърши работата си, Арлен огледа останалата част от територията. Няколко защитници и техните чираци все още се мъчеха да нагласят стълбовете си. Един стълб лумна от демонски огън. Ядроните пищяха и отскачаха назад от магнезия, ужасени, че по някакъв начин омразното им слънце е изгряло. Стражи ги атакуваха с копия в опит да ги изтикат извън защитните постове, преди отново да са се опомнили. Рейджън правеше същото, галопираше наоколо върху бойния си жребец, а лъснатият му щит отразяваше светлината и караше ядроните да бягат през глава от него.

Но фалшивата светлина не можеше да рани ядроните. Едноръкия не се отдръпна, когато група стражи, одързостени от светлината, метнаха по него копията си. Върховете на повечето се счупиха в бронята на каменния демон или се плъзнаха по нея, а той замахваше към бойците, сграбчваше ги и ги измъкваше от защитите им с лекотата на дете, което размахва кукла.

Арлен гледаше касапницата с ужас. Демонът отхапа главата на един мъж и хвърли тялото му обратно при другите, с което събори няколко от тях. Друг размаза с крак, а трети запрати във въздуха с един размах на въоръжената си с шипове опашка. Човекът се приземи тежко и не се изправи.

Защитите, които задържаха демона, бяха потънали под телата и кръвта, и Едноръкия си проправяше път напред като убиваше на воля. Стражите заотстъпваха назад, някои направо побягваха, но махнеха ли се от пътя му, биваха забравени, тъй като грамадният ядрон се хвърли срещу преносимия кръг на Арлен.

— Арлен! — извика Рейджън, докато се въртеше наоколо с коня си.

Паникьосан при вида на нападащия демон, вестоносецът явно беше забравил за преносимия кръг, в който се намираше момчето. Той насочи копието си, пришпори коня и се впусна в галоп, взел на прицел гърба на Едноръкия. Каменният демон го чу да се приближава, обърна се в последния момент, застана стабилно и пое копието с гърдите си. Оръжието се строши, а гигантският демон замахна презрително с нокти и разби черепа на коня. Главата му се изви настрани и тялото му се люшна в кръга на Коб, като блъсна майстора в защитния му стълб. Стълбът се изкриви. Рейджън нямаше време да се измъкне и животното го повлече със себе си на земята, затисна крака му и го прикова на място. Едноръкия тръгна към него, за да го довърши. Арлен изкрещя и се огледа за помощ, но нямаше откъде да намери такава. Коб, сграбчил защитния стълб, се опитваше да се изправи. Всички останали защитници около пробива подаваха сигнала. Бяха сменили горящия стълб и сега само този на Коб не беше на място, но нямаше кой да му помогне. Стражата на града беше значително оредяла при последното нападение на Едноръкия. Дори Коб да успееше бързо да поправи стълба, Арлен знаеше, че Рейджън е обречен. Едноръкия беше от нежеланата страна на мрежата.

— Ей! — извика той и престъпи кръга, размахал ръце. — Ей, грознико!

— Арлен, връщай се обратно в проклетия си кръг! — изкрещя Коб, но вече беше късно. Главата на каменния демон се врътна назад, щом чу гласа на Арлен.

— Страхотно, чу ме — промърмори Арлен, лицето му пламна и веднага след това изстина. Хвърли поглед отвъд защитните стълбове. С оредяването на магнезиевите експлозии ядроните ставаха все по-самоуверени. Всеки опит да се стигне до там би бил равен на самоубийство.

Арлен обаче си спомни за предишните си срещи с каменния демон и как той ревниво го беше пазил за себе си. С тази мисъл той се обърна, хукна покрай защитните стълбове и с това привлече вниманието на съскащ огнен демон. Ядронът се метна към него с лумнали очи, но същото стори и Едноръкия, който скочи, за да размаже по-малкия демон.

Докато звярът се извръщаше към него, Арлен вече тичаше между защитните стълбове. Едноръкия замахна силно към него, но лумна светлина и намеренията му бяха осуетени. Коб вече беше оправил своя стълб и затворил мрежата. Едноръкия изпищя от ярост, заблъска по защитата, но тя беше непробиваема.

Арлен дотича до Рейджън. Коб го прегърна с всичка сила, а после го перна по ухото.

— Ако още веднъж ми се направиш на герой — предупреди го майстора, — ще ти счупя мършавия врат.

— А аз бях дошъл, теб да пазя… — съгласи се Рейджън слабосилно, а устата му трепна в усмивка.

 

 

В града все още скитаха ядрони, когато Винсън и Джоун разпуснаха защитниците. Оцелелите стражи помогнаха на билкарките да пренесат ранените до градските болници.

— Не трябва ли някой да убие тези, които се измъкнаха? — попита Арлен, докато внимателно полагаха Рейджън в задния край на каручката. Кракът му беше натрошен, а билкарките му бяха дали чай за успокояване на болката, който го правеше сънен и незаинтересован.

— За какво им е? — попита Коб. — Това само ще погуби ловците, а на сутринта няма да има значение. По-добре да влизаме. Слънцето ще се справи с всеки ядрон, останал в Мливари.

— Остават часове до изгрева — възропта Арлен и се качи в каручката.

— Ти какво предлагаш? — попита Коб с изтощен поглед, докато се возеха. — Тази нощ видя пълната мощ на охраната на херцога в действие, стотици мъже с копия и щитове. Обучени защитници също. Видя ли поне един убит демон? Разбира се, че не. Те са безсмъртни.

Арлен поклати глава.

— Те се убиват един друг. Виждал съм го.

— Те са магически, Арлен. Могат да си причинят един на друг това, което никое оръжие на смъртен не може.

— Слънцето ги убива — каза Арлен.

— Слънцето е сила, отвъд теб и мен — отвърна Коб. — Ние сме просто защитници.

Те завиха по улицата и зяпнаха. Пред тях на улицата беше проснат изкормен труп, а кръвта му боядисваше камъните в червено. Части от него все още димяха. Острата смрад на изгоряла кожа изпълваше въздуха.

— Просяк — каза Арлен, като забеляза дрипите му. — Какво ли е правил навън посред нощ?

— Двама просяци — поправи го Коб, покрил с кърпа носа и устата си, и посочи друг, разкъсан наблизо. — Сигурно са ги отпратили от приюта.

— Нима могат да правят това? — попита Арлен. — Мислех си, че обществените приюти са длъжни да прибират всички.

— Само докато не се напълнят — каза Коб. — Тези места и без това не са голямо убежище. Хората там се сбиват за храна и дрехи, когато пазачите ги заключат за през нощта, а на жените причиняват и по-лоши неща. Много от тях предпочитат риска да останат на улицата.

— Защо някой не направи нещо по въпроса? — попита Арлен.

— Всички са съгласни, че има проблем — каза Коб. — Но гражданите казват, че това е проблем на херцога, а херцога не вижда смисъл да защитава онези, които не допринасят за града.

— Значи, по-добре да дадеш на стражите да се приберат по домовете си за през нощта и да оставиш на ядроните да разрешат проблема — изръмжа Арлен.

Коб нямаше какво да отговори, освен да тръсне юздите, нетърпелив да се махне от улиците.

 

 

Два дни по-късно целият град беше събран на главния площад. Беше издигнато бесило и под него стоеше защитникът Макс, който бе на смяна в нощта на пробива.

Самият Юкор не присъстваше, но Джоун прочете указа:

— В името на херцог Юкор, Светлина на Планините и Владетел на Мливари, ти си признат за виновен в неизпълнение на дълга си, допускайки пробив в защитената стена. Осем защитници, двама вестоносци, три билкарки, тридесет и седем стражи и осемнадесет граждани платиха цената на твоята некомпетентност.

— Все едно, ако защитниците станат девет, нещата ще се оправят — промърмори Коб.

Освирквания и съскане се надигнаха от тълпата, и към защитника, който стоеше с наведена глава, полетяха боклуци.

— Присъдата е смърт — обяви Джоун, няколко мъже с качулки хванаха ръцете на Макс и го отведоха до въжето. Сложиха примката на врата му.

Висок, широкоплещест пастир с буйна черна брада и тежка роба отиде при него и нарисува защита на челото му.

— Нека Създателят да прости грешката ти — каза напевно светият мъж — и дари всички ни с чистота на сърцата и делата, за да спрем Нашествието и да бъдем Избавени.

Той се отдръпна настрана и капакът падна. Тълпата заликува, когато въжето се опъна.

— Глупаци — изплю се Коб. — Един човек по-малко, който да се бори със следващия пробив.

— Какво имаше предвид? — попита Арлен. — За Нашествието и Избавлението?

— Просто глупости за да вкарват в ред тълпата — каза Коб. — Най-добре ще е да не си пълниш главата с тези неща.