Стивън Кинг
Големия шофьор (28)

28.

Ала когато седна в кабинета си пред включения компютър, през първите пет минути само се взираше в екрана с логото на „Епъл“ и се чудеше дали наистина смята да открие великана и да стреля с оръжието си, или това е само фантазиране, на каквото се отдават професионалните лъжци като нея. В случая — фантазия за отмъщение. Тя отбягваше подобни филми, но знаеше, че ги има: не можеш да отбягваш културата на своя народ, освен ако не си пълен саможивец, а Тес не беше. Във филмите за отмъщение завидно мускулести мъжаги като Чарлс Бронсън и Силвестър Сталоун не се обръщаха към полицията, а се саморазправяха с лошите. Вземаха закона в свои ръце: „Ще ти върна тъпкано, копеле!“ Ако не се лъжеше, дори Джоди Фостър, една от най-известните възпитанички на Йейл, беше играла в подобен филм. Тес не си спомняше заглавието. Може би „Храбрата жена“? Все едно.

Компютърът превключи на скрийнсейвър с думата за деня. Днешната дума беше корморан, което по една случайност беше птица.

— Когато изпращате безценните си стоки с логистично дружество „Корморан“, ще имате чувството, че те летят — с плътен глас изрече Тес, уж бе Том. Натисна един клавиш и скрийнсейвърът изчезна. Тя влезе в интернет, но като за начало не в някоя търсачка. Първо влезе в YouTube и написа РИЧАРД УИДМАРК, без да има представа защо постъпва така. Без да има съзнателна представа.

„Може би искам разбера дали този актьор действително е достоен за вниманието на феновете — помисли си тя. — Рамона определено е на това мнение.“

Имаше много клипове. С най-висок рейтинг се ползваше една шестминутна компилация, кръстена ТОЙ Е ЛОШ, СТРАШНО ЛОШ. Бяха я гледали неколкостотин хиляди души. Съдържаше сцени от три филма, но Тес остана като прикована от първата сцена. Черно-бялата лента изглеждаше да е от някоя халтура… но определено бе от онези филми. Даже заглавието го подсказваше: „Целувката на смъртта“.

Изгледа целия клип и два пъти се върна на „Целувката на смъртта“. Уидмарк играеше ухилен гангстер, който заплашваше възрастна жена в инвалидна количка. Търсеше информация: „Къде се е дянало синчето ти, дето много дрънка?“ Възрастната жена отказваше да му каже и той продължаваше: „Знаеш ли какво ги правя тия, дето пропяват? Гръмвам ги в корема, за да овършеят хубаво земята и да им дойде акълът.“

Той обаче не застреля старата жена в корема. Завърза я за количката с шнура на лампата и я засили по стълбите.

Тес излезе от YouTube, провери Ричард Уидмарк и откри каквото очакваше предвид въздействието на краткия откъс. Въпреки че след това бе играл в много филми, повечето пъти добрия герой, той беше запомнен с „Целувката на смъртта“ като кискащия се психопат Томи Удо.

— Голяма работа — каза Тес. — Понякога пурата е просто пура.

— Което какво ще рече? — поинтересува се Фрици от перваза, където се бе изтегнал на припек.

— Ще рече, че Рамона вероятно се е влюбила в него, след като го е гледала в ролята на героичен шериф или смел капитан на боен кораб, или нещо от този род.

— Сигурно — съгласи се Фрици, — защото ако си права по отношение на сексуалната й ориентация, тя вероятно не си прави кумири от мъже, които убиват старици в инвалидни колички.

Разбира се, че това бе вярно. Право в десетката, Фрици.

Котаракът скептично погледна Тес:

— Но може би тук грешиш.

— И така да е, лошите психопати си нямат мажоретки.

Думите не бяха излезли от устата й, а Тес осъзна каква велика глупост е изрекла. Щом лошите психопати си нямаха мажоретки, нямаше още да се произвеждат филми за извратеняка с хокейната маска и жертвата на изгаряне с ножици вместо пръсти. Но Фрици спази добрия тон и не започна да й се смее.

— Само това липсваше — промърмори Тес. — Ако много се изкушаваш, спомни си кой ти пълни купичката.

Провери Рамона Норвил в търсачката на Гугъл, излязоха четирийсет и четири хиляди резултата; добави Чикопи и резултатите намаляха до по-поносимите хиляда и двеста (макар Тес да си знаеше, че и от тях повечето ще се окажат ненужен пълнеж). Първата смислена находка се появи от вестник „Уикли Римайндър“ и се отнасяше до самата Тес: БИБЛИОТЕКАРКАТА РАМОНА НОРВИЛ СЪОБЩАВА: „ПЕТЪК ЩЕ Е ДЕН ЗА ДЕТЕКТИВКИТЕ ОТ УИЛОУ ГРОУВ.“

— Ето ме и мен, звездата — изкоментира Тес. — Ура за Теса Джийн. Дай да видим моята поддържаща актриса. — Само че когато плъзна стрелката нагоре по страницата, откри единствено своя снимка. Онази фотография с официална рокля с голи рамене, която нейната асистентка обичайно изпращаше. Сбърчи нос и се върна пак на Гугъл, без да е сигурна защо толкова държи отново да види Рамона — просто държеше и толкова. Когато най-сетне откри снимка на библиотекарката, видя това, което подсъзнанието й вече е подозирало, ако се съди по коментарите на Том на път за вкъщи.

Снимката бе поместена в репортаж от третия августовски брой на „Уикли Римайндър“. Заглавието гласеше КОИ ПИСАТЕЛИ ЩЕ ГОСТУВАТ НА БРАУН БЕГЪРС ПРЕЗ ЕСЕНТА. Рамона Норвил стоеше на стъпалата пред библиотеката, усмихваше се и примижаваше заради слънцето. Лоша снимка, направена от работещ на парче фотограф без кой знае какъв талант, и лош (но вероятно типичен) избор на дрехи от страна на Норвил. Сакото с мъжка кройка я правеше широка в раменете като професионален бейзболист. Ниските й кафяви обувки бяха много грозни. Твърде впитите сиви панталони подчертаваха онова, което Тес и приятелките от прогимназията наричаха „тлъсти кълки“.

— Триста дяволи, Фрици! — Гласът й пресекваше от ужас. — Виж това.

Фрици не дойде да погледне, нито отговори — и как, при положение че беше прекалено разстроена, за да преправи гласа му?

„Провери какво виждаш — посъветва се тя. — Преживя ужасен шок, Теса Джийн, може би най-големия шок, който може да се стовари върху една жена, с изключение на фатална диагноза в лекарския кабинет. Затова провери.“

Затвори очи и извика образа на мъжа от стария пикап „Форд“. Отначало беше изглеждал толкова дружелюбен. Отде да знаеш, че ще се натресеш на Веселия зелен великан?

Само дето не беше зелен; беше почернял от слънцето здравеняк, който не кара пикапа си, а го носи.

Рамона Норвил, неголям шофьор, но откъдето и да го погледнеш голяма библиотекарка, беше твърде възрастна, за да му е сестра. А ако сега беше лесбийка, невинаги е била такава, защото приликата бе неоспорима.

Освен ако жестоко не се лъжа, гледам снимка на майката на моя изнасилвач.