Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Big Driver, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2015 г.)

Издание:

Стивън Кинг. Зъл мрак, угаснали звезди

Американска. Първо издание

Превод: Весела Прошкова, Адриан Лазаровски, Павел Боянов, Даня Доганова

Редактор: Лилия Анастасова

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — ДИМО

ИК „Плеяда“, София, 2011 г.

ISBN: 978-954-409-316-7

История

  1. — Добавяне

36.

С напътствията на Том малко преди девет Тес се озова близо до целта си. Нащърбената луна още беше ниско на небето. Вятърът духаше по-силно от когато и да било.

Тауншип Роуд се отклоняваше от шосе 47, само че поне на десет километра от „Стагър Ин“ и даже по-далеч от центъра на Коулич. Транспорт Плаза се намираше в пресечката на двата пътя. Според табелата тук се помещаваха трима превозвачи и фирма за преместване. Приютилите ги постройки бяха грозни и паянтови. Най-малката принадлежеше на автопревозно дружество „Червен ястреб“. В неделя вечер всички сгради бяха тъмни. Огромният паркинг беше ограден с телена мрежа и осветен от електрически лампи. Депото беше пълно с автовози и тежкотоварни камиони. Поне един от автовозите имаше надпис отстрани ПРЕВОЗВАЧИ ЧЕРВЕН ЯСТРЕБ, но Тес реши, че не е същият от снимката в уебсайта; онзи с гордия татко зад кормилото.

До депото имаше мотел. Колонките за гориво — над дузина — бяха осветени от същите мощни лампи. Бяла флуоресцентна светлина се лееше от едната страна на централната сграда, другата тънеше в мрак. Отзад имаше още една постройка във формата на буквата П. Там бяха паркирани коли и камиони. Грамадната крайпътна табела беше дигитална, заредена с информация, сияеща в яркочервено.

МОТЕЛЪТ НА РИЧИ ТАУНШИП РОУД
ВИЕ ГИ КАРАТЕ, НИЕ ГИ ЗАРЕЖДАМЕ
ОБИКН $2,99 ГАЛ
ДИЗЕЛ $2,69 ГАЛ
ВИНАГИ БИЛЕТИ ЗА НАЙ-НОВАТА ЛОТАРИЯ
РЕСТОРАНТЪТ ЗАТВОРЕН НЕД. ВЕЧЕР
ДУШОВЕТЕ НЕ РАБОТЯТ НЕД. ВЕЧЕР
МАГАЗИН & МОТЕЛ „ВИНАГИ ОТВОРЕНО“
КАРАВАНИ „ВИНАГИ ДОБРЕ ДОШЛИ“

И най-отдолу неграмотно, но пламенно:

ЗА НАШИТЕ ВОЙНИЦИ!
ПОБЕДА В АФГАНДИСТАН!

Заради потока от шофьори, които зареждаха с гориво както камионите си, така и себе си (ресторантът не работеше, но Тес беше убедена, че когато е отворен, в менюто му неизменно фигурират пържени пилешки пържоли, кюфтета и хлебният пудинг на мама), през седмицата в мотела кипеше трескаво оживление, но в неделя вечер той представляваше гробище, защото тук нямаше нищо, даже дискотека като „Стагър Ин“.

Край бензиновите колонки имаше само едно моторно превозно средство, паркирано с предницата към пътя, с маркуч, пъхнат в резервоара. Стар форд пикап F-150, многократно кърпен с „Бондо“. Заради ослепителните лампи беше невъзможно да се определи цветът, но нямаше нужда. Тес бе видяла пикапа отблизо и знаеше какъв е на цвят. Мястото на шофьора беше празно.

Май не си изненадана, Тес — подхвърли Том, когато тя намали, за да спре на банкета, и погледна магазина с присвити очи. Въпреки натрапчивата флуоресцентна светлина мярна там неколцина души, като един от тях беше голям. „Голям ли беше, или същинска грамада?“ — бе попитала Бетси Нийл.

— Въобще не съм изненадана — каза тя. — Той живее тук. Къде другаде ще отиде, за да зареди?

Може би се готви да поеме на път.

— Толкова късно в неделя вечер? Едва ли. Вероятно си е бил вкъщи и е гледал „Звукът на музиката“. Мисля, че е свършил бирата и е дошъл за още. Решил е, след като така и така ще се разкарва, да напълни и резервоара.

Не е изключено да грешиш. Не е ли по-добре да спреш зад магазина и да го последваш, щом излезе?

Само че Тес не искаше. Фасадата на магазина беше изцяло стъклена. Той можеше да я види, докато минава оттам. Заради яркото осветление на бензиностанцията трудно би познал лицето й, но колата беше друга работа. По пътя имаше много фордове, но след петъчната вечер Ал Стрелке трябваше да си отваря очите на четири за черни фордове „Експедишън“. Освен това в петък, когато беше спрял на буренясалия паркинг до изоставения магазин, сигурно е забелязал регистрационния номер от Кънектикът.

Имаше и нещо друго. Нещо дори по-важно. Тес отново потегли, оставяйки мотела на Ричи в огледалото за обратно виждане.

— Нямам желание да се движа след него. Искам да се движа пред него. Искам да го чакам.

Ами ако е женен, Тес? — обади се Том. — Ако си има жена, която го чака вкъщи?

Тази мисъл я сепна. После Тес се усмихна, и то не само защото рубинът на пръстена му беше твърде голям, за да е истински.

— Типове като него си нямат жени. Не и постоянно. В живота на Ал е имало само една жена и тя е мъртва.