Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le Monde du silence, 1953 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Любомир Павлов, 1961 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- raglub (2015)
Издание:
Жак-Ив Кусто, Фредерик Дюма. Светът на мълчанието
Преведе от френски: Любомир Павлов
Художник на корицата: Александър Денков
Редактори: Иван Иванов и Светослав Славчев
Художествен редактор: Михаил Руев
Технически редактор: Георги Русафов
Коректор: Ана Ацева
Дадена за печат на 30.III.1961 година
Излязла от печат на 20.VI.1961 година
Поръчка № 12
Тираж 10 000
Формат 1/16 65/2
Печатни коли 12.25 и 8 приложения
„Народна младеж“ — Издателство на ЦК на ДКМС
Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
София 1961
История
- — Добавяне
Епилог
Това, което видяхме при първото ни гмуркане, запали в душите ни жажда, която не можем вече да утолим, стремеж, които е обсебил живота ни. От простите детски радости на подморския лов стигнахме до подводната фотография, после до построяването на дихателни апарати. След това започнаха нашите проучвания по физиологията на гмуркането.
Днес ние окончателно сме се посветили на океанографията.
„Защо, да го вземе дяволът, искате да слизате под водата?“ — ни питат често практичните хора. За тях този въпрос винаги ще си остане загадка.
Земният пласт, който обитават животните и растенията, представлява тънка корица, чиято височина е по-малка от най-високите дървета. В мащаба на нашата планета птиците не летят, а пълзят. В сърцето на океаните и моретата, напротив, цялото пространство трепти от живот. Наситеността с живи същества там е хиляди пъти по-голяма.
Човекът ще влезе в морето. Той няма друг избор. Населението на земята се увеличава с такъв темп, че утре суровините ще се окажат недостатъчни. Месо, зеленчуци, минерали, торове, плодоносна тиня, антибиотици, петрол — ще ни бъдат щедро давани от морето. Първият етап от завоюването ще бъде „континентално плато“, широката ивица на дълбочина до 200 метра под водата, която загражда континентите. Водолазът е открил само наполовина тази област. Когато силата на индустрията подкрепи лабораторните и научноизследователски центрове, човекът няма да закъснее да завладее тази богата провинция. Но за да бъде неин истински господар, той ще трябва да познава всички тънкости на морето и да ги изучи непосредствено.
Водата, колкото и примамлива да е, все пак не е нашата стихия. Да се изтръгне от морето и най-малкото познание, най-малката плячка е много мъчна работа. Множество смели проекти са пропадали поради враждебността на този свят, които ожесточено се брани от Човека, като изправя срещу него Студа, Налягането, Бурите, не знаещи граници.
Изследването на морето можеше да започне едва след успехите на техниката; абат Ла Шапел не познаваше каучука, Фермие нямаше компресор, Бутан не разполагаше с днешните обективи и емулсии.
Ако Морският век е готов да се роди за Човека, то е, защото всички необходими условия за неговото идване са почти изпълнени. Индивидуалните усилия и постижения малко могат да ускорят неизбежната еволюция: техническият гений на Леонардо да Винчи остана безплоден поради оскъдните познания на неговото време.
Една модерна тенденция, която несъмнено е проява на гордостта на инженерите, създава убеждението, че присъствието на човека не е необходимо и че инструментите могат да ни доставят всички възможни сведения. Това твърдение често е далеч от истината.
Ако човекът е решил да завладее Морето, смелите битки, водени в тази област, са само подвизи на разузнавачи. След победата над Еверест още на другия ден ни викат на двубои бездните при Марианите[1] или Филипините. Разбира се, проучването на най-големите дълбочини ще стане най-напред със сонди, фотография или телевизия, но нищо не може да замести напълно човешкото присъствие — така, както летенето със самолет над Хималаите и въздушните снимки не отклониха Херцог или Хилари от смелия им подвиг. Някои попитал Малори:
— Защо толкова много искате да се качите на Еверест?
— Защото съществува! — отговорил той просто.
Ние не можем да дадем по-добър отговор.