Инга Линдстрьом
Лято на Лилязее (9)

„Значи тук се беше скрила, за да ближе раните си.“

Стен знаеше, че циничните му мисли са неуместни, но в този миг му беше все едно. Беше ядосан на Хана, защото това беше по-лесно, отколкото да мисли за собствените си грешки. Не той беше този, който изведнъж постави целия им живот под въпрос. Беше готов да признае грешката си и да се разкае само и само Хана да даде още един шанс на брака им.

Държеше се мило с Брит, но Хана беше жената за него. Тя нямаше високи изисквания — нито към него, нито към живота. Беше представителна, когато това се изискваше от нея, държеше го далеч от дребните всекидневни грижи и между другото припечелваше по нещо.

Хана не беше скучна съпруга, но на Стен една жена не му беше достатъчна. Всичко беше наред, докато не прояви непредпазливост и жена му не го хвана.

Слезе от кабриолета си и започна да се върти около къщата. Тук ли беше? Лина му беше описала пътя подробно, а и знаеше, че баща й ще дойде. Във вилата обаче сякаш нямаше никого.

Когато отново отиде до колата, насреща му се зададе Лина с две торби, пълни с покупки. Лицето й изглеждаше угрижено. Щом вида баща си, момичето пусна торбите на земята, затича се към него и се хвърли в ръцете му.

— Татко!

— Милата ми! — Стен вдигна дъщеря си и я завъртя, както правеше някога, когато тя беше малка.

След това я свали на земята и отбеляза:

— Хубаво е тук. Трябваше да дойда много по-рано.

Лина отново прегърна баща си.

— Толкова се радвам, че си тук.

Стен имаше чувството, че дъщеря му не просто се радва, а направо изпитва облекчение. Лина искаше да го разведе из къщата, но се сети за торбите с покупките, затича се, вдигна ги от земята и подаде едната на баща си. Тя не спираше да говори, разказваше за Кунгсхолт и за това колко хубаво е тук, и че специално е отишла да напазарува, защото татко идва днес и тя лично ще сготви спагети по болонски — единственото ястие, което умееше да приготвя що-годе прилично.

Стен не я прекъсна, макар че му се искаше да я попита къде всъщност е майка й. Във всеки случай не беше в къщата. Лина му показа всички стаи и не каза нищо, когато баща й донесе куфара си от колата и го остави в спалнята на Хана.

Стен изобщо не беше сигурен, че Хана би одобрила действията му, но това те можеха да обсъдят по-късно, в отсъствието на Лина.

Макар да беше по-скоро късен следобед, отколкото ранна вечер, Лина се зае с готвенето и сложи масата на ливадата край езерото. Хана все още не се беше прибрала и когато Стен най-сетне попита за нея, Лина небрежно му обясни, че майка й е отишла на среща с някакъв доставчик на сирене. По-късно, когато двамата седяха отвън и чакаха Хана, Лина заговори за плановете си за бъдещето.

* * *

Откакто видя Пер и Хана на катера, Грета не можеше да си намери място. Макар да се познаваха отскоро, двамата, изглежда, доста се бяха сближили.

След като Улрика й беше казала, че Пер я харесва, Грета беше в приповдигнато настроение. Откакто го беше видяла за първи път, тя се надяваше да се съберат, а Улрика упорито подхранваше надеждите й. Нима всичко беше свършило, преди да започне?

Грета поклати леко глава, за да прогони картината на Пер и Хана заедно, която постоянно беше пред очите й.

Тя се досещаше къде отиваха двамата. Знаеше за ресторанта на острова, който влюбените двойки толкова харесваха. Пер никога не беше водил Грета там.

Улрика беше намекнала, че е било грешка да се дава вилата под наем на Хана. Грета искаше да изгони съперницата си от Кунгсхолт колкото е възможно по-бързо.

Тя присви вежди и се замисли. Всъщност беше съвсем просто. Просто щеше да каже, че къщата е наета от следващата седмица и че никоя друга вила не е свободна.

Грета знаеше наизуст разписанието на катера, който ходеше не само до острова, но и на други места край езерото; знаеше и кога лодката ще се върне в Кунгсхолт. И макар да й беше тежко, тя трябваше да изчака завръщането на Хана и Пер.

* * *

На Хана й се искаше да спре времето и да остане завинаги тук, на този остров с Пер. Тук всичко й се струваше толкова лесно и просто. А в действителност не беше така.

Докато пътуваха към селото, Хана стоеше притихнала. Този път обаче не цареше онова мълчание, което свързва и сближава хората. Тя се измъчваше от въпроса как щеше да продължи всичко това. Не искаше да се връща към предишния си живот, в който се беше държала така, както се очакваше от нея. Искаше да пие от извора на живота с пълни шепи. Мечтаеше да преоткрие любовта и страстта — всичко онова, което й беше липсвало през изминалите години.

Катерът акостира край селото. Пер й подаде ръка и двамата слязоха от лодката. Хана го погледна с благодарност.

— Беше прекрасна вечер.

Той се усмихна в знак на съгласие.

— Която непременно трябва да повторим, нали?

Хана не намери сили да се усмихне. Препятствията, които стояха пред нея, й изглеждаха непреодолими.

— Първо трябва да изясня някои неща — каза тя сериозно.

— Със съпруга си?

— И с него — Хана кимна. — Но преди всичко със самата себе си. С мъжа ми се скарахме жестоко в Стокхолм. И друг път се е случвало, но сега не знам как да постъпя. Трудно ми е да взема окончателно решение.

— Боиш се да го напуснеш?

Може би през цялото време Пер си беше задавал този въпрос. Хана не спираше да се пита същото, откакто видя Стен с Брит.

Дали изпитваше страх? Първия път, когато хвана Стен с друга жена, тя му прости и се показа готова за ново начало. Сега беше различно. Хана чувстваше, че не може да живее със Стен, защото никога повече нямаше да му се довери. Защо тогава й беше толкова трудно да сложи край?

— Досега винаги съм мислела, че трябва да спася брака си заради Лина — каза тя след дълго мълчание.

— Дъщеря ти е голяма.

Хана се разкъсваше вътрешно. Тя повдигна рамене.

— Просто се надявах, че със Стен ще имаме още един шанс. Толкова отдавна сме заедно. Не мога да си тръгна просто така.

Сега Пер изглеждаше толкова безпомощен, колкото се чувстваше и Хана.

— Мога ли да направя нещо за теб? Да ти помогна по някакъв начин?

Тя оцени високо факта, че Пер я остави да вземе сама това решение и не се опита да я убеждава да напусне Стен.

— Благодаря ти — каза тя сърдечно и го погали нежно по бузата. — Трябва сама да се справя с това.

Пер кимна разбиращо и й предложи да я откара до къщи. Хана отклони поканата. Искаше да повърви пеша, да остане за малко сама с бурята от чувства и мисли, която бушуваше в нея, и да се опита да се овладее.

Вместо да мине през селото, пое покрай езерото. Вдишваше дълбоко чистия въздух и усещаше мекия полъх на вятъра в косите си и топлината на слънцето върху кожата си.

Гледаше езерото, чиято повърхност слънцето беше обсипало с безброй светли точици, и слушаше тихото шумолене на тръстиката покрай брега. Докато наблюдаваше околностите, у нея се надигна чувство, което не можеше да определи.

После изведнъж разбра какво изпитва в този момент. Чувстваше се у дома си. При това в много по-голяма степен, отколкото когато и да било в Стокхолм.

В един миг всичко й се стори просто и ясно. Като че ли вече знаеше какво трябва да направи, за да се почувства отново човек. „И отново жена“ — помисли си веднага.

Хана се забави доста по пътя към къщи. В мислите си тя подреждаше онова, което щеше да каже на Стен. Искаше да му се обади още днес.

Лина също трябваше най-сетне да узнае истината. Не цялата. Хана не искаше да споменава случката между Стен и Брит дори това да означаваше, че тя самата ще трябва да поеме вината за разтрогването на брака.

Когато се приближи до вилата откъм езерото, Хана замръзна на мястото си. Стен седеше край градинската маса, а Лина стоеше зад него и го прегръщаше.

— Може би ще отида да следвам в Гьотеборг — чу Хана гласа на дъщеря си. — Но първо ми се ще да отида за една година в чужбина.

— И къде по-точно? — попита Стен. — Всъщност и Гьотеборг не е никак близо.

— Глупости, татко, Гьотеборг е само… — Лина леко извърна глава встрани и видя майка си. Момичето се отдели от баща си и забърза към нея, за да я прегърне.

— Идваш си точно навреме, мамо. Видя ли, татко е тук! Тъкмо мислехме да вечеряме.

Хана се усмихна насила и едва отговори на поздрава на Стен.

— Успях да се сменя с един колега — обясни Стен — и реших, че е добра идея да ви посетя.

Хана кимна мълчаливо. Стен знаеше много добре какво е мнението й за идеята му.

Лина гледаше несигурно ту баща си, ту майка си, после изтича в къщата и се върна с голяма чиния, пълна със спагети и доматен сос.

— Да започваме, че яденето ще изстине. — Тя сложи чинията на масата.

Стен отговори, като не сваляше поглед от Хана:

— Да, да започваме — думите му прозвучаха като молба. — Да започнем всичко отначало.

Атмосферата по време на вечерята беше напрегната. Отначало Лина се опита да завърже разговор, но каменното лице и едносричните отговори на Хана я обезсърчиха.

Хана виждаше, че дъщеря й е ядосана, но просто не можеше да постъпи по друг начин. Беше бясна на Стен, задето за пореден път беше действал на своя глава въпреки изричната й молба. Типично за него. Важно беше само онова, което той искаше.

Най-накрая привършиха с яденето.

Обзета като че ли от горещото желание да избяга от напрегнатата обстановка, Лина се зае с разчистването на масата. Хана изчака, докато дъщеря й се отдалечи достатъчно, за да не може да чува разговора им.

— Мислех, че сме се разбрали — сопна му се тя. Седеше начело на масата, а Стен беше от дясната й страна.

— Не издържах — отвърна той с нещастна физиономия. — Просто не можех да седя в Стокхолм и да чакам евентуално да ми кажеш, че всичко между нас е приключило. И когато Лина ми се обади, реших веднага да дойда. Хана, знам, че направих грешка. Разкайвам се дълбоко.

— Сега не искам да говоря за това — отвърна Хана.

— Но ние трябва да говорим — гласът на Стен звучеше умолително. Той искаше да каже и още нещо, но в този момент Лина се върна. До нея вървеше Грета.

— Ах, не исках да преча — Грета гледаше ту Стен, ту Хана.

— Изобщо не ни пречите — Хана махна с ръка. Грета се беше появила в най-подходящия момент. Хана не искаше да говори със Стен. Не му беше нито времето, нито мястото.

Тя запозна Грета с мъжа си и я покани да седне.

— Хубаво е, че сте успели да дойдете — обърна се Грета към Стен. Погледът й продължаваше да блуждае между двамата съпрузи. На лицето й се разля широка усмивка, сякаш много се радваше на нещо.

— Да, успях — кимна учтиво Стен.

— Какво ще правите през следващите дни? — попита Грета и веднага предложи: — Какво ще кажете за една разходка с лодка? Имам няколко лодки, които давам под наем — тя погледна Лина. — В момента обаче разполагам само с двуместни.

— Жалко — отбеляза Хана.

Само това липсваше — да остане насаме със Стен в лодка насред езерото. При самата мисъл я обземаше чувство за безпомощност.

Стен явно също схвана, че във водата Хана не може да му избяга. Той показа колко очарован е от предложението на Грета. Лина пък беше направо във възторг.

— Чудесно. Тогава вие двамата ще прекарате един романтичен ден заедно — предложи тя. Опитите й да помири родителите си бяха толкова трогателни, че на Хана сърце не й даде да откаже направо.

— Но на теб ще ти е скучно сама — каза Хана и забеляза, че доводът й звучи глупаво. Вероятно за всички присъстващи беше ясно, че не изпитва и най-малко желание да се разхожда с лодка.

В своята младежка наивност Лина явно наистина беше убедена, че малко романтично настроение е достатъчно, за да се сдобрят родителите й.

— Един ден мога да се забавлявам и без вас — каза тя.

„Не!“ — извика нещо в Хана. Сякаш една разходка с лодка беше достатъчна, за да забрави всичко, което се беше случило в последните дни. При това не ставаше дума само за изневярата на Стен, но и за нейните собствени, доста объркани чувства. Откакто Хана срещна Пер, всичко се промени. Вече нямаше връщане назад. Но както вече беше установила, не му беше нито времето, нито мястото да говори за това със Стен. Още повече в присъствието на Лина и Грета.

За Грета всичко беше решено.

— Добре — каза тя и се надигна. — Тогава просто елате утре сутрин в девет при езерото. Сигурна съм, че разходката ще ви хареса.

Изведнъж Грета се разбърза, сбогува се и си тръгна. Хана се запита защо въобще беше дошла.

Остави Стен и Лина да разчистят масата и влезе в къщата, за да се преоблече. Когато видя куфара на Стен в стаята си, усети как в нея се надига гняв. Ако той си въобразяваше, че ще прекарат нощта заедно, жестоко се лъжеше. Хана завлече куфара в най-близката свободна спалня — малка стая в края на коридора, в която имаше само една тясна кушетка. Стен трябваше да се задоволи с толкова.

Щом се върна в стаята си, не се чувстваше ни най-малко разведрена. Струваше й се, че се задушава. Трябваше да излезе навън.

Преоблече се бързо, обу чифт удобни дънки и се върна долу. Чу как Лина и Стен говорят и се смеят в кухнята. Мъжът й, изглежда, беше съвсем сигурен, че положението е под контрол и че всичко отново ще стане както той иска.

Хана съжаляваше, че няма смелост да се втурне в кухнята, да каже в прав текст на мъжа си, че всичко е приключило завинаги, и да го прикани веднага да напусне къщата.

Тя познаваше Стен. Той нямаше да си тръгне, щеше упорито да я увещава. Това го умееше. Работата му беше да продава стоки и да разсейва съмнения и когато се наложеше, вероятно възприемаше сам себе си като стока, която трябва да продаде на жена си.

Хана вече се виждаше да спори със Стен. Виждаше как Лина стои объркана отстрани и гледа обвинително майка си, неразбираща защо Хана е толкова непримирима.

Не, това щеше да й дойде в повече. Нямаше да може да го понесе.

Не беше в състояние обаче да отиде при мъжа си и дъщеря си и да се държи така, сякаш нищо не се е случило.

Трябваше да се махне оттук.

Имаше нужда от чист въздух, искаше да се върне при езерото, където всичко изглеждаше толкова просто. Там знаеше какво да прави, беше подбрала внимателно всяка дума. Думи за Стен, обяснения за Лина. А сега в главата й имаше само гъста мъгла.

Вече беше късно, но Хана се измъкна от вилата. Мина приведена покрай кухненския прозорец и се метна на велосипеда, който стоеше край входа. Когато сви по пътя към фермата за лосове, тя си пое дъх с облекчение. Чувстваше се малко по-добре.