Инга Линдстрьом
Лято на Лилязее (8)

Предния ден Грета си беше тръгнала скоро след като Пер напусна бесен мандрата. Беше много унила, но Улрика я беше утешила и й беше казала, че трябва да има повече търпение.

Грета беше идеалната жена за Пер и ако не се беше появила тази столичанка, той сигурно най-сетне щеше да го осъзнае. Улрика не беше сигурна, че е успяла да прогони Хана окончателно. Когато я остави да мисли, че е женена за Пер, Хана изглеждаше потресена. Дано се върне в Стокхолм по-бързо, преди да се е срещнала отново с Пер.

Щом обаче влезе в къщата с поднос в ръка, надеждите на жената рухнаха. Тя беше донесла няколко парчета сирене от мандрата и смяташе да помоли Пер да ги занесе на Грета, но братовчед й очевидно имаше други намерения. Той стоеше пред огледалото на гардероба, облечен в светъл костюм, и се оглеждаше от всички страни.

Улрика застина на мястото си.

— Какво ти става?

— Не съм ли хубав? — погледна я той предизвикателно.

— Даже си си сложил от скъпия афтършейв — тя подуши, след което мина покрай него и влезе в кухнята. — Мирише на еленска пикня.

— Много благодаря — Пер я последва, — но няма да ти позволя да ми провалиш срещата.

Улрика остави подноса на кухненската маса и сложи парчетата сирене в една кошница. Когато отговори на Пер, дори не вдигна поглед към него.

— Нищо не искам да провалям. Просто не желая да правиш грешки. Освен че живее в Стокхолм, тази жена е семейна. Това е бомба със закъснител.

Информацията за Хана Улрика беше получила от Грета. Наемателката на ресторанта обаче знаеше само онова, което самата Хана й бе разказала.

— Искам само да обядвам с нея — заяви Пер. Замълча за миг, ухили се дръзко и добави: — Засега!

— Дано не правиш грешка — отвърна Улрика мрачно. — В селото има една жена, която би ти подхождала много повече.

Пер се намръщи и я погледна навъсено. Очевидно не беше в настроение да понесе още една лекция за достойнствата на Грета.

Улрика чу как входната врата се захлопна зад Пер. Ядосано метна останалото сирене в кошницата. Не беше никак хубаво, че Пер се занимава с тази омъжена жена. Трябваше да се случи нещо.

Преди всичко трябваше да се погрижи Грета да не изгуби интерес към Пер. Тя все още се надяваше, че столичанката скоро ще си тръгне. В своята среда и в компанията на мъжа си тя бързо щеше да забрави Кунгсхолт, а заедно с него и Пер.

Улрика взе кошницата от масата и се отправи към ресторанта на Грета. Когато пристигна, младата жена тъкмо слизаше по стълбите. Двете се поздравиха като приятелки, но когато Улрика й показа сиренето, Грета остана разочарована.

— Не трябваше ли Пер да го донесе?

— Той отиде да се види с един клиент — обяснението не прозвуча много правдоподобно. Грета в никакъв случай не биваше да узнае, че Пер се среща с онази жена.

— Е, в такива моменти нищо не може да се направи — каза Грета унило.

— Грета, кажи ми, харесва ли ти тук, на Лилязее? — попита Улрика. — Възнамеряваш ли да останеш?

Въпросът явно изненада Грета.

— Да. Защо питаш?

Улрика се засмя.

— Говорих с Пер — излъга тя. — Той много се радва, че си тук, и много те харесва.

Грета въздъхна дълбоко.

— Знаеш, че и аз го харесвам.

Улрика остана още малко при Грета. Двете жени влязоха в ресторанта, за да изпият по кафе и да си поговорят. Най-вече за Пер, разбира се.

На Улрика не й беше трудно да разсее съмненията на Грета. Младата жена охотно повярва на уверенията й, че трябва да даде малко време на Пер, за да разбере той коя е жената за него.

* * *

Откакто беше наел хижата, Карл не се беше приближавал толкова до фермата. Отдалече видя как всички излязоха от къщи — първо Пер, а после и Улрика. Работниците бяха на зеленчуковите насаждения и в овощните градини.

Карл остави Пеле в хижата. Направи го с неудоволствие, защото знаеше, че кучето понася тежко дори кратките раздели с господаря си, но опасността да се разлае във фермата и да привлече внимание, беше твърде голяма. Карл прекоси езерото с моторницата си. На последната отсечка обаче изключи двигателя и се придвижи с гребане, за да не го забележат.

Бавно се приближи до лосовото пасище. Един млад мъжкар опитваше листата на някакъв храст.

Карл отвори портата и тръгна бавно към животното. Откъсна клонче от храста и нахрани лоса с него. Животното беше доверчиво и остави мъжа да го погали.

Карл се усмихваше, когато внезапно долови шума на приближаващ се трактор. Той бързо напусна пасището, преди някой да го е видял. Затвори портата, но в бързината не забеляза, че не успя да я залости.

Побягна, а зад него портата бавно се отвори.

* * *

Хана излезе на терасата. Знаеше, че изглежда прекрасно в червената рокля, която приятно контрастираше на русите й коси.

Не беше сложила никакъв грим, освен малко туш на миглите. Отвътре сияеше. Когато пристъпи към дъщеря си, Лина също забеляза това сияние.

Момичето седеше на терасата и се опитваше да запечата пейзажа в дневника си. Беше се получила хубава рисунка. Лина беше напълно съсредоточена върху нея. После вдигна глава и смаяно изгледа майка си от глава до пети.

— Изглеждаш страхотно.

— Да бе — Хана махна с ръка. Тя беше смутена, сякаш вършеше нещо забранено. — Ще обядвам с Пер Норденфелт.

Хана забеляза как погледът на дъщеря й потъмня.

— Ще бъде делови обяд — побърза да добави. Може би избърза прекалено. В този момент Лина наистина се усъмни. Хана говореше прекалено силно и прекалено бързо. Тя сама усети, че с всяка дума нещата стават по-зле, но не можеше да спре да се оправдава. — Той ще ми доставя сирене и трябва да уточним условията — количества, цени…

— Знам, че имаш проблеми с татко — прекъсна я Лина.

Хана замълча и нежно погали дъщеря си по бузата. Не възрази, защото не искаше да я лъже, а още по-малко да я занимава с изневярата на баща си. Понякога е най-добре човек да не казва нищо. Накрая целуна дъщеря си.

— До скоро, съкровище.

* * *

Лина проследи майка си с поглед. Челото й беше прорязано от тревожни бръчки. Макар родителите й да се държаха така, сякаш всичко е наред, те не можеха да я излъжат. И двамата бяха странни и Лина беше сигурна, че са се скарали. Това без съмнение бе единствената причина майка й да иска да останат в Кунгсхолт; обикновено Хана не вземаше спонтанни решения.

До този момент Лина беше убедена, че е само въпрос на време родителите й да се сдобрят. Междувременно обаче у нея се породиха съмнения.

Лина се питаше дали всичко не е заради Пер Норденфелт. Тя не повярва и дума от приказките на майка си за сиренето и условията за продажба. Самата Лина беше вече жена, достатъчно голяма, за да усети, че Пер харесва майка й. Когато я погледнеше, в очите му се появяваше особен блясък.

Майка й също не изглеждаше безучастна. Както Лина вече беше установила, Пер бе привлекателен мъж. За нея беше прекалено възрастен, но тя можеше отлично да разбере защо една жена на неговите години би се влюбила в него. Всяка жена, но не и майка й!

След известни размишления Лина сякаш откри какво е единственото правилно нещо, което можеше да направи, за да предпази майка си от погрешна стъпка. Тя взе телефона си и избра познатия номер.

Когато от другата страна се чу глас, по лицето й се разля усмивка.

— Здравей, татко — каза. — Къде си?

* * *

Пер я чакаше на площада под кестена. Щом я видя, погледът му се изпълни с възхищение и нежност.

— Изглеждаш прекрасно!

Сърцето й биеше лудо. Хана все още имаше чувството, че прави нещо забранено. Когато я нямаше Лина обаче, това чувство беше вълнуващо и хубаво и вече не я изпълваше с угризения.

— Благодаря, и ти изглеждаш много добре — върна комплимента тя.

Пер я хвана за ръка и я поведе в посока, различна от тази, която беше очаквала.

— Няма ли да ходим при Грета?

— Виж сега, това е първата ни среща — усмихна се той. — Измислил съм нещо специално.

Той я поведе по улицата, която водеше към езерото. Тук имаше много бараки, а дългият кей влизаше доста навътре във водата. На брега вече ги чакаше един катер. Когато двойката слезе по кея, човекът, който караше катера, докосна козирката на шапката си за поздрав.

Докато се качваха на лодката, Пер подаде ръка на Хана. Шкиперът се оттегли в кабината си и запали мотора. Двамата бяха единствените пътници.

Пер нежно погали Хана по бузата, като я гледаше в очите. Обзе я чувство на щастие, каквото отдавна не беше изпитвала, едно неудържимо желание за живот и радост от часовете, прекарани с Пер.

После Хана неволно обърна глава и видя една жена, която стоеше при бараките и гледаше към нея и Пер. Жената бързо се обърна и изчезна зад постройките.

Дали беше Грета? Хана не беше съвсем сигурна и когато Пер я целуна, вече беше забравила всичко.

Изненада я колко голямо бе езерото. Вилата и фермата за лосове бяха откъм тясната страна на водоема. Катерът пъхтеше по повърхността на езерото, без да бърза. Бяха се отправили към някакъв остров. Водата блестеше на слънцето. Чуваше се само монотонното бръмчене на двигателя.

Пер остави Хана да се наслади на пейзажа. „Колко е хубаво — мислеше си тя — да се чувстваш добре с някого, дори без да си говорите.“

Наближиха острова. На едно възвишение се виждаше самотна бяла сграда, заобиколена от дървета. И тук имаше кей, вдаден в езерото. Катерът забави ход и спря при кея. Шкиперът отново докосна козирката на шапката си за сбогуване, но този път не пропусна да намигне заговорнически на Пер.

Пер се засмя, когато срещна въпросителния поглед на Хана, но не каза нищо. Поведе я между дърветата по пътя, който водеше към възвишението. Едва сега Хана разбра, че тук има ресторант.

Мястото беше оградено с каменен зид. По сградата се виеха пълзящи рози и Хана неволно се сети за двореца на Спящата красавица. В гъстите корони на дърветата чуруликаха птички, а долу бяха грижливо подредените маси.

Пер отведе Хана до една свободна маса, настани я и седна срещу нея.

— Този ресторант е доста закътан — мъжът хвана ръката й през масата. — Всъщност това важи за целия остров. Отзад има горичка, която е пълна с боровинки. — Той посочи пътя, който се извиваше вдясно от ресторанта и се губеше в гъсталака. — Следобед е прието да се прави малка разходка и да се пие кафе на брега на езерото.

— Звучи приказно — отбеляза Хана.

Пер кимна.

— Така е. Често идвам тук, но когато си с някого, е по-хубаво, разбира се.

Очите им се срещнаха. Сервитьорът им донесе менюто. Двамата си избраха филе от херинга, а за десерт — пресни ягоди със сметана. Докато чакаха поръчката им да бъде изпълнена, Хана го заразпитва:

— Това доставя ли ти удоволствие? Имам предвид стопанството и лосовете.

За миг Пер се загледа замислено пред себе си, сякаш досега не си беше задавал този въпрос.

— Харесвам това, което правя — каза най-накрая той. — Всъщност съм учил дизайн. Исках да се занимавам с автомобили, да проектирам най-добрите коли в света — Пер се засмя тихо. — Затова пък сега правя най-хубавото сирене от лосово мляко в света.

Хана не го оставяше на мира.

— Но как стана така? — Тя поклати глава. — Не вярвам една сутрин просто да си се събудил и да си си казал: „От днес ще живея на село“.

— Стопанството беше на баща ми — обясни мъжът и после замълча с помръкнал поглед. Няколко секунди се взираше пред себе си, без да промълви дума. После се усмихна. — Един ден трябваше да поема фермата. И добре, че стана така. Ако не правех сирене от лосово мляко, нямаше да те срещна.

Храната пристигна. Беше отлична. Пер неусетно смени темата. Разпитваше Хана за магазина и слушаше с удоволствие веселите случки, които тя разказваше за клиентите си.

Хана мислеше, че веднага след обяда ще се върнат в Кунгсхолт. Пер обаче й беше приготвил още една изненада. Поведе я по тясната пътека, която се виеше сред буйни храсти и високи смърчове. Езерото се мержелееше сред стволовете на дърветата.

— Боже, колко е хубаво! — Хана беше изпълнена със страхопочитание. — Това място е същински рай.

Пътеката завиваше покрай рехава група дървета, зад която Хана видя маса с два стола на брега. Върху масата бяха сложени две чаши, кана с кафе и сладки.

Тя затаи дъх.

— Не е истина!

— Казах ти, че можем да пием кафе на брега — усмихна се широко Пер.

Той я хвана за ръка и й помогна да извърви последната, малко стръмна част на пътя. Продължи да държи ръката й, докато не стигнаха до брега.

Лекият ветрец, който духаше откъм езерото, разроши леко косите й. Хана чуваше шумоленето на листата и плясъка на водата и усещаше с всяка клетка на тялото си присъствието на Пер.

— Скоро няма да искам да си тръгна оттук — промълви тихо.

— Добра идея — отвърна той и я притегли към себе си.

Когато наведе глава към нея, Хана затвори очи и леко разтвори уста. Устните му докосваха челото и страните й и бавно търсеха нейните устни.

Хана го прегърна. Пер продължи да я целува леко и нежно, докато страстта му се разгаряше все повече.