Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Просто шеметен фарс (22)

Глава 8

Аззи скри светилниците в една пещера край Рейн и продължи за Венеция, където остави Аретино вкъщи.

В следващата част — сдобиването с магийките — беше най-добре да се мине без човешко участие.

Аззи тръгна веднага. Използва сезонния си пропуск за Тайните пътища към Ада, за да мине директно през небесната твърд до река Стикс. Тайният път го закара в Централната разпределителна гара. В чакалнята висеше Дяволско разписание за всички кътчета на Ада — мигащи светлинки показваха кои влакове ще тръгнат скоро. Дълги редици от влакове — много от тях теглени от парни локомотиви — се простираха, докъдето ти поглед стига. Пред всеки стърчеше кондуктор и си поглеждаше нетърпеливо часовника, докато дъвчеше обяда си от кесия.

— Мога ли да ви помогна, господине?

Към Аззи се доближи професионален разводач от ония, които висят по всички големи гари. Този тип — таласъм с ниско нахлупено над челото кепе — прибра монетите на Аззи и го заведе до влака, който му трябваше.

Аззи има време да намери вагон-ресторанта и да изпие едно кафе. Влакът потегли от гара Ад и запухтя през сухите Гадни земи към речната област, където се намираше отдел „Снабдяване“. Пристигнаха горе-долу след час.

Нямаше кой знае какво за гледане. Снабдяване беше плоско, монотонно градче с няколко кръчми и закусвални, пръснати из него. Току зад градчето се простираше самото „Снабдяване“ — големият комплекс край бреговете на Стикс, който осигуряваше на жителите на Ада всичко, нужно им, за да вършат нечестивите си дела.

„Снабдяване“ се състоеше от поредица изумителни складове, построени по неостаряващия модел супер-Куонсет. Издигаха се върху мочурлив склон, спускащ се полегато към ниските, кални брегове на Стикс. Канавки, водостоци и издигнати върху насипи пътечки се спускаха от складовете към реката. Всичките отпадъци на Ада се вливаха директно в Стикс, без да се подлагат на никаква преработка. Това съвсем не замърсяваше реката — Стикс си беше създадена максимално замърсена. Отпадъците и заразите от други източници оказваха парадоксален пречистващ ефект върху адската река.

Аззи откри склада с магийките и се обърна направо към чиновника — един дългонос таласъм. Онзи вдигна небрежно поглед от книжката с комикси, която четеше.

— К’ви магийки? За к’во ти са?

— Трябват ми магийки, които да заведат едни хора до едни светилници. Седем на брой.

— Достатъчно прям си — каза чиновникът. — Как смяташ да задействаш магийките? Най-простата само би им показала посоката — дава им адреса и толкоз. Обикновено тя представлява късче пергамент или глинен чиреп, или вехто парче кожа, на които са написани съответните думи, например „Тръгни направо към кръстопътя, после свий надясно и върви, докато стигнеш големия бухал.“ Това е типично наставление за подобен род магийки.

Аззи поклати глава.

— Искам магийките да заведат моите хора до свещниците, които ще са скрити някъде в реалния свят.

— Така наречения реален свят, искаш да кажеш — поправи го чиновникът. — Добре, значи искаш магийка, която не само казва на съответния човек накъде да върви, но притежава и силата да го заведе на съответното място.

— Ей, това е — каза Аззи.

— Твоите хора какво знаят за магийките?

— Съвсем малко, предполагам.

— Точно от това се страхувах. Предполага ли се, че магийката трябва да предпазва по някакъв начин собственика си по пътя му към светилниците?

— Това ще струва повече, нали?

— Естествено.

— Тогава не. Никакво предпазване. Нека и да рискуват малко, то си трябва.

— Та, значи, трябва ти магийка с вградена сила; и да може да сочи дали притежателят й върви по верния път — да трака или да святка, или пък да пее, нещо от сорта, а после, предполагам, щом човекът стигне където трябва — на мястото, където са светилниците, — да му даде някакъв сигнал.

— Е, ще трябва да е нещо повече от сигнал — рече Аззи. — Не искам да им остава никакво съмнение, че са намерили каквото трябва.

— В такъв случай по-добре използвай магийка на половинки.

— Това не го знам какво е.

— Халдейски номер. Магийката се състои от две части. Магьосникът — това си ти — поставя едната половинка на мястото, където трябва да стигне реципиентът. На сигурно място, да речем. После пък, да кажем, реципиентът — притежателят на другата половинка — попада в битка. Става напечено. Той се обръща към половинката от магийката и тя го отвежда по духовен път при другата половинка. Ако искаш бързо да измъкнеш някого отнякъде, няма по-добър начин.

— Добре ми звучи. Мога да сложа седемте половинки близо до светилниците, а другите да раздам на моите хора и когато те задействат магийките, магийките да ги отведат, където трябва.

— Точно така. Сега, искаш ли освен това и един комплект вълшебни коне?

— Вълшебни коне ли? За какво, да му се не види, са ми вълшебни коне? Трябват ли ми за нещо?

— Всъщност не, но ако смяташ да има и публика, вълшебните коне допринасят за одухотвореността на спектакъла. Освен това добавят сложност и многоплановост.

— Не чак толкоз дълбока сложност, надявам се? Не знам колко ще са ми умни участниците. Но ако приемем, че са като повечето хора…

— Схванах — кимна чиновникът. — Усложненията с вълшебните коне би трябвало да са достатъчно прости, че хората ти да се справят с тях. Освен това конете добавят класа, и то голяма класа.

— Я ме запиши за седем вълшебни коня.

— Веднага. — Чиновникът взе да драска по един формуляр за поръчки. — Сега, искаш ли конете наистина да притежават някакви магически качества?

— Например?

— Ами допълнителна мощ, благородство, миловидност, способност да летят, способност да говорят, способност да се превъплъщават в друго животно…

— Тия добавки май са скъпички, а?

— Можеш да получиш, каквото си искаш — усмихна се чиновникът, — ама трябва и да си платиш, така си е.

— Тогава, нека са вълшебни коне, но без допълнителни качества. Сигурно достатъчно ще ги бива.

— Чудесно. Има ли и някакви други усложнения, които би искал да въведеш между връчването на половинките от магийките и пристигането при светилниците?

— Не, ако просто свършат това, ще е чудесно.

— Хубаво. Кой калибър магийки?

— Калибър ли? Че откога имат и калибър?

— Нова разпоредба. Във всички поръчки за магийки трябва да е посочен калибърът.

— Знам ли кой калибър ми трябва?

— Ами сети се — рече чиновникът.

Аззи подаде на чиновника една монета и заобяснява:

— Всяка магийка трябва да може да пренесе човешко същество от дадено място в едно царство на съществуването до дадено място в друго царство. После трябва да го отведе до друго определено място.

— Тогава по-скоро ти трябва магийка с двоен заряд. Не можеш да искаш всичко това от обикновена магийка. Щом ще се сменя царството на съществуване, много енергия ще трябва. Я да видим сега колко са тежки тия твои хора.

— Не знам — рече Аззи. — Още не съм ги виждал. Да речем, най-много по сто и двайсет кила парчето.

— Двоен заряд е необходим, когато се налага магийката да пренесе повече от сто килограма.

— Ами тогава да ги кажем сто. Ще направя така, че да няма по-тежки.

— Добре — кимна чиновникът. Намери някакво листче и взе да пресмята. — Я да видим правилно ли съм го схванал. Искаш седем магийки с двоен заряд и всяка ще трябва да пренесе човек, тежък сто килограма — това включва и целия му багаж, — до две различни места в две различни царства на съществуването. Бих казал, че ти трябва четиридесет и пети калибър. Коя марка ги искаш?

— И различни марки ли имало?

— Повярвай ми — рече чиновникът, — „Малоумия Бележита“ II е добра марка. „Идиота Превъзходна“ 24 — също. На мен ми е все тая.

— Дай ми, от която щеш тогава.

— Ей, сам трябва да си я избереш. Аз ли всичко да правя вместо тебе?

— Дай от „Идиота“.

— „Идиота“ ги свършихме. Другата седмица очаквам да получа.

— Тогава ще взема от „Малоумия“.

— Добре. Попълни тук и тук. Подпиши тук. Парафирай тук. Тук парафирай в уверение на това, че си парафирал. Добре. Айде готово.

Чиновникът подаде на Аззи малък бял пакет. Аззи го отвори и огледа какво има вътре.

— Приличат на сребърни ключета…

— Защото са „Малоумия“. „Идиота“ изглеждат по-иначе.

— Тия също толкова добри ли са?

— Някои казват, че са и по-добри.

— Благодаря! — извика Аззи и след миг вече го нямаше там.

Отново последва отегчителното пътуване до Централна разпределителна гара, а после — отново към Земята. Но демонът беше в прекрасно настроение. Намери каквото му трябваше. Легендата. Сюжета. Светилниците. Магийките. Сега му трябваха само хората, които да изиграят сюжета. Това щеше да е веселата част.