Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Просто шеметен фарс (60)

Глава 4

Зевс не се задоволи само с това да им сервира лошо време. И той, и всичките му деца взеха да кроят планове как да обявят на човечеството, че са се завърнали.

Зевс заряза боговете за малко и тръгна да провери как я кара човечеството в момента.

Първо посети Гърция. Точно както се бе страхувал, от великите времена на Агамемнон насам силата на гръцкото оръжие се бе търкулнала стремително по нанадолнището.

Той се поогледа, за да види с какви още армии би могъл да разполага. Всички останали въоръжени сили на Европа бяха заети в един или друг конфликт. Онова, от което се нуждаеше, бяха свежи сили. Знаеше точно къде иска да ги изпрати — целеше се право в сърцето на Европа, в Италия. Искаше там да постави началото на своето ново царство. Армията му щеше да я завладее, а после щеше да застави всички да му се покланят — а онези, които не се подчинят, щеше да заплаши с война. За награда щеше да удостои войската си със слава и коварство. Така се правеше по старому, а по старому винаги си е най-добре, особено, ако се лее кръв.

Но първо трябваше да намери пития, която да му каже къде може да намери свободна армия. Една бърза консултация с Отдела по пророкуване му помогна да разбере къде се намира в момента Делфийската пития — напоследък се правеше на миячка на чинии в някаква солунска таверна.

В Солун той си събра черните облаци в огромен мехур и му тури запушалка — да му са подръка, ако се наложи да ги използва пак. После отиде на централната агора и взе да пита за миячката пред Големите бани. Един търговец на риба му показа пътя. Зевс мина край порутения колизей, после край прогнилия хиподрум и накрая я забеляза — изхабена от грижи стара жена, която мъкнеше огромна костенурча черупка. Миячките ги използваха за кофи.

Налагаше се питиите да живеят под чужд облик и да вършат тайно пророчествата си, защото църквата не позволяваше пророчиците спокойно да си гледат занаята. Дори и притежаването на питони и други подобни змии-удушвачи беше противозаконно — смяташе се за „склонност към забранени от закона магьоснически практики в духа на старото време“. Но тази пития продължаваше да пророкува частно на приятели и на разни непокорни аристократи.

Зевс се приближи до нея, загърнат до очи в мантията си, но тя веднага го позна.

— Имам нужда от пророчество — каза й той.

— О, това е най-прекрасният ден в живота ми! — възкликна питията. — Смеех ли да се надявам, че някога ще срещна някой от старите богове лице в лице… О, само ми кажи с какво мога да ти бъда полезна.

— Искам да изпаднеш в транс и да видиш откъде мога да си намеря войска.

— С най-голяма готовност, господине. Но нали твоят син Феб е бог на пророчеството, защо просто не попиташ него?

— Не ща да питам нито Феб, нито който ще да е от тия — изсумтя Зевс. — Хич им нямам вяра. Със сигурност ти контактуваш и с други богове, не само с нас, олимпийците, нали? Какво стана с онзи, евреина, дето се мотаеше по мое време?

— Йехова претърпя доста интересни промени. Но той не участва. Остави строга заповед никой да не го безпокои.

— Ама нали има и други?

— Естествено, че има, но не знам дали идеята да ги притеснявам с въпроси е добра. Те не са като тебе, Зевсе — бог, с който всеки може да си поговори. Подли са, пък са си и чешити.

— Хич не ми пука — рече Зевс. — Питай ги. Ако един бог не може да помоли друг бог за някой съвет, не знам този свят накъде е тръгнал.

Питията го заведе в стаята си, запали свещените лаврови листа и струпа свещения коноп. Извади и разни други свещени работи и ги пръсна наоколо, после извади и своята змия от плетената кошница и я уви около раменете си. Не след дълго изпадна в транс.

Скоро забели очи и заговори с глас, който Зевс не можа да познае, ала накара космите по врата му да настръхнат.

— О, Зевсе, я вземи попрегледай монголските народи.

— Нещо друго да има? — попита Зевс.

— Край на връзката — каза питията и припадна.

След като се съвзе, Зевс я попита:

— Мислех си, че отговорите на оракула обикновено са странни и неясни… Пък този — ами той ми нареди направо какво да върша, и то по най-простия начин. Да няма някакви промени в процедурата?

— Според мен — отвърна питията — навсякъде сред висшите кръгове цари неудовлетворение от неяснотата. Тя никаква свястна работа не вършеше на никого.

Зевс напусна Солун, обвит в тъмния облак, и зави на североизток.