Даяна Палмър
Втори шанс (8)

Осма глава

Айви хапна салата на вечеря и изпи каничка черно кафе в апартамента. Полунощ настъпи и отмина, а Райдър все го нямаше. Измъчваше се като си го представяше с французойката. Уж каза, че нямал да го направи, но ако му се искаше жена чак толкова много, защо пък да не се възползва? Не можеше да не мисли за това — силното тяло на Райдър до меката чувствена французойка.

Облече си нощницата и се отпусна на леглото, но не успя да заспи. След доста време най-сетне чу вратата на апартамента да се отваря. Въпреки че Райдър влезе в своята спалня, той така и не си легна.

Не надникна да види Айви. Тази вечер всичко му се струваше прекалено мъчително и не посмя дори да провери дали е заспала. Цял ден мисли единствено за нея и въпреки че се бе престорил, че се интересува от французойката, не искаше нито една друга жена, освен Айви. Съблече се и си легна, а след това запали цигара с надеждата да я изличи от ума си. Представяше си я, докато вървяха към крепостта в Сейнт Огъстин, усещаше ответа й на плажа в Савана. Колкото повече мислеше, толкова повече се възбуждаше. Раздвижи се и едва успя да сдържи стенанието си. Трябваше да престане да мисли за нея!

Айви долови неспокойното шумолене в съседната спалня, въпреки че вратата бе затворена. Той бе станал толкова избухлив, че тя не смееше да диша. Нещата ставаха все по-лоши и тя нямаше представа какво да направи. Беше усетила погледа му върху себе си и остана с впечатлението, че той чака нещо, но тя така и не разбра какво. Единственото, което знаеше бе, че той страда ужасно и много й се искаше да му помогне.

Когато лампата бе изгасена, сякаш шумовете ставаха още по-силни. Долови нещо като мъчителен стон и без дори да помисли, тя скочи от леглото и запали осветлението.

Отправи се към вратата му с пълното съзнание, че влиза в спалнята на мъж, облечена в прозрачна синя нощница, изрязана ниско и отпред, и на гърба. Но там бе Райдър, а не някой непознат, а Райдър й бе приятел.

Тихо отвори вратата. Малката нощна лампа светеше, но той не четеше. Лежеше проснат под чаршафа, прехвърлил едната си мускулеста ръка върху очите.

Босите й крака не издадоха никакъв шум, докато стъпваше по килима и спря пред леглото. Чаршафът покриваше само бедрата му. Останалата част от тялото му, от широките мускулести гърди, покрити с гъсти косъмчета, плъзнали надолу към тесните бедра, до дългите загорели от слънцето крака, бяха голи пред любопитния й поглед.

Никога не се бе интересувала да види Бен без дрехи, но Райдър бе друго нещо. Погледна го с широко отворени очи, изпълнена и с изненада, и с удоволствие, наслаждавайки се на мъжкото му съвършенство.

Той се размърда, изстена отново и ръката му се плъзна от очите, за да види застаналата до леглото Айви.

Той видимо се напрегна.

— Сигурно съм пиян — каза разсеяно той.

— Чух те — отвърна тихо тя. — Добре ли си, Райдър?

Той стисна зъби, а очите му се плъзнаха по тялото й и се задържаха на гърдите, които се повдигаха под прозрачната тъкан, полуразкрити от дълбокото деколте. Черните й очи блестяха с меки искри, а дългата й коса се стелеше по сметаново белите рамене. Желаеше я толкова много, че едва дишаше.

— Излез веднага, Айви — нареди той с дрезгав глас. — Бързо!

В гласа му бе стаена заплаха, но този път тя не се уплаши. Чувстваше се жива както никога преди. Цялата тръпнеше само като го погледнеше.

— Защо? — попита тя. — Няма ли да ми кажеш какво има?

— Наистина ли искаш да знаеш? — попита напрегнато той, а в тялото му се смесиха желание и неувереност, които го разкъсваха. — Е, добре. Защо пък не? Вече си голямо момиче. Ето това е!

Той отметна чаршафа.

Устните й се разтвориха, но тя не успя да каже и дума. Той бе напълно възбуден, толкова силно, че дори девственица би разбрала какво става. Трепереше леко, а очите изглеждаха сиви и хлътнали на измъченото мургаво лице.

— О, Райдър — прошепна безпомощно тя, а в широко отворените й очи имаше само обожание, нито следа от страх, или неудобство. Нима някой може да се почувства неудобно, когато види един толкова прекрасен мъж?

— Господи! — Той седна и се обърна с гръб към нея, стиснал глава в длани. — Господи, сигурно съм полудял! Съжалявам. Върви си, съкровище, моля те!

Тя пристъпи към него, трогната от болката му. Седна до него, а хладните й пръсти колебливо докоснаха ръката му.

Той трепна и я погледна така, сякаш не можеше да повярва, че е все още до него.

— Легни, Райдър — прошепна неуверено тя. Не бе сигурна какво да направи, но имаше идея. Нямаше начин да излезе и да го остави в това състояние, въпреки че щеше да я намрази, когато отново дойдеше на себе си.

— Какво? — избухна той, без да вярва на чутото. Тя го побутна за раменете и леко го накара да се отпусне назад. В очите му се четеше изумление. Тя не среща погледа му. Наведе глава и докосна нежно с устни косматата му гръд, а след това плъзна ръка по стегнатия корем.

Той извика дрезгаво, гласът му бе накъсан, а ръцете му се вплетоха в косата й.

— Айви… за бога… недей!

Тя не спря. Треперещите й пръсти откриха възбудата му, докоснаха го малко страхливо, заради силата стаена в това съвършено тяло. Зъбите й докоснаха кожата му, а косъмчетата подразниха лицето й, докато ръката й не спираше ласките си.

— Недей… — простена той и изпъшка.

— Научи ме как — прошепна тя, без да го поглежда и продължи. Той бе уязвим, а тя никога преди не бе чувствала такъв страх.

— Айви! — Гласът му пресекна, но докосването й имаше невероятен ефект. Ръката му насочи нейната, тялото му се предаде на желанието. Тя го усети как потръпва под устните й, чу забързаното му дишане, докато я насочваше.

Когато бе разтърсен от удоволствие, той извика невъздържано, а тя извърна притеснено очи към него. Невероятно. Дори в най-интимните моменти Бен не бе изглеждал… така. Ако не знаеше какво става, би си помислила, че той умира. Той пулсираше в дланта й, безпомощен, невиждащ, нечуващ, подвластен единствено на удоволствието, от което за малко не припадна.

Когато тръпките отшумяха, тя го остави, за да донесе мокра кърпа. Той лежеше точно както го бе оставила. Прокара мократа кърпа по тялото му с невероятна, нежност, а сърцето й биеше лудо след всичко, което бе преживяла с него.

Райдър отвори очи, готов да я обвини, изпълнен с недоверие. Все още тръпнеше.

— Добре ли си? — прошепна нежно тя.

— Да. — Улови свободната й ръка и жадно привлече дланта й към устните си. — Благодаря ти! — прошепна трескаво той, гласът му все още дрезгав от удоволствие.

— Съжалявам, че съм толкова неопитна — каза притеснено тя. — Аз… никога… не съм…

Очите му обходиха лицето й.

— Дори и за него?

Знаеше, че говори за Бен. Поклати срамежливо глава. Очите й се взираха любопитно в неговите, а сетне се спуснаха по широките гърди.

— Райдър, може ли да те попитам нещо… ама е нещо лично.

— Кажи — подкани я нежно той.

— Това, което изпита сега… преди малко… — започна тя колебливо и вдига очи към него. — Какво изпитваш? — прошепна тя.

Той се намръщи.

— Била си женена. Не знаеш ли?

Тя замълча, въздъхна и поклати глава.

Той се изправи, а очите му задържаха нейните в един дълъг момент. Беше й задал груб, но много точен въпрос.

Тя се изчерви. Дори Бен не я бе карал да прави нещо толкова интимно.

— Не.

— А той знаеше ли?

— О, да — отвърна тя. — Той каза, че съм фригидна. — Тя се размърда неспокойно. — Толкова неудобно се чувствам — прошепна тя и се сви. — Да знаеш колко болеше понякога!

Красивите му здрави ръце обрамчиха лицето й и той повдигна лицето й, за да я накара да го погледне.

— Той никога ли не е правил за теб това, което ти току-що направи за мен, за да ти бъде по-приятно?

— Не те разбирам — каза тя.

Райдър не можа да повярва на думите й. Цялата тази красота, тази невинна чувственост е била напълно пренебрегната. Та тя бе недокосната. Жадните му очи проследиха скулите, дългите копринени коси, стелещи се по раменете, надигащите се гърди. Трябваше да си събере мислите.

— Колко време му трябваше? — попита направо той.

— Райдър!

— Трябва да ми кажеш — настоя тихо мъжът. — Довери ми се.

Тя избегна погледа му.

— Не знам. Не беше много. Той винаги бързаше…

— По-малко от пет минути? — попита през стиснати зъби той, лицето му сгърчено.

— Ами… — Тя преглътна. — Да.

Райдър тежко въздъхна.

— Боже господи!

— Мислех, че го обичам — каза тя. — Но не го желаех — добави нещастно тя. — Нямах представа какъв ще бъде животът ми с него, след като се чувствах по този начин.

Той вдига лицето й към своето.

— Искам да ти дам това, което ми даде ти — обърна се към нея той. — Ще ми позволиш ли?

Тя се изчерви.

— Не е нужно да…

— Попита ме какво изпитвам. — Гласът му бе дълбок и бавен. Привлече я на леглото и я накара да се отпусне, а тъмната й коса се пръсна като ореол. — Сега ще ти покажа.

— Райдър… — Опита се да го отблъсне, обзета от необичайна нервност и положи длани на обраслите с твърди косъмчета гърди.

— Всичко е наред — успокояваше я той. — Нямам какво да използвам, затова няма да те любя истински. Но няма да те боли, обещавам.

Усети дъха му по разтворените си устни, когато той се наведе.

— Мъжете обикновено не използват ли нещо? — попита срамежливо тя.

Той се усмихна до потръпващите й устни.

— Айви, не съм спал с жена от почти две години — прошепна той. — Защо ми е да имам нещо подръка?

— Не си…

Той пое сподавения въпрос с устни. Тя ухаеше на рози и Райдър си каза, че никога не е бил толкова близо до рая, колкото тази вечер. Щом я докоснеше, щом я вкусеше, останалата част от света преставаше да съществува. Тялото му все още тръпнеше, след като тя го бе дарила с неочаквано спокойствие. Сега му се искаше и тя да изпита същото. Да усетиш сладостта, че принадлежиш на човек, който държи много на теб, когото обичаш повече от живота, бе нещо невероятно. Не можеше да й го каже. Все още не бе готова да го чуе. Затова целувките му бяха безкрайно нежни и завладяващи, пръстите му ласкаво се спуснаха по голата й ръка, за да я подготвят за новите по-настоятелни докосвания.

— Отпусни се — прошепна той. Твърдите му устни докоснаха заоблената й брадичка, спуснаха се към врата, където пулсът й туптеше диво, а след това проследиха ключицата. — Отпусни се, малката ми, няма да те боли.

Тя сдържа дъха си, когато устните му отместиха меката материя на нощницата, за да намерят извивката на гърдата. Ръката й неволно се стрелна към гъстата му коса. Нещо ставаше с нея. Потръпна, когато устните му настоятелно се притиснаха към меката плът, докато се спря на твърдото зърно. Не можеше да си обясни защо така изведнъж изтръпна, нито пък пулсиращата топлина, която се насъбираше в долната част на тялото й.

Райдър усети забързаните удари на сърцето й, тежкото й дишане. Тя вече бе възбудена, а той едва започваше. Пое набъбналото зърно в уста и го засмука, дразнейки го с език.

Тя извика. Пръстите й се свиха и тя се изви към него, цялата тръпнеща.

Той усети собствената си възбуда, предизвикана от нейната и се опита да запази самообладание. Сега искаше да я накара да почувства невероятния екстаз, с който го бе дарила преди малко.

Свободната му ръка се плъзна надолу, за да събере нощницата по копринените бедра и да се отправи към топлата мекота на вътрешната страна на бедрото. Тя се напрегна и още при първото нежно докосване стисна ръката му и изхлипа.

Той вдигна глава и се вгледа в огромните учудени очи.

— Невероятно интимно, нали? — попита тихо той. — Но аз също ти позволих да ме докосваш.

Така беше. Въпреки че изпитваше леко притеснение, пръстите му предизвикваха непознато усещане, което се засилваше с всяко движение. Тя отпусна китката му и ръката й падна на леглото. Не можеше да откъсне поглед от лицето му, докато докосването му ставаше все по-интимно. Първият прилив на удоволствие я свари неподготвена и тя трепна рязко.

— Да — каза тихо той. Докосна я отново, наблюдавайки реакцията й и усили бавните ритмични движения, докато тя хлипаше и се извиваше под пръстите му.

В този момент ненавиждаше нощницата, скрила тялото й от него, защото изведнъж й се прииска той да я погледне цялата. Чувствеността й изместваше срамежливостта, желанието изгаряше тялото й като бял пламък.

— Погледни… ме… — прошепна накъсано тя.

— Гледам те — промълви той.

— Не. Цялата… — успя да изрече тя.

Той стаи дъх.

— Господи! — простена Райдър. Нетърпеливо свали нощницата и ръката му отново се насочи към нея, довеждайки я до невероятно удоволствие. Очите му не можеха да се откъснат от прелестното голо тяло и с всеки миг болката в слабините му се усилваше. Наложи си да върне поглед към дългите крака и заоблени бедра, а след това й към тънкия кръст и стегнатите гърди. Очите му се спряха на тъмните набъбнали зърна и мъжът се наведе и ги засмука, наслаждавайки се на тихите й викове и стонове. Тя имаше прекрасни гърди и очевидно й беше безкрайно приятно той да ги докосва и целува. Зъбите му нежно уловиха едното зърно, а тя стаи дъх и изхлипа.

Той вдигна глава и разтвори краката й, а тя изви тяло към него.

— Зърната няма да те заболят — успокои я шепнешком той. — Приятно ми е да ги вкуся — добави той и наведе глава, за да усети вкуса на голото й рамо, на талията и отново да се върне по същия път. — Добре ли е така?

— Да! — Айви трепереше неудържимо, а пръстите му увеличаваха ритъма си. — Райдър!

Вдигна глава, за да я наблюдава. Та това за нея бе първият път и той не искаше да изпусне нито миг, искаше да се наслади на изражението й. Приведе се по-близо до нея.

— Когато усетиш момента — прошепна чувствено той, — опитай се да не затваряш очи. Искам да те гледам.

Да те гледам… да те гледам… да те гледам. Дълбокият сексапилен глас ехтеше в главата й, а удоволствието обхващаше тялото й. Когато усети първите тръпки на екстаза, образът му се загуби. Тя чу безпомощен висок писък, който сякаш продължи безкрайно дълго, за да съпроводи оттичащото се от тялото й напрежение. Никога не бе вярвала, че подобно невероятно удоволствие, жарко и неповторимо, може да съществува. По лицето й се застичаха горещи сълзи, а най-сетне цялата се предаде на тръпките. Сребърни нишки удоволствие се спуснаха по гръбнака й, а учудените й очи срещнаха доволния му победоносен поглед.

Ръката му се притисна към корема й и бавно пропълзя нагоре към набъбналата гърда, за да почувства копринената топлина.

— Винаги ли е така, когато се любиш? — прошепна тя.

Той кимна.

— Много по-сложно е — промълви той. — И много по-опасно.

— Защо?

Очите му се спуснаха към корема й и застояха там с някакъв отчаян глад, който тя не забеляза.

— Защото можеш да забременееш — изръмжа той.

Сърцето й прескочи, но в следващия момент отново си спомни каква е реалността. Усмивката й бе тъжна, пълна със съжаление.

— Не е възможно — отвърна тихо тя. — Райдър… аз не мога да имам деца.

Той притаи дъх. Вдигна глава и я погледна.

— Боже мой, Айви! — простена той.

Тя така и не разбра защо той изведнъж заприлича на човек, който имаше нужда от нежност и успокоение. Собствената й болка бе нещо познато. Въпреки че времето, прекарано с Бен бе трудно и мъчително, тя нямаше да има нищо против едно бебе. Изведнъж си спомни Джаксънвил и малкото момченце, което Райдър спаси близо до реката. Той обичаше деца. Сигурно би искал да има деца, а сега вече знаеше, че тя не може да му ги даде. Но друга жена би могла… При тази мисъл докосна нежно бузата му.

— Съжалявам — каза тя и си наложи да преглътне сълзите. — Толкова много исках деца!

Той се наведе и нежно положи устни върху нейните, отпускайки се така, че косматите му гърди се отриха в чувствителните й гърди бавно и изкусително.

— Всичко е наред — пошепна до устните й той. — Ти си оставаш същата за мен. Това не те прави по-малко жена. Мисля, че вече ти го доказах. — Той повдигна глава и се вгледа в поруменялото й лице, а след това се подпря на лакти, за да продължи да гали с поглед гърдите й.

Тя се размърда неспокойно под настойчивия му поглед.

Очите им се срещнаха.

— Не ставай пак срамежлива, след като се дарихме един друг с такава наслада — помоли нежно той и се усмихва.

— Ще се опитам — каза тя и потръпна. — Не можех да позволя на Бен да ме гледа… така. — Очите й се разшириха. — А ти ме гледаше, докато… докато…

Лицето й стана по-строго.

— Искаш ли да ти кажа как изглеждаше? — попита той с дрезгав глас. — Или ще ти е по-лесно, ако си спомниш моето лице, когато ме задоволи.

Тя поаленя, но така и не отмести поглед.

— Не съм и сънувала, че мога да имам такова въздействие върху някой мъж.

— Сега вече знаеш! — каза той.

— Но ти се измъчваше — прошепна тя. Пръстите й докоснаха нежно твърдите му устни. — О, Райдър, ти се измъчваше и аз трябваше да направя нещо!

Той потръпна. Значи имаше надежда. Тя държеше на него сега, а някой ден може би щеше да изпита още по-силни чувства. Не можеше да изостави тази надежда.

Улови ръката й и гризна всеки един от пръстите й. Светлите му очи искряха.

— В такъв случай ще ти кажа една тайна — гласът му прозвуча бавен и тих сред тишината на стаята. — Никога не съм позволявал на жена да прави подобно нещо с мен.

Тя веднага се оживи и му се усмихна.

— Ти сам ми позволи — прошепна тя.

— Не те спрях — измърмори сухо той. А и нямах кой знае какъв избор. Господи, кой би помислил? Срамежливата нежна Айви ме тръшна по гръб и направи с мен каквото пожела. Майка ти ще онемее.

Тя седна и се надвеси над него.

— Нали няма да кажеш на майка ми? — помоли тя.

— За бога, че тя ще ни убие и двамата! — напомни й той. — Хайде, ела до мен. — Привлече я в прегръдките си и се надвеси над нея, лицето му бе спокойно, очите — нежни и изпълнени с обич. — Искам да спя с теб.

Вече не бе възбудена като одеве и се поколеба. Трудно бе да вземе подобно решение, дори и след интимните моменти, които бяха преживели заедно.

— Не… не знам — изрече колебливо тя и се намръщи.

Той заглади сърдитите бръчици с показалец.

— Не по онзи начин — обясни тихо той. — Искам да те прегръщам цялата нощ.

— О! — Много й се искаше, но сега пак се бе превърнала в старата срамежлива Айви, въпреки че кръвта препускаше във вените й.

— Айви, и двамата сме пълнолетни възрастни хора — започна тихо той, сякаш прочел мислите й. — Тази вечер бе особено мъчителна, а ти ме дари със спокойствие и задоволство. Надявам се да съм постигнал същото и с теб. Но не бих искал никоя друга да направи това за мен. Разбираш ли ме, съкровище? — добави той, сякаш това бе най-важното нещо: — На която и друга жена да бях позволил подобна волност с тялото й, тя не би успяла да утоли глада, който изпитвах.

Тя се вгледа в топлите му очи и усети, че той й казва нещо, което тя не разбираше.

— Какви прелестни очи — прошепна той и се усмихна. — Обърни се. Ще легнеш ли гола в прегръдките на друг мъж, ще го оставиш и той да прави с теб това, което направих аз?

Тя си пое рязко въздух. Едва сега си спомни, че е гола!

Той продължи да говори.

— Тялото ти вече ми принадлежи — каза нежно той. — Ти сама ми го отдаде, нали не си забравила? Няма нито да те засрамя, нито да проявя егоизъм, нито по някакъв начин да те изложа на опасност, затова не се опитвай да се скриеш. Бих могъл цял живот да те гледам — каза напрегнато той, милвайки тялото й с очи.

Тя бе полуизправена, а очите му й признаха, че говори истината. Погледът му я докосваше с нещо, което много приличаше на благоговение. Имаше чувството, че не може да помръдне. В същото време нейните очи се спуснаха към неговото тяло и тя си каза, че се чувства по същия начин. Никога не бе познавала мъж, който да може да се сравни с него.

Той си пое бавен накъсан дъх, наясно, че тя веднага ще забележи реакцията на тялото му. Обърна се и се протегна с дълбока въздишка.

— Господи, какво ми причиняваш! — засмя се той. — Загаси лампата, съкровище и ела тук!

— Нали няма… — тя се поколеба.

Той поклати глава.

— Майка ти ще ни удуши заради това, което вече сторихме. По-добре върви да спиш, преди съвсем да сме полудели. Става ли?

Тя е усмихна, вече по-спокойна.

— Става.

Тя, разбира се, можеше да изброи поне петдесет основателни причини да си облече нощницата и да се върне в своята спалня. Вместо това се настани в прегръдката му, изпълнена със задоволство и едно невероятно усещане, когато се притисна до него и отпусна буза до гърдите му.

— Нали няма опасност някой да влезе? — попита притеснено тя, защото се бяха отпуснали върху покривката на леглото.

Той целуна затворените й клепки.

— Заспивай, съкровище, никой няма да ни види.

Не бе сигурна, че той е изрекъл тези думи, но бе склонна да вярва, че е така. След като предпочиташе да е така, какво пък.

Той, разбира се, бе казал точно това. Зачака, докато се увери, че тя спи. След това се надигна и погледна отпуснатото й в съня лице. Тя го обичаше. Може би много повече, отколкото си даваше сметка. Бе готов да скочи и да затанцува от радост. Засега връзката им бе чисто физическа, но това не означаваше, че няма да има развитие. Най-сетне се отпусна до нея, опиянен от спокойната й красота и от усещането да е до него. Притисна я до тялото си, отново възбуден от топлината й. Най-сетне се унесе в сън, спокоен и радостен за пръв път от години насам.

Когато на следващата сутрин Айви се събуди, той бе облечен, застанал над нея и се взираше жадно в лицето й. Тя се бе отпуснала на чаршафа в предизвикателна поза и той потръпна, когато очите им се срещнаха.

Беше сънувала. Не си спомняше какъв точно е бил сънят, но той също бе там, а тялото й, усетило непознато до този момент задоволство, знаеше какво може да получи. Желаеше го. Изви леко бедра, очите й притворени, а зърната се втвърдиха почти веднага.

— Господи — изпъшка той с измъчен глас. Внезапната му бледост и напрежението в тялото му я събудиха начаса.

— Райдър? — повика го тя и се подпря на лакът. Той се насили да заговори. Мъжът в него се бореше да захвърли дрехите и да я обладае в непреодолим пристъп на желание. Тя бе истински огън, а на него му се искаше да изгори, да бъде погълнат от този огън. Но не можеше да си го позволи. Точно сега не биваше да губи контрол. Беше прекалено рисковано.

— Отивам на конференцията — процеди през зъби той. — До един ще се върна.

— Добре. — Тя се изчерви под дръзкия му поглед, а случилото се предишната нощ й се стори нереално и много притеснително. Придърпа чаршафа и срамежливо се покри. — Аз… аз ще напиша и поправя бележките. Снощи бях прекалено уморена. — Това бе лъжа. Беше наранена и нещастна, след като Райдър я бе оставил в ресторанта.

Той стисна зъби.

— Добре — отвърна.

Завъртя се и изфуча от стаята, без да поглежда назад, проклинайки уязвимостта си и безпомощността. Всички жени в живота му се бяха подчинявали на правилата и условията, които той бе поставял. Едва когато се появи Айви, той разбра колко е уязвим. Тя го бе поставила на колене, а дори не се бяха любили истински. Господи, ами ако някога я любеше, сигурно щеше да й отдаде и душата си! Щом я погледнеше, разбираше, че е загубен, че е готов да направи всичко, което тя поиска, че ще бъде безпомощен през остатъка от живота си, защото я обичаше до полуда.

Излезе като сляп от апартамента и тръшна вратата след себе си.

Айви цял ден се измъчва какво го бе ядосало. Да не би и той като нея да съжаляваше за неестествената случка? Може би изобщо не бе трябвало да се доближава до него. Но това, с което той бе дарил изтерзаното й тяло си струваше всеки миг. Изпъшка тихо, припомнила си горещото неповторимо усещане, което я бе обхванало. А той я бе наблюдавал. Беше го оставила да я наблюдава в най-интимния момент!

Не можеше да се погледне в огледалото, без да се изчерви. Представете си само срамежливата малка Айви да го тръшне в леглото, нали така беше казал. Той не можеше да повярва, а тя още по-малко. До тази сутрин Райдър бе най-добрият й приятел. Сега вече не бе сигурна какъв е — приятел, или бъдещ любовник, или нещо по средата.

Зачуди се дали някога ще й проговори отново. Може пък и той да се чувстваше неловко след снощи. Определено не бе свикнал да разказва на жените от колко време не е правил секс, нито пък да допуска някой да го види в подобно безпомощно състояние.

Но той е имал жени, каза си тя. Знаеше много добре как да я накара да се остави в ръцете му. Всяко докосване бе умело и изпитано, а твърдите му устни отлично знаеха как да прелъстяват.

Мразеше всички жени, които бе имал. Мразеше всяка, която се бе отпускала в ръцете му и се бе оставяла на ласките му. Тялото му…

Потръпна. Толкова сила и опитност, такова мъжко съвършенство. Беше й позволил да го види безпомощен. Спомни си как изглеждаше, как стискаше юмруци, как тялото му се извиваше и потръпваше, как лицето му се сгърчваше, когато извикваше от задоволство.

Целият бе разгорещен. Каза, че когато се любят ще бъде също толкова хубаво. Но това не можеше да е вярно. Тя знаеше, че когато се любиш боли. Ставаше бързо, а после ти се чувстваш зле.

От друга страна Райдър бе бавен и нежен с нея, а тя бе изпитала неповторимо удоволствие. Дали пак щеше да е така, ако му позволеше да…

Преглътна и усети как по гърба й преминава тръпка. Какво ли ще бъде чувството да се отпусне под това силно тяло и да усети опитните му ръце и устни по себе си? Затвори очи и си представи как тялото й се извива, как ръцете му се плъзгат по бедрата й, лицето му е изопнато и влажно, той диша накъсано и бързо, а тласъците му стават все по-бързи и силни, докато тя вика от удоволствие…

— О, боже! — избухна тя и потръпна.

Влезе в банята и пусна душа. Свали роклята и се пъхна под студената струя, посрещайки я с удоволствие. Защо ли животът стана изведнъж толкова сложен?