Фридрих Незнански
Първата версия (7)

6.
Норман Кларк

Благодарение на изровените от Ломанов материали започна да се очертава картината на живота и съдбата на тайнствено загиналия американски милионер. Норман Кларк се е родил в градчето Блу Бей, близо до Чикаго, на брега на езерото Мичиган. Това е станало през същата година, когато в далечната Русия се извършва Октомврийската революция, наричана в продължение на десетилетия от руснаците „Велика“.

Сведенията за детството му, съдържащи се в „Парадоксите на Кларк“ от Роалд Линч и разпръснати из множество други издания, идеално съответстват на класическите американски легенди за младежа от обикновено семейство с ограничени доходи, който забогатява и става адски важна птица благодарение единствено на необикновените си дарби. Всъщност дарбите му били най-обикновени — пробивност, трудолюбие, стремеж към победа, изострено честолюбие. Плюс малко късмет. Наистина, биографът постоянно подчертава, че на фона на детството на „обикновените“ милионери, детството на Кларк се отличава с това, че още тогава са се проявили нестандартните и контрастни черти на характера му.

Между другото, когато Роалд Линч описва по-късни периоди от живота на Кларк, той постоянно, като страстен колекционер цитира свидетелствата на множество хора, чиито пътища при едни или други обстоятелства са се пресичали с този на Кларк, както хора, познавали го дълги години и в различни периоди, така и хора, за които срещата с Кларк е била просто епизод.

Пишейки за детството, ако не най-достоверни, то поне най-интересни би трябвало да се окажат спомените на съучениците, учителите, другарите в игрите, първите момичета в края на краищата. Създава се обаче впечатлението, че тези хора са съществували в живота на Кларк, но или са умрели много отдавна накуп, или Кларк настойчиво е предложил на биографа си собствената си версия за детството и юношеството си.

Бащата на Кларк е бил скромен търговски пътник по продажбите на шевни машини „Зингер“, майка му — домакиня. Семейството живеело в малка къща под наем. Бащата бил строг и начетен, затова и Норман от малък се пристрастил към четенето.

Любимият му писател бил Марк Твен, а любимият герой, естествено — неуморимият Том. Малкият Норман най-много от всичко на света искал да прилича на Том Сойер и очевидно е това се обясняват умишлените му пакости в детските години.

Веднъж петгодишният Норман видял големите момчета да скачат ловко във водата от самоделния трамплин. За да не остане по-назад, той храбро се покатерил чак на върха и скочил, без да се замисли, че не може да плува. Едва го спасили. Когато майка му го попитала защо го е направил, Норман отвърнал: „Трябваше да им докажа, че не ме е страх.“

На дванайсет години Норман, както си му е редът, се влюбил до полуда в сестрата на свой съученик. Тя била по-голяма с две години и го смятала за съвсем малки. Вдъхновен от любовните успехи на Том Сойер, Норман поднесъл на любимата си подарък в изумително красива розова кутийка със златна обемна роза на капака. Кутийката отмъкнал от майка си, а подаръкът представлявал изключително умело изсушена жаба. Но избраницата на сърцето му кой знае защо не оценила сърдечния подарък и запищяла като луда: „Махни тази мърша!“

Е, първата любов винаги е сложна и не носи скорошно щастие.

Като всеки бъдещ милионер и Норман проявил доста рано способностите си в областта на бизнеса. Нещо повече, те били свързани именно с пресата. Заедно с други момчета Норман продавал вестници.

Особено добри били отношенията му с вестника „Блу Бей Сити“. Той започнал с това, че практически никога не връщал в редакцията взетите за разпространение вестници, както правели другите. Предпочитал да плати от собствените си пари за непродадените екземпляри. Още на десет години Кларк разбирал, че отначало парите трябва да бъдат вложени в някакво начинание, за да започне то да носи сериозни плодове. След време собственикът на вестника предпочел да си има работа изцяло с него.

Тогава Норман, превръщайки се в монополист, създал първата си фирма сред местните дечурлига. Самият той се занимавал само с организацията, сметките и разплащането със собственика на вестника. С момчетата, които го били подвели един-единствен път, се разделял безжалостно — нали плащал за грешките им от собствения си джоб.

В биографията на Кларк, излязла изпод перото на Роалд Линч, могат да се открият немалко подобни епизоди, които в еднаква степен могат да бъдат чиста истина или чиста измислица на Кларк или на самия биограф. Те не са потвърдени от живи свидетели.

Някъде около двайсет и седма, двайсет и осма година баща му Робърт Кларк неочаквано забогатял, натрупвайки стабилно състояние от нефтения бум във Венецуела. След бързото си забогатяване той напълно се изпарява от биографията на Кларк. Като че ли е присъствал в нея само за да обясни откъде се е взело първоначалното състояние на Норман Кларк, позволило му да основе през трийсет и седма първия си вестник. Това е изисквало и тогава немалко средства.

Впрочем периодът между неочакваното замогване на бащата и основаването на собствен вестник е най-тъмният в биографията на милионера. Въпреки че за всеки биограф именно годините на оформяне на личността обикновено са най-примамливи.

Нека обаче се върнем към детството. Биографът отделя голямо внимание на спортните занимания и успехи на Кларк. Освен със скоковете във вода Норман се занимавал и с футбол, ако това може да се нарече футбол. На брега на Мичиган младият Кларк и другите момчета гонели парцалена топка насам-натам. Също като децата в Лондон и Москва на няколко хиляди мили от тях.

Още от детството си той се отличавал със здраво телосложение. Но ако в зрелите си години е бил едър, солиден мъж, то в детството си, според собственото му признание, изглеждал просто охранен, даже леко пълен, което не му пречело да бъде пръв в игрите и забавленията.

Като че ли между другото Кларк обичал да си припомня бедността в детството си, затова пък почти липсват свидетелства за това какъв е станал животът му, след като баща му забогатял.

Ако е получил от баща си наследство, благодарение на което е могъл да започне собствен бизнес, упоритото нежелание на Кларк да остави някакво сериозно наследство на децата си е напълно непонятно. Ако парите на собствения му баща не са му попречили, а са му помогнали, защо тогава неговите пари биха попречили на децата му? Очевидно това е била обикновена проява на непредсказуемия характер на Норман Кларк. Именно тази непредсказуемост често и по всякакъв начин подчертават всички, които са писали за него, и само с нея могат да бъдат обяснени многото „парадокси“, откриващи се пред читателя на биографията му (особено в първата й част).

В детството си той дори нямал собствена стая. Спял зад хартиен параван в малкия хол. Затова пък в зряла възраст резервирал стаи с няколко легла, за да има възможност през нощта да се премести в хладни чаршафи.

Някога във „фирмата“ му са работели само десет момчета, в империята на Кларк са заети десетки хиляди души.

В родния му град не е имало дори малка картинна галерия. А и сега няма, което е най-малкото странно. Все пак Кларк е създал няколко музея в различни страни по света и е притежавал значителна колекция, по-голямата част от която през последните години се е намирала в Москва. Смятал е да я завещае далеч не на града, в който е прекарал детството си, а на московския Музей на частните колекции.

Отнасяйки се доста спокойно към външните признаци на богатство, Кларк въпреки това е притежавал собствен самолет, два ролс-ройса и още половин дузина автомобили от други марки.

В знаменитата колекция от автомобили на Леонид Брежнев е имало едно разкошно червено порше, действащ експонат, подарък от Норман Кларк. Собствените си автомобили той не смятал за колекция. Ролсовете му трябвали изцяло за представителни цели, другите просто му харесвали. Кларк никога не преставал да се възхищава от това творение на човешкия разум.

Той всячески поддържал новите търсения в автомобилостроенето, финансирайки състезанията „Формула-1“, на които както е известно, се изпробва всичко най-ново и прогресивно. На самите състезания не присъствал никога, смятайки това за професионална работа, а не забавление за зяпачите.

Може би собственият му живот прекалено е приличал на същата тази „Формула-1“.