Кони Мейсън
Да укротиш вятъра (12)

11

— Ето ни у дома — каза Чад.

Днес той караше фургона. Абнър седеше между него и майка си.

Сара се взираше разсеяно в сочните пасища, обкръжени от предпланини и извисяващи се върхове. Пасящият добитък изглеждаше угоен и доволен; оградите навсякъде бяха здрави и солидни.

— Къде са къщата, оборът и всичките сгради? — запита възбудено Абнър.

Чад се усмихна на въодушевлението му.

— Ще се покажат след следващия завой.

Сара се взираше безмълвно напред. С Чад не бяха разменили повече от няколко думи след гневните изблици в Съркъл Еф. Болеше я от мисълта, че няма бъдеще с него. Всичките и надежди и мечти бяха рухнали по най-унизителен начин.

Чад тайно хвърли поглед към Сара. Объркването му го напрягаше мъчително. Сара знаеше какво е положението с него още от самото начало. Глупаво беше от нейна страна да очаква неща, които той не можеше да й даде, и той беше сигурен, че не я подвел да мисли друго. Беше честен за нежеланието си да се жени, така че Сара нямаше право да очаква от него друго нещо, освен страст. От друга страна, не трябваше да се любят, щом като му беше добре известно, че тя може да разбере погрешно намеренията му. Страстта беше небивало мощен подтик. Неговата страст към Сара беше силна и му доставяше огромно удоволствие.

— Не се ли вълнуваш, мамо? — запита Абнър в настъпилата тишина. — Тук е живял Чад.

— Няма да останем дълго, миличък — каза Сара, отказвайки да погледне към Чад. — Идването ни тук беше грешка. Ако не беше Фреди Джаксън, щяхме да си бъдем в Карбън и да правим това, което винаги сме правили. Може би ще се върнем, след като Чад го залови. Липсва ли ти Карбън?

Абнър направи гримаса.

— Не искам да се връщам там, мамо. Момчетата там са много лоши.

— Абнър има право — обади се Чад. — Не можете да се върнете в Карбън. Там нямате нищо.

Сара изфуча, ужасно ядосана.

— А какво имам тук? Ще правя това, което ми се прииска, Чад Дилейни.

Проклета упорита жена, помисли раздразнено Чад. Изведнъж ранчото на Дилейни се показа пред очите им. Чад поглъщаше с поглед къщата, където беше възмъжал. Изглеждаше същата, сякаш не бяха минали цели две години. Райън е поправил покрива, забеляза той. Същият, по който той и братята му се бяха спускали, за да се измъкват навън и да вдигат града на главата си, когато бяха момчета. Какви луди глави бяха само!

Когато узряха, вече нямаше нужда да се смъкват по покрива, за да играят карти в кръчмата, да се бият или да ходят при проститутки. Чад си спомни една сладка блондинка на име Нели, която не искаше от него нищо, освен страстта му и да й плати за времето, и се запита дали още е тук. Ако някоя можеше да го излекува от жаждата му за Сара, това беше Нели. Надяваше се да намери време да я посети, преди да напусне Драй Гълч.

Чад усети смесица от очакване и глупаво вълнение, докато вкарваше фургона в двора. Позна неколцина от работниците и им махна, докато минаваше покрай тях. За минути фургонът беше обкръжен от възбудени мъже.

— Е, проклет да съм, та това е Чад Дилейни — каза един работник, ухилен до уши. — Крайно време беше да си дойдеш у дома.

— Здрасти, Ръст — поздрави го Чад. — Братята ми тук ли са?

Един по-възрастен мъж, когото Чад не познаваше, си проби път през навалицата. Протегна ръка към него.

— Аз съм Чък Харпър, надзирател. Радвам се да се запознаем. Добре дошъл у дома.

Чад скочи от фургона и стисна ръката на Чък.

— Здрасти, Чък. Не знаех, че Райън е наел надзирател. Не сме имали нужда преди.

— Сигурно — докато ти си бил тук. Пиърс прекарва повечето време в Съркъл Еф със семейството си, а на Райън му е трудно да се справя сам с всичко. Нае ме след заминаването ти.

Чад отбеляза укорителната нотка в гласа на Чък, но не се ядоса. Беше оставил Райън в затруднение, и не можеше да обвинява Чък, че съчувства на брат му.

— Къде са братята ми? — повтори Чад. — Спрях първо в Съркъл Еф и научих, че Пиърс и семейството му са на гости при Райън.

— Всички заминаха преди три дни на пазара за добитък в Бют. Райън търси да купи един от ония прехвалени английски бикове, за които се говори толкова много. Пиърс реши да тръгне с него и също да ги огледа. Госпожа Дилейни не искаше да остане сама, затова с малкия Роби тръгнаха с тях.

Чад задуши един стон. Съдбата заговорничеше срещу него. Райън и Пиърс нямаше да си дойдат по-рано от седмица. Може би и повече, защото пътуваха с жена и дете. Това означаваше, че трябва да седи тук, в Драй Гълч, докато се върнат.

— Ей, Чад, запознай ни със съпругата си — подвикна един от работниците.

— Нямам съпруга — възрази Чад. — Дамата се казва Сара Темпъл. Тя е приятелка. — Посегна да свали Абнър от фургона, докато трима мъже се завтекоха да помагат на Сара. — Това е Абнър, синът й. Ще погостуват малко тук.

— Добре, хайде на работа — каза Чък, след като всички поздравиха Сара и Абнър. — Ръсти, закарай фургона зад обора. Със Слим можете да го разтоварите и да внесете нещата в къщата.

— Много съм ти задължен, Чък — каза Чад.

— Искаш ли още нещо? — запита Чък.

С ъгълчето на окото си Чад видя Абнър да подгонва едно от кучетата към обора.

— Нека работниците хвърлят по едно око на Абнър. Той е любопитно момченце. Мисля, че все ще се мотае наоколо. Не ми се иска да пострада. Когато опознае нещата, ще разбере кое е опасно и кое не е.

— Разбира се, Чад. Ще наглеждаме момчето.

— Сигурен ли си, че Абнър ще бъде добре тук? — запита тревожно Сара. — Всичко е толкова необикновено за него. Все едно има нова играчка. — Тя се загледа замечтано в широките открити пространства. — Това е чудесно място да отглеждаш деца. И най-хубавото е, че няма въглищен прах във въздуха да ни люти в гърлата.

— Всичко ще бъде наред с него — настоя Чад. — Ела вътре, ще те разведа наоколо. Може би Куки ще има малко мляко и курабийки, за да издържи Абнър до вечеря.

— Имате готвач?

— Куки е с нас отдавна. Ако има име, не мога да си го припомня. Не очакваш трима ергени да си готвят сами, нали?

— Не познавам някой, които да има готвач.

— Имаме и икономка. Или имахме. Годините на госпожа Лестър вече трябва да са доста. Може да се е оттеглила.

Чад отвори предната врата и Сара влезе в преддверието. Видя вестибюла си и остана възхитена. Къщата беше дори още по-просторна, отколкото изглеждаше отвън.

— Нека те разведа — каза Чад с нотка на гордост.

Беше избягал, за да се спаси от трагични спомени, но домът още му беше мил. Отсъствието на майката беше засегнало семейство Дилейни по много начини, но не беше намалило привързаността им към семейството и не беше заличило щастливите моменти, които беше прекарал с братята си.

Сара последва Чад през дневната, трапезарията, сервизните помещения, кухнята, склада и килера, а после той я поведе нагоре към спалните.

— Спалните са цели пет — каза Чад. — Едната беше на татко. Ние с Пиърс и Райън имахме отделни стаи. Има и една стая за гости. Можеш да се настаниш в стаята на татко, а Абнър да иде в стаята за гости. Мисля, че Пиърс, Зоуи и синът им спят в старата стая на Пиърс.

Чад отвори вратата и въведе Сара в малка, но удобна стая. Леглото беше покрито с цветен юрган, тънки пердета висяха на двата прозореца. Изгледът навън възхити Сара и тя се загледа в пищните зелени пасища, над които се издигаха високи, покрити със сняг планини.

— Моята стая е между твоята и тази на Абнър — каза Чад. — Настанявай се. Ще ти донеса нещата веднага щом намеря Куки и му кажа, че имаме гости.

Държаха се като непознати, осъзна Сара. Учтиви непознати, които никога не са били интимни. Сякаш любенето не беше нищо особено за Чад. Той се беше променил по време на пътуването към Драй Гълч, помисли Сара. Беше станал далечен и недостижим. Откакто пристигнаха в Монтана, Чад изглеждаше обзет от мисълта да замине колкото може по-скоро. Тя си наложи да не се тревожи от това.

Сара чу вратата да се затваря и разбра, че Чад е напуснал стаята. Загледа се през прозореца и след няколко минути го видя да излиза от къщата и да се запътва към обора. Абнър тичаше до него, поддържайки оживен разговор.

Един по-възрастен мъж, чиято висока, върлинеста фигура беше омотана в огромна бяла престилка, навярно беше видял Чад и Абнър, защото излезе от кухнята да ги посрещне.

Куки? Сигурно е той, помисли Сара, преди да я разсее гледката на сина й, подтичващ след тях. Тя реши да слезе долу, за да се убеди, че Абнър няма да се забърка в някоя беля.

Намери го в кухнята да дъвче ябълка.

— Мамо, виж какво ми даде Куки! — възкликна Абнър, вдигайки високо във въздуха полуизядената ябълка.

Чад видя Сара и подвикна:

— Сара, ела да се запознаеш с Куки. Той ни спасяваше от глад през всичките тези години. Куки, това е Сара Темпъл, майката на Абнър.

— Здравейте, мис Сара. Всеки приятел на Чад е и мой приятел. Иска ми се да го убедите да остане тук. Райън и Пиърс много се тревожат за него.

— Радвам се да се запознаем, Куки. За съжаление, не мога да карам Чад да прави каквото и да било — каза Сара.

Чад се прокашля.

— Куки каза, че здравето на госпожа Лестър се влошило и тя заминала при дъщеря си преди известно време. Райън още не е наел нова икономка.

Сара усети, че Чад се опитва да говори за дребни неща, и се запита защо ли според него е необходимо да го прави.

— Дояж си ябълката, Абнър. Може би ще има време да поспиш преди вечеря.

— Никакво спане — протестира Абнър. — Голям съм вече за тия бебешки работи. Искам да ида отзад да играя с кучето.

— Пусни го, Сара — обади се Чад. — Пътят беше дълъг. Момчето има нужда да се поразтъпче. Работниците ще го наглеждат. Освен това — добави той, — трябва да поговорим. Ще донеса чантите ти в стаята и можем да поговорим там.

Последното му изречение прозвуча зловещо. Сара заподозря, че той ще й каже, че заминава, и се стегна, отказвайки да му позволи да види колко дълбоко ще я нарани заминаването му.

Тя гледаше през прозореца, когато Чад влезе в стаята й и остави един малък сандък при долната страна на леглото.

— Какво мислиш за ранчото?

— Разбирам защо го обичаш.

Той се приближи откъм гърба й.

— Доволна ли си от стаята?

Тя чувстваше топлината, която се излъчваше от него, и нарочно се дръпна.

— Стаята е много хубава. По-хубава от всичко, която някога съм познавала. Но не възнамерявам да се натрапвам на семейството ти повече, отколкото е необходимо. Какво искаше да ми кажеш, Чад? Ако е за заминаването ти, знам, че не искаш да стоиш тук.

Той я последва през стаята. Когато стигна до нея, положи ръце на раменете й и я обърна с лице към себе си.

— Сара, стой спокойно, моля те. Колкото и да искам да си тръгна, не мога. Още не. Не и преди братята ми да се върнат. Няма да ви оставя с Абнър при непознати хора и да се махна. Не съм такъв негодник.

Погледът на Сара омекна.

— Не, не си.

Суровостта леко се отдръпна от лицето на Чад.

— По дяволите, Сара, защо се правим на непознати? Та ние сме любовници, за бога!

— Така ли е?

Очите му блеснаха. Въпросът й го смути.

— Ти ме искаш, Сара, точно толкова силно, колкото и аз те искам.

Ръцете му стиснаха силно раменете й. Тя ги чувстваше как я изгарят през дрехите й. Той стоеше толкова близо, че тя виждаше златисти точици да плуват в лешниковите му очи. Не можеше да помръдне, не можеше да диша, когато устата на Чад покри нейната. Можеше да извърне глава, но не го направи. Остави го да я целува, остави го да я привлече към себе си, остави езика му да раздели устните й и да се вмъкне вътре. Почувства как членът му се размърдва срещу нея и издаде задавен вик на протест.

Някак си успя да намери силата да избяга от непреклонната власт на целувката му.

— Недей.

Ръцете му паднаха.

— Нямаше да ми позволиш да те целувам така, ако не ме искаше.

— Какво искам и от какво имам нужда са две различни неща — каза тя. — Защо ме измъчваш така?

— Мислиш ли, че аз не се измъчвам? Тук съм по-малко от един ден и демоните ми вече надигат глава. Нямам търпение да се махна. Трябва да има някое място, където да избягам.

Думите му я нараниха силно. Какво можеше да му каже, което вече да не е било казвано? Не стана нужда да отговаря, когато Абнър я извика от долния край на стълбището.

— Абнър има нужда от мене. Трябва да вървя.

Мислите й бяха в безпорядък. Присъствието на Чад я подлагаше на силно напрежение. Тя сериозно се съмняваше, че той някога ще разреши проблемите си.

 

 

Сара отдаде дължимото внимание на вечерята, която Куки беше поднесъл на масата тази вечер. Беше хубаво да не готви и да не чисти след това. Тя знаеше, че няма да се наслаждава дълго на този лукс, но дотогава възнамеряваше да го вкуси изцяло. След вечеря се извини и заведе Абнър да си легне. Той не протестира особено много, когато тя го изкъпа, облече го в нощницата му и го зави.

По-рано беше помолила Куки за баня и беше осведомена, че в ранчото има специална стая с идваща по тръба гореща вода. Такова разточителство беше нечувано в нейния свят и тя нямаше търпение да се потопи в горещата вана. Беше видяла Чад да отива към бараката след вечеря, за да говори с работниците, и реши да се възползва от уединението.

Чад се изкачваше тежко по стълбището. Беше се застоял в бараката, докато мъжете не започнаха да си лягат, и мисълта да се върне в празна стая никак не му хареса. Влезе в стаята на Абнър, за да го нагледа. Момчето спеше дълбоко, затова той излезе на пръсти, затваряйки вратата зад себе си. Спря за миг пред вратата на Сара, после продължи към банята.

Трябваше да забележи светлината, процеждаща се изпод вратата, но умът му беше зает. Отвори вратата и замръзна. Дъхът излезе изведнъж от дробовете му и той загуби способността да мисли, когато видя Сара да стои до ваната, облечена само в разкошната си голота, тялото й беше порозовяло от банята, тъмната й коса се спускаше на мокри пръстенчета по раменете й. Погледът му се спря на гърдите и, после се спусна надолу към кичурчето тъмни къдрици между краката й. Почувства как набъбва и се втвърдява.

Зашеметена, Сара остана на място. Той се взираше в нея напрегнато; парещите му зеници изпращаха горещи и ледени тръпки по гръбнака й.

— Свърших — каза тя, посягайки към кърпата с треперещи ръце. — Банята е свободна.

Чад не каза и дума, когато тя се плъзна покрай него и побърза към стаята си.

Имаше защо да не говори. Не можеше. Гледката на Сара в разкошната й голота го беше лишила от дар слово и го беше оставила невероятно възбуден. Ако имаше поне малко разум, щеше да отиде в града и да потърси Нели. За съжаление, не желаеше Нели. Насили се да се помръдне, затвори вратата и се зае със собствената си баня.

 

 

Сара лежеше будна, чувайки как вятърът свисти между дърветата и как клоните удрят по прозореца й. Чу как Чад се връща в стаята си, след като се беше изкъпал, и сънят още не идваше при нея. Часовникът в преддверието удари два. Тъкмо беше задрямала, когато някакъв странен вик я събуди. Скочи от леглото и се втурна в стаята на Абнър, уплашена, че нещо е станало с него. Момчето спеше дълбоко, пъхнало ръце под главата си, с ангелско изражение на личицето.

Тогава тя отново чу вик и задавени думи, идващи иззад затворената вратата на Чад.

— Проклета да си, Кора Лий! Аз ги убих. Мъртви са.

Сара се втурна в стаята на Чад, без да помисли дали е редно. Никога досега, когато той беше спал близо до нея, не го беше чувала да вика или да се мята така. Дали връщането в Драй Гълч не е предизвикало това?

Стаята беше тъмна, само лъч лунна светлина падаше на леглото. Тя ахна уплашено, когато видя безпорядъка около Чад. Завивките се бяха у сукали около него, а той продължаваше да мърмори и да се мята насън. Сара полека се приближи към леглото. Сега чуваше ясно думите му.

— Не! Не мога да остана, Пиърс. Не ме карай да остана. Аз съм виновен, само аз съм виновен!

Измъчените му думи късаха сърцето на Сара. Тя беше твърде състрадателна, за да остави кошмарите му да продължават. Хвана го за раменете и го разтърси.

— Чад, събуди се. Сънуваш.

Все още дълбоко потопен в кошмара си, Чад се изтръгна от ръцете й. Тя го хвана за раменете и го разтърси по-силно. Внезапно той изръмжа ниско, стисна я в мечешка прегръдка и я дръпна на леглото, затискайки я под себе си.

— Чад! Какво правиш?

Изплувайки полека от съня, той видя човек да се надвесва заплашително над него и реагира автоматично. Беше се научил да реагира веднага на опасността и едва след това да търси отговори. Преди Сара да осъзнае какво става, Чад я беше дръпнал под себе си на леглото, беше бръкнал под възглавницата за пистолета и го беше опрял в слепоочието й. Сара замря под него, питайки се дали ще оживее да види светлината на деня.

— Чад, аз съм, Сара. Моля те, не ме наранявай.

— Сара? — Пистолетът се дръпна от главата й и той чу как тя изпуска огромна въздишка. — Какво, по дяволите, правиш в леглото ми? Не че се оплаквам.

— Сънуваше кошмари. Опитах се да те събудя.

— Съжалявам — измърмори той. Отмести се, но не я пусна. — Това е първият кошмар, който имам, от дълго време насам. Мисля, че връщането в Драй Гълч го е отключило.

Тя чу болка в гласа му… и още нещо. Остър резец на надигащо се желание.

— Пусни ме, Чад.

— Защо? Ти дойде при мене, не аз при тебе.

— Разкажи ми за кошмара си. Може би мога да ти помогна — каза Сара, опитвайки се да разведри опасната ситуация.

Чад беше прекалено близо, за да остане спокойна.

— Има само един начин да ми помогнеш. Това ли предлагаш, Сара?

Тя отказа да се хване на уловката.

— По-скоро бих искала да чуя съня ти. Сигурно е доста смущаващ.

— Остави кошмара. Все същото е. Хора умират, докато аз стоя над тях с димящ пистолет.

— Какво друго?

— Не ми се говори за това. — Той целуна ъглите на устата й. — Можеш да ми помогнеш, като ме оставиш да те любя. Само ти можеш да прогониш демоните ми.

Сара прехапа устни, обмисляйки думите му.

— Искаш да се любим, за да забравиш проблемите си. Разбирам недоверието ти към жените, но вече би трябвало да знаеш, че съм различна.

— Знам, че си различна, Сара. Мисля, че винаги съм го знаел. И наистина съм привързан към теб и Абнър.

Гласът й трепна.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

— Искам да кажа, че ако можех да се освободя от тази вина и да се отърва от призраците си, ти си жената, с която бих искал да споделя живота си. За съжаление чудесата не стават за една нощ. Вината и бремето са само мои. Не е справедливо да ги споделям с когото и да било.

Дързък лъч лунна светлина падна върху лицето му, разкривайки страданието му.

— Не е ли достатъчно това, че те желая? Иска ми се да предложа повече, но не мога.

Тя ахна, когато той сведе глава и погали устните й с език, очертавайки контурите им, преди да ги плени изцяло. Ласката премина от дразнеща в напрегната, когато целувката стана по-дълбока и езикът му смело навлезе навътре. Кръвта забушува във вените й, докато той галеше гърдите, корема и бедрата й, разпалвайки отчаяна жажда в нея.

— Вдигни се — прошепна той срещу устните й. — Искам да сваля ризата ти.

— Не дойдох в стаята ти за това.

— Защо дойде?

— Чук те да викаш и исках да ти помогна.

— Можеш да ми помогнеш, като ми позволиш да те любя. Дай ми отдих от тези ужасни демони, които ме разкъсват.

— Нямаш нужда от помощта ми, за да прогониш демоните си — каза Сара. — Вината е непоносимо бреме. Нямаш причина да се обвиняваш за случилото се. Намеренията ти са били добри. Оженил си се за Кора Лий, за да помогнеш на брат си. Онова, което се е случило после, няма как да се поправи. Не си виновен за смъртта на тези хора.

— Никога не съм се смятал за невинен, но загубих всякаква невинност, когато намерих Кора Лий в леглото със собствения й брат. Те нямаше да умрат, ако не бях убил Хал Дулитъл. Не се опитвай да оневиняваш това, което направих, Сара. Смъртта на тези хора промени схващането ми за живота и човешката природа. Цинизъм, удоволствие, страст, това са чувствата, които мога да разбера.

— Не забравяй състраданието, Чад, независимо дали ти харесва — ти притежаваш повече състрадание от много други. Доказал си го, щом си се оженил за Кора Лий, за да спасиш брат си, и щом не изостави мене и Абнър, когато имахме нужда от тебе.

— Никой, освен тебе не би ме сметнал за състрадателен, Сара. Дори и братята ми, а те ме познават най-добре. По някакъв начин ти и Абнър извадихте наяве една страна от мене, която никой друг не вижда, затова не ми давай повече доверие, отколкото заслужавам, скъпа. Знам точно какво представлявам. Аз съм душевно неспособен да осигуря нещата, които една жена иска от един мъж. Но това не означава, че не съм способен да давам удоволствие.

Сара отказа да повярва, че Чад е толкова безчувствен, колкото твърди. Коментарите му за самия себе си идваха от един лишен от илюзиите си мъж, не от емоционален инвалид. Можеше да мисли, че му липсва състрадание и е неспособен да обича, но човек, който показваше излиятелно състрадание като него, не можеше да е лишен от никое от тези качества. От нея зависеше да докаже, че той е достоен да бъде обичан. Опитомяването му щеше да бъде трудна задача; тя се помоли да бъде достойна за това.

— Чад, кажи ми само едно. Наистина ли мислиш, че щях да бъда тук сега, ако не те обичах?

Той мълча дълго. Накрая каза:

— Вярвам, че мислиш, че ме обичаш. Не си имала много опит с мъжете. Ще го преодолееш.

— Ами ако грешиш? Ами ако наистина те обичам и ти наистина си способен на това?

— А ако прасетата могат да летят? Сара, не се измъчвай така заради мене. Не съм достоен. Може би ще бъде най-добре да се върнеш в стаята си. Ако останеш, ще се възползвам от тебе.

— Целуни ме, Чад.

— Не чу ли какво казах току-що?

— Чух, но не ти вярвам.

Лицето му се вкорави.

— Ти си глупаче, Сара. Сладко, доверчиво глупаче. Заминавам веднага щом братята ми се върнат. Още ли искаш да те целуна?

Сара затвори очи и отправи бърза молитва. Залагаше бъдещето си на това, да накара Чад да я обикне, да му докаже, че е способен да изпитва силни чувства, които нямат нищо общо със страстта или насладата. И накрая се помоли да има смелост да упорства, защото без него нямаше бъдеще.

— Искам да прогоня демоните ти, Чад. Целуни ме. Нека и двамата да забравим миналото и да се съсредоточим върху удоволствието. Ти наистина ми даваш удоволствие, Чад, такова, каквото не съм знаела, че съществува. Ако не беше ти, щях винаги да мисля, че любенето е нещо долно и отвратително.

— Не те заслужавам, скъпа. Мога да ти обещая много малко извън удоволствието, но бог ми е свидетел, ще го имаш в изобилие до деня, когато замина.

С минимум усилие Чад освободи Сара от ризата й. Тогава я привлече в обятията си. Изстена одобрително, когато тя започна да обсипва с леки щипещи целувки гърдите, раменете, брадичката му и предизвикателно се заспуска надолу. Огън се разля в корема му, когато устните й продължиха пътя си надолу. Тя го накара да забрави да диша. А устата й… Господи, устата й! Продължаваше надолу, още по-надолу, докато устните и не обхванаха набъбналия му член. Когато той изпъшка насърчително, тя започна да го целува по цялата му дължина. Отначало беше непохватна, но невинният й ентусиазъм беше възхитителен. Чад затвори очи.

Това беше агония. Той щеше да умре.

Това беше рай. Той щеше да умре.

Независимо по кой начин, но това беше смърт, която би приветствал. Едва когато разбра, че ще излезе семето си, той я възпря.

— Стига!

Задъхваше се, сякаш беше тичал на дълго разстояние.

Неохотно се откъсна от нея.

Тя се изчерви и сведе очи.

— Изобщо не е каквото очаквах.

— Не беше длъжна да го правиш, скъпа.

— Исках да те вкуся. С всеки друг мъж този акт щеше да бъде отвратителен. Хареса ли ти?

— Трябваше да съм умрял, за да не ми хареса. Сега е мой ред да ти дам удоволствие.

Той коленичи над нея, обхвана седалището й и рязко я привлече към устата си. Зашеметяващият аромат на жена и сладък мускус изпълни сетивата му, докато я галеше с език, навътре, навън, отново и отново, докато тя не започна да скимти за благословеното освобождение. Изражението му стана почти хищно, когато се надигна, разтвори бедрата й и навлезе в нея с едно мощно движение.

Тялото й беше готово за него. Тя беше гореща, мокра, сладките й стонове му казваха, че е толкова дива от желание, колкото и той. Изпълни я изцяло, отдръпна се, после отново я изпълни… и отново… и отново…

— Хайде, скъпа — изпъшка той пресипнало. — Хайде, хайде!

— Чад! Усещам… О, божичко, усещам, че губя душата си!

Чад я усети да се напряга, почувства как мускулите й се свиват и загуби и малкото останал му контрол. С дрезгав вик се изля в нея. Дори след като дишането му се успокои и сърцето му престана да бие диво, той не помръдна. Не искаше да се отдели от нея, не искаше да престане да я прегръща.

За първи път от години насам беше заситен. Но дори в момента, когато си го помисли, се разбунтува срещу това.

Изпитваше страст към Сара, знаеше го от самото начало. Сърцето му не беше готово да приеме друго обяснение. Как беше възможно да чувства нещо, когато сърцето му още беше изпълнено с вина?

Въздъхвайки тежко, той се отдели от Сара и се изтегна до нея. Тя вече беше полузаспала, когато той я привлече в обятията си и се долепи до нея. Сънят дойде бързо след това.

Чад се събуди след няколко часа. Усмихна се на себе си, когато усети топлото тяло на Сара до своето. После усмивката му се промени в озадачено намръщване. Тялото беше прекалено малко, за да бъде на Сара. Той отвори очи, доста изумен да види Абнър сгушен между двама им.

— Пак се почувствах сам — каза сънено Абнър. — Искам ми се да спя между тебе и мама всяка нощ.