Патрик Карман
Черният кръг (11)

Глава 11

Иън Кабра не знаеше кое е по-неприятно: дали че е спрял насред път с кости и не може да продължи, или че трябва да търпи сестра си.

— Виж ме само! Пълен ужас! — ревна тя.

Иън присви устна. Чорапогащникът на сестра му беше скъсан, обувките й „Прада“ бяха издрани така, че не подлежаха на поправка, гладката й лъскава коса сякаш беше разбъркана с миксер. Иън знаеше, че не изглежда много по-добре и след сблъсъка със семейство Холт целият е в синини и цицини.

— Това търсене на ключове към загадката е пълна глупост. Глупост! Глупост! Глупост! — каза Натали и гласът й прозвуча особено пискливо в тясното пространство на задната седалка в смачкания ленд роувър.

Шофьорът се опитваше да се свърже по телефона с „Пътна помощ“, като внимателно опипваше счупения си нос.

— Онзи, едрият, е по-бърз, отколкото изглежда — отбеляза Иън, за да поразведри обстановката. — Никак не ми се иска да му се изпречвам на пътя, когато кръстът му се оправи.

— Признай, Иън, ние сме разбити. Те ни смачкаха колата. Седим на път, в който са вградени костите на някакви селяндури, и то в Сибир. Истински кошмар. Искам вкъщи!

От това на Иън вече му кипна. Той нямаше да издържи и секунда повече в такова тясно пространство заедно с Натали. Слезе от колата и докато сновеше напред-назад, набра номера на баща си. Пет позвънявания по-късно затвори — никой не отговаряше. Както обикновено. Той набра още веднъж номера. Този път след три позвънявания вдигна Ирина Спаска.

— Заета съм — тросна се тя.

— Денят не преминава така успешно, както очаквах. Дано имаш по-добри новини.

— Не успя да се справиш с ония Холт ли? Защо ли не съм изненадана?

Иън не се хвана на заяждането й. Съсредоточи се, пое си много дълбоко въздух и заповяда:

— Отърви се от тях. Сдушили са се с Холт и съм почти сигурен, че са пратили още едно съобщение. Дан и Ейми са прекалено близо. — Кой знае защо, в съзнанието му изникнаха лицето на Ейми и тъпото й пелтечене. Известно време той мълча. — Разкарай ги от Русия.

Беше подбрал внимателно думите. Не звучеше като заповед за убийство. Въпреки това Иън знаеше, че Ирина ще направи всичко възможно, за да отстрани опасността.

— Дадено — каза тя накрая.

— Съобщи подробности, щом изпълниш задачата.

Ирина изключи телефона.

Готово.

* * *

През едночасовия полет от Санкт Петербург до Москва Ейми и Дан имаха време да разчетат главоблъсканицата и да съставят план. Отново бяха с дегизировката и този път решиха да не я махат, докато оглеждат Кремъл. Не им се стори уместно да посещават властовия център в Русия като две деца, които са се отделили от родителите си.

Ейми веднага се беше досетила, че Ленин е препратка към Кремъл — десетилетия след смъртта на водача на Руската революция балсамираното му тяло още беше изложено там.

Този път Дан и Ейми трябваше да обединят усилията си, за да разгадаят заедно остатъка от главоблъсканицата. Ейми бързо разбра какво означава първата част: беше сигурна, че ГКД е съкращение на Големия Кремълски дворец, престижна концертна зала в огромния парк на Кремъл. Дан пръв изказа предположение какво означават другите цифри и букви.

— БАЛ ЛОЖА4 РЗ явно е ред седалки. По-точно балкон, ложа четвърта, трети ред — каза той.

Сестра му кимна одобрително.

— Невинаги смятам, че при раждането са те разменили с истинския ми брат. Останалите цифри сигурно са някаква комбинация или шифър. Убедена съм, че ще се досетим какъв, когато стигнем там.

След като претичаха през летището и взеха такси, което ги откара бързо, Дан и Ейми застанаха с отворен пътеводител точно пред Големия Кремълски дворец. Разполагаха само с два-три часа и в гласовете им се долавяха напрежение и припряност.

— Трябва да се качим на горния етаж — каза Ейми.

Гледаха скицата на местата в Големия Кремълски дворец, където, в една от ложите на балкона, Ейми беше оградила с кръгче ред 3. Тя си погледна още веднъж часовника.

— Два часа и малко. Според мен няма да успеем.

— Ще успеем — увери я Дан и се отправи към входа на извисилия се бял театър.

Пред партера имаше просторно фоайе с врати към залата и с множество пищни произведения на изкуството по стените. Наоколо се разхождаха туристи, които разглеждаха, докато чакаха да влязат вътре. Следващата обиколка започваше чак след двайсет минути.

— Едва ли ще имаме друга възможност — прошепна Ейми. — Ела, ще се промъкнем сред навалицата.

* * *

Някъде в дълбините на сградата, която Дан и Ейми претърсваха, имаше човек, който следеше всяко тяхно движение.

Двамата са много изобретателни, помисли си НРР. Май в крайна сметка ще се вместят в срока.

НРР набра някакъв номер и остави телефона да звъни, докато в другия край вдигнат.

— Да не ни подслушват?

— Няма да удостоя този въпрос с отговор — каза НРР.

— Добре де, добре. Хайде, по-бързо.

— След малко ще ги видя. Още ли искаш да го направя?

В другия край на линията настъпи мълчание. НРР беше свикнала. Човекът, с когото се беше свързала, обичаше да премисля нещата и да претегля всички възможности.

— Невероятни са, нали? Никой не може да твърди, че не са се доказали.

— Още в самото начало разбраха, че няма да се справят сами — отвърна НРР.

— И да привлекат отбор като семейство Холт? Наистина забележително. Не мислех, че е възможно.

— Значи продължаваме с плана, така ли? — попита НРР.

— Да. Ако стигнат до писалището ти, ги отведи в стаята. Мисля, че са готови.

Линията прекъсна и НРР се обърна отново към редицата видеоекрани.