Джудит Кранц
Пролетна колекция (18)

18.

— Толкова много се старая да намеря разумно обяснение за това — заговори припряно Ейприл на Мод. — Опитвам се да приема решението, да си кажа, че с него не идва краят на света, че така и така не очаквах да спечеля и всичките снимки в „Зинг“ ще подпомогнат чудесно кариерата ми, но съм така разочарована, че не зная какво да правя… — хвърли се Ейприл на леглото на Мод и избухна в сълзи.

Сутринта Франки бе навестила Ейприл и Джордан веднага след като се бяха събудили, за да каже на всяка поотделно, че отсега нататък рядко ще се виждат с Тинкър, защото първо е заета с уроците си по танго, а после работи с Ломбарди. Независимо от усилията си да разсее всякакви преждевременни предположения за изхода на конкурса и разочарованието им, че Тинкър е спечелила наградата на Ломбарди, Франки не успя да склони нито едно от момичетата да й повярва. Джордан прие новината спокойно, но Ейприл, все още по нощница, отблъсна Франки настрана и се спусна да излее мъката си пред Мод. А тя седеше в леглото си, чиито драперии все още не бяха дръпнати, и четеше „Интърнешънъл херълд трибюн“ на светлината на нощната лампа, преди да дойде време да става.

— Марко Ломбарди би трябвало да бъде обесен и насечен на парчета — извика разпалено Мод. — Ейприл, бедното ми бебче, недей да плачеш така жално. О, аз зная как се чувстваш, наистина зная. Зная и колко е важен за теб този конкурс. Спомняш ли си как ти казах, че моят материал е изграден върху твоята победа? Все още е така, нищо не се променя. Ако крайният резултат се окаже друг, аз ще заявя съвсем ясно, че цялата работа е нагласена срещу теб, че решението не е почтено. Ето, завий се с тази кувертюра, ти трепериш. Така, сега е по-добре, издухай си носа. Закусила ли си?

— Тъкмо приключих, когато влезе Франки.

— Искаш ли малко от моето кафе, за да се стоплиш? То все още е горещо, а в стаята е хладно. Никъде във франция не възприемат централното отопление, американския стил.

— Не, благодаря — отговори Ейприл, вече само подсмърчайки, без да плаче, съчувствието на Мод малко я бе утешило.

— Ломбарди не ти даде дори възможност да се състезаваш за договора. Нито пък на Джордан. Ти сигурно се сещаш какво е могло да стане? — успокои я още повече Мод. — Тинкър сигурно му е позволила да я налюби, когато отиде да се обучава, няма друго обяснение. Може дори самата тя да му е втълпила тази мисъл, кой знае какви номера умее? Но Ломбарди поне би трябвало да се престори, че не е направил своя избор толкова рано, човек би си казал, че той ще изчака конкурсът да завърши и едва след това ще съобщи кой е победител. Няма срам… не ми е ясно как не разбира, че след шоуто никой няма да му повярва, че е избрал нея вместо теб?

— Изобщо не го е еня, това е единственият отговор — каза Ейприл замислено. — Джордан няма да се притесни кой знае колко, тя не вярваше, че ще спечели, защото е чернокожа, каза ми го на идване в самолета и не си е променяла мнението. Само като си помисля, че се притеснявах, защото Некер я заведе във Версай. Вместо от нея е трябвало да се боя от Тинкър. Но, дяволите да го вземат, не виждам защо коя да е от нас, включително и Джордан, не би могла да стане модел на Ломбарди, ако хората отсъждат справедливо.

— Ейприл, скъпа, Джордан никога не би могла да стане победителка, тя има основание. На тебе първото място ти се пада по право.

Мод не откъсваше очи от Ейприл, в погледа й се четеше и състрадание, и обожание. Тази красота я измъчваше безпощадно, в нея нямаше капка милост, каквато можеше да се види в не така красивите лица. На Мод й се струваше невероятно да няма единодушие за безспорното първенство на Ейприл. Тя й се струваше перфектна във всяко отношение.

— Мислиш ли… — Мод остави недоизказана мисълта си.

— Какво? Какво искаше да кажеш?

— Може би думите на Ломбарди за Тинкър са самата истина? Тя просто му дава нови идеи за колекцията кой знае как и тази е единствената причина, поради която той работи с нея всеки ден? Ето го обяснението защо не си е направил труда дори да се преструва… още нищо не е решил, ние правим прибързани заключения, Ейприл! В края на краищата Тинкър има само по няколко часа на ден за онези глупави уроци по танго, а пътят от тангото до подиума в никакъв случай не е сигурен. Мисля, че тази история далеч не е приключила… ти все още имаш всички шансове да спечелиш, сигурна съм!

— Вярваш ли го наистина, или се опитваш само да подобриш настроението ми?

— Никога не бих ти дала напразни надежди, Ейприл! Вярвам наистина, че нищо не е решено, и след като ти си на това ревю, ще победиш непременно.

— О, Мод, обичам те! Ти си единственият човек, който има глава на раменете си. — Ейприл се хвърли към Мод и обви ръце около нея, целувайки я по двете страни в изблик на нова надежда.

— Ейприл, нямаш представа колко е хубаво така.

— Хубаво ли? — момичето погледна журналистката с любопитство. — Хубаво ли се чувства човек, когато му кажат, че е гений?

— Почувствах се хубаво от твоите целувки. Та дори и по бузите. За първи път усетих устните ти.

— О!

— Не се отдръпвай така, Ейприл. Знаеш, че рано или късно, трябваше да ти го кажа, нали?

— Не съм мислила за това — потрепери момичето, то все още седеше на леглото и стискаше здраво кувертюрата около раменете си.

— Нито веднъж, дори и за миг? И през ум ли не ти е минало? — запита Мод с кадифен глас.

— Е… предполагам, че съм се замисляла… малко, аз не съм глупава… добре, след като ти казах какво изпитвам към мъжете, аз започнах да мисля как минава твоят живот и разбрах, че ти… не съм много сигурна, но… знаеш какво искам да кажа. Допускам, че е заради начина, по който ти се обличаш, иначе не би ми дошло наум…

— И все пак ти всеки ден прекарваше с мен обиколките из Париж. Разбираш ли какво означава това?

— Означава, че аз не се страхувам от теб и не си мисля нищо лошо, каквото и да направиш. Каквото и да е то — добави Ейприл и се засмя нервно.

— Зная това и се радвам, но има нещо друго, Ейприл, нещо, което ти не допускаш до съзнанието си. Ейприл, слушай ме, не извръщай така глава като малко момиченце, ти не си малко момиченце, съвсем не. Ти си истинска жена и се питаш как ли ще е с друга жена… питаш се непрекъснато, нали, скъпа? О, Ейприл, това е най-естественото нещо, за което можеш да си мислиш. Ти ми каза, че не обичаш мъжете, опитала си с тях, но не можеш да ги изтърпиш, отвратила си се. Ти може да си девствена, Ейприл, но това не означава, че не си нормално човешко същество с нормално тяло. Така че остава само едно решение.

— От твоите уста звучи така естествено — прошепна Ейприл неуверено.

— Така е, Ейприл. Съвсем логично е. Неестествено е една нормална жена като теб да не води никакъв сексуален живот. Това е жестоко, това е истинско наказание. Зная, че се чувстваш отхвърлена, което никак не е разумно. Сигурно е мъчение за тебе. Колко мислиш, че може да продължаваш така?

— Непоносима ми е дори мисълта за всичко това, такава бъркотия е… аз съм много притеснена… — Ейприл потърси спасение в мълчанието и наведе глава, за да скрие пламналото си лице, поглеждайки треперещите си ръце. Но и не се отдръпваше от мястото си върху леглото на Мод и близостта си с нея.

— Ейприл, Ейприл — прошепна Мод с треперещ глас, когато протегна ръка и я погали по наведената глава, — разбира се, че ще си притеснена и винаги ще си, докато не се решиш да се любиш с жена. Само веднъж и ако ти хареса… Идеалният вариант е да си с опитен човек, някой, който знае, че ти си девствена, и не очаква фойерверки… който не очаква нищо… Колко хора отговарят на това описание?

Ейприл се засмя, а Мод я усети, че малко се е поуспокоила, и продължи да гали леко косата на Ейприл, като й говореше тихо с равен глас:

— Могат с право да ме обвинят, че се възползвам от случая, но ти знаеш, че го дължиш на себе си, трябва да разбереш коя си или в противен случай не би седяла тук с мене, нали? Ти направи своя избор, скъпа. Това щеше да се случи рано или късно, знаеш го със сигурност. Не се отдавай на дивия подтик по някоя непозната само и само за да се освободиш, както си се опитала да направиш с онези момчета. Първият път трябва да бъде с жена, на която вярваш, можеш да й се довериш, която познаваш така, както познаваш мен, някоя, която те разбира. О, Ейприл, сладката ми, стеснителна Ейприл, обещавам ти да бъда толкова внимателна, толкова нежна, няма да те принуждавам изобщо за нищо, ако искаш да престана, ще престана, не ще и дума, да няма взаимни обвинения, както с мъжете. Аз ти обещавам, най-сериозно ти обещавам, че ще уважа твоето желание. Това няма да се отрази изобщо на моите чувства към теб. Не можеш да прекараш целия си останал живот, без да познаваш самата себе си, затова позволи ми да те любя, моя скъпа. Всичко, което се иска, е куражът да кажеш „да“.

Ейприл обърна леко глава и погледна срамежливо към Мод, После се наведе и бързо я целуна по бузата, чувстваше се прекалено неловко, за да каже и една дума. Не произнесе дори желаното „да“, което напираше да се откъсне от устните й. Колко нощи бе лежала тя, без да мигне, мечтаейки за Мод Календър? Колко време си бе мислила за тази прекалено изискана, с голям житейски опит, динамична, чудесна жена, която чувстваше все по-близка и по-близка. Не смееше да си представи среща като сегашната… не, право да си каже, тя си я бе представяла, но не и нещо повече от неясната, неопределена, плаха, нетрайна идея, че може да се случи нещо подобно. Но все пак… то не й се струваше невъзможно. Сега не се страхуваше, чувстваше се под грижливо крило, чувстваше се обожавана, изпитваше толкова необуздано и силно любопитство, че устата й бе пресъхнала, устните й потреперваха, усети тръпка в зърната на гърдите си.

— Ела в леглото, Ейприл — прошепна Мод, като смъкна кувертюрата от раменете й, обви ръце около тях и продължи да целува косите на момичето. — Облегни се на възглавницата и затвори очи! Отдай се на чувството си, мисли си какво усещаш, това е единственото важно нещо. Толкова си напрегната… недей, аз само ще те целувам по лицето.

Мод целуваше Ейприл нежно, държейки главата й в ръцете си. Допираше устните си съвсем леко до челото на момичето, много близо до косата. Нагоре-надолу устните й очертаваха поле, което почти неусетно се разширяваше, докато тя стигна до малките изящни уши и до брадичката, очертавайки прелестната форма на лицето й. Усещаше как тялото на Ейприл се отпуска, чуваше въздишките й на облекчение, че най-после жребият е хвърлен, но Мод продължаваше да се докосва с устни само по краищата на лицето й. Нейното желязно самообладание й даваше много повече удоволствие, отколкото би спечелила, ако се бе нахвърлила да целува Ейприл с цялата си страст.

От време на време Мод се отдръпваше, за да се наслади на напълно успокоените черти на момичето, на желанието, с което то се отдаваше изцяло на нейната ласка, радваше се учудена, почти не й се вярваше, че се докосва до лицето, което обожаваше. Когато стиснатите устни на Ейприл най-накрая се разтвориха леко по своя воля, Мод прокара леко пръст по тях, а след това бавно отново и отново започна да повтаря жеста си по най-деликатния начин, докато не се увери, че те сякаш заживяха свой собствен живот и започнаха да търсят нещо, което Ейприл сама не знаеше какво е. Едва тогава, Мод допря сухите си устни до нейните, без да ги разтваря, докосвайки само ъгълчетата, очертанията на красивите устни, напрегнати от очакване.

Усещаше как Ейприл нетърпеливо протяга устните си към нейните, но не й позволяваше да ги улови, още не, не и докато не докара Ейприл до състояние да настоява за това. Скоро, много по-скоро, отколкото бе очаквала, Мод усети ръцете на Ейприл на тила си, момичето ги сключи здраво и придърпа Мод към себе си, тогава устните им се срещнаха изцяло, то отговаряше страстно на всяка целувка на опитната си партньорка и стенеше от удоволствие. Мод бе сигурна, че Ейприл първа ще се опита да се наслади на по-страстна целувка с помощта на езика си. Тя продължи почти невинното си докосване до нейните устни и изведнъж усети лекия допир от езика й, отначало съвсем неуловим, но за секунди той бързо започна да става много по-настойчив. Вече можеше да й позволи да вкара езика си в нейната уста. Момичето открито се опитваше да накара Мод да отговори. Едва тогава тя наистина го направи, не можа да се сдържи и засмука бавно и нежно езика на Ейприл. После успя в един момент бързо да намокри с език пръстите на едната си ръка и да я промуши под нощницата й, за да намери малкото, твърдо зърно на едната й гърда.

Мод продължи да смуче още дълго езика й, докато в същото време възбуждаше зърното, само върха на зърното на гърдата й, знаейки, че тази комбинация без никакъв друг допир има неимоверно възбуждащ ефект. Сега нейното внимание бе изцяло съсредоточено върху дишането на партньорката й, докато чу очакваното учестено дишане, а момичето отметна главата си назад, прошепвайки „Недей да спираш“, и безуспешно взе да се старае да пъхне цялото си зърно под пръстите на Мод. Не, помисли си тя, не, тя няма да избързва, няма да я остави да прави каквото и да е, за да не свършва бързо, за да не се случи като с мъжете, тя по-скоро сама ще полудее от страстта, която я пронизва, преди да позволи това.

Най-после Мод усети нетърпеливия жест, който се стремеше да предизвика, момичето притискаше главата й към гърдите си, с което безмълвно й казваше, че иска тя да смуче зърната на гърдите й, но се престори, че не разбира, продължавайки да си играе с тях дори по-нежно отпреди.

— О, моля те, моля те… — простена Ейприл.

— Какво искаш, любима? — прошепна Мод. — Кажи ми точно какво искаш, кажи ми го с думи.

— Смучи, смучи гърдите ми! — започна да се моли Ейприл.

Мод я изгледа бързо, видя, че е пламнала от желание, но преди да успее да се наведе, Ейприл промени решението си под влияние на чувството, което никога преди не бе изпитвала. Момичето се изправи в леглото, след като допреди малко бе лежало съвсем пасивно, и обгърна здраво с двете си силни ръце Мод:

— Разкопчай пижамата си — нареди Ейприл. — Аз искам твоите гърди, искам ги сега!

Веднага щом големите, красиви гърди на Мод се показаха наяве, Ейприл се хвърли стръвно към тях, вкопчи се здраво с непохватните си пръсти и засмука всяко зърно жадно, отначало малко тромаво, но в крайна сметка майсторски. В порива на внезапното си, ненаситно желание тя лижеше и хапеше зърната с такъв неприкрит порив, че се учуди от самата себе си.

— Искам да се надвесиш над мен — изкомандва тя решително и се плъзна по гръб, очаквайки Мод да заеме своята поза. Когато видя нейните гърди да се полюшват над лицето й, Ейприл усети как вътре в нея се надигна диво и страстно желание, каквото не познаваше. Тя притисна гърдите на Мод една о друга, за да може да смуче зърната поред, без да губи време, със светкавична бързина, отдавайки се изцяло на осъществяването на тази своя фантазия, която винаги се бе спотайвала някъде дълбоко в съзнанието й, сега можеше да си го признае. Пищните гърди на Мод я опияняваха, тя гледаше прехласната изобилието от полюшващата се над нея плът, нейната пращяща от здраве розова кожа, тъмните, едри, зрели зърна. Те бяха храна за нея, тя потръпваше от разкошното, богато откритие, дърпаше зърната с устни, докосваше ги ту леко, ту властно с езика си, смучеше ги ненаситно, захапваше ги леко, представяйки си като през мъгла, че е бебе, после мъж, докато изведнъж не осъзна, че всъщност е жена и иска да бъде обладана.

— Мод, Мод, сега какво ще правим?

— Искаш ли още нещо? Кажи ми го с думи, само ми кажи думите.

— Моля те, Мод, аз не зная какви са думите.

— Знаеш.

— Умолявам те. Не издържам повече.

— Какво искаш да ти направя? — Мод бе неумолима. Това беше единственият начин да накара Ейприл да опознае себе си.

— Между краката ми… твоята ръка, устните ти, всичко! Бързо!

— Не, не бързо, никога бързо, не и първия път — прошепна Мод. — Съблечи нощницата си и се мушни под завивките. — Докато Ейприл припряно изпълняваше нареждането, Мод свали долнището на пижамата си. — Ти се наслади на моите гърди, но аз на твоите не — каза тя на Ейприл шеговито, и непреклонно. — Не е честно, не и когато аз умирам за тях от толкова дълго време, сънувам ги, виждам те да ги показваш без сутиен под онези плътно прилепнали към тялото пуловери, твоите гърди ме подлудяват… легни неподвижно, дай да ги погледам… о, твоите зърна са също толкова твърди като моите, а аз съвсем малко си поиграх само с едното от тях… ти си родена за това, любов моя, родена си за това.

Мод се хвърли да целува малките, изваяни гърди на Ейприл. Тя бе легнала така, че зърната оставаха на нивото на нейните устни и ръцете й свободно се плъзгаха по цялото тяло на момичето. Между целувките и благоговейните милувки тя полагаше от време на време едната си ръка върху плоския корем на Ейприл в очакване да усети някаква съпротива. Но вместо това малката повдигаше таза си и в един миг отхвърли завивките от леглото, така че да се види цялото й, опънато в пълен ръст красиво тяло. Венериният й хълм бе покрит с твърди, копринени косми, златисти като косата й.

— Да, да, там, по-ниско, сега, не мога да чакам повече! — простена Ейприл. Тя се надигна и тласна Мод надолу към слабините си, викайки: — Устните ти, Мод, трябват ми устните ти там! — Ейприл разтвори краката си широко, разтвори и набъбналите си срамни устни с две ръце: — Тука, долепи устните си тука! — викна настоятелно тя с такъв властен тон, какъвто Мод рядко бе чувала и заради който тя изостави своя самопожертвователен план и се подчини.

Тя се завъртя на леглото, наведе се над слабините на Ейприл, разтвори розовия, уголемен от притока на кръв клитор на момичето и го засмука с горещите си пулсиращи устни. В същото време вкара внимателно два пръста във влагалището на Ейприл, като не забравяше, че тя е девствена. Ейприл извика от удоволствие и натисна силно пръстите на Мод да проникнат по-дълбоко в нея. После се отдръпна, така че почти не ги усещаше и веднага ги вкара отново във влагалището си, което започна да се свива.

— Натискай, натискай ги силно по-навътре! Вкарай още един пръст! Не спирай да ме смучеш!

Мод се отдаде изцяло на страстта, забравила всичко освен усещанията на Ейприл. Когато даваше на момичето онова, от което тя се нуждаеше така отчаяно и толкова отдавна, без сама да съзнава какво е то, я обземаше чувство, като че ли някой за първи път обладава самата нея. Вулвата на Ейприл се разтваряше наедряла, изпълнена с желание и набъбваше от притока на кръв с всяка секунда. Когато Мод се опита да забави ритъма, за да удължи колкото е възможно първия път, малката я пришпори като да яздеше кон, и скоро по напрежението на бедрата и по начина, по който тя започна да издига таза си, Мод разбра, че е близо до оргазъм. Тогава стисна, доколкото бе възможно, устни и засмука по-бързо и по-стръвно клитора й, ускори ритъма на пръстите си, давайки възможност на момичето да достигне до предела на чувството си по-бързо, до мига, в който усети, че то застина с надигнат таз, после притихна за секунда и накрая се изпразни в очакващите устни на Мод, мятайки се и крещейки от наслада. Мод усещаше с пръстите си, все още дълбоко в Ейприл, силните, чести спазми на влагалището й, които продължиха дълго, докато започнаха да отслабват и накрая изчезнаха.

Когато момичето най-после легна притихнало, Мод пое с две ръце главата му и го погледна. Тя не знаеше какво да очаква: срам, предишното притеснение, смущение — всичко бе възможно. Очите на Ейприл светеха през полупритворените клепачи. Тя облиза пресъхналите си устни и се усмихна:

— Дай ми малко време да се насладя, Мод, любима моя, дай ми само минута и после… после аз ще те обладая тебе, ще те обладая страстно. Всеки ден до края на живота си ще съм ти благодарна. Никога няма да мога да ти се отблагодаря, както трябва.

— Послушай ме, скъпа, не е нужно да го правиш, наистина… аз си имам начини.

— Ти не разбираш. Аз го искам, умирам да ти се насладя, не издържам… Само събирам сили, това е. След това ще те обладая, а после ти ще ме обладаеш и отново, и отново, а може да го правим и едновременно. Аз едва започвам, Мод. Помисли си само колко много имам да наваксвам. О, ела тука и ме целуни. Полудявам само като си помисля колко ще ни е хубаво.

Тя не само че може да се сравнява с нея, помисли си Мод, тя е решена да отиде много по-далече от онова, което аз мога да й дам. При това много бързо. Тя е необуздаема. Най-добре е да взема, което мога, преди да се е разчуло, преди тя да се заинтригува от други жени. А може би те вече я привличат? Тя ще стане най-търсеното момиче в целия град, когато се върнат в Ню Йорк. Тя няма нужда от мене, но още не го знае.

Мод се приближи към Ейприл, устните им се срещнаха, тялото й бе така възбудено, че дори само едно докосване би могло да го доведе до оргазъм, но сърцето й се късаше от болка.