Гюстав Емар
Арканзаски трапери (28)

IV
ДОКТОРЪТ

Докато се развиваха тези събития, докторът най-спокойно събираше билки и цветя.

Възхитен от богатата флора, достойният учен бе забравил всичко. Той мислеше само за обилната жътва, която можеше да набере, движеше се приведен, спираше пред всяко растение и дълго го съзерцаваше, преди да се реши да го откъсне.

Натоварен с безброй растения, които смяташе за извънредно ценни, той най-сетне седна до едно дърво, за да ги класифицира на спокойствие с вниманието на учен педант, извади от чантата си един сухар и го загриза.

Погълнат от своите занимания, които му доставяха необикновено удоволствие, достъпно само за специалисти като него и напълно непознато за простосмъртните, той би седял така до тъмно, когато щеше да му се наложи да потърси подслон за през нощта, но една сянка падна върху ценната му сбирка и докторът вдигна глава.

Облегнат на дългата си карабина, Черния елен го наблюдаваше насмешливо.

— Ха, ха! — извика той на доктора. — Какво правите тук, мили човече? Като видях как се люлее тревата, за малко щях да ви пратя един куршум. Помислих ви за сърна.

— Боже мой! — сепна се докторът в уплаха, — Внимавайте, можехте да ме убиете!

— Дявол да го вземе! — усмихна се траперът. — Не се бойте! Открих навреме грешката си.

— Слава богу! — и докторът се втурна към някакво рядко цвете, което бе забелязал в краката на трапера.

— Е, не искате ли да ми кажете какво правите тука? — продължи траперът.

— Нали виждате какво правя, приятелю?

— Виждам само, че изкоренявате плевелите от прерията и просто се чудя за какво ви са.

— Какво невежество! — пошепна докторът и добави снизходително: — Приятелю, аз събирам растения за хербария си. Флората в тези прерии е великолепна и съм сигурен, че съм открил най-малко три непознати досега вида от „хиростемон пентадактилон“, принадлежащи на мексиканската флора.

— Какво, какво — задави се траперът от смях, — открили сте три вида „хи… хи…“

— „Хиростемон пентадактилон“, приятелю, а може и да са четири.

— И на кого е нужно всичко това? Полезно ли е въобще?

— Дали е полезно? — възмути се докторът.

— Не се сърдете, аз не разбирам от тези работи.

— Вярно — отвърна докторът, смекчен от признанието на Черния елен, — вие не можете да схванете огромното значение на тази моя работа, благодарение на която науката прави огромна крачка напред.

— И сте дошли в прерията само за да събирате тези треволяци?

— Да, само за това.

Черния елен го гледа известно време с възхищение, каквото будят необичайните явления. Той не можеше да разбере как един разумен човек може доброволно да се подложи на такива лишения и опасности само за да къса и събира някакви си треви, които не служат за нищо. На края реши, че има работа със смахнат човек, изгледа го състрадателно, клатейки глава, метна карабината на рамо и се приготви да продължи пътя си.

— Добре, добре! — успокоително каза той, сякаш говоше на дете или на побъркан. — Имате право, добри човече. Берете колкото си искате треви. Това не пречи никому, тревата няма да се свърши. Добра сполука и довиждане!

И като свирна на кучетата си, потегли, но след няколко крачки се върна.

— Една дума само — рече той на доктора, който отново се бе задълбочил в работата си.

— Кажете! — отвърна докторът, без да вдига глава.

— Надявам се, че младата сеньора, която вчера гостува с вуйчо си в моята хижа, се чувствува добре. Горкото момиче, да знаете колко много се интересувам от него.

Докторът изведнъж стана и се удари по челото.

— Каква разсеяност от моя страна! — каза той. — Съвсем забравих!

— Какво сте забравили? — запита траперът учудено.

— Аз всякога такива ги върша! — промърмори докторът. — За щастие бедата не е голяма, щом вие сте тук, всичко лесно ще се уреди.

— За каква беда говорите? — запита траперът с лека тревога.

— Можете ли да си представите — продължи докторът спокойно, — науката така ме поглъща, че понякога забравям да ям и да пия, още повече пък поръченията, които ми дават, нали разбирате?

— Говорете, говорете — каза траперът нетърпеливо.

— Много просто. Тръгнах от лагера призори, за да дойда във вашата хижа. Но когато пристигнах тук, бях така очарован от безбройните редки растения, които газех с коня си, че без да мисля повече, спрях, за да откъсна едно рядко растение. После забелязах друго, което нямах в хербария си, после трето… и забравих за какво бях тръгнал. Даже вашето неочаквано появяване преди малко не ми напомни за поръчението до вас.

— Значи сте тръгнали от лагера призори?

— Да, при изгрев слънце.

— А знаете ли сега колко е часът? Докторът погледна слънцето.

— Към три часа. Но това вече няма значение. Понеже сте тук, ще ви предам думите на доня Лус и всичко ще се уреди, нали?

— Дано вашата разсеяност не стане причина за някое голямо нещастие — въздъхна траперът.

— Какво искате да кажете?

— Скоро ще узнаете. Дано се лъжа. Говорете по-бързо. Слушам ви.

— Ето какво, доня Лус ме натовари да ви кажа…

— Значи доня Лус ви изпрати при мене?

— Да, лично тя.

— Да не би да се е случило нещо сериозно в лагера?

— Вярно, че може и да е нещо по-сериозно, отколкото предполагах в началото. Ето какво: нощес един от нашите водачи…

— Бърборко ли?

— Да. Познавате ли го?

— Продължавайте!

— И така, изглежда, че този човек се е сговарял с някакъв друг бандит да предадат лагера вероятно на индианците. Доня Лус по една случайност чула разговора им и когато минавали край нея, за да избягат, стреляла срещу двамата от упор.

— Уби ли ги?

— За нещастие не. Единият, макар и тежко ранен, вероятно е успял да се измъкне.

— Кой?

— Бърборко.

— И после?

— После доня Лус ме закле да дойда при вас и да ви кажа, чакайте… — докторът се замисли — да си припомня думите.

— „Черни елен, часът удари“ — бързо го прекъсна траперът.

— Точно така — зарадва се докторът и си потри ръце. — Думите ми бяха на езика. Признавам, че ми се видяха доста неясни и нищо не разбрах от тях, но вярвам, че вие ще ми ги поясните.

С изкривено от гняв лице траперът здраво го сграбчи за ръка и като приближи лицето си до неговото, му кресна:

— Нещастнико! Защо не дойдохте веднага при мене, вместо да си губите времето като глупак с тия плевели? Вашето забавяне може да погуби всичките ви приятели!

— Възможно ли е? — извика докторът, без да се засяга от грубото държание на трапера.

— Вас са ви натоварили с поръчение за живот и смърт, глупак такъв! Сега какво да правим? Може да е вече късно!

— О, не говорете така! — извика докторът отчаяно. — Ще умра от мъка, ако се случи нещо непоправимо.

И бедният човек се разплака — беше сломен. Черния елен бе принуден да го утешава.

— Смелост, човече! Може би още не всичко е загубено!

— О, ако съм станал причина за такова нещастие, не ще мога да го преживея.

— Ех, станалото — станало! Трябва да се примирим! — каза философски траперът. — Ще се помъча да им се притека на помощ. Аз не съм сам тука, както някой може да си помисли. Вярвам, че за няколко часа ще събера тридесетина от най-добрите стрелци в прерията.

— Ще ги спасите, нали?

— Поне ще сторя всичко, за да ги спася, и ако е речено, ще успея!

— Дано!

— А сега слушайте ме. Ще се върнете веднага в лагера.

— Веднага!

— Но никакво бране на цветя и треви! Разбрано, нали?

— Заклевам се. Проклет да е часът, когато започнах да събирам растения! — каза докторът в отчаяние.

— Добре, разбрано. Ще успокоите младото момиче, както и вуйчо й. Ще им кажете да бъдат много внимателни и бдителни. Ако бъдат нападнати, да се съпротивлявате всички сили, тъй като наскоро приятели ще им се притекат на помощ.

— Ще им кажа.

— Сега на коня и в галоп към лагера!

— Бъдете спокоен. А вие какво ще правите?

— Не се грижете за мене. Няма да стоя със скръстени ръце. Помъчете се само да пристигнете при приятелите си колкото може по-скоро.

— За по-малко от час ще бъда при тях.

— Смелост и успех! И главно, не се отчайвайте! — Черния елен пусна юздата на коня, която държеше, и ученият полетя в галоп, нещо необикновено за човек, който едва можеше да се държи на седлото.

Траперът гледа след него известно време, след това се намери лице с лице с Еусебио, който носеше на седлото си майката на Честно сърце, все още в безсъзнание.

Тази среща бе добре дошла за Черния елен. Той получи от Еусебио ценни сведения за Честно сърце и неговото местонахождение.

След това двамата се отправиха към хижата на Черния елен, която бе наблизо; в нея щяха да настанят временно майката на приятеля си.