Кони Мейсън
Да укротиш вятъра (9)

8

— Това, което си направила, е било много глупаво и много смело — каза Чад. Въпреки крехката си външност Сара притежаваше повече съобразителност от всяка друга жена, която беше срещал. — Трябваше да отидеш при шерифа. Разбрах, че от известно време насам в Карбън има шериф.

— Нямаше време — призна Сара. — Освен това, не искам да се разбере, че Фреди Джаксън е бащата на Абнър. Детето ми е изтърпяло достатъчно жестокости, няма нужда от още един кръст за носене.

Ръцете на Чад се стегнаха около нея. Той не разбираше тази странна, дива необходимост да защити Сара от всички и от всичко. Отначало беше решил да не се интересува от Сара Темпъл. Но ето го тук, с нея на скута, решен да я брани до последната капка кръв.

— Чад, аз… Хайде, пусни ме да стана — каза тя, останала без дъх.

— Не мисля, че мога да те оставя да станеш точно сега, дори да го исках — прошепна Чад срещу бузата й. — Ще те целуна, Сара. Бих искал да направя много повече, ако ми позволиш. Искам те от първия миг, когато те видях. Вече не мога да се боря с това.

— Затова ли ме последва тук? — запита тя.

— Предполагам, че това е една от причините — изрече той мигове преди устните му да докоснат нейните.

Устата й го приканваше сладко и целувката му стана по-дълбока, докато тя не простена.

— Умирам за тебе — прошепна Чад.

Толкова искаше да се слее с нея, че това го разкъсваше. Трепереше от силата на желанието, докато я полагаше на леглото и се отпускаше върху нея.

Зацелува я жадно, лакомо, без да й дава време да помисли дали това, което вършат, е редно. Ръцете му покриха гърдите й, намериха зърната и започнаха да ги търкат между палците и показалците. Той се усмихна, когато Сара се загърчи под него, доволен да види отклика й. Нямаше търпение да я види гола, пръстите му задърпаха копчетата й. Тя протестира и раздвижи ръце, за да му попречи.

— Не ме карай да спирам, скъпа, не мисля ясно.

— Чад… аз…

Той я накара да замълчи с целувка. Палеща, алчна целувка, която наистина сложи край на възраженията й. Когато усети малко мехурче на страх да се надига у нея, внезапно му дойде на ума какво я притеснява.

— Откога не си била с мъж, Сара?

Тя го погледна, после бързо отклони очи.

— Фреди ми бе единственият, а и онова беше изнасилване.

Чад замря.

— Никога ли не са те любили?

— Не — каза тя с едва чут глас.

— Значи е крайно време. Най-напред трябва да махнем дрехите ти.

— Всичките ли?

Чад се вгледа в лицето й, проклинайки се, задето толкова бърза. Унизителното й преживяване с Фреди Джаксън беше оставило Сара наранена; тя не знаеше нищо за любенето или за удоволствието от връзка с мъж, който я обича.

— Ще караме полека, Сара, заклевам се. Няма да ти сторя нищо лошо. Достатъчно са те наранявали в живота ти. Искам да ти дам удоволствие.

— Защо?

— Защото го заслужаваш — изрече смутено Чад. И да имаше друга причина, той реши да я пренебрегне. — Ще ми се довериш ли?

— Доверяването е трудно и боли — отбеляза Сара.

— Искаш ли ме, Сара?

Усети я да се размърдва под него и крехкостта на тялото й породи обезпокояващо чувство дълбоко в него. Усети напрежението у нея, страха й, огромната й самота и усети съчувствие. Същите тези чувства беше изпитвал и той почти всеки ден, откакто напусна Драй Гълч. Искаше да я накара да се усмихва, да чуе името си от устните й, когато вика от наслада. Искаше…

Сара.

Последвалото мълчание едва не го уби. Когато накрая тя проговори, трябваше да се напрегне, за да я чуе.

— Искам те, Чад. Бог да ми е на помощ, искам те и това ме плаши. Всичките тези години правех каквото ми е по силите, за да пазя репутацията си, макар че, бог знае колко малко ми беше останала. Дай ми удоволствие, Чад. Искам да го изпитам поне веднъж в живота си и искам ти да ми го дадеш.

Думите й докоснаха нещо дълбоко и непокътнато у него.

— Няма да съжаляваш — закле се той. — Никога не съм злоупотребявал с жена и не смятам да започвам сега.

Тя обви ръце около него, привличайки го, за да го целуне, и това го изненада. Устните им се срещнаха и се сляха. Сетивата му се завъртяха във вихър, той зарови ръце в косата й и целувката му стана по-дълбока.

Чад беше шокиран от начина, по който му действаха целувките на Сара. Беше се мъчил да не чувства нищо към нея, освен страст. Знаеше, че жадува за нея сексуално, но досега не беше осъзнал, че иска нещо по-дълбоко от физическото удоволствие. Това едва не го накара да полудее.

Успя да разкопчае корсажа й и да развърже панделката на ризата й, за да оголи гърдите й за целувките си и нежните й въздишки го омаяха. После привлече едното кадифено зърно в устата си. То се втвърди незабавно, вълнуващо сладко и примамващо. Той го засмука, поемайки топлината, женствеността, самата същина на Сара. Обгърна гърдите й и ги притисна, заравяйки лице в сладката вдлъбнатина по средата. Почувства биенето на сърцето й и разбра, че ритъмът му е еднакъв с неговия.

— Помогни ми — прошепна, дърпайки дрехите й.

Сара вдигна раменете си, после ханша, докато той успя да измъкне роклята и ризата й. Тогава той стана и свали собствените си дрехи, хвърляйки ги на пода.

Сара го наблюдаваше изпод полуспуснатите си клепачи, възхищавайки се на скритата сила и мъжествената красота на голото му тяло. Краката му бяха дълги и съвършено оформени. Ханшът му беше тесен, торсът — широк и внушителен. Коремът му представляваше плетеница от напрегнати мускули. Дори на слабата светлина тя виждаше ситните кестеняви косъмчета по ръцете и краката му. Никога в живота си не беше подемала инициатива за секс, но сега й се струваше редно да го направи. Протегна ръце към него, но Чад не се отзова веднага.

— Искам да те погледам най-напред. Толкова си красива.

Погледът му пробяга по бялото източено тяло, спирайки на тъмното хълмче между бедрата й. Беше мечтал да я види така, с поруменяла от страст кожа, мека, разкошна, устремена към него.

Изстена, предавайки се, и се отпусна върху нея. Устата му намери нейната. След секунди тя вече отговаряше на настойчивата подкана на устните му, езикът й се бореше с неговия, устата й се притискаше към неговата с тихо отчаяние.

Гърдите й набъбнаха под допира му, зърната щръкнаха призивно. Той чу изхлипването й и разбра зова й, тогава сведе глава и засмука втвърдените връхчета. Ръцете и устните му бяха едновременно навсякъде. Обгръщаха гърба й, седалището, треперещите й бедра. Обсипваше с целувки раменете, гърдите, корема й. Раздели краката й и топлият му дъх облъхна най-интимното й място. Тогава устата му я докосна там и тя се изви срещу него.

— Моля те, Чад.

— Искам да бъда сигурен, че си готова, скъпа — каза Чад с глас, предрезгавял от желание.

Членът му беше натежал, готов да се пръсне, но той още се въздържаше. Искаше да го направи незабравимо за Сара, за да изгони всичките лоши спомени от първия й път.

Галещата му ръка се премести по извивката на корема, минавайки през тъмните къдрици, за да докосне влажната плът под тях. Палецът му потърка мъничката пъпка в началото на цепката й и когато пръстите му намериха тайното й място, Сара неуспешно се опита да сдържи един вик.

Колко е стегната, помисли Чад, опитвайки я с пръсти. Ако беше имал някакви съмнения за целомъдрието и през тези няколко години, те бързо се разсеяха. Не можеше да е правила редовно секс и да е толкова стегната. Пръстите му я подразниха, плъзвайки се в нея с бавни, дълбоки движения.

Сара изпусна дълга въздишка.

— Сега ще вляза в тебе, Сара. Ти си стегната, може да те заболи. Затова се спрях тук толкова време да те подготвя.

Сара вече не се боеше. Искаше го. Целия. И го искаше веднага. Усети влага да се събира между краката й и разбра, че е така готова, както никога не е била. Изви се срещу него в явна подкана и той я прие, навлизайки в нея полека, но уверено. Тя усети как се разтяга, за да го поеме. Имаше един миг на дискомфорт, но не беше болезнено. Разкошното усещане бързо завладя цялото й тяло.

Когато Чад разбра, че не я наранява, облекчението му беше огромно. Изви ханша си и навлезе дълбоко, изпълвайки я изцяло. Тя беше гореща, стегната и мокра, живо предизвикателство към самообладанието му.

— Не мърдай — предупреди я той, когато тя се раздвижи под него.

Дишаше плитко, мускулите му бяха напрегнати, докато се опитваше да овладее инстинктивната нужда да се излее в нея.

— Какво има? — запита Сара с леко смръщване.

— Не искам това да свърши скоро. Обещах ти удоволствие и ще го получиш. Дръж се, скъпа, отиваме на невероятна езда.

Сграбчвайки раменете му, Сара се вкопчи в него. Той усети мускулите си да треперят под ръцете й, зашеметен от реакцията си на допира й. Ханшът й се изви към него, привличайки го по-дълбоко в нея. Той се взря в лицето й и видя радост и готовност.

Сара дори не беше сънувала, че може да има такъв екстаз, докато вълните на насладата я заливаха изцяло. Не беше като ужасната болка, която давеше паметта й през всичките тези години. Беше блаженство, чисто и съвършено, но тя знаеше, че има още и се стремеше към него. Чу се да моли Чад за него, докато тялото й се изплъзваше от контрол, чу гласа му в ухото си да й шепне насърчително, докато той навлизаше и излизаше с мощни, пронизващи тласъци. И тогава тя почувства бавния прилив на насладата да я залива, замайвайки я във водовъртеж на замайващи усещания. Извика името му, смътно осъзнавайки неговата кулминация — онзи единствен дълбок удар, който го отведе към върха, когато изстреля семето му с мощен тласък в нея. След миг той се отпусна върху нея и я прегърна здраво.

Чад придърпа одеялото над двама им и се притисна към нея. След броени секунди ги споходи благословен сън. Малко преди разсъмване Сара се събуди. Притисна се към Чад, затоплена и вече не самотна. Усещаше се обичана. О, да, наистина обичана, макар това да беше породено от страст. Сара не беше глупава. Знаеше какво е отношението на Чад. Той беше мъж, а мъжете искаха секс без ангажименти. Той я беше пожелал и сега, след като я беше взел, щеше да изчезне от живота й.

Тя не съжаляваше за случилото се помежду им. Беше радостна и благодарна. Чад беше доказал, че може да се получи удоволствие от действие, което тя някога беше смятала за грозно и мръсно. Но тя със сигурност нямаше да го прави с който и да било друг мъж. Любенето с друг мъж, освен с Чад й изглеждаше противно. Единствената й нощ на наслада трябваше да й стигне за цял живот.

Сара не очакваше за себе си нищо друго, освен труден и изпълнен с мъка живот. Предположи, че ще пере дрехите на хората от градеца до последния си ден, отхвърлена от родителите си, въпреки че беше водила примерен и целомъдрен живот. Въздъхна дълбоко.

— За какво мислиш?

Сара трепна силно. Нямаше представа, че Чад е буден.

— За нищо важно.

— Съжаляваш ли за това, което направихме?

— Не — каза тя, усмихвайки му се бързо. — Просто мислех за бъдещето си.

Той я привлече в прегръдката си, за да я успокои по някакъв начин. Да я отведе обратно в Карбън — не, това сега беше последното, за което би помислил. Отново я искаше. Веднъж не му беше достатъчно. Така, както се чувстваше сега, никога нямаше да му бъде достатъчно. Сара беше още тъй невинна. Събуждането й за страстта беше силно преживяване. Имаше нещо сладко уязвимо и ужасно привлекателно у Сара Темпъл и това я правеше опасна. Той не искаше да чувства каквото и да било към нея, освен страст, а точно сега тази страст бе неудържима.

Сара се сгуши до него, доволна да лежи и да си спомня всички чудесни усещания, които Чад беше събудил в нея. Тогава усети, че той отново изгаря от желание и се взря учудена в него. Нахалната му усмивка разпали кръвта във вените й, върна възбуждащите спомени. Спомени, които не би имала нищо против да съживи.

Чад очевидно усети мислите й, защото я притисна по-плътно към твърдото си тяло. Ръката му се пъхна под одеялото, за да я погали. Тя въздъхна, ханшът й се раздвижи в ленив ритъм под ласките му. Този път нямаше дълга игра, никакво бавно възбуждане. Те се сляха в пристъп на първична и дива жажда. Устните им се търсеха и хапеха, телата се разтапяха, двамата заедно изкачиха върха. Чад сключи ръце около нея и тласъците му следваха бесен ритъм. Съкрушителната сила на неговата страст я опърли, когато той се изля неудържимо в нея. Тя се гърчеше под него, треперейки, намирайки собственото си удовлетворение в мига, когато Чад достигна своето.

Той се търкулна настрани и се отпусна до нея, взирайки се в тавана. Тънък сив лъч утринна светлина се плъзна по оскъдната вътрешност на колибата и мътните сенки накараха Чад да си пожелае да беше намерил по-добро място, за да въведе Сара в тайните на страстта. Твърдата земя под луната и звездите щеше да бъде много по-добра, но той сериозно се съмняваше, че би могъл да чака. Така отчаяно беше искал да я притежава.

— Защо се мръщиш? — запита тя.

— Това е ужасно противно място, за да се любиш за първи път. Тази колиба сигурно не ти навява хубави спомени.

— Но ти ми създаде нови. — Тя спусна крака от леглото. — Абнър скоро ще стане. Няма да бъде добре за него да ни намери заедно в леглото. Ще направя закуска, ако запалиш огън в огнището.

Чад навлече бельото си и се наведе да стъкне огъня. Сара бързо облече ризата си и наля вода от една кофа в легена, за да се измие. Когато Чад разпали огъня, тя вече се беше изкъпала и облякла.

— Ще се оправя навън — каза Чад, събирайки останалите си дрехи. — После ще нагледам конете.

Сара го гледаше как се движи из колибата и топлина обагряше бузите й. Май се чувстваше удобно така полугол, докато събираше разхвърляните си дрехи. Трябва да беше усетил погледа й по себе си, защото се обърна, за да й се усмихне. Тя бързо отмести очи, но не и преди да види как слабините му се размърдват и се втвърдяват под бельото му.

— Май ще е по-добре да изляза — каза Чад, поглеждайки надолу с усмивка. — Следващия път ще помислиш два пъти, преди да ме гледаш така.

Сара зяпна, но преди да възрази, той вече беше излязъл. Какво не й е наред, запита се тя. Беше му дала това, което беше отказвала на всеки друг мъж, и се беше наслаждавала на всеки миг с него. Мислите й отлетяха, когато Абнър слезе с подскоци по стълбата откъм тавана.

След закуска Чад събра оръжията от колибата, за да не може Джаксън да ги вземе, ако реши да се върне. По време на търсенето намери и парите от ограбената банка в Медисин Боу.

— Ще върнем това в Медисин Боу — каза той и напъха парите и оръжията в дисагите си.

Когато приключи, Сара и Абнър бяха готови за тръгване.

Чад вдигна Абнър на седлото пред себе си, а Сара яхна понито, което беше взела от семейство Барлоу. Надяваше се да й простят, задето го е взела, без да помоли, и беше облекчена, че ще може да им го върне в добро състояние.

За един тревожен момент тя си припомни изминалата нощ с Чад. На дневна светлина разпуснатото й поведение я смущаваше, но тя не съжаляваше за стореното. Как да съжалява, когато Чад й беше дал толкова много наслада?

— Изглеждаш замислена — каза той, като изравни коня си с нейния.

Сара се изчерви и извърна очи. Не можеше да му признае, че си припомня любенето им и дълбокото му въздействие върху нея. Малко вероятно беше някога отново да бъдат заедно. Щом я отведеше в дома й, той щеше да си тръгне, без повече да погледне назад. Беше загадка защо я е последвал, но тя подозираше, че е било заради наградата за главата на Фреди Джаксън. Джаксън беше неговата цел от самото начало.

— Да не би случайно да си припомняш миналата нощ? — запита Чад, когато тишината се проточи.

— Не — отрече бързо Сара. — Питах се какво ще кажат семейство Барлоу, когато им върна коня.

Не беше точно истината, но все нещо трябваше да каже. Тя никога нямаше да си признае, че мислите й са толкова изпълнени с Чад, че там просто няма нищо друго.

— Скоро ще разберем. Медисин Боу е точно пред нас. До довечера ще стигнем в Карбън.

Сара и Абнър изчакаха навън пред банката, докато Чад връщаше парите. Не им беше отнело много време да слязат от Елк Маунтийн. Сара се изненада, че скривалището на Фреди е било толкова близо до града.

— Гладен съм — оплака се Абнър, когато Чад излезе от банката. — Стана ли време за обяд?

Чад се засмя и разроши русите къдрици на детето.

— Ами да потърсим тогава гостилница в този град. И аз бих хапнал нещичко.

След час, вече с пълни стомаси, те продължиха към Карбън. Чад беше научил в града, че доброволният отряд още е по следите на Джаксън, и горещо се надяваше да го намерят. Тревожеше се, че Джаксън може да се върне в Карбън, за да търси Сара и Абнър. Опита се да прогони страха. Имаше да върши работа, вместо да кисне в миньорския град, чакайки появата на Джаксън. Беше си изпълнил дълга към Сара, сега беше време да продължи живота си. Стоенето в Карбън беше опасно за него в много отношения.

Чад се тревожеше, че ужасно много се привързва към Сара и Абнър. Имаше прекалено много мрачни спомени, които усложняваха живота му. Докато не се справеше със собствените си проблеми, които го бяха накарали да напусне дома си, нямаше какво да предложи на една жена. Беше празен, само външната обвивка на някогашния мъж. Дълбоко в сърцето си знаеше, че не е виновен за случилото се, но мрачните демони в него не му даваха мира.

Сара усети отчаяние, когато влезе в Карбън. Градът й навяваше много лоши спомени. Мисълта да се върне към старата си изнурителна работа накара духа й да посърне. Но какво друго имаше тук за нея? Тя беше отхвърлена от хората и се беше примирила, но й беше жал за Абнър. Момчето й заслужаваше нещо по-добро от това, което тя можеше да му даде.

Докато яздеха по главната улица, Карбън им се видя още по-мрачен и невзрачен от обикновено. Въглищен прах лепнеше по покривите като гъст облак, запушвайки гърлата и парейки в очите. Сара не си спомняше градът да й е изглеждал толкова мръсен, но никога досега не беше ходила в планините, не беше дишала чист, незамърсен въздух.

— Стигнахме — каза Чад, спирайки пред нейната колиба.

— Ще върна коня на семейство Барлоу — каза Сара. — Чувствам се толкова виновна, че го взех. Ще заведеш ли Абнър вътре? Ще се върна скоро. Ако останеш за малко, ще приготвя вечеря.

Не дочака отговора му. Каквото и да решеше Чад, тя щеше да го приеме. Дължеше му повече, отколкото можеше да му се отплати, и беше решена да не иска нищо повече от него.

Кари Барлоу отвори вратата и очите й се разшириха, когато видя Сара да стои на прага.

— Сара, влизай! Къде, по дяволите, се беше дянала? Разтревожих се за тебе, когато господин Дилейни каза, че те няма. Искаш ли кафе?

Сара влезе в шумната стая, претъпкана с деца.

— Няма да стоя много, Кари. Трябва да ти призная нещо и се надявам да ми простиш.

Кари се намръщи.

— Да ти простя ли? За какво?

— Взех коня ви. Но не се безпокой, върнах го. Той е добре. Оставих го под навеса отзад.

— Ти си взела коня ни? — запита смаяна Кари. — Защо ще правиш такова нещо? Чарли толкова ще се зарадва, че конят е пак тук.

— Много ми трябваше кон, Кари, а вашият ми беше под ръка. Бащата на Абнър го отвлече и аз трябваше да ги последвам. Страхувах се, че никога повече няма да видя детето си, ако им изгубя следите. Затова не ви събудих, за да поискам разрешение. Не можех да губя време в обяснения. Моля те, прости ми.

— Разбира се. Не искаш ли да ми разкажеш?

— Не се гордея с връзката си с бащата на Абнър. Тази история е по-добре да не се разказва. Върнах си Абнър, само това има значение.

— Добрият господин Дилейни ли ти помогна? Мисля, че те харесва. Изглеждаше толкова разтревожен, когато ти пострада.

— Смята, че той е отговорен за злополуката с мене — обясни Сара. — Просто направи това, което съвестта му налагаше.

И искаше наградата за залавянето на Фреди Джаксън, помисли Сара, но не го изрече.

— А бащата на Абнър? — започна Кари, любопитна да узнае нещо за мъжа, когото Сара никога не беше споменавала.

— Не искам да говоря за него — отсече Сара. — Извини ме, Кари, но Абнър ме чака. Трябва да си тръгвам. Ще поговорим повече малко по-късно. Прощавай, че взех коня ви.

Сара излезе, преди любопитството на Кари да беше породило още въпроси, на които тя не искаше да отговаря. Чад беше още в къщурката й, когато тя се върна там. Двамата с Абнър претърсваха всички шкафове за някакво ядене.

— Тук си — каза Сара, чувствайки се глупаво, че изтъква нещо толкова очевидно.

— Да — отвърна той кратко.

Беше мислил много по обратния път към Карбън. Не харесваше решението, до което беше стигнал, но просто нямаше никакво друго.

— Вие двамата с Абнър почакайте в стаята, докато направя нещо за ядене. Няма да е кой знае какво, но поне няма да сме гладни. — Тя прерови празните си шкафове и поклати глава. — Надявах се, че бившите ми клиенти пак ще ми носят прането си. Ще ми трябват пари.

Думите й само подсилиха решението на Чад. Той щеше да го представи на Сара, след като се нахранят и сложат Абнър да спи. Сара можеше да възрази, но той беше решен да постъпи според собственото си убеждение. Беше се привързал прекалено много към Абнър, и да, по дяволите, твърде много и към Сара, за да я остави на такива като Фреди Джаксън.

След като вечеряха боб, бекон и питки, главата на Абнър започна да клюма. Сара го настани на леглото и се върна в кухнята, за да измие чиниите. Чад седеше до масата, отпивайки от кафето си.

— Трябва да поговорим, Сара.

— За какво? Ако е за онова, което стана снощи, няма нужда. Не съжалявам, нито пък очаквам нещо от тебе. Ти спаси двама ни с Абнър и винаги ще ти бъда благодарна за това.

Един мускул подскочи на челюстта на Чад.

— Затова ли се люби с мене? От благодарност?

Защо нейните думи го разочароваха, запита се той. Благодарност — нали това го устройваше.

Сара усети недоволството му и поиска да го разсее.

— Не, Чад, има нещо повече и ти го знаеш. Но мисля, че никой от нас двамата не иска да се задълбочава. Не ни трябват сериозни отношения, нали?

Чад пъхна пръсти в гъстата си кестенява коса, изправи се и се приближи към нея.

— Мислих много за това, Сара. Реших, че не можеш да останеш в Карбън. Няма гаранция, че Джаксън няма да се върне за Абнър. Не мога да остана тук завинаги, за да ви защитавам.

— Никога не съм искала да ме защитаваш. Ти сам реши така. Аз се грижа за себе си и за Абнър от шестнайсетгодишна. Не ми е било лесно, но оцеляхме.

— Колко време мислиш, че ще оцелеете така, ако никой не ви носи прането си? Госпожа Килмър беше толкова ядосана онзи ден, когато я изгоних, че се закле, че никой в града няма да дава прането си при тебе. Подозирам, че ще изпълни заканата си.

Сара беше зашеметена.

— Какво си й казал?

— Всъщност доста неща. Тя те нарече с грозни имена, намеквайки, че печелиш пари по други начини и нямаш нужда от нейното пране. Страхувам се, че избухнах.

Коленете на Сара се разтрепериха и Чад я задържа.

— Добре ли си?

— Да. Просто ми нанесе удар, за който не бях подготвена. Избухването ти може би ми е струвало препитанието. Какво ще правим двамата с Абнър сега?

— Точно за това искам да говоря с тебе. — Той я вдигна на ръце, отнесе я на дивана в приемната и седна до нея. — Ще те отведа при брат ми и снаха ми в Роулинг Преъри, Монтана. Ранчото Съркъл Еф е голямо и процъфтяващо, а Зоуи много ще се радва да има още една жена в къщата. Става й самотно понякога.

Сара го изгледа така, сякаш му бяха пораснали две глави.

— Искаш да ме заведеш в дома на напълно непознати хора и да ме оставиш там? Не мога да се натрапя на хора, които не познавам. Не, невъзможно е.

— Нямаш избор, Сара. Каква е гаранцията, че Джаксън няма да се върне в Карбън за Абнър. Или че законът ще го хване скоро. А и как ще издържаш себе си и Абнър? Трябва да помислиш за сина си.

— Откъде знаеш, че брат ти и снаха ти ще ме приемат?

— Знам. Зоуи и Пиърс имат дете на около две години. Има много домашна работа за вършене в едно ранчо, няма да бездействаш.

Сара се замисли над думите на Чад, спря се на няколко възможности и ги отхвърли. Без работата й двамата с Абнър нямаше да оцелеят дълго с милостинята на бедните си съседи. Тя винаги беше успяваха да се справя сама и гордостта нямаше да й позволи да проси от родителите си храна за детето си. Имаше само един друг начин да изкарва пари, но той не й харесваше. Тя не беше проститутка.

— Може би мога да поема прането на снаха ти — предложи тя. — Или да се грижа за детето й, за да може да върши друга работа. Мога да готвя, да чистя, и…

— Чакай, чакай. Не намеквах, че трябва да станеш тяхна робиня. Ако те оставя при Пиърс и Зоуи, това ще бъде начин да се справя със съвестта си, като замина. Изненадан съм, че изобщо ме е грижа за някого. Мислех, че е свършено с това, но май съм се лъгал. Ти и детето ми станахте близки, но това ме плаши до смърт.

Погледът му беше толкова напрегнат, че на Сара й беше трудно да диша. Тя искаше да прокара ръка по наболата му брада, да вплете пръсти в гъстата му кестенява коса, да сгуши глава на рамото му. Копнееше да му каже, че би отишла навсякъде с него, ако е готов да остане с нея. Колкото и да се подценяваше сам той, Сара знаеше, че е мил, грижовен мъж, който е бил силно засегнат от някакво трагично събитие миналото си. Не беше искала, не беше очаквала, но се страхуваше, че се е влюбила в него. Но последното, което искаше, бе да се превърне в бреме за Чад. Той усети мислите й, може би по начина, по който го гледаше, защото посегна към нея и я привлече на скута си. С примирена въздишка тя потърси устните му.