Стивън Кинг
Големия шофьор (2)

2.

Поканата от „Букс & Браун Бегърс“ точно отговаряше на изискванията й. Чикопи се намираше на има-няма деветдесет километра от Стоук Вилидж, срещата щеше да се проведе по обяд, а трите бъта й предлагаха хонорар не от дванайсет, а от петнайсет стотачки. Плюс разноските, разбира се, но те щяха да са сведени до минимум — даже нямаше да включват мотел. Запитването й беше отправено от някоя си Рамона Норвил, която обясняваше, че макар да е директорка на библиотеката в Чикопи, й пише в качеството си на президент на „Букс & Браун Бегърс“, което всеки месец по пладне организирало срещи с любими автори. Хората си носели обяд и мероприятието се радвало на голяма популярност. На срещата на дванайсети октомври трябвало да дойде Джанет Еванович, която се отказала по семейни причини — сватба или погребение, за това Рамона Норвил не беше много наясно.

„Сигурно изглежда, че ви пришпорвам — ласкаеше я тя във финалния абзац, — но според Уикипедия живеете в съседен Кънектикът, а нашите читатели в Чикопи са големи почитатели на детективките от Клуба по плетиво. Ще спечелите вечната ни благодарност, както и гореспоменатия хонорар.“

Тес се съмняваше, че вечната благодарност ще е вечна, освен това имаше ангажимент за октомври (седмица на литературния маратон в „Хамптънс“), но магистрала 84 щеше да я заведе до магистрала 90, а оттам Чикопи беше напряко. Отиваш, свършваш работата, прибираш се; Фрици даже нямаше да разбере, че е пътувала.

Естествено Рамона Норвил беше приложила имейла си и Тес моментално й отговори, че датата и хонорарът я устройват. Също така уточни — имаше този навик, — че няма да раздава автографи повече от час. „Имам котарак, който ме драска до кръв, ако не му поднеса лично вечерята“ — писа тя. Поиска още подробности, макар, общо взето, да знаеше какво се очаква от нея; от трийсетгодишна ходеше на срещи с читатели. Само че организатори като Рамона Норвил очакваха да им поискаш информация; в противен случай се изнервяха и започваха да се чудят дали ангажираната писателка няма да се появи без сутиен и нафиркана.

На Тес й мина през ума да намекне, че след като тъй и тъй ще спасява положението, две хиляди долара са по-достойно възнаграждение, но се отказа. Нямаше да е почтено. Освен това книгите за Клуба по плетене, взети накуп (кръгла дузина), едва ли бяха достигнали тиража на кое да е от приключенията на Стефани Плъм. И да не й харесваше — всъщност й бе все едно, — Тес беше резервата на Рамона Норвил. Да се лакоми за пари, означаваше да извива ръце. Хиляда и петстотин долара бяха справедливо възнаграждение. Разбира се, когато лежеше в канала и храчеше кръв през подутата си уста, изобщо не й се струваше справедливо. Но нима две хиляди долара щяха да я утешат? Или пък два милиона? Членките на Клуба по плетиво никога не се бяха занимавали с въпроса можеш ли да определиш цената на болката, унижението и страха. Те разкриваха престъпления, които не бяха нищо повече от представи за престъпления. Все пак, щом размисли, Тес реши, че отговорът е отрицателен. За такова престъпление може да има само едно достойно възмездие. И Том, и Фрици се съгласиха.