Фридрих Незнански
Първата версия (20)

9.
Норман Кларк

През втората половина от управлението на президента Айзенхауер Норман Кларк за кратко заема поста помощник на президента по въпросите на националната сигурност. Това е неговият пръв и последен пост в американската администрация. Но след напускането на този пост с течение на времето ролята му не само че не намалява, но и по-скоро се засилва. Спокойно може да се каже, че нито едно важно решение както във вътрешната, така и във външната политика не е взето без участието на Норман Кларк. Нещо повече, неговото мнение често се оказва решаващо.

Голямата политика невинаги се прави в парламентите и правителствата. Понякога игрището за голф или тенискортът са прекрасно място за определянето на съдбоносни направления на държавната политика. А ако става дума за държава като САЩ, то и на политиката на целия свят.

Дуайт Айзенхауер изобщо не прилича на своя предшественик Хари Труман. Първо, той притежава явни, а не измислени военни заслуги. Второ, отличава се с естествена, а не умишлена простота на маниерите. Което до голяма степен способства за популярността му.

Вероятно той е един от малкото американски президенти, останал популярен даже и след изтичането на мандата си.

През първата половина на президентството си Айзенхауер напълно споделя виждането на Труман за основните принципи на външната политика на САЩ. Той не без основание счита комунизма за мощна монолитна сила, претендираща за световно господство. Вярва и в това, че цялото ръководство на световните революционни процеси идва от Кремъл.

Още в своята инаугурационна реч^[1] в Белия дом, той казва, обръщайки се към политиците и генералите, събрали се в чест на встъпването му в длъжност, а също така и към целия американски народ, който слуша речта му във всички кътчета на страната:

— Силите на доброто и силите на злото нараснаха и се опълчиха една срещу друга така, както това рядко се случва в историята. Свободата се бори с робството, светлината — с мрака.

Айзенхауер и имащият голямо влияние върху него държавен секретар Джон Фостър Дълес, чийто по-известен брат Алън Уелш Дълес заема по същото време длъжността на директор на ЦРУ смятат, че само „сдържането“ не е достатъчно, за да бъде спряна съветската експанзия. Необходимо е да се провежда активна и решителна политика за освобождаването на народите от комунистическия гнет.

В рамките на тези благи идеи обаче не е предприето нищо сериозно. Което се проявява на първо място по време на унгарските събития през 1956 година, когато съветските войски смазват демократичното движение. Съединените щати са принудени да отстъпят и да се ограничат само с риторични декларации.

Именно тогава Айзенхауер успява да се реваншира в тенисните сражения срещу непобедимия преди Норман Кларк.

И все пак, особено през втората половина на президентството си, Айзенхауер увеличава въоръжените сили на САЩ много внимателно. Той отказва да разглежда сериозно въпроса за използването на ядрено оръжие в Индокитай, откъдето виетнамците изгонват французите, а също и на Тайван, където Съединените щати според договора са длъжни да защитават режима на Чан Кайши от нападение на комунистически Китай.

Той възразява и срещу употребата на сила в Близкия изток, когато британските и френските войски окупират Суецкия канал, а Израел нахлува на Синайския полуостров, след като Египет национализира канала през 1956 година. Под натиска на САЩ Франция, Великобритания и Израел са принудени да изтеглят войските си от египетска територия.

Впрочем тук трябва да се има предвид и намесата на Съветския съюз, който обещава на Египет военна помощ в случай на интервенция. През тази година за пръв път след края на Втората световна война светът се оказва на ръба на катастрофа.

Специален посланик на президента Айзенхауер в зоната на конфликта, курсиращ между Кайро, Тел Авив и Вашингтон, е същият този Норман Кларк.

Покрай държавните дела Норман Кларк никога не забравя и собствения си бизнес. В основата на успеха му лежат много прости и едновременно с това действително гениални идеи. Издаването на научна литература и тясно специализирани списания се оказва повече от печеливш ход.

Особен интерес по света предизвикват трудовете на немските учени, издадени преди четиридесет и пета година. С много от тези учени Кларк се познава лично от времето на службата си в Германия, така че за него не представлява трудност да получи авторските права на сравнително ниска цена. В издаването на преводни немски научни трудове той на практика става монополист.

В същото време Кларк развива бурна дейност за получаването на авторските права за издаването на научни трудове и в други страни по света. Той кани учени от целия свят за редактори и съветници в замислените от него списания, чийто брой непрекъснато расте.

Тогава той за пръв път посещава Съветския съюз в състава на търговска делегация. Една от задачите й била да организира взаимен обмен на научни и технически публикации между Изтока и Запада. Делегацията била приета от Хрушчов. На тази среща Кларк се опитал да убеди Хрушчов, че Съветският съюз е длъжен да плаща на издателите и авторите за препечатваните книги.

Хрушчов се учудил — защо трябва да се плаща за нещо, което може да се вземе даром. Тогава Кларк му обещал да препечатва също безплатно научните трудове на съветските учени. Тази препирня, която между другото се води на руски, завършва с това, че Кларк отнася със себе си от Москва правата за издаването на най-значителните трудове на съветската Академия на науките.

Нещо повече, по време на знаменитото посещение на Хрушчов и след него Кларк получава изключителните права за отразяването на подробностите на това посещение. За неговите журналисти руснаците дават подробни и доста откровени интервюта. Кларк е издател и на всички съветски материали, посветени на това посещение, а също и на съчиненията на самия Никита Сергеевич Хрушчов в Америка.

Оттогава тръгва традицията трудовете на съветските генерални секретари да се издават от Кларк. Той установява сериозни делови отношения и с ГДР и Китай.

С Китай и Съветския съюз е свързана една история, която Кларк смятал за много забавна и обичал да я повтаря често впоследствие.

Тогава било доста сложно да се озове човек в Китай. Първо трябвало да лети със самолет до Хонконг, а после с влак до Пекин. Във всяко купе на този влак имало неизключващи се високоговорители, непрекъснато излъчващи някаква комунистическа пропаганда на китайски език. Кларк просто изтръгнал говорителя в купето си. Но го заплашили, че ще го свалят от влака. Наложило се да изчака, докато поставят високоговорителя на място. Влакът не тръгнал преди това.

Забавни били и преговорите. Китайските министри и заместниците им редовно ходели в съседната стая да правят гимнастика, прекъсвайки преговорите за известно време. Кларк се опитал да се присъедини към тях. Отначало не го разбрали, а после това изключително ускорило процеса на преговорите.

Но най-интересното приключение тепърва го очаквало. Той категорично отказал да пътува с влак до Хонконг и помолил да го изпратят вкъщи през Съветския съюз. Руският консул бързо му осигурил необходимата виза. Останалите членове на делегацията били принудени да се върнат по предишния път. Кларк се качил на китайски самолет през Красноярск.

Съседът му се оказал заместник-министър на външната търговия на СССР. Самолетът кой знае защо летял със странни криволичения. Простодушният заместник-министър се принудил да обясни на Кларк, че просто не искат да покажат на западния капиталист великите достижения, които се творят в Сибир.

Този идиотизъм никак не се харесал на Кларк. Той започнал да твърди, че китайците всъщност мразят руснаците много повече, отколкото някакви си там американци или англичани. Спорът бил толкова разгорещен, че двамата се хванали за гушите. На красноярското летище Кларк бил арестуван от НКВД. За щастие, не за дълго. Скоро той вече бил в Америка.

А скаралия се с него заместник-министър след завръщането си в Москва кой знае защо бил свален от длъжност.

Именно Норман Кларк е истинската причина за триумфалното завръщане на Коко Шанел в света на модата.

Коко отдавна е решила, че трябва отново да завладее царството, изоставено от нея през 1939 година. Норман Кларк, неин добър стар познат от Париж, й обещава всяческа помощ.

Когато заминава от Франция, на пристанището в Шербур никой не взима интервю от нея. Няма нито един журналист. В Ню Йорк корабът е посрещнат от цяла глутница. За нея този момент е от изключителна важност — тя отново осъзнава колко е знаменита всъщност. Почти в немилост в страната си, в Америка я очаква триумфално посрещане. Никой не обръща внимание на това, че отначало интервютата с нея и съобщенията за новия й стил се печатат изключително във вестниците и списанията, контролирани по един или друг начин от Кларк. Още повече че скоро цялата американска преса пише за нея най-възторжено.

Тя е на 71 години, когато отново открива своя къща. Сред най-почетните гости на откриването е и Норман Кларк. Американският триумф гарантира европейски успех. Но тя продължава да работи с Америка при посредничеството на Норман Кларк.

В Съединените щати на Трето авеню в Ню Йорк вече съществува индустрия на облеклото. Както в Детройт през 1920 година, на Трето авеню серийно се произвежда всевъзможно облекло. Дрехите слизат от конвейера като автомобилите на дядо Форд, но къде са изяществото и елегантността им? А костюмът означава за жената не по-малко, отколкото каросерията за автомобила.

Мадмоазел Шанел лесно решава този проблем. Тя облагородява облеклото, произвеждано на големи серии, придава му елегантност.

„Тя облече улицата в шанел, така да се каже, шанелизира я. Гордея се, че я познавам“ — казва по-късно Норман Кларк.

Той обаче не акцентира вниманието върху това, че приятелството с Коко му дава възможност да общува на дружеска нога не само с президентите и влиятелните политици, но и със съпругите им, което в крайна сметка е едва ли не по-важно от успехите в тенис мачовете и голфа със силните на деня. До голяма степен благодарение на определеното влияние на Кларк върху съпругите на американските политици, а и върху тогавашния вицепрезидент на САЩ Ричард Никсън става възможно провеждането на съветска изложба в Ню Йорк и американска в Москва. Обикновено наричат шейсетте години, ознаменувани с идването на Джон Кенеди в Белия дом, „ера на промените“. Кенеди се оказва най-младият президент в историята на САЩ — той е на четиридесет и три години. На практика той побеждава тогавашния си съперник Ричард Никсън благодарение на телевизията. Кенеди казва, че цялото общество трябва да се устреми напред, към новото десетилетие, защото „новите предели са съвсем близо, независимо дали ги търсим или не“. Той завършва инаугурационната си реч с призива: „Не мислете за това, какво може да ви даде вашата страна, а за това, какво можете да й дадете вие.“

Намерението на Кенеди да провежда твърд курс за подобряването на икономическото положение на всички американци не донася особено сериозни резултати, а либералната му политика се натъква на сериозното недоверие на деловите кръгове.

Едновременно с това силно се изострят отношенията с комунистическите страни.

Тогава Съветският съюз разполага в Куба балистични ракети със среден обсег на действие. По това време почти всеки ден се провеждат съвещания на специалния комитет на Съвета по националната сигурност, на които се разработват планове за твърди мерки по отношение на Куба. Едва през последния етап по настояване на Робърт Макнамара и министъра на правосъдието Робърт Кенеди в състава на специалния комитет е включен Норман Кларк, към когото Джон Кенеди не изпитва много добри чувства поради простата причина, че на изборите той подкрепя неговия съперник Ричард Никсън.

Твърдата позиция на Кларк и някои други трезви политици до голяма степен допринася за разрешаването на Карибската криза не чрез термоядрена война, а със средствата на дипломацията. Позицията на Кларк подкрепя и вицепрезидентът Линдън Джонсън, който се нагърбва с управлението на държавата след трагичната гибел на президента Кенеди.

В качеството си на президент Джонсън се оказва способен да осъществи редица мерки, започнати от неговия предшественик, който не успява да ги доведе докрай. Джонсън среща много по-малка съпротива в законодателните органи от Кенеди. Той предлага на американския народ програмата си за реформи, наречена „великото общество“. Тази програма се отразява широко в средствата за масова информация, обяснява се и се довежда до съзнанието на всеки обикновен американец. Именно тази мощна подкрепа, от страна на пресата позволява на Джонсън да спечели президентските избори през 1964 година.

През тези години Норман Кларк преживява голям подем. В самото начало на шейсетте той губи за кратко контрола над своята „Кларк Къмпани“, която е на крачка от разорението и едва не е продадена. В годините на президентството на Джонсън Кларк не само си връща властта над любимата си рожба, но и поставя стабилна основа на комуникационната си империя, обхванала целия свят.

Спортната форма на Норман Кларк е на небивала висота тогава. Понякога му се удава да печели тенис мачове дори и срещу бивши професионалисти.