Метаданни
Данни
- Серия
- Мак Райли (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- It All Began In Monte Carlo, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Силвия Желева, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,7 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Violeta_63 (2014)
- Корекция
- МаяК (2015)
- Форматиране
- hrUssI (2015)
Издание:
Елизабет Адлър. Бижутерия „Фонтанът“
Английска. Първо издание
ИК „Калпазанов“, София
Редактор: Мая Арсенова
Коректор: Никола Христов
ISBN: 978-954-170-272-7
История
- — Добавяне
Глава 53
— Никога няма да съжаляваш — каза Маха и взе ръката на Съни. — Ти си изключително умна жена. Няма да има проблеми, обещавам ти.
— Мак няма да се върне утре — обясни Съни. — И реших да приема възможността.
Проницателните очи на Маха я изучаваха.
— Решението е правилно. Ще се чувстваш по-добре, ако си заета с нещо, ако усещаш независимостта си. Нещо смело. Приключение.
— Да. Вместо всички приключения да са запазени за Мак.
— А къде е Мак? — Маха вече вадеше пътническата чанта с отделението с ципа, където бяха бижутата.
— Утре ще бъде в Прага. Ще отсъства няколко дни.
Гърбът на Маха се скова.
— Така ли? Е, поне ще имаш време да изпълниш спокойно задачата си. Ще тръгнеш утре рано сутринта с частен самолет за Брюксел. Оттам ще хванеш полет на „Еър Индия“. Ще пътуваш в първа класа до Мумбай.
Индия изведнъж се стори много далеч на Съни, а Мумбай — екзотичен, огромен град с милиони жители, изпълнен с мириса на пикантни подправки. Тя едва ли не усети горещината, видя животните по улиците, свещените крави, долови мириса на пот, мимоза и море, пред погледа й започнаха да се мержелеят бели мраморни дворци…
— Пътуването е дълго — говореше Маха, — но ще ти бъде удобно. Помощникът ми ще те посрещне на летището. Казва се Рахм Сингх. Ще бъде облечен в традиционния бял индийски кафтан, а на главата ще има жълто-червен тюрбан. Ще държи табела с името ти, така че непременно ще го видиш. Рахм Сингх ще те откара до къщата ми. Не е възможно да се изгубиш.
— А бижутата? — До този момент те почти не бяха споменавани и Съни започваше да изпитва неясна тревога. — Как ще премина през митническите проверки?
— Първото и най-важното е, че нито за секунда няма да изпускаш бижутата от ръцете си, нито от погледа си. Те трябва да са с теб непрекъснато. Ще ги вземаш със себе си дори в тоалетната на самолета. Ще ги сложиш под седалката, а не в отделението за багаж над главите на пътниците. И при никакви обстоятелства не трябва да се озоват в ръцете на стюардесата или някой друг човек. А на митницата ще бъдеш посрещната и ще получиш помощ при преминаването. — Маха й подаде тъмносиня затворена папка. — Всички документи са тук. Ще ти са необходими два пъти — при проверката на полета за Брюксел, а после и за Мумбай. Ще те чакат. Всичко е уредено. Документите за внос ще бъдат подпечатани, но всъщност ще се окаже, че нищо не внасяш. Ние просто връщаме бижутата в Индия. Следователно не може да има проблеми, нали?
Усмихна се с красивата си усмивка. Зъбите й бяха толкова бели и равни, начервените й устни — толкова пълни и сексапилни, че Съни се запита защо просто не се откаже от бизнеса с бижута, в който, изглежда, работеше така усилено, и не стане филмова звезда.
— Трябва да ми донесеш паспорта си — каза Маха. — За да го подпечатаме.
— Подпечатате?
— За виза — обясни индийката. — За Индия ти е необходима виза. Ще помоля някой от консулството да намине и да се погрижи за проблема.
Хвана отново Съни за раменете и погледна дълбоко в очите й.
— Постъпваш правилно — каза тихо. — Тази работа само ще подобри отношенията ти с Мак, ще го накара да те види като напълно различна жена. Нова жена, може би. Във всеки случай, като момиче, което може само да стъпи на краката си и няма нужда от мъжка подкрепа.
— Жена като теб — каза Съни и Маха се засмя.
После:
— Има нещо, за което не ме запита, Съни. Нещо много важно. Колко ще ти платя за тази работа.
О, господи, Съни нито веднъж не бе помислила за пари.
— Никога няма да станеш бизнесдама, ако не запиташ предварително за заплащането и не се опиташ да постигнеш споразумение — скара й се Маха.
— Толкова по степента ми по бизнес от университета „Уортън“ — каза Съни, свела поглед към пода. — Бях прекалено развълнувана и нетърпелива.
— Няма нужда от нетърпение. Ще ти платя десет хиляди долара за тридневна работа. Вярвам, че е приемливо за теб.
Приемливо! Съни бе изумена.
— Много добре. А сега трябва да ми донесеш паспорта си. Ще приготвя парите и бижутата до утре. Ще тръгнеш в пет сутринта. Времето в Мумбай е приятно — горещо е, но още не е сезонът на мусоните. Вземи си шал за вечерите.
Изведнъж Маха стана изключително делова и зае мястото си зад масата.
— Ще се обадя в Мумбай, за да съм сигурна, че си пристигнала благополучно. Ще получиш останалите инструкции по-късно — като например къде и на кого да доставиш бижутата. Рахм Сингх ще ме държи в течение. И, разбира се, Индия е място, където дори най-малките села имат мобилна връзка. Индия е една от най-развитите страни в света в това отношение.
— Искаш да кажеш, че ще мога да се обадя на Мак?
Маха се поколеба.
— Бих предпочела да не го правиш. Не само заради мен и политиката ми на ръководене на частния бизнес, но и защото временно си наета от мен. Трябва да уважаваш това и да не обсъждаш къде си и какво е естеството на задачата ти.
— Разбира се — обеща Съни.
— Освен това — добави Маха и се извърна с усмивка, а Съни забърза да донесе паспорта си, — ще бъде забавно да накараме детектива да си блъска главата. Да го държим в напрежение.
Съни се засмя и затвори вратата след себе си.
Двете й приятелки я чакаха в големия луксозен хотелски апартамент.
— Е? — запита Али.
— Ще се наложи да се грижиш за Тесоро — каза Съни. — Ще отсъствам три дни. Тя ще ми плати десет хиляди долара и ако вие двете се държите добре, престанете да ме поучавате и ако не кажете на никого — а това включва Мак и Рон — къде съм и с какво се занимавам, ще ви донеса сувенири от Мумбай.
Али я изгледа с онзи безучастен поглед, известен на милиони почитатели на киното.
— Мога само да кажа, че се надявам всичко да е почтено. И искам рубин за мълчанието си.
— Права си. Рубин — добави Пру и двете с усмивка придружиха Съни до стаята й, за да й помогнат с приготвянето на багажа.