Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (60)

Глава 59

Мумбай.

Босоноги слугини с почтително сведени глави очакваха Съни в огромното хладно фоайе на къщата на Маха, събрали длани пред себе си, облечени в червени копринени ризи, които стигаха до коленете им, над обичайните тесни памучни панталони. Косите им бяха блестящи, черни и сплетени на дебели плитки, а в тях бяха втъкани разноцветни мъниста. Студените им тъмни очи я оглеждаха, докато Рахм Сингх я представяше.

— Ще заведете мадам в стаята й — заповяда Рахм Сингх. — И ще й покажете всичко.

Те наклониха глави и я погледнаха, светлината попадна върху лицата им и Съни едва потисна възклицанието си. По бузите им се спускаха дебели нащърбени белези.

Като видя шока, изписан на лицето й, Рахм Сингх обясни:

— Мондрагон спаси тези жени от бордеите, където с тях се отнасяха жестоко. Даде им по-добър живот.

Показа й, че трябва да ги следва, и я остави.

Трите стройни жени я поведоха по коридор към задната част на къщата. Минаха край стая, която бе обзаведена с цел да предлага развлечения, с ниски дълги дивани, лампи с абажури от коприна, разпръснати по едва ли не всички повърхности. Високите прозорци бяха без завеси и зад тях Мумбай блестеше като хиляди диаманти. В стаята вдясно имаше маса за хранене, около която можеха да седнат най-малко двайсет души, по стените имаше сребърни вази с изкуствени цветя, столовете бяха тапицирани с брокат. Под приглушената светлина на лампите сияеха красивите килими, издържани в нежни пастелни цветове, някои с много сложни мотиви, други разказваха истории, трети бяха напълно съвременни и в по-приглушени тонове, но все така красиви.

Коридорът ги отведе до неголяма библиотека. Целите стени от пода до тавана бяха заети от рафтове подвързани с кожа книги, очевидно до една непрочетени, върху масички, обсипани със списания, имаше кристални купички с бонбони и ядки, а до тях — модерни дълбоки фотьойли. Зад нея се виждаше закрита градина, обзаведена разточително с плетени столове и други, тапицирани с дамаски на цветя като в добрата стара Англия. От градината се излизаше на тераса, на която бяха поставени огромни пръстени саксии с хибискуси, мимози и бугенвилия, която бе плъзнала красиво по стените.

Стаята на Съни беше по-нататък по коридора, в крилото за гости. Вратата бе двойна и като мина през нея, тя сякаш се озова в друг свят — рай от коприна, брокат, меки килими, мраморен под, лукс, издържан в различни нюанси. Тук бе тихо, уютно и хладно след дългото пътуване със самолет.

Леглото със завеси от балдахин, до което водеха пет малки стъпала, бе огромно и пухкаво. Бял диван и столове бяха подредени около масичката за кафе, върху която имаше вази с гардении. Под един от високите френски прозорци имаше маса, подредена за един с прекрасни чинии и изящни антични сребърни прибори, за които Съни бе сигурна, че са останали от времето на английското владичество и вероятно са принадлежали на някоя изискана дама и може би дори на съпругата на губернатора. Копринените завеси стигаха чак до пода, килимите също бяха копринени в тюркоазен, кобалтов, кремав и тъмносив цвят, картините по боядисаните в жълто стени представяха съвременното индийско изкуство, а банята, цялата само зелен оникс и приказна като дома на русалка, бе така огромна, та Съни помисли, че би могла да се изгуби в нея.

Нямаше обаче време за губене. Едната от слугините вече пълнеше ваната с вода и изливаше благовонни масла, докато друга сгъваше хавлиите и ги подреждаше на ръба й, както още и ароматни сапуни, гелове и лосиони и ръсеше по повърхността на водата цветчета от рози.

Третата разопаковаше малката пътническа чанта на Съни и подреждаше дрехите на купове — измачканите щяха да бъдат изгладени. Сгъна тениските, с които Съни спеше, и ги подреди до леглото, бухна възглавниците. Всички те мълчаха и не се усмихнаха нито веднъж. Като че ли бяха напрегнати.

На вратата се почука. Застанала в средата на цялото това великолепие, Съни извика:

— Влез!

Влезе Рахм Сингх. Поклони се и изрази увереността си, че всичко е наред и че мадам — така я наричаше той — има всичко, от което се нуждае.

— Какво повече бих могла да искам? — запита Съни и се усмихна, защото той бе много сериозен. — Това тук е най-добрият хотел, в който съм отсядала.

— Мондрагон иска всичко да бъде наред — каза той сковано. — След като мадам вземе ваната си и се настани удобно, предложиха да й сервираме вечерята.

Съни се зачуди кой е предложил това. Предположи, че е Маха.

— Благодаря ти, Рахм Сингх — каза, осъзнала, че е гладна.

— Ако е приемливо за мадам, готвачът ще приготви нещо леко. Доматена супа, с която сме известни. Блюдо с броколи, приготвено на фурна с тропически плодове. И paneer, традиционното индийско сирене. Пилешко месо, леко поръсено с къри и, разбира се, ориз, подправен съвсем мъничко с жасмин. И за десерт оризов пудинг със сметана и лимонов аромат.

Съни изведнъж се почувства без сили. Усети умората от пътуването и напрежението да достави бижутата и едва не припадна при мисълта за храна. Седна на белия диван, отрупан с възглавнички, благодари на Рахм Сингх и му обясни, че би предпочела, ако е възможно, два-три сандвича. Добави, че обожава тези с риба тон, като се чувстваше смешна и американка до мозъка на костите си, но знаеше, че трябва да се храни внимателно след дългия полет.

— О, и чаша бяло вино, моля, Рахм Сингх.

След няколко минути вече се беше потопила в огромната кръгла тъмнозелена вана, около нея плаваха венчелистчета от рози, благовонните масла успокояваха уморените й крайници. Запита се защо Маха пътува толкова често, след като има всичко, което животът може да й предложи, тук, във великолепния си дом с многото слуги, изпълняващи всяко нейно желание.

След половин час, чиста и благоуханна, отпусната и загърната в най-мекия памучен халат, Съни зачака Рахм Сингх да донесе сандвичите. Трите индийки стояха в редица до вратата с наведени глави. Съни предположи, че чакат заповедите й, макар тя да нямаше такива, а и освен това не говореше езика им. Бяха странни, толкова тихи, така смирени с тези сведени глави. И никога не се усмихваха.

Рахм Сингх се появи, следван от втори слуга, който носеше огромна сребърна табла, върху която бяха наредени чинии, покрити със сребърен похлупак, красива кристална чаша, бутилка минерална вода „Евиан“ и втора чаша. Рахм Сингх носеше кристална кофичка с лед, в която беше бутилката вино. Слугата също беше бос и облечен в същия вид памучни дрехи. Поздрави почтително и внимателно нареди масата. Рахм Сингх остави кофичката от едната й страна и сръчно извади тапата.

Издърпа стола за Съни и тя, която се чувстваше като кралицата на Англия, която вероятно живееше така всеки ден, седна. Той й показа бутилката, очакващ одобрението й. Беше френско бяло вино от долината на Лоара. Съни си спомни, че Маха пиеше шампанско всяка вечер и се усмихна. Тази жена наистина знаеше как да живее.

Отпи от виното, което бе добре изстудено и леко — подходящо за сегашното й настроение. Вдигна сребърния похлупак и разгледа сандвичите. Хлебчетата бяха кръгли и бухнали, но се свиха при докосването й и миришеха едва доловимо на някаква екзотична подправка. Тънко нарязано пилешко месо, домати, ивици бекон и нарязана маруля, поръсена със странно светла майонеза, която, като потопи пръсти в нея, се оказа кисело мляко. Това бе raita, индийската салата, в която имаше и дребно нарязани краставици.

Рахм Сингх беше освободил трите безименни жени и най-после останала сама, Съни отпи от виното, вкуси от сандвичите, а после, победена от умората, излезе на осветената тераса. Вдъхна дълбоко свежия ароматен въздух и се възхити на тясното каменисто поточе, което ромолеше в градината.

Чантата с бижутата беше в безопасност на пода до леглото. Запита се кога ли Маха ще й се обади с инструкциите за следващата част от играта. На кого ли трябваше да ги предаде и кога?

Замисли се за Мак, сам в Прага — точно както тя бе сама в Индия. „Какви глупаци сме ние двамата“, каза си и влезе вътре. Опита се да му звънне на мобилния, но не успя. О, господи, той й липсваше непоносимо, нямаше търпение да му разкаже за приключението си, за луксозния дом на Маха, за мълчаливите слуги, за бухналия индийски хляб и виното от долината на Лоара, което копнееше да сподели с него. Надяваше се, че той е в безопасност в Прага.

Съблече халата, изкачи петте малки стъпала и легна в пухкавото легло. Затвори очи и заспа само след минути.

Беше оставила нощната лампа включена, разбира се, защото се страхуваше от тъмното.