Кони Мейсън
Да укротиш вятъра (21)

20

Сара прекъсна целувката, докато още си спомняше името си. И преди я бяха опиянявали съблазнителните целувки на Чад, тя знаеше колко са фатални. Не искаше пак да се влюбва в него. Не би могла да понесе болката да го обича.

— Сара — измърмори той, когато тя го отблъсна. — Не ни го причинявай.

Тя въздъхна и му обърна гръб. Думите й бяха остри и безмилостни.

— Слизам долу да донеса бульон за Абнър. Има нужда от много хранителни течности, за да го подсилят, докато започне да поема твърда храна.

Чад я загледа как се отдалечава; сърцето го болеше, но не можеше да направи нищо. Ако трябва да изглежда като негодник, за да попречи на Сара да хване едра шарка, така да бъде.

 

 

Сара остана доволна, когато научи, че Куки вече е сложил гърне с пилешки бульон да къкри на печката. Седна да го изчака, докато Куки се суетеше из кухнята, приготвяйки вечеря за семейството.

— Пропуснахте обеда, мис Сара. Искате ли един сандвич, да издържите до вечеря?

— Не мога да хапна нищо, Куки. Може би по-късно. Мислиш ли, че бульонът е готов? Искам да го занеса сега на Абнър.

— Можете да отидете само до вратата, не можете да влизате в стаята — предупреди я Куки.

— Знам — отвърна тя обезсърчена.

Най-накрая се беше примирила с факта, че няма да види сина си, докато не престане да бъде заразен.

 

 

Сара тънеше в силно безпокойство през следващите дни. Знаеше, че Абнър се чувства по-добре, когато звукът на гласа му стигнеше до нея през затворената врата. Доктор Адамс дойде два пъти. Втория път каза, че Абнър е вън от опасност, и похвали Чад и Райън, че са се грижили толкова добре за момчето. Абнър обаче си оставаше заразен и на Сара още не й беше позволено да влиза в стаята му. Макар че говореше с него през вратата, друго щеше да бъде да види скъпото му личице.

Сара почти не виждаше Чад в дните и нощите, които той прекарваше край леглото на Абнър. Чад и Райън се редуваха да спят на допълнително легло в стаята на детето. В редките случаи, когато виждаше Чад, той й се струваше дистанциран и изтощен.

Сара нямаше оплаквания относно грижите, които получаваше Абнър. Тя самата не би могла да се справи по-добре. Но не й харесваше това, че й се налага да зависи от други за неща, които би трябвало да върши лично. Все още вярваше, че майчината грижа е най-доброто лекарство, и не преставаше да се ядосва, че й е отказан достъп до стаята на детето й. Но най-важното, трябваше да бъде с Абнър, когато се беше разболял. Още беше ядосана на Чад, че я беше принудил да остави сина си. Наистина тя самата можеше да се разболее, но беше склонна да рискува заради Абнър.

Една вечер Чад се присъедини към нея за вечеря. Беше прясно обръснат; косата му беше подстригана и мокра от банята. Изглеждаше уморен, но щастлив, когато седна на масата.

— Надявам се да си сготвил много ядене, Куки — каза той, оглеждайки гърнето, което стоеше на печката. — Мога да изям цял угоен петел тази вечер.

— Чак петел не съм сготвил, но не мисля, че ще станеш гладен от масата — каза Куки, намигвайки.

Сложи със замах блюдото на масата, разкривайки сочно говеждо, заобиколено от картофи, ряпа и лук.

Устата на Чад се напълни със слюнка, докато разрязваше говеждото на огромни резени.

— Надминал си себе си, Куки.

Сложи парче месо с част от картофите и репите в чинията на Сара, после сипа и на себе си.

— Ще занеса и на Райън — каза Куки, напълни една чиния и излезе.

— Той при Абнър ли е? — запита Сара, подбутвайки храната в чинията си.

— Негов ред е да стои при детето тази нощ — отвърна Чад. — В действителност; Абнър вече е достатъчно добре, за да става. Възстановява се много добре. Много сме доволни от напредъка.

Сара скочи от стола, лицето й грейна от радост.

— Това означава ли, че сега мога да го видя?

— Подозирам, че е така, но крайната преценка трябва да се даде от доктора. Той ще дойде утре. Знам колко се тревожиш, скъпа, но още един ден не е толкова много, нали?

— И една минута е прекалено много! — възкликна Сара. — Отивам веднага при него.

— Райън няма да те пусне. Седни и се наслади на вечерята си. Ядеш за двама, нали не си забравила?

— Как да забравя? — изрече тя с горчивина. — Ако не носех това дете, нямаше да ми отказвате да видя сина си. — Тя докосна корема си. — Това бебе не ми носи нищо друго, освен тъга.

Лицето на Чад се изкриви от болка и очите му станаха студени. Сара вадя това и си пожела да можеше да вземе думите си назад. Беше прекалено развълнувана и се тревожеше, затова не осъзнаваше какво казва. Думите й бяха излезли, преди да разбере. Искаше това дете. Обичаше го вече и щеше да го защитава така свирепо, както защитаваше Абнър.

— Съжалявам, че детето ми е такова бреме за тебе — изрече Чад с хладно презрение. — След като се роди, можеш да ми го оставиш и да идеш, където искаш. Бих искал да задържа и Абнър, но за съжаление нямам думата за неговото бъдеще.

Да остави детето си! Сара потръпна от тази мисъл.

— Никой няма да ми вземе детето — изрече тя свирепо.

— Ще видим. Довърши си вечерята. Знам, че ти е все едно за детето ми, но възнамерявам да се погрижа да родиш здраво дете.

Изражението му се вкамени и той се извърна.

Сара знаеше точно какво си мисли той и това я изплаши. Не би могла да позволи на Чад да се върне към миналото си, да се поддаде на онези ужасни демони, които го бяха тормозили толкова време. Той се беше борил усилено, за да ги прогони, и тя се молеше дано безсърдечните й думи да не го върнат към предишното му състояние на самоомраза.

Тя успя да изяде толкова, че Чад да остане доволен. С ъгълчето на окото си го гледаше как дъвче и поглъща вечерята си, как вилицата му се движи механично от чинията към устата му. Запита се дали усеща вкуса на храната, както се беше взрял разсеяно някъде в пространството.

— Чад, не исках да кажа това за детето. Бях разстроена, нали разбираш.

Накрая той погледна към нея, но й се дощя да не го беше направил. Очите му бяха потъмнели от болка и засенчени от разочарование. Отдавна не беше виждала този израз. Не и от деня, когато бяха посетили къщата на Дулитъл и се бяха любили на леглото на Кора Лий.

— Мразиш ме, нали, Сара? Мразиш и детето ми. Накарах те да оставиш Абнър при индианците и те държах далече от него по време на болестта му. Защо не можеш да го разбереш? Трябваше да си науча урока за жените. Когато се опитам да направя това, което трябва, никога не получавам отплата. Послушах сърцето си вместо главата. Любовта е за глупаците, а аз съм най-големият глупак от всички.

Бутна стола си назад.

— Чад, почакай! Не те мразя! Не бих могла да те мразя. Бременните жени често казват неща, които не мислят.

Чад й отправи неразгадаем поглед, после се обърна.

— Лека нощ, Сара.

Занемяла, тя го загледа как излиза от стаята. Беше зашеметена от промяната у него. Наистина той я беше отделил от сина й и я беше държал далече от него по време на болестта му, но сега тя осъзна, че е бил прав да постъпи така. Божичко, какво беше направила с него? Как можа той да повярва, че тя го мрази, когато беше лудо влюбена в него? Никой друг мъж нямаше да се грижи така за Абнър, така неуморно и с толкова състрадание, както Чад. Само глупава жена би се ядосала на мъж, който е направил толкова много за нея. Той я беше извадил от дълбините на бедността и отчаянието, макар че тогава водеше своята собствена битка.

Куки влезе в кухнята, погледна Сара и й сипа прясно кафе.

— Добре ли сте, мис Сара?

Тя поклати отрицателно глава.

— Страхувам се, че не, Куки. Бях упорита и глупава, и сега осъзнавам, че съм казала неща, които не съм мислила сериозно. Не вярвам, че Чад някога ще ми прости.

— Стори ми се, че е доста ядосан, като минах покрай него в коридора преди малко. Можете да оправите нещата.

— Може да съм отишла твърде далече този път — каза Сара с тъжна въздишка. — Дължа му толкова много.

— Той не иска вашата благодарност. Не мога да ви кажа какво да направите, мис Сара, но със сигурност не ми се иска да видя Чад да губи цялата почва под краката си, която спечели, след като се върна в Драй Гълч.

— Благодаря, Куки — отвърна тя, отмествайки стола си, и стана. — Ще се опитам да поправя вредата, която причиних. Надявам се да не е прекалено късно.

Потънала в мисли, тя се изкачи по стълбите към стаята си. Съблече се на светлината на лампата, надяна нощницата, пъхна босите си крака в чехлите и седна на подпрозоречната пейчица, за да обмисли следващия си ход. Беше постъпила зле с един мъж, на когото дължеше цялото си съществувание. Беше му наговорила думи, за които съжаляваше, а не знаеше как да се извини. Чад заслужаваше нейната благодарност, не остротата на езика й. Нямаше да го обвини, ако вече не иска да има нищо общо с нея.

Това напрежение помежду им не може да продължава, реши тя, отваряйки вратата си, за да излезе в коридора, проблемите им само щяха да се влошават с всеки изминал ден, разширявайки пропастта между тях, докато не стане прекалено голяма, за да бъде запълнена. Потърси в сърцето си и откри, че любовта й към Чад е сигурна, че никога не е била изложена на риск. Молеше се дано още да имат бъдеще заедно и се надяваше, че необмислените й думи не са унищожили любовта му към нея.

 

 

Чад лежеше в леглото, сложил ръце под главата си, припомняйки си всяка дума, която Сара беше изрекла в гнева си. Тя не искаше тяхното дете. Мразеше го. Беше хвърляла тези думи към него прекалено много пъти, за да не им повярва. Луд беше да мисли, че животът му се е променил към по-добро, че е намерил жена, на която може да вярва… която може да обича, която може да му отвръща с обич.

В едно нещо обаче беше сигурен. Сара нямаше да вземе детето му, ако реши да си отиде. Никое негово дете нямаше да бъде наричано копеле. Той щеше да я накара да се омъжи за него заради детето. А после, ако иска да си иде без детето, няма да я спира.

Мислите му бяха толкова поглъщащи, че не чу металическото прещракване, когато вратата се отвори, а после се затвори и едни тихи стъпки се приближиха към него. Усети присъствието на Сара, преди да я беше чул или видял. Главата му се обърна към вратата и той се взря в мрака, за да я намери.

Сара пристъпи в петното лунна светлина, изливаща се от прозореца.

— Буден ли си?

Чад се надигна, приковал поглед към стройната фигура, изправена пред него в сияние от лунна светлина.

— Какво правиш тук?

— Аз… Искам да поговорим.

— Слушам те.

— Няма да ми простиш, нали? За тази вечер… Тя потръпна и скръсти ръце на гърдите си. — Нямах намерение да кажа това.

Раздразнен, Чад потисна една въздишка и надигна края на одеялото.

— По-добре се пъхвай тук, ако смяташ посещението да бъде по-продължително.

Отмести се и тя се плъзна под одеялото, придърпвайки го до брадичката си.

— Продължавам да слушам — каза хладно Чад. — На какво дължа удоволствието на това посещение? Ако ще ми казваш, че ме мразиш, не си прави труда. Чух го безброй пъти в последните няколко дни.

— Бях глупава.

Веждите му се вдигнаха нагоре.

— Как ли пък не! Мислех, че аз съм глупакът.

— Може би и двамата бяхме донякъде глупави. Ти беше моето спасение и моята скала. Не знам какво щеше да стане с мен и Абнър, ако ти не беше влязъл в живота ни.

Чад изпръхтя насмешливо.

— Нямаше да носиш нежелано дете в корема си, ако не бях влязъл в живота ти.

Сара намери ръката му и я положи на корема си. Той още беше плосък, че на Чад му беше трудно да повярва, че в нея расте нов живот.

— Направихме това дете заедно, Чад. Не съжалявам за това. Вярвам, че беше заченато в деня, когато се любихме на леглото на Кора Лий. В деня, когато ти прогони демоните си завинаги.

Чад се пресегна към нощната масичка и запали газената лампа. Блесна светлина и той се взря в лицето й под нейното сияние.

— Какво се опитваш да ми кажеш, Сара?

— Обичам те, Чад. Нищо и никога няма да промени това. Опитах се да те мразя, но когато потърсих в сърцето си, не намерих нищо друго, освен любов към този грижовен и състрадателен мъж, какъвто си ти. Не искам да се връщаш обратно в черупката си заради думи, изречени в гняв. — Тя докосна лицето му в нежна ласка. — Ти си най-хубавото нещо, което някога се е случвало на нас двамата с Абнър. Ще бъда глупачка, ако те напусна.

— Нямаше да ти позволя да ме напуснеш — призна Чад. — Колкото и да говореше, че ме мразиш. Носиш детето ми. Дори ако не можеш да го обичаш, бях готов да го обичам достатъчно и за двама ни. Не съжалявам, че те отведох от лагера на Хитрия вълк. Можеше да се разболееш от едра шарка и да умреш. — Тази ужасяваща мисъл го накара да потръпне. — Можех да те загубя.

— Никога няма да ме загубиш. Обеща на Абнър пълно семейство. Нямам търпение да го видя. Наистина ли мислиш, че докторът ще ми позволи да вляза в стаята му сега, когато е почти оздравял?

— Сигурен съм. Съжалявам за страданието, което ти причиних.

— Няма за какво да се извиняваш, не и след начина, по който си се грижил за Абнър. И аз не бих могла да се справя по-добре.

Замаяна въздишка се изплъзна от устните на Чад.

— Толкова се страхувах, че ще ме напуснеш. Боях се, че никога повече няма да те държа в ръцете си или да се любя с тебе.

Ръцете му я обгърнаха, притиснаха я към гърдите му, опияняваше го сладката топлина на податливото й тяло. Той изстена, когато тя се изви срещу него, притискайки го плътно, гърди до гърди, бедро до бедро. Чад се помести, за да освободи пространство помежду им, прокара върховете на пръстите си по корема й, слизайки по-надолу, и се зарови във фините къдрави косъмчета между краката й. Проследи външния ръб на триъгълника, после се плъзна във влажните гънки на нейната женска плът.

— Ох, Чад, да — изрече тя с въздишка. — Люби ме. Моля те, люби ме.

— Първо да махнем това.

Той сръчно я измъкна от нощницата и хвърли непотребната дреха настрана. После се втренчи в нея, горещият му поглед полека се спусна по цялата дължина на тялото й. Потърка кокалчетата на пръстите си о нежните й зърна, после започна да масажира гърдите й, повдигайки ги към жадната си уста.

Сара изстена възхитено, когато той взе едното зърно между устните си и го засмука. Тя го целуна леко по гърдите, после плъзна ръка надолу, за да погали втвърдяващата се мъжественост. В отговор той започна да гали болезнено чувствителната плът на ребрата, корема, ханша и бедрата. Галеше всяка частица от тялото й, докъдето можеше да стигне, докато тя го възбуждаше с ръка. Гъделичкащият й ритъм го държеше на острия ръб на страстта, докато той пъшкаше и стенеше в усилие да контролира порива да излее семето си.

Очите му блестяха от страст, докато вдигаше глава от гърдите й и устата му пленяваше нейната, а езикът му се задълбаваше в сладката й топлина. Премести се между краката й и бедрата й се отвориха широко. Той чувстваше пулсирането на тялото й, опирайки се във влажния й отвор. Тогава тласна навътре, притискайки ханша си към нейния. Едва не полудя, когато тя се изви остро под него, привличайки го дълбоко в горещия си център. Разтърсван от първични усещания, които вилнееха у него, той ускори движенията си и те станаха неконтролируеми. Тогава тя извика и го притисна силно, сякаш се опитваше да го погълне целия.

Дивата й реакция, дръзките тласъци на хълбоците й срещу неговите бяха повече, отколкото Чад можеше да понесе. Ръцете му се стегнаха свирепо около ханша й, докато той навлизаше и излизаше, а яростното триене в мястото, където бяха съединени, го изпращаше към безумна забрава. Беше болезнено набъбнал, готов да избухне, държеше се само със силата на волята.

Сара бе почти обезумяла от удоволствие. Тялото й пулсираше, сърцето й биеше силно, кожата й пламтеше. Кръвта и се сгъстяваше там, където бяха свързани. Удоволствието бучеше като неспираща гръмотевица в ушите й. Тогава тя полетя нагоре, сляпо посягайки към най-невероятната наслада, която някога беше изпитвала. Когато достигна този рай, тя се вкопчи в него и зачака Чад да се присъедини.

— И аз! — извика той, настигайки я.

Задържа я плътно, докато собственото му освобождение бунтуваше из цялото му тяло.

Починаха си малко. При следващото им любене Сара беше агресорът. Започна да го целува навсякъде, да го възбужда безмилостно, ръцете, устните и зъбите й се движеха неспирно по него. Когато обгърна с устни закръгленото връхче на члена му, той се изви рязко и едва не я събори от леглото. Със свирепо изръмжаване я отстрани полека от себе си и я настани отгоре си. Тя отвори бедра и той се плъзна вътре. Още веднъж намериха мястото, където само любовниците се осмеляваха да проникнат.

 

 

Чад се събуди с усмивка на лицето и продължи да се усмихва, докато се обличаше тихо и слизаше, за да се присъедини към Райън и Куки в кухнята на следващата сутрин. Куки му сипа чаша кафе. Чад отпи от горещата течност, не можейки да изтрие усмивката от лицето си.

— Изглеждаш в добро настроение тази сутрин — забеляза Райън. — Помирихте ли се със Сара?

— Може да се каже. Как беше Абнър тази нощ?

— Момчето е достатъчно добре, за да стане от леглото — каза Райън. — Пита за майка си. Дойдох да взема закуската му. Изведнъж си върна апетита.

— Доктор Адамс ще дойде днес. Вероятно ще каже, че Абнър е оздравял, и ще му позволи да прави каквото му се иска, в разумни граници обаче. Сара няма търпение да го види и не мога да я обвинявам.

— Кога е сватбата? — запита Куки ни в клин, ни в ръкав.

— Веднага щом Абнър бъде достатъчно добре, за да присъства. Бих искал Пиърс и Зоуи да дойдат, ако е възможно.

— Може да се наложи да чакаш до пролетта, ако искаш Пиърс да дойде — каза Райън. — Зимата още не е свършила. Задава се още студ.

Чад се намръщи.

— Ако времето не е хубаво, мисля, че ще минем без Пиърс. Не искам да чакам до пролетта.

Райън поклати глава в привидно отвращение.

— Не съм си и мислил, че някога ще се ожениш, Чад. Женитбата на Пиърс ни дойде като изненада, но твоята е направо шок, като знам какво мислиш за брака. Но мен никоя жена няма да ме върже — закле се той. — Мога да получа цялата любов на една жена, без да й слагам пръстен на ръката.

Чад се опита да се скрие веселостта си. Райън нямаше представа какво прави любовта с мъжа.

— Когато паднеш, ще се удариш силно. Помни ми думата. Съжалявам жената, която ще хвърли око на Райън женкаря.

— И аз — усмихна се Райън. — Няма да й се отрази никак добре. Не съм толкова наивен като тебе или Пиърс, макар че пръв ще призная, че и двамата сте си намерили добри жени. Вероятно единствените две, останали на света.

— Абе това не е ли двуколката на доктора, дето идва по алеята? — намеси се Куки, поглеждайки от прозореца. — Раничко идва днес.

Доктор Адамс влезе в къщата заедно с порив студен въздух.

— Ужасно студено е навън — каза той, сваляйки палтото си. — Как е моят пациент днес?

— Изгладнял като вълк и нетърпелив да излезе от леглото — отвърна Чад. — И иска да види майка си. Няма да мога още дълго да я държа настрана.

Докторът се подсмихна.

— Така си и помислих. Е, нека да го видим.

 

 

Сара се събуди от гласове в коридора. Открехна вратата на стаята и видя доктор Адамс и Чад да влизат в стаята на Абнър. Изми се, облече се и излезе бързо от стаята на Чад. Спря пред вратата на Абнър, но се поколеба дали да влезе без покана. Беше повече от изненадана да види как вратата се отваря пред нея.

Абнър я видя да стои отвън и лицето му светна. Повика я. Звукът на гласа му освободи краката й, тя прелетя през стаята, вдигна го на ръце и го прегърна здраво.

— Мамо, много ме стискаш — каза Абнър, когато прегръдките станаха твърде излиятелни. — Вече не съм болен. Доктор Адамс каза и че вече не съм заразен.

Сара се вгледа в лицето на Абнър. Бяха останали няколко корички там, където беше имало пъпки, и като че ли беше отслабнал, но иначе изглеждаше чудесно.

— Толкова ми липсваше.

Доктор Адамс пристъпи напред, усмихвайки се при сърцераздирателната гледка на срещата между майка и син.

— Абнър вече не е заразен — каза той. — Вече няма нужда да лежи, но нека се пази известно време. Давайте му да яде всичко, което поиска.

— Благодаря ви, докторе — каза Сара през сълзи.

— Благодарете на Чад, той се грижеше за момчето в трудния период.

Чад й се ухили нахално.

— Тя вече ми благодари. Надявам се да нямате нищо против да прегледате и нея, преди да си тръгнете, докторе. Искам да се убедя, че с детето всичко е наред.

— С радост. Къде е стаята ти, Сара? Там ще те прегледам. — Обърна се към Чад. — Ще ме поканите на сватбата, нали?

— Можете да разчитате на това. Само чаках Абнър да се възстанови достатъчно, за да доведа преподобния.

— Ти ще ми бъдеш татко — изрече гордо Абнър.

— Разбира се, синко. Говорех сериозно, когато казах, че искам да бъдем семейство.

Заключението на доктора беше, че Сара е добре. Уверена в любовта на Чад и тъй като Абнър вече беше преодолял болестта си, тя беше по-щастлива от когато и да било. Спомни си за родителите си. Ако го нямаше отчуждението, радостта и щеше да бъде пълна. Тъй като не можеше да накара майка си и баща си да я обичат, тя се задоволяваше с любовта на Чад.

През следващите дни Чад не даваше никакви признаци, че е позволил на демоните си да се върнат в живота му, което значително облекчи мислите на Сара. Само една нотка на неспокойствие помрачаваше радостта й. Той не беше повдигнал пак темата за брак. Тя се надяваше да не е размислил за намерението си да я направи постоянна част от своя живот.

Една сурова сива утрин след около месец Чад отиде в града за припаси. Целуна я за довиждане, впрегна конете в двуколката и потегли веднага след закуска. Доктор Адамс трябваше да дойде този ден, за да свали гипса от крака на Райън, и Сара не можеше да си представи какво толкова важно има в града, че да не може да почака до утре. Чад се държеше така мистериозно, че тя прекара остатъка от сутринта да се чуди на странното му поведение.

Доктор Адамс пристигна по-късно през деня. Свали гипса на Райън и обяви, че кракът му е достатъчно здрав, за да носи тежестта му. Поради някаква странна причина като че ли не бързаше да си тръгва и се заговори с Райън на чаша кафе. Възхитителни аромати се носеха откъм кухнята и Сара с изненада видя Куки да пече нещо. Абнър седеше на една табуретка до масата и бъркаше глазура. Никой от двамата не я погледна повторно, когато тя хвърли поглед към тях, затова тя се оттегли в приемната.

След малко цялото семейство Зиглър пристигна на гости. Обстановката стана наистина трескава, когато Пиърс, Зоуи и Роби дойдоха съвсем неочаквано.

Сара започваше да подозира, че се мъти нещо, когато Чад влетя в къщата заедно с порив леден вятър, придружен от мъж, когото представи като преподобния Хигинс. Объркана, тя огледа претъпканата стая. Абнър подскачаше възбудено и тя внезапно осъзна, че е единствената, която не подозира, че днес е денят на сватбата й. Изпрати гръмотевичен поглед към Чад, но това очевидно не повлия ни най-малко на приповдигнатото му настроение.

Тогава Зоуи я хвана за ръката и я поведе нагоре към стаята й. Сара изпусна смаяна въздишка, когато видя красиво сметаново бяло творение от коприна, което трябваше да представлява сватбената й рокля, разстлана на леглото й.

— Как…? Кога…?

Очите й се замъглиха. Никога не беше виждала нещо толкова красиво.

— Аз я донесох — каза Зоуи. — Нямах сватбена рокля и исках ти да имаш. Купих я веднага щом Чад прати известие за сватбата. Надявам се да ти харесва.

— Прекрасна е. Всички сте прекрасни. Защо Чад не ми е казал?

— Искаше да бъде изненада. Не беше сигурен, че ще успее, но меката зима ни позволи да дойдем. Толкова сме ти задължени, Сара. Всички се страхувахме, че Чад е изгубен за нас след трагедията. Сърцата ни бяха съкрушени, когато той замина. Ти и Абнър му върнахте живота. Планирал е и още една изненада, но предполагам, че не е станало така, както се надяваше. Няма значение — добави Зоуи. — Сега ние сме твоето семейство, никога не го забравяй.

Зоуи и момичетата на семейство Зиглър й помогнаха да облече роклята и нагласиха косата й. Когато приключиха, отстъпиха назад, за да се възхитят на работата си.

— Красива си — изрече замислено Зоуи, припомняйки си собствената си бърза женитба. — Щях да се омъжа в панталони и риза, ако Пиърс не беше настоял да облека рокля. Ще сляза да им кажа, че си готова.

Чад и Абнър я чакаха при най-долното стъпало. Очите на Чад грееха от любов, докато я наблюдаваше как слиза.

— Изненадана ли си, мамо? — запита радостно Абнър. — Чад ми каза да не казвам нищо.

— Добре опази тайната, синко — изрече Чад, като стисна слабичкото рамо на Абнър. — Хвани майка си за другата ръка, преподобният ни чака.

Приемната беше препълнена с усмихнати лица. Докато Сара се преобличаше горе, бяха пристигнали още хора, включително семейството, което беше купило Рокинг Ди.

— Щастлива ли си? — прошепна Чад, когато се приближиха към преподобния.

— Във възторг съм — каза Сара, отправяйки му ослепителна усмивка. — Само ако… Сянка затъмни очите й после бързо изчезна. — Няма значение — каза тя весело. — Твоето семейство е всичко, от което имам нужда.

Когато стигнаха до свещеника, Чад стисна ръката й.

— Ще започваме ли, преподобни?

Преподобният отвори Библията си, но преди да започне, пристигна един закъснял сватбен гост. Райън отвори вратата. Жената, застанала на прага, изглеждаше готова да се обърне и да избяга. Тогава забеляза Сара. Изхлипа приглушено и се и към нея.

Лишила се от дар слово, Сара беше шокирана и не можеше да направи нищо друго, освен да се втренчи в жената. Чад я притисна насърчително в прегръдките си и способността й да говори се върна.

— Мамо!

— Не знаех дали ще дойде — каза Чад. — Исках да ти дам един ден, който да помниш завинаги. Надявам се, че си доволна.

— Обичам те, Чад Дилейни.

Сара и майка й се прегърнаха за кратко, обещавайки си едно дълго гостуване, после преподобният започна церемонията. След малко Сара вече беше съпруга на Чад и толкова щастлива, че не можеше да престане да се усмихва. Останалата част от деня премина като в мъгла. През цялото време Чад оставаше нейната скала. Беше с нея, когато Хейзъл Темпъл обясни как той е пратил един от своите работници да я доведе за сватбата на дъщеря й и да предаде писмо от Чад, обясняващо неща, които тя дотогава не е знаела.

— Баща ти не пожела да дойда — изрече Хейзъл, вдигайки тъжно рамене. — Твърде непреклонен е и е твърде горд, за да признае, че те е преценил неправилно. Моля се някой ден да се осъзнае — каза тя с надежда. — Можеш ли да ми простиш, дъще? Баща ти те накара да минеш през ада, а аз се страхувах да говоря в твоя защита. Едва след като напусна града, осъзнах какво съм загубила.

— Прощавам ти, мамо. Надявам се да можеш да останеш малко повече, за да опознаеш внука си.

— Започвам веднага — каза весело Хейзъл. — Къде е малкият палавник?

Когато Хейзъл тръгна да търси Абнър, Чад хвана Сара за ръка и я дръпна настрани от тълпата.

— Да се махаме оттук — каза той, отправяйки й усмивка, изпълнена с дяволити обещания. — Казах на Райън да ни оставя яденето пред вратата следващите две седмици.

Вдигна я на ръце и изкачи стъпалата две по две. Внесе я в спалнята им и затръшна вратата зад тебе си.

— Обичам те — изрече той секунди преди устата му да покрие нейната. — Нека меденият месец да започне.