Стивън Кинг
Злокобен танц (66)

5

Аз оставих собствения си сандвич.

„Виж сега, вземи който и да било градски психиатър. Той живее в прекрасна къща в предградията на стойност поне сто хиляди. Кара Мерцедес Бенц, непременно тютюнево кафяв или сребристо сив, а жена му си има последен модел Форд. Децата му ходят в частни училища през учебната година и в летни лагери в Нова Англия или някъде на северозапад през лятото. На синчето Харвард му е в кърпа вързан, стига да изкласи, парите не са проблем, а щерката ще попадне в някое девическо колежче, където мотото е «Ние не се съвокупляваме, ние отказваме.» И как мислиш си печели парите той? Слуша как разни жени хленчат за своята фригидност, изслушва мъже със самоубийствени наклонности, има си работа с параноя от най-слабата до най-силната и от време на време попада на съвсем истински шизофреник. Предимно се занимава с хора, които са изплашени до смърт, че животът им е извън техен контрол и всичко се разпада… и ако това не е печалба от страховете на хората, не знам какво е.“

Отново се заех със сандвича си, убеден, че ако не съм успял напълно да отразя удара, поне съм се задържал в играта. Вдигнах поглед от чинията си и открих, че леката полуусмивка на репортера се е стопила.

„Всъщност“, каза той тихо, „аз се занимавам с психоанализа.“