Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (72)

Глава 71

Ферди и Джорджо изчакаха Рахм Сингх да влезе обратно в къщата, преди да слязат от колата. Без да каже дума, Сингх им махна с ръка да влязат през кухненския вход, който бе отделен от стаите за гости, както и от покоите на Маха, просторни и луксозни като палат. Той не знаеше, че трите мълчаливи слугини го наблюдават през дървената преграда, която отделяше кухнята от другите помещения.

Сингх отиде до килера на иконома и извади чантата от скривалището й. Върна се, остави я върху бялата мраморна маса, изправи гръб и погледна двамата мъже.

Те имаха вид на богати хора, за което им завидя. Костюмите им бяха елегантни и очевидно шити на ръка, ризите им бяха италиански и от фин памук, обувките им бяха вносни. Рахм Сингх не изглеждаше ни най-малко като тях, а много му се искаше.

— Къде е жената, която донесе бижутата? — запита един от тях.

— Погрижихме се за нея. — Рахм Сингх все още не се бе погрижил, защото бе сварен неподготвен от бързото им пристигане.

Джорджо повдигна вежди.

— Кой друг знае за диамантите?

— Само Мондрагон.

— Не и жената?

— Обещах ви, че тя няма да знае нищо.

Рахм Сингх дръпна ципа на чантата и извади огърлица от тежко злато с инкрустирани огромни рубини.

Ферди я взе и я обърна, за да разгледа и не лицевата й страна. Извади метален инструмент от джоба си, пъхна острия му край под един от рубините и го извади от гнездото му. Фалшивият рубин бе кух и излезе лесно — като ядката от ореха — а отдолу се показа скрит диамант. Диамант така чист и толкова скъп, че блестеше като Венера, небесната звезда, под светлината на единствената лампа.

Ферди изсумтя от удоволствие и го заразглежда внимателно.

— Не е много голям, но е с отлично качество, разбира се.

Рахм Сингх затвори ципа. Седна до масата, а чантата остави на пода до себе си.

— Останалите са с още по-добро качество, но искам първо да видя парите.

— В такъв случай, няма какво повече да обсъждаме — каза Джорджо.

Но Ферди, бивш играч на поло, известен с бързината си, се нахвърли върху Сингх. Заби острия връх на инструмента във врата му с такава сила, че индиецът падна на пода и жълто-червеният му тюрбан се изхлузи от главата му. Кръвта шурна като фонтан от артерията му и Ферди побърза да отскочи встрани.

Джорджо стана и двамата втренчиха погледи в мъртвия. От гърлото му излезе клокочещ звук, а Ферди се наведе и хвана инструмента. Дръпна го, но той не излезе. Дръпна по-силно, но той се бе забил дълбоко в плътта и мускулите. Ръцете му се изцапаха с кръв, макар тя вече да не течеше от артериите, защото сърцето на Рахм Сингх бе спряло. Той беше мъртъв. Под главата на индиеца се бе събрала локва кръв, която попиваше в мазната му черна коса и се разливаше по мраморния под.

Джорджо взе чантата и върна в нея огърлицата и останките от фалшивия рубин. Пусна диаманта в джоба си, без да забележи кървавата следа, която той остави по красивия му тъмен и шит на ръка костюм, за който Рахм Сингх толкова много му завиждаше. Двамата излязоха от кухнята, качиха се в дългия черен автомобил и потеглиха.

Трите жени, скрити зад дървената преграда, дори не извикаха, като видяха убийството на Рахм Сингх. Ужасени, изтичаха навън в нощта така, както бяха боси. Маха ги бе научила да четат, а те все пак запазиха достатъчно присъствие на духа да запомнят номера на колата, преди да побегнат бързо, подтиквани от ужаса, към бордеите на града, където растяха децата им.