Майн Рид
Северните момчета (15)

Петнадесета глава
Завръщане у дома

След няколко дни цялата компания се приготви да напусне Лапландия. Взеха със себе си и лопарката, която не пожела да се върне в катуна.

Стигнаха благополучно в Хамерфест. За нашите пътници беше голям празник да се измият и облекат чисти дрехи. Само лопарката, когато я накараха да направи същото, намери това за излишно и едва не се разплака за своите кални и миризливи парцали.

Стюарт и възпитаниците му престояха в Хамерфест два дни, които използваха за почивка и да пооправят външния си вид. Срокът за завръщането им в Англия отдавна беше изтекъл и те се притесняваха за полковника, който сигурно вече се тревожеше за своите синове.

Като се разделиха с Пинк, решил да остане още известно време в Норвегия, и като го накараха да обещае, че ще им гостува, нашите пътешественици най-после се отправиха към Англия заедно с лопарката, облечена в приличен костюм. Няма нужда да описваме обратния им път — той беше без особени приключения. В Християния се качиха на парахода за Англия и след една седмица бяха в Лондон, а от там с влака направо към имението на полковник Остин, което се намираше на няколко часа път от столицата.

Полковникът се беше върнал преди един месец и всеки ден очакваше с нетърпение завръщането на синовете си и техния възпитател.

Една чудесна сутрин Остин седеше с цигара в уста на балкона на къщата и разглеждаше вестник „Таймс“. Изведнъж чу шум от файтон. Погледна през парапета и видя трима високи младежи да слизат от един файтон. Бяха облечени еднакво, но единият изглеждаше по-голям на години и беше с малка, добре оформена брада, а другите двама бяха съвсем млади.

По-младите, като скочиха от файтона, бързо отвориха вратата, преди това да направят слугите и почтително поканиха младежа с брадата пръв да тръгне по стълбите. Той се усмихна ласкаво и им благодари, пъргаво се заизкачва нагоре, следван от своите спътници.

Полковникът остана смаян. Нима това са неговите груби, недодялани синове?! Преди да се опомни, синовете му бяха при него.

Остин стана, протегна две ръце към младия човек с брадата и развълнувано каза:

— Стюарт, това вие ли сте?!

— Аз съм! Добър ден! — весело отговори Стюарт.

— Добър ден, добър ден, скъпи приятелю! — поздрави възрастният човек. — А тези… нима това са Хари и Харолд? — попита той, като гледаше учудено от главата до петите младежите, застанали скромно зад своя възпитател.

— Ние сме, скъпи татко! Позволи ни да те прегърнем — каза Хари, приближавайки баща си.

Полковникът разтвори ръце, момчетата се хвърлиха и се забравиха в прегръдката на баща си.

Следобеда Остин и Стюарт останаха сами на балкона.

— Не мога да разбера, скъпи Стюарт — каза полковникът, — с каква магия успяхте да промените така моите синове?

— Още преди заминаването ви казах, господин полковник, че от тях може да излезе това, което искате. И ето, виждате, че думите ми се оправдаха.

— Благодаря, благодаря, скъпи приятелю! Никога няма да забравя огромната услуга, която ми направихте! — говореше с развълнуван глас щастливият баща, като здраво стискаше ръката на събеседника си.

След вечеря момчетата разказаха на баща си своите приключения, без да скрият нито едно свое прегрешение.

Разговорът продължи до късно след полунощ. Чак на разсъмване се разотидоха по стаите си.

Тук моят разказ свършва, драги читатели. Остава ми само да добавя, че Хари й Харолд след една година бяха приети за студенти в Оксфордския университет. Стюарт стана управител на имотите на полковника, като продължи да бъде добър приятел на Остин и неговите синове, а лопарката приеха на работа в имението. Тя се навърташе главно около добитъка и за кратко време толкова се промени, че никой не би могъл да познае, че тази пълничка, спретнато облечена млада жена до неотдавна е била кална, дива лапландка. Цезар Пинк посещаваше от време на време семейството на полковника и караше всички до отмаляване да се смеят, като им разказваше своите многобройни приключения.