Стивън Кинг
Големия шофьор (19)

19.

Когато се събуди, безспорно здравомислещата светлина на шест часа сутринта нахлуваше през прозорците. Тес имаше работа за вършене и решения за взимане, но засега бе достатъчно, че е жива и е в леглото си вместо в канала.

Този път посещението в тоалетната мина почти нормално, нямаше кръв. Тес пак застана под душа, пак направи водата максимално гореща, затвори очи и остави капките да бият по пулсиращото й лице. Когато вече не издържаше, натърка косата си с шампоан бавно и методично, като масажираше с пръсти скалпа, пропускайки нараненото място, където онзи я беше ударил. Отначало одраното място на гърба й смъдеше, но това премина и тя изпита неизразимо блаженство. Изобщо не се сети за сцената с душа от „Психо“.

Открай време мислеше най-добре под душа, пространство като майчината утроба, а точно сега се налагаше здравата да си размърда мозъка.

Не желая да ходя при доктор Хедстром и не е нужно да ходя при доктор Хедстром. Решението е взето, макар че след няколко седмици, смятано от днес, може би когато лицето ми изглежда що-годе нормално, ще трябва да се прегледам за болести, предавани по полов път…

— Не забравяй и теста за СПИН — каза тя и устните й се разтегнаха в гримаса, от което я заболя. Тази мисъл бе страшна. Въпреки това трябваше да направи теста. За да е спокойна. Обаче основният въпрос за тази сутрин бе друг. Беше си лично нейна работа какво ще предприеме или няма да предприеме спрямо себе си, но същото не важеше за жените в канала. Те бяха загубили далеч повече от нея. Ами следващата жена, която великанът щеше да нападне? Че такава ще има, Тес не се съмняваше. Сигурно не през следващия месец или година, но щеше да има. Спря душа и осъзна (за пореден път), че това може дори да е тя, ако великанът отиде да провери и установи, че не е в канала, а дрехите й са изчезнали от магазина. Ако е преровил дамската й чанта, което бе най-вероятно, значи действително разполагаше с адреса й.

— Както и с диамантените ми обици — промърмори. — Гнусният извратеняк ми открадна обиците.

Даже ако той не припареше скоро до магазина и канала, сега тези жени й принадлежаха. Бяха нейна отговорност и тя нямаше да се отметне само защото снимката й можеше да се появи на корицата на някое жълто списание.

В спокойната сутрешна светлина на предградието отговорът беше абсурдно прост: анонимен сигнал в полицията. Професионален автор с десетгодишен стаж, който не се е сетил веднага за това, заслужава жълт картон. Тя щеше да им даде местоположението — изоставената бензиностанция ХАРЕСВАШ ГО ХАРЕСВА ТЕ на Еленовия път — и щеше да опише великана. Нима е трудно да установиш самоличността на такъв мъж? Или пък да издириш син форд F-150 пикап с уплътнения срещу ръжда на предните фарове?

Фасулско.

Само че докато си сушеше косата, очите й се спряха на Изстисквача на лимони, 38 калибър и тя си помисли. „Прекалено фасулско. Защото…“

— Какво ме чака? — попита тя Фрици, който седеше на прага и я гледаше със светещите си зелени очи. — Какво точно ме чака?