Кони Мейсън
Да укротиш вятъра (11)

10

Устните на Чад се впиха в нейните с почти отчаян копнеж. Стори й се, че чува бурните ветрове на жаждата да бушуват в душата му. Нещо мрачно и отчаяно се мяркаше в погледа му. Сара разпозна безнадеждността и изпита съчувствие към дълбоките му чувства, защото и тя усещаше същото.

Би дала душата си, за да може да му помогне да прогони болезнените спомени и съкрушителното усещане за вина. Докато той не възстановеше душевната си устойчивост, тя нямаше шанс с него. Сърцето му беше така затворено за нея, сякаш беше издигнал стена около него. Единственото, в което беше сигурна, беше фактът, че Чад я желае. Страстта му си оставаше непокътната, макар сърцето му да не беше.

Целувката сякаш нямаше край. Сара се притискаше към него, устата й беше мека и трепетна под неговата. Когато целувката свърши, тя отстъпи, останала без дъх и разтърсена.

— Ами ако онези мъже се върнат? — запита тя, озъртайки се наоколо.

— Няма.

Увереността му беше окуражителна, но Сара все още се съмняваше.

— Откъде знаеш?

— Те знаят, че нямаше да успеят, ако се бяха опитали. Това са златотърсачи, не убийци. Ловът на престъпници ме научи на някои неща. Едно от тях е да преценявам характерите на хората. Те не искаха жена чак толкова много, че да рискуват живота си. Ще остана да понаблюдавам, но се обзалагам, че са на път към най-близкия град.

Сара потръпна.

— Надявам се да си прав.

— Поседни за малко при мене — помоли я Чад.

— Нека първо да нагледам Абнър.

Сара се качи във фургона, видя, че Абнър спи дълбоко, и сърцето й се преизпълни с любов. Абнър беше нейният живот. Без него тя щеше да е нищо. Освен ако Чад… Тя въздъхна и обузда фантазията си. Той искаше жена само за едно нещо. Няма да бъде лесно да го промени, реши тя, грабвайки шала си, и слезе долу.

Изненада се, като видя, че той е разстлал завивките си на открито, под звездите. Хвана я за ръка, помогна й да седне и се изтегна до нея. Възцари се напрегната тишина, докато двамата се взираха в звездната нощ.

— Харесват ли ти дрехите, които купих за тебе и Абнър? Не каза нищо за тях.

— Не биваше да харчиш пари заради нас. Знам, че разчиташе на наградата за залавянето на Джаксън. Как успя да купиш фургон? Казваше, че парите ти са на привършване.

— Така беше. Но отидох в банката, преди да тръгнем. Семейство Дилейни е заможно. Използвах кредитно писмо, за да ми отпуснат пари.

— Ще ти ги върна — закле се Сара. — Не искам да бъда бреме за никого. Да ни оставиш при брат си и снаха си може да ти изглежда добра идея, но не и на мене. Веднага щом си намеря работа в града, ще се изнеса оттам. Какви са плановете ти?

Чад замря. Все едно се беше отдалечил от нея.

— Ще правя това, което правех и досега. Още не съм готов да се върна в Драй Гълч. — Вгледа се в далечината. — Може би някой ден. Но не се тревожи, ще харесаш Пиърс и Зоуи.

— Когато се върнеш — ако се върнеш, — вероятно ще съм си тръгнала оттам. Съгласих се да дойда с тебе само защото ме е страх, че Фреди може да се върне в Карбън.

— Това ли е единствената причина, Сара?

Тонът му беше странен, но нежен.

Тя го изгледа втренчено. Какво иска той от нея? Ако признае чувствата си към него сега, това би било катастрофално. Връзката им беше едностранна. Тя обичаше Чад, но не и той нея. Ако му кажеше сега какво изпитва към него, щеше да излезе, че го притиска. Той още не беше готов да отвори сърцето си за любовта.

— Не знам какво искаш да кажа, Чад. Съмнявам се, че би искал да чуеш истината.

Чад не знаеше какво иска да чуе от Сара, но знаеше какво иска да направи тя. Искаше да остане в ранчото Съркъл Еф, където щеше да бъде в безопасност, но знаеше, че иска прекалено много от нея. Нямаше власт над нея. Не беше търсил обвързване и не искаше да се ангажира. Така беше по-добре. Само щеше да почерни допълнително живота й със своите болезнени спомени и безпощадна вина. Надяваше се вината да остане зад гърба му, когато беше избягал от Драй Гълч, но не стана така. Проблемите му го последваха. Най-хубавите му моменти през изминалите две години бяха онези, в които се беше любил със Сара.

— Сара, иска ми се…

— Вече говорихме за това, Чад. Не очаквам нищо от тебе. Винаги съм знаела какви са отношенията ни. Ти си състрадателен човек, оценявам всичко, което направи за мене и за Абнър.

— Не биваше да се любя с тебе. Съблазних те, а не съм го искал.

— Не се обвинявай. Можех да те спра, ако исках. Преди да се любиш с мене, мислех, че това е нещо долно и отвратително. Признателна съм ти, че ми показа колко прекрасно може да бъде.

— Няма да се случи повече, ако ти не го искаш.

Със същия успех той би могъл да я помоли да спре да диша. Ако трябваше да го има за толкова кратко, не би го изпуснала от прегръдките си нито за миг.

Очите й блестяха, отразявайки звездите, когато тя се вгледа в него.

— Искам те, Чад.

Той съвсем замря.

— Сигурна ли си?

— Напълно. Може би наистина съм такава, каквато родителите ми ме наричаха.

— Глупости, Сара.

— С тебе съм такава, Чад.

Ръцете му стиснаха раменете й и леко я разтърсиха.

— По дяволите! Не говори така. Родителите ти грешаха, градът грешеше. С тебе е злоупотребил гнусен насилник.

— Ти ме излекува. Иска ми се да направя същото и за тебе. Тогава може би ще… — Тя се изчерви и отмести поглед. — Прости ми, не бива да те притискам. Вече направи за мене повече, отколкото който и да било друг човек.

— Сара… — Името й беше като стон на устните му. — Ти наистина ми помогна. Двамата с Абнър съживихте нещо у мене, което мислех, че отдавна съм загубил. Дълго време не бях способен да чувствам каквото и да било. Бях празна черупка, после те срещнах и осъзнах, че човешките ми чувства просто са дремели в някакъв ъгъл, а не съм ги загубил. Имам да извървя още дълъг път, но има надежда за мен.

— Защо не останеш в Драй Гълч и не се изправиш там срещу призраците от миналото?

Той отмести очи от нея.

— Не съм готов за такова нещо.

— Аз не мисля така.

Усмивка изви ъгълчетата на устата му.

— Не губим ли твърде много време в приказки?

Тя почувства радостна енергия да потича из тялото й.

— Целуни ме, Чад.

Той я изгледа внимателно.

— Няма да ми стигне само една целувка. Знаеш какво е положението с мене, Сара. Нямам какво да дам, освен страст.

— В този момент ще се задоволя с нея.

— Не те заслужавам, скъпа — каза той, полагайки я нежно върху постелката си. — Чувствам се като негодник, задето се възползвам от тебе, но така отчаяно те желая, че не ми се иска да слушам съвестта си. Ако имаш разум, ще разбереш, че не съм мъж за тебе.

— Може би просто съм глупава. Освен това — подразни го тя, — Абнър те харесва, така че не може да си съвсем лош. Ще ме целунеш ли сега?

— И още питаш?

Голямата му ръка обхвана лицето й и го погали нежно. Тя обгърна врата му и го притегли към себе си. Дъхът му беше топъл и влажен. Сърцето й запрепуска от възбуда. Чад беше единственият мъж, когото тя желаеше. Единственият мъж, от когото някога щеше да има нужда. Само да можеше да го убеди, че сърцето му не е така пресъхнало, както той си мисли.

Езикът му проследи меката извивка на устните й, преди устата му да плени изцяло нейната. Целувката му пееше във вените й. Тя му отвърна с безразсъдно отдаване, разочарована, когато той рязко се дръпна от нея.

— Да се преместим във фургона — прошепна той. — Ще изнеса Абнър навън. Нощта е топла и хубава, ще му хареса.

Той разстла завивката си под фургона, после се качи вътре. Появи се след малко със спящото дете в ръце.

— Влез вътре. Ще дойда веднага щом настаня Абнър. — Когато Сара тръгна, той докосна ръката й и каза: — Свали си дрехите, скъпа. Искам те гола.

Фургонът беше малък, едва имаше място за две постелки. Тази вечер щяха да лежат с Чад на тях и да се любят. Докато се събличаше, Сара потръпва в очакване. Когато Чад влезе във фургона, тя лежеше гола под одеялото.

Светлината от запаления фенер превръщаше кожата му в разтопено злато, когато той коленичи до нея и бързо се съблече. Гледката на голото му тяло накара Сара да си поеме дълбоко въздух. Изглеждаше и красив, и опасен, и заплашителен едновременно. Очите му бяха тъмни и неразгадаеми, когато дръпна одеялото и се втренчи в нея.

После, когато се прегърнаха, всичко друго изчезна и тя простена. Устните му намериха устата й и той започна да я целува жадно. Превърнаха се в кълбо от милващи ръце, търсещи устни, преплетени крайници. Той намери пулса в основата на гърлото й, надигналото се зърно, вътрешността на треперещо бедро, предизвиквайки вълни в най-чувствителните места, които устните му току-що бяха посетили. Тя трепереше и се мяташе, докато горещата му уста галеше и влудяваше бедрата й и се плъзгаше все по-близо до центъра.

Тя ахна, когато езикът му погали влажната й сърцевина. Насладата беше неописуема, по-силна от всяко чувство, което беше изпитвала досега. Тя замаяно се запита как може нещо толкова греховно да е така прекрасно. Баща й сигурно имаше право. Тя щеше да гори в най-дълбоките бездни на ада, щом можеше да изпитва такова удоволствие от похотта.

Тогава Сара почувства пръстите му да се плъзват вътре в нея, докато устата му вършеше невъобразими неща с чувствителната пъпка от плът, за която тя досега не беше и подозирала. Див огън пламна в нея, изригвайки на прекрасни вълни; тя изкрещя името му. Няколко мига я заливаше море от екстаз, засмуквайки я във водовъртеж от неописуема наслада.

Когато бурята се уталожи, тя усети как Чад я гали между краката със заобления връх на члена си. Миг по-късно той навлезе в нея с плавни тласъци, което отново я изпрати в безвремието, в съвършения амок. Ханшът й сам го търсеше. Лицето й пламна от невероятна радост, когато тя го стисна с всички сили, обгърна го с ръце и тяло и го пое докрай в себе си.

Движенията на ханша й го всмукваше. Чад изстена дрезгаво, тласъците му вече бяха бързи и силни, всичко се сля пред очите им. Беше лудост. Топлината се надигаше и заплашваше да ги погълне. Тогава огнената буря в нея избухна, разтърсвайки света наоколо с чудовищна сила. Тя се изви под него, треперейки, докато той се изливаше в нея. Внезапно й стана ясен смисълът на истинското задоволяване. Колкото и да се противеше Чад, Сара чувстваше, че са един за друг. Тя беше негова, той беше неин.

Двамата заспаха. По някое време през нощта Чад се събуди от странното усещане, че не са сами със Сара посегна към пушката, но разбра, че няма да има нужда от нея.

— Абнър? Ти ли си?

Дръпна се, за да направи място за момчето, което се мъчеше да се намести между него и Сара.

— Не искам сам. Искам да спя при тебе и мама. И ти ли беше сам, затова ли спиш при мама?

Чад изстена смутено. Лошо беше, че Абнър го беше заварил в леглото със Сара. Това беше небрежност от негова страна. Дотук с решението му да си държи ръцете далече от нея. По някакъв начин трябваше да отговори на момчето, без да му казва твърде много. Погледна към Сара и видя, че още спи. Нямаше как да му помогне, така че трябваше да се оправя сам. Реши да внесе яснота.

— Понякога и аз се чувствам сам, да. Но се радвам, че сега си тук. Заспивай.

Абнър се усмихна сънено.

— Обичам те, Чад. Иска ми се ти да ми беше татко.

— И аз те обичам много, Абнър, но мисля, че не ме бива много за татко.

Гласовете им събудиха Сара. Това, че Абнър се е качил във фургона и се е сгушил между нея и Чад, не й се стори нередно. Думите на детето, че му се иска Чад да е неговият татко, извлякоха сълзи от очите й. Защо Чад беше толкова упорит? Защо не вижда, че са един за друг? Какво трябва да направи, за да го накара да разбере, че има нужда от нея и детето? Но тя се закле, че ще намери път към душата му.

 

 

Чад се оказа прав. Мъжете, които бяха нахлули в лагера им, не се върнаха. Когато пресякоха границата между Уайоминг и Монтана, Сара се отпусна и започна да се наслаждава на пейзажа. Прашният път, по който пътуваха, минаваше покрай извисяващи се зелени смърчове и гранитни върхове, които сякаш докосваха сияйното синьо небе. Дните все още бяха топли, но нощите ставаха по-хладни.

Сара усети със смущение, че Чад донякъде се е отдръпнал от нея след нощта на невероятна страст. Само Абнър като че ли успяваше да изтръгне усмивка от него. Сара се питаше дали Чад се е разстроил, задето детето ги е намерило в леглото. Дали не мисли, че тя ще иска от него неща, които той не е склонен да й даде? Тя можеше да го обича до полуда, но никога нямаше да го кара да се жени за нея. Това беше решение, което той трябваше да вземе сам.

Лятото си отиваше и дните се скъсяваха. Когато наближиха Роулинг Преъри, във въздуха се носеше хлад. Сара беше благодарна за топлите палта, които Чад бе купил за нея и Абнър, защото определено имаха нужда от тях след залез-слънце. Не за първи път тя се питаше защо Чад е толкова щедър с времето и парите си, когато не й дължеше нищо. Сигурно не му беше съвсем безразлична, нали? Хората не помагат просто така на човек, който им е безразличен.

Сара управляваше фургона, Абнър седеше до нея, а Чад яздеше Флинт. Тази сутрин беше избързал напред и когато се върна, се усмихваше до уши. Беше толкова мрачен напоследък, че усмивката му накара сърцето й да запърха от радост.

От изражението му Сара заключи, че трябва да са близо до крайната си цел. Скоро двамата с Абнър щяха да имат покрив над главата. Предположи, че отговорността, която Чад беше поел за тях, се превръща с бреме. Сигурно не му харесваше, че Абнър толкова се привързва към него, и вероятно подозираше, че това, което тя изпитва към него, е нещо повече от обикновена страст. Сигурно започваше да се чувства впримчен в капан и вероятно с радост щеше да се отърве от тях.

— Вече сме в земите на Съркъл Еф — каза той, приближавайки се до фургона. — Скоро ще стигнем и ранчото.

— Всичкият този добитък, който пасе по хълмовете, на ранчото ли е?

— Да. Ще видиш, хубаво ранчо е. Зоуи едва не го загуби, когато баща й беше убит, но Пиърс го спаси за нея и го направи отново цветущо. Ще избързам да им кажа, че идват гости. Карай все по пътя, той води право към къщата.

И Чад препусна в облак прах.

След малко влезе в двора, разпръсвайки ята кокошки и гъски. Слезе от коня и се зачуди къде ли са всички. Видя един старец да се приближава с накуцване от хамбара и тръгна към него.

— Къде са хората? — запита Чад.

— А кой си ти, дето питаш?

Чад се усмихна.

— Ти сигурно си Къли. Точно такъв мърморко, какъвто те описва Зоуи. — Протегна ръка. — Аз съм Чад Дилейни.

Къли го изгледа с присвити очи.

— Дилейни. Трябва да си оня брат, дето избягал. Засрами се, момче. Пиърс и Зоуи много се тревожат за тебе.

— Къде е брат ми?

— Пиърс, Зоуи и момчето отидоха в Драй Гълч.

— Имат син? Не знаех.

— Нарекоха го Роби, на бащата на Зоуи.

— Кога ще се върнат?

— Чакам ги поне след месец. Отиват по няколко пъти в годината да нагледат работите в ранчото на Дилейни. Аз командвам тук, когато ги няма. Какво мога да направя за вас?

Чад кипеше от гняв. Какво друго можеше да се обърка? Нямаше да бъде редно просто да остави тук Сара и Абнър без домакините. А не искаше да се мотае тук цял месец или дори повече. Нямаше изход. Трябваше да заведе Сара и Абнър в Драй Гълч, мястото, което беше избягвал повече от две години.

— Не съм сам — каза Чад. — Една приятелка и момченцето и идват насам с фургон. Май трябва да идем в Драй Гълч. Може ли да пренощуваме тук?

Къли почеса посивялата си глава.

— Сигурно. Чувствайте се като у дома си. Пиърс и Зоуи щяха да ви кажат същото. Можете да се настаните в двете празни стаи. — Стрелна Чад с пронизващ поглед. — С приятелката ви можете да си поделите стаите както искате. Има много храна в килера, надявам се жената да може да готви.

— Ще се справим — каза Чад. — Къде са работниците?

— Отидоха да карат добитък. Само аз съм тук.

Чад вдигна очи и видя фургона да се приближава.

— Ето, Сара пристига.

Къли засенчи очи, наблюдавайки как фургонът влиза с клатушкане в двора. Абнър скочи долу в мига, когато той спря.

— Чад! Къде са конете? Искам да ги видя.

Чад помогна на Сара да слезе и я поведе към Къли. Старецът я зяпна любопитно, явно питайки се каква е връзката им, но беше твърде възпитан, за да запита.

— Къли, запознай се със Сара Темпъл и сина й Абнър. Къли е дясната ръка на Пиърс и Зоуи — обясни Чад на Сара.

Сара подаде ръка и тя беше поета от една топла, изненадващо силна, мазолеста лапа.

— Приятно ми е, господин Къли.

— Просто Къли, госпожо. Много хубаво момченце имате. Здрасти, Абнър — каза той, подавайки ръка на момчето.

— Здрасти, Къли. Радвам се, че най-после стигнахме. Може ли да видя конете?

Къли му се усмихна снизходително.

— Върви, момче, зад обора са. Само не отваряй вратата. Не искам да пострадаш.

Абнър изтича към обора с пламнало от възбуда лице.

— Къде е брат ти? — запита Сара.

— Има малък проблем — обясни Чад. — Завел е семейството си в Драй Гълч. Ще пренощуваме тук и на сутринта ще тръгнем за там. Къли каза, че килерът е пълен и да се чувстваме като у дома си.

— Ще ме отведеш в Драй Гълч? — запита Сара зашеметена. — Каза, че…

— Знам какво казах, но нещата се промениха. Господ знае, че не ми се връща в Драй Гълч, но не мога да те оставя тук, без да говоря първо с Пиърс и Зоуи.

Сара реши да не продължава с тази тема и се обърна към Къли.

— Оценявам гостоприемството ви. Надявам се да ви видим на вечеря.

— Много ще съм ви задължен — каза, усмихвайки се, Къли. — Не съм кусвал прилично ядене, откак мис Зоуи замина.

— Ще ми покажете ли кухнята?

— Разбира се, мис Сара.

Къли я поведе към къщата.

— Ще се погрижа за конете — измърмори ядосано Чад.

Беше в лошо настроение. Не беше готов да се върне в Драй Гълч. Не беше сигурен дали изобщо някога ще бъде готов. Просто това, че беше близо до дома, връщаше черните спомени, от които беше бягал в последните две години. Настроението му се разведри едва когато Абнър притича усмихнат към него. Радостта на детето беше заразителна.

— Тук ще ми хареса — каза Абнър, заставайки до Чад. — Но повече ще ми хареса, ако останеш. — Изражението му стана сериозно. — Мама каза, че не искаш да си с нас.

Чад коленичи до момчето, което беше обикнал толкова, колкото не вярваше, че е възможно.

— Ти и майка ти нямате нищо общо с причината за заминаването ми. Преди много години ми се случиха се лоши неща, които си още малък, за да разбереш. Тези събития ми преобърнаха душата. Като болен. Двамата с майка ти заслужавате по-добър мъж от мене. — Вгледа се в лицето на детето. — Разбра ли нещо от това, което току-що ти казах?

Абнър вдигна рамене.

— Така ми се струва, но това означава ли, че не ме обичаш? Всичко е наред, Чад. Аз пак мога да те обичам, нали?

Чад почувства как нещо у него рухна. Грабна Абнър и го притисна здраво.

— Каквото и да става, не забравяй, че това няма нищо общо с тебе. Аз те обичам, Абнър. Винаги ще те обичам.

— Ами мама?

Чад внимателно подбра думите си.

— Майка ти е много добра жена. Тя ще бъде чудесна съпруга на някой мъж. Работата е там, че аз не съм такъв мъж, какъвто трябва на майка ти.

Абнър му се усмихна бавно.

— Грешиш, Чад. Ти си точно такъв мъж, какъвто й трябва на мама. Отивам при конете — подвикна тичешком.

Чад поклати глава уплашен. Това хлапе умееше да влиза под кожата на човека. Разбираше защо Джаксън е искал сина си. Ако беше на негово място, щеше да направи всичко възможно да си вземе момчето.

Всички, включително Къли, харесаха вечерята, която Сара поднесе тази вечер. Къли закла едно пиле, а Сара намери продукти за юфка. С мачкани картофи, питки и пресен зелен фасул вечерята стана забележителна.

— Благодаря за яденето, мис Сара — каза Къли, потупвайки корема си. — Май ще ида да си лягам в бараката. Ще стана утре рано, преди да тръгнете.

— Лека нощ, Къли — отвърна Сара, спотаявайки една прозявка. — Не си само ти умореният.

— Ще сложа Абнър да си легне — предложи Чад. — Изглежда ми готов за сън.

— Ще ми разкажеш ли нещо? — помоли Абнър. — Отдавна никой не ми е разказвал приказка.

Сърце не му даде на Чад да откаже.

— Разбира се, синко, ако можеш да издържиш някоя от дивите ми истории.

Абнър заспа, преди Чад да довърши заплетената случка за коне и индианци. Той зави добре детето и излезе на пръсти от стаята. Срещна Сара на стълбите.

— В коя стая настани Абнър? — запита тя. — Надявам се леглото да е достатъчно голямо за двама ни.

Чад й отправи закачлива усмивка, загледан в красивото й лице. Виолетовите й очи бяха обградени с тъмни кръгове, свидетелстващи за изтощението й. Сочните й червени устни бяха приканващо полуотворени. Той си спомни съвсем ясно вкуса на тези устни, когато я целуваше.

— Всъщност, леглото е единично. Запазих стаята с двойното легло за нас.

— За… нас?

— Това вероятно ще бъде последният ни път заедно, Сара. Не възнамерявам да оставам дълго в Драй Гълч. — Очите му блеснаха. — Искам да се любя с тебе тази нощ. Не мога да мисля за нищо друго от онази нощ във фургона. Когато те прегърна, всичко лошо на този свят изчезва.

Думите му я шокираха. Как можеше да говори такива неща и още да вярва, че не я обича? Какво още беше нужно, за да проумее сам себе си?

— Ако знаех, че женското тяло може да прогонва неприятностите, щях да прекарвам повече време в леглото и по-малко в преследване на разбойници. Това страстта е голяма сила.

Главата на Сара забуча от гняв. Хем си знаеше, че той я използва, но любовта й беше толкова силна, че й беше все едно. Остана си все същата наивна мечтателка. А той просто искаше да спи с нея. За да се разведри и ободри при това! Тя му се отдаваше изцяло, искаше го, вярваше му, внушаваше си, че един ден той ще разбере, че я обича. Сега знаеше, че това просто няма да се случи. Можеше да продължи да дава. Той щеше да продължи да взема. Онова, от което най-много я болеше, беше, че почти всяка жена би могла да му свърши същата работа!

В началото човещината му го бе задържала в Карбън. Той я беше съжалил. Интересуваше го само Абнър. Как можеше тя да очаква Чад да я обикне, когато всъщност не ставаше за съпруга? Имаше извънбрачно дете и лошо име. Докато го допускаше в леглото си, той щеше да продължи да взема, а да не дава нищо от себе си. Не беше искала пълноценна и дълбока връзка и не я беше получила. Би могла да го обича до второ пришествие, но той никога нямаше да я обикне.

— Намери си друга жена — каза тя, заобикаляйки го. — Използва ме за последен път.

— Какво има? Да не би изведнъж да стана прекалено добра за мене? — ядоса се той. — Мислех, че си една от малкото почтени жени, останали на този свят, но май съм сгрешил. Сега, като те отървах от трудния живот, който водеше, вече не ме искаш, така ли? — Изсумтя подигравателно. — А аз се тревожех, че те наранявам, защото си се привързала твърде много към мене. Знаеше какво е положението още от самото начало.

— Недей, Чад, моля те. Разбира се, знаех какво е положението. Но едно момиче може да се надява, нали? Ти си точно като мъжете в Карбън, които мислеха, че съм лесна плячка. Ти беше единственият мъж, за когото мислех, че струва нещо. Да бъда с тебе означаваше нещо за мене, макар да не означаваше нищо за тебе. Ще ми кажеш ли коя е стаята на Абнър?

Челюстта му затрепери нервно.

— Третата врата отдясно. Приятни сънища.

Треперейки от силата на гнева си, тя влезе в стаята на Абнър и се облегна на затворената врата. Сълзи се затъркаляха по бузите й. Не биваше да вярва на един мъж! Каква идиотка е била — да си втълпи, че може да накара Чад да я обикне. Сега осъзнаваше, че той винаги е бил непристъпен човек. Искаше жените само заради удоволствието. Единственото му ценно качество беше искрицата състрадание, която беше оцеляла по някакъв начин. Някой ден някоя жена щеше да отключи това студено сърце. Пожела успех на тази жена.

Чад стоя дълго, загледан след Сара. Защо трябваше да бъде такова безчувствено копеле? Отговорът беше прост — защото се страхуваше да се привърже много към Сара и Абнър. Да се сдобие със съпруга и дете означаваше за мъжа да се установи, а той не беше готов за това. Толкова объркан и слаб не се беше чувствал никога.

Когато наговори лоши неща на Сара, го заболя толкова, колкото и нея, но чувстваше, че трябва да ги каже, за да се държи на емоционално разстояние от нея. Заминаването щеше да бъде дяволски трудно за него и той можеше да си представи какво ще причини това на нея.