Даяна Палмър
Втори шанс (9)

Девета глава

Това бе най-ужасният ден в целия живот на Айви. Райдър бе самата любезност до края на деня и нито веднъж не намекна и не спомена за случилото се, нито за необяснимия си пристъп на гняв, когато напусна апартамента. Беше резервиран, както се бе случвало много пъти преди. Само че сега бе по-зле, защото таеше нещо.

Тя не знаеше каква е причината. Ако съжаляваше за нощта, която бяха прекарали заедно, защо просто не й каза? Или бе решил да й го покаже със студеното си поведение и резервираност?

Единственото, което знаеше със сигурност бе, че притеснението и съмненията я измъчват. Само преди месец, дори не знаеше какво значи да бъде задоволена. Сега вече бе наясно и желаеше Райдър по всеки начин, по който една жена може да желае мъж. Сънуваше го, копнееше за него, бе готова да умре за него. Само че той, очевидно не забелязваше събудената й чувственост, въпреки че тя потрепваше всеки път, когато той се озовеше близо до нея, а очите й бяха достатъчно красноречиви.

По време на работния обяд той набързо й каза какви са плановете за следващия ден, а тя не знаеше дали ще изкара до утре. Може пък така да беше най-добре. Далече от очите, далече от сърцето, а той не прекарваше много време в офиса си напоследък. Само че мислите за бъдещето никак не помагаха на настоящето.

Вече му бе пожелала „лека нощ“ доста напрегнато и безлично и се бе оттеглила в своята спалня. Дори докосването на леката нощница по горящата й кожа й причиняваше болка. Съблече я и се отпусна на хладната покривка, извивайки се безпомощно, докато мислеше за Райдър. Дългата коса бе обрамчила поруменялото лице като ореол. Само си представяше как изглежда. Като някоя разюздана жена, но това никак не я вълнуваше в момента. Тялото й отново се изви, разтърсено от тръпка. Поне покривката я охлаждаше. Трябваше да стане и да загаси светлината, но се чувстваше прекалено нещастна и не я беше грижа.

Вратата неочаквано се отвори и Райдър влезе. Напрегнатото му лице се изопна още повече, когато я видя. Беше облечен в черен халат, под който нямаше нищо, а косата му бе сресана назад, мокра от душа, който бе взел, за да престане да мисли за Айви. Сега, щом я видя, вече знаеше, че няма да е никак лесно. Господ му бе свидетел, че бе опитал да стои настрани от нея. Само че повече не издържаше. Чу неспокойните й движения, забързаното дишане и си я представи каквато я бе видял снощи. Или може би просто бе усетил излъчваното от нея напрежение, защото напоследък всяка мисъл бе отправена към нея.

Хлопна вратата след себе си, захвърли халата и се приближи до леглото.

Айви не помръдна. Той бе напълно възбуден и дори не се постара да прикрие голотата си от любопитния й поглед. Тя забеляза нетърпението в погледа му, преди още да се отпусне до нея и да спусне очи по великолепното й тяло и безупречната порозовяла кожа.

Тя се премести жадно, очите й бяха стъклени от желание, кръвта й кипеше.

— Желая те — прошепна безпомощно тя. — Съжалявам, но не мога да се овладея. Толкова много те желая, Райдър, че едва издържам на това мъчение!

— Да, знам какво изпитваш. Всичко е наред. И аз те желая не по-малко. — Наведе се и с много обич докосна устните й, а те веднага се отвориха под неговите. — Ще се любим, а след това може и да успеем да заспим — прошепна той.

Щом ръката му се плъзна към топлия й гладък корем, тя я улови.

Той вдигна глава и среща трескавия й поглед.

— Не — прошепна с треперещ глас тя. — Желая те. Целият.

Той се стегна.

— Айви…

Тя забеляза колебанието в погледа му. Той бе старомоден човек и познаваше двете с майка й от години. Колебаеше се единствено за нейно добро. Само че тя не искаше предпазливостта му. Не точно сега.

Пъхна един от дългите си крака под неговия и се измести така, че да е в извивката на бедрата му. Протегна ръка под неговата и меките й гърди се опряха в неговите, а с другата го докосна нежно и той бе разтърсен от силна тръпка.

— Моля те — прошепна тя до устните му и се премести към него, подтиквайки го към интимност, която не бе споделяла с мъж от края на нещастния си брак. Усети го как тръпне и се притисна още по-силно, почувствала пулсиращата мъжественост в дланта си.

— Добре — изръмжа той и я стисна за косата, за да я отдръпне. — Но не така. Не… по този начин. Искам първо да те възбудя. След като ще се любим, искам да те задоволя напълно. Няма да приключим за две минути.

Тя го погледна любопитно, но устните му се сведоха над нейните и тя усети косматата му гръд до себе си, а силната му ръка бавно се плъзна по корема и бедрата й, а след това отново се насочи нагоре.

Беше нетърпелива, по напрежението в тялото му разбра, че и той няма търпение. Въпреки това я целуваше бавно, захващаше със зъби устните й и ги докосваше нежно с език. А през всичкото време желаната, и същевременно нетърпима ръка си играеше с гърдите й, докато не набъбнаха, но дори тогава той не докосна втвърдените зърна.

— Моля те — изхленчи тя.

Райдър се засмя тихо, без да крие, че се забавлява.

— Вече? — прошепна той. — Но ние едва започнахме.

— Ще умра — оплака се тя и черните й очи се отвориха обвинително. Той обхвана бедрата й между своите, а доказателството за желанието му се притисна в корема й, когато се наведе отново към устните й.

— На това французите му казват оргазъм — прошепна той. — Малка смърт. Знаеш ли?

— Не. — Тя се изчерви. Той усети топлината, нахлула в бузите й, докато целуваше лицето й. Протегна крака и задържа нейните между мускулестите си бедра и се намести така, че да поеме едното й зърно, за да започне да го измъчва.

— Харесва ти така, нали, малката ми? — прошепна той и подръпна леко твърдото зърно. — И на мен ми харесва. Гърдите ти са меки, но стегнати и ми е много приятно да ги усещам до кожата си.

— Райдър — изстена тя и потръпна.

Устните му се спуснаха към корема й и се притиснаха там, а след това преминаха на бедрата, за да захапят леко всеки един сантиметър и да оставят кожата й като обгорена от пламъци. Ръцете му се спуснаха между бедрата й, ласкаво ги разтвориха и разпалиха непознато усещане.

Обърна я така, че единият й крак да се отпусне върху неговия и се плъзна между бедрата й. Притисна нос към нейния и се усмихна, а след това докосна с устни затворените й клепки. Ръцете му обхождаха бедрата, основата на гръбнака и я привличаха все по-близо. Едната му ръка се плъзна по корема й и между бедрата.

— Да — прошепна тихо той. — Готова си. Повече от готова.

Тя не разбра какво говори той. Трепереше, устата й бе подпухнала от дългите настойчиви целувки, а пръстите си усещаше студени в косата му.

— Готова ли? — прошепна немощно тя.

— Да приемеш тялото ми — обясни той. Задържа погледа й. — За да станеш част от мен. Приеми ме, Айви — задъха се той и раздвижи бедрата си.

Преживяването бе невероятно еротично. Тя изхлипа, когато го усети и потрепна от страх, когато топлото му тяло започна да прониква в нейното. Замръзна, защото за момент усети болка.

Светлите му очи се втренчиха в нейните.

— Виж ти, виж ти — прошепна нервно той, поспря и се усмихна. — Бавно, малката ми. Опитай се да не се стягаш. Можеш да ме поемеш. Сега се успокой. Точно така. — Тогава направи един силен тласък и в очите му се появи странен доволен проблясък. — Да, да!

Тя го погледна в очите и разбра, че вече е негова.

Той не помръдваше, сякаш дори не дишаше. Високите му скули бяха поруменели и той потрепери, лицето му бе сурово, а очите приковани в нея.

— Боже — прошепна с благоговение той, дълбокият му глас неуверен. — Боже мой, Айви, вече съм част от тебе!

Тя също потръпна. Разтвори устни и леко се надигна, за да погледне надолу, но още щом видя колко интимно са свързани, се изчерви. Стаи дъх и забеляза, че той също гледа натам.

— Чувствам се като девствена — призна тя.

— Нямаш представа колко си близо до истината — отвърна той с дрезгав глас. — И ти ме караш да се чувствам така, съкровище. — Отпусна глава назад и усети, че пръстите му треперят. — Айви, Айви — прошепна той, и докато изричаше името й се задвижи бавно, а бедрата му напредваха и се оттласкаха в бавен постоянен ритъм, който разпали незабравимо усещане в тялото й. Тя изхлипа и се намести, за да усеща по-силно мъжа в себе си.

Наблюдаваше напрегнато лицето й.

— Точно така. Нагласи се към тялото ми. Покажи ми къде ти е приятно. Да. Да, Айви, да! — извика той, когато удоволствието започна да нахлува в гърдите му.

Тя усети как трепетът му се усилва с всеки силен тласък и премести ръце на бедрата му, а след това се вгледа в очите му, докато най-сетне ги премести към плоския корем.

Той простена мъчително и тя отново сви пръсти, докосвайки го с неподозирана интимност и дързост.

— Господи, Айви — прошепна дрезгаво той. — О, господи, не мога да се сдържам…

Усети, че е така по трескавите му движения, а и тя самата бе на ръба. Ноктите й се забиха в бедрата му неочаквано жестоко, а тя стисна зъби и простена. Посрещна тласъците му със сляпа ярост, за да ускори момента на собственото си върховно удоволствие, усещайки, че той вече не успява да запази контрол.

Разплака се, усетила, че не може да издържи на това неизпитвано до този момент удоволствие. Искаше още и още, в нея се завихряше болезнена празнота, която той трябваше да изпълни… веднага!

Разтърси я невероятно непознато усещане. Тя извика и отметна глава назад, цялото й тяло сякаш разкъсано, докато той стискаше бедрата й до болка и навлезе в нея за последен път.

Райдър изрече нещо, което тя не успя да чуе ясно и дълбокият му глас пресекна, а той на свой ред отметна глава и извика дрезгаво. Айви усети тръпките, разтърсващи тялото му една след друга и сякаш собственото й задоволство я погълна.

Усети влажната му кожа до своята. Капки пот се стекоха от косата му по гърдите й, където устните му не спираха нашествието си. Той трепереше в прегръдката й и трескаво си поемаше дъх.

Сърцето й биеше оглушително. Дали не беше неговото? Докосна влажната му коса, за да се увери, че е жив. Цялото тяло я болеше, все едно че бе пребита. В нея се разливаше непозната топлина и всяка тръпка удължаваше удоволствието.

Раздвижи се, за да го почувства. Райдър все още бе част от нея.

Той понечи да се отдръпне, но треперещите й ръце задържаха бедрата му и не го пуснаха.

Той вдига глава и се взря в огромните й, удивителни очи.

— Тялото ти е способно да дарява неописуемо удоволствие — прошепна нежно и уморено той. — Но моето трябва да почине поне за малко, съкровище. Дай ми няколко минути, преди отново да те любя.

Тя потръпна при звука на думите му. Преди да те любя отново. Да. Точно така бе почувствала всичко. Като истинска любов. Докосна лицето му, проследи и гъстите тъмни вежди.

— Не беше заради това — прошепна тя.

— Защо тогава? — попита нежно той.

Тя срамежливо го погледна.

— Просто… харесва ми да те усещам вътре.

Тялото му реагира с неочаквана жар и той възкликна удивен. Тя го погледна любопитно.

— Нали каза, че не можеш? — започна тя.

Той потръпна.

— Така ли? — намести я така, че да се надвеси над нея. Бедрата му бавно натиснаха нейните и тя също потръпна. — Одеве за малко не ме уби — въздъхна той до устните й. — Не съм сигурен, че ще мога да издържа още един път.

— Болеше ли? — Тя се намръщи, без да разбира.

Той се разсмя, а възбудата му нарастваше с всяка секунда.

— Истински екстаз — прошепна той и задържа погледа й. — Малката смърт. Господи, и ти викаше така, сякаш те убивах. Диви хлипове, сълзи…

— Беше хубаво — прошепна тя. Повдигаше ритмично бедра, за да му помогне, усещайки как по гръбнака й отново преминават електрически тръпки. — Беше хубаво, толкова хубаво! О, Райдър, Райдър… моля те… искам да го изпитам отново!

Този път той не успя да я изчака, не се и опита. Жаждата й бе завладяваща също като неговата. Облада я с диви, необуздани тласъци и тя се притисна към него с последни сили, в очакване на момента на върховно удоволствие.

Беше утро. Последният спомен на Айви бе как Райдър я притиска към себе си и зави и двамата, ръцете му все още леко разтреперани от усилието. След това очите й се бяха затворили.

Обърна се, но леглото се оказа празно. Айви въздъхна. Май никога нямаше да се събуди навреме, за да го завари до себе си.

Спусна крака от леглото, изправи се и се протегна. Очите й попаднаха на чаршафа и тя се намръщи, забелязала петното. Устните й се разтвориха и тя шумно и изненадано си пое дъх.

— Сега разбираш ли защо бе като първи път? — долетя тих глас зад нея.

Изуменият й поглед се премести към Райдър. Мислеше трескаво.

— Нима не разбираш, малката ми? — попита усмихнат Райдър от вратата. Вече бе облечен, отново, и очевидно се канеше да тръгва.

— Какво има за разбиране? — попита объркано тя и се протегна срамежливо към неговия халат, за да го облече.

Той се приближи до нея и я привлече до себе си.

— Защо отначало те болеше.

Погледна го и изведнъж се сети. Поаленя.

— Точно така — прошепна той. — Все още беше отчасти девствена. Аз премахнах остатъка от бариерата — продължи той и устните му погалиха нейните. — Така че в известен смисъл, малката ми, аз ти отнех девствеността снощи.

Тя изстена до устните му и се притисна до него, завладяна от недоумение.

— Приятно ли ти е, че е така? — очарован от страстния й ответ.

— О, да! — Тя отвори очи, изпълнени с обожание. — Толкова исках ти да си първият. О, Райдър, чаках те безкрайно дълго — прошепна тя, разкривайки всичко, което бе таила. — Когато бях на петнадесет, те наблюдавах и си представях какво би било, ако дойдеш при мен някоя вечер и ме любиш до полуда!

— Какво? — попита той с дрезгав глас?

Изражението му я притесни. Тя се поколеба.

— Мислех, че знаеш — прошепна тя. — Казах ти, че никога не бях изпитвала подобни чувства към Бен. Беше така, защото… ами защото бях отдала чувствата си на теб, а той знаеше, че е така.

— Айви, разбираш ли какво ми казваш? — попита той, а гласът му потръпна. — Дори не съм знаел! Нямах представа, че си изпитвала подобни чувства към мен, при това толкова отдавна!

— Сигурна бях, че знаеш. След онази нощ ме избягваше… — напомни му тя.

— Че това беше взаимно. Ти също ме избягваше като чумав и хукна право в ръцете на Бен.

— Защото знаех, че не мога да те имам — прошепна тя. — Ти не ме искаше, защото бях прекалено млада. Приемаше ме по-скоро като сестра, отколкото като любовница. Мислех си, че така ми показваш, че предпочиташ да не се мотая около теб. Дори когато ме покани на среща, реших, че го правиш от съжаление, защото знаеш какво изпитвам към теб. Така че, щом Бен ме покани, аз излязох с него.

Той бе спрял да диша.

— Господи — изпъшка той.

— Какво има?

Той не можеше да проговори. Не можеше и да диша. Тя го бе желала. Не бе имала представа как се е чувствал, защото бе прекалено млада. Тъкмо затова я бе избягвал, а тя бе решила, че я е отблъснал и се бе омъжила за проклетия Бен. Бен е бил наясно, че е увлечена по Райдър, че няма чувства към него, затова е бил жесток. Зави му се свят. Не можеше да го понесе.

— Трябва да отида да проверя резервацията за самолета и да довърша някои неща — каза грубо той. — Ще се видим после.

Излезе без да поглежда назад, умислен и резервиран. Айви остана сама, а сърцето й се късаше, защото току-що му бе разкрила чувствата си, а той си тръгна, сякаш го бе отвратила.

Нима изпитваше само голо желание към нея, което бе задоволил и не искаше усложнения като любовта й? Това ли беше? Сълзи опариха очите й. Какво щеше да прави сега?

Райдър нарочно не се върна в хотела чак до обяд. Беше се сбогувал с колегите си, беше проверил отново резервацията за самолета, а след това излезе да се разхожда в дъжда, опитвайки се да приеме стореното от него. Защо не бе разбрал по-рано какви са чувствата на Айви? Защо не бе забелязал очевидното?

Най-сетне си даде сметка, че това е само страст, смесена с увлечение, което щеше да отмине. Миналата нощ тя бе изпитвала само страст. Та Бен никога не е успял да я задоволи, а сега вече знаеше какво е да си истинска жена. Райдър й бе показал непознатото, и затова сега тя бе негова. Само че за любов и дума не можеше да става. Това бе привързаност, примесена с увлечение. А той искаше да има любовта й.

Изпита вина, когато видя учуденото й, потиснато изражение, когато влезе в апартамента. Не знаеше какво да й каже, как да оправи нещата помежду им. Изобщо не трябваше да я докосва. Сега бе възбудена истинска жена и щеше отново да пожелае да изпита сексуалното задоволство, на което сам я бе научил. Обичаше я прекалено много, за да позволи преживяното да се превърне в една краткотрайна любовна връзка.

Свали си шапката и я остави на масата.

— Айви — започна тихо той, а светлите му очи се опитаха да уловят погледа й, — трябва да поговорим.

— Няма за какво да говорим — отвърна тя, призовавайки цялата гордост, която бе останала, след като я бе отблъснал сутринта. Цял ден бе мислила и премисляла, докато най-сетне реши, че най-доброто решение, единственото решение, бе да се престори на обиграна жена и да му предостави свободата. Той нямаше намерение да се жени, а тя нямаше намерение да започва краткотрайна връзка с него, затова разялата бе най-доброто и за двамата. Винаги можеше да се оправдае, че е попаднала под магията на Париж. — Не е нужно да обясняваш каквото и да е — продължи тя. Дори не се замисли за странното му изражение. Просто продължи да говори. — Ти имаше нужда от тази взаимност, аз също. Просто… и двамата… задоволихме потребностите си, това е всичко. Не се притеснявай, няма да усложнявам нещата.

Той въздъхна тъжно. Как бе възможно да представи нещата по този начин? Задоволяване на някаква си там потребност, след като за него бе много повече.

Ядоса се, защото тя бе омаловажила тази нощ, изпълнена с любов. Е, щом означаваше толкова малко за нея, той нямаше никакво намерение да й каже колко много означаваше тя за него. Тази игра се играеше от двама. Вирна брадичка и огледа изпитото й лице. Беше сложила семпла черна рокля, която я правеше още по-бледа от обикновено, но пък изглеждаше елегантна като кралица. Колко бе красива, каза си той и сърцето му се сви. До края на живота си щеше да помни голото й тяло, отпуснато на леглото му, как устните й посрещаха с готовност неговите, дългите съвършени крака, притиснати под неговите, виковете на удоволствие, когато бе в нея. Едва се сдържа да не изстене.

— Радвам се, че разбираш — рече напрегнато той.

— Аз съм зряла жена, не някое дете — отвърна тя и избегна погледа му. — От днес нататък ще се държим колегиално. Можем да бъдем приятели, а аз… няма да те притеснявам.

— Да не би да си въобразяваш, че би могла да ме притесниш? — попита с мъка той. — Само че двамата с теб съсипахме приятелството си, Айви — въздъхна Райдър.

Тя се поколеба, защото никак не й се искаше да чува тези думи.

— Наистина ли?

Той се засмя горчиво и запали цигара, нещо, към което прибягваше все по-често напоследък.

— Не разбираш ли? — Изпусна дима, очите му блеснаха застрашително. — Тогава аз ще ти кажа. Всеки път, до края на живота ми, когато ме погледнеш, ще ме виждаш гол в ръцете си. А аз ще те виждам по същия начин.

Тя се изчерви и стисна ръце в скута си.

— Може би най-добре ще бъде да си намеря нова работа.

— Няма да е необходимо — тросна се той. — През следващите няколко седмици почти непрекъснато ще бъда извън страната, така че няма да ме виждаш кой знае колко често.

Тя вдигна измъчения си поглед към него.

— Райдър — прошепна тъжно тя.

Лицето му бе като безизразна маска.

— Трябва да тръгваме към летището, Айви. — Гласът му прозвуча почти естествено.

— Багажът ми е събран — каза тя. — Ще проверя всичко още веднъж.

Нямаше никакво намерение да признае, че е разочарована, заради скорошното заминаване. Много й се искаше да разгледа Париж, да се качи на Айфеловата кула, но така и не успя, защото имаха все работата и работа. Докато отваряше шкафовете и чекмеджетата, се изчерви. Не беше само работа, помисли си тя и обърна гръб на леглото.

Стаи дъх, щом тялото й трепна, изпълнено с копнеж за Райдър. Само ако дойдеше и й кажеше, че е направил грешка, че ще останат още една седмица, че я желае отново, че я обича. Огледа за последен път стаята и въздъхна тежко. Париж бе градът на влюбените, поне така казваха. Двамата с Райдър бяха станали любовници, но се бяха любили само веднъж и ако това означаваше нещо за него, той така и не го показа с нищо. Държеше се както обикновено, дори малко по-остро.

А ти какво очакваш, помисли си нещастно тя, признания във вечна любов, да се посвети на теб до края на живота си? Добре че тя не му призна любовта си, защото нямаше да получи неговата.

 

 

В дните след завръщането от Париж, Айви често се чудеше дали не работи за призрак. В деня след пристигането от Париж, Райдър се отправи за господ знае къде. Тя отиде в офиса в Олбъни малко притеснена, но това се оказа напразно, защото той бе оставил съобщение при секретарката на вицепрезидента, че няма да го има цял месец, че Айви трябва да се погрижи за пощата и да вдига телефона, докато той се върне. Друго нямаше. Нито дума.

На Айви й се прииска Ив да е в страната, за да поплаче на рамото й. Щеше да бъде безкрайно трудно, тъй като проблемите й бяха много подобни на преживяното от Ив. Нямаше как да обсъжда с майка си случилото се в Париж. Как да й признае онази лудост. Обичаше майка си, но тя бе прекалено консервативна и не приемаше съвременните приумици. Просто нямаше да я разбере.

С тежка въздишка Айви седна и прегледа пощата, чудейки се как ще преживее остатъка от живота си с разбито сърце.

Най-тъжното бе, че преди Райдър й беше приятел. Без него животът й щеше да е празен, все едно че се е преместила на Марс. Но дори и тогава майка й щеше да намери начин да й се обажда и да й разказва последните клюки около него. Просто нямаше къде да избяга.

Липсваше й апетит и караше на препечени филийки с кафе и салата. Заобикалящият свят не я интересуваше, тя слабееше и ставаше все по-апатична. Бе обхваната от ужасна депресия.

Джийн най-сетне забеляза състоянието й.

— Не смяташ ли, че крайно време да отидеш на лекар? — попита притеснено тя една вечер.

— Просто съм уморена — възропта Айви. Бе едва седем вечерта, а очите й се затваряха.

— Уморена ли? Господи, непрекъснато си уморена. Та ти заспиваш права, не ядеш… о, мила, толкова се притеснявам за теб — възкликна Джийн.

— Ако искаш да знаеш истината, мисля, че съм в депресия — призна след минута Айви и сведе тъжните си очи. — Райдър много ми липсва.

Джийн въздъхна облекчено.

— Това било, значи.

Айви кимна.

— Няма го почти цял месец, а нито ми е писал, нито се обади по телефона — каза тя, а след това призна и най-неприятното. — Праща ми инструкции през секретарката на господин Уд, пуска писмата и договорите по факса, но не желае да разговаря с мен.

— Случи ли се нещо в Париж? — попита тихо възрастната жена.

Айви се извърна преди майка й да види поаленялото й лице. Джийн не бе глупачка, а Айви не желаеше да обсъжда толкова личен въпрос с майка си.

— Единственото, което се случи, бе, че той ми показа ясно, че няма намерение да се женим — обясни Айви.

— Горкото ми детенце — въздъхна Джийн и прие думите й за самата истина. Прегърна нежно дъщеря си. — Но едно да знаеш. Повечето мъже нямат никакво желание да се женят. Понякога им отнема известно време да им дойде ума в главата. — Тя се засмя тихо. — И баща ти беше от тези. Само че после реши, че бракът не е толкова лош, а когато се появи ти, бе най-щастливият човек на света. Обожаваше те.

— Така ми се иска да го познавах — въздъхна Айви.

— И на мен. Той беше изключителен човек. — Побърза да смени темата. — Защо не похапнеш нещо?

— Ще се опитам. Просто нямам апетит — отвърна Айви и се настани на масата. — А най-странното е, че ми прилошава от миризмата на бекона. Да не би да ми има нещо на стомаха.

— Може да е някакво хранително смущение — съгласи се с усмивка Джийн, убедена, че няма начин да е друго, тъй като Бен бе мъртъв от шест месеца. Застана над печката, за да довърши вечерята.

Райдър се върна след още три седмици. На Айви вече не й прилошаваше, но умората вечер я натискаше с нова сила. Апетит почти нямаше, но не се притесни особено, защото талията й се бе закръглила. Това е доказателство, че съм здрава.

Райдър нахлу неочаквано в офиса рано един понеделник сутрин. Айви вдигна поглед от бюрото и мрачните й очи се оживиха на изпитото лице.

Нямаше представа колко различна изглежда в очите на Райдър, след като не се бяха виждал цели седем седмици. Той си спомняше една здрава лъчезарна жена със съвършен тен и искрящи очи. А ето че същата тази жена бе тънка като вейка, с помръкнала кожа и сплескана коса, сякаш бе тежко болна. Усмивката, която очакваше да види на лицето му, така и не се появи. Ако не друго, той бе определено мрачен, докато стоеше на вратата, загледан в нея.

— Господи! — възкликна той, удивен от промяната в нея. — Какво ти е?

— Какво да ми е? — заекна тя. Стана от стола и заобиколи бюрото, насилвайки се да се усмихне. — Радвам се да те видя отново, Райдър.

Той дори не трепна. Стискаше куфарче в ръка и го остави на пода. Стори й се притеснен.

След броени секунди се оказа, че притеснението му е напълно основателно. Айви примигна, усети как й се върти главата и с тих учуден вик полетя немощно към пода.