Дебора Сатинууд
Луна за двама (26)

26.

Те пътуваха през суровата и студена нощ. Кристофър водеше коня си, на който бе положил тялото на брат си. Не говореше. Ларк наблюдаваше очертанията на силните му рамене, открити на студения дъжд — той й бе дал пелерината си. Знаеше, че сигурно е полупремръзнал и преди малко се бе опитала да свали палтото на Себастиан, но Кристофър я спря с една рязка дума.

След това тя изобщо не се опита да заговори мъжа си, остави го да изстрада скръбта си.

— Ще те заведа при преподобния Кени — съобщи й той малко по-късно, докато конете внимателно намираха пътя си в тъмнината. — По-добре да не те оставям в имението или някъде другаде, където можеш да бъдеш открита. Ако човекът, на когото Себастиан е предал информацията, е бил толкова трезвен, че да може да разсъждава, хората му сигурно те търсят дори и сега. Когато пристигнем, ще изпратя прислужника на преподобния Кени със съобщение до Бошан Харви, в което ще обясня всичко, което се случи тази вечер.

След това той отново замълча и продължи да върви през неприятната мочурлива местност.

Когато пристигнаха в скромната каменна къща на преподобния Кени, Кристофър намери инструмент, с който да освободи Ларк от белезниците и бързо почисти раните й. Вършеше всичко някак отчуждено. Икономката учтиво предложи да приготви тялото, Но Кристофър отказа, като я помоли само да му даде някои необходими неща, за да може да се справи сам.

За момент Ларк се поколеба на прага на малката всекидневна, като го наблюдаваше мълчаливо, без да знае какво да каже или да направи и отклони предложението на икономката да я заведе до спалнята за гости. Кристофър не й каза нищо, нито й показа с някакъв знак, че забелязва присъствието й. С отчаяние в погледа тя гледаше как внимателните ръце на Кристофър издърпват окървавената риза от тялото на Себастиан и я заменят с една от чистите ризи на преподобния Кени.

Когато той и свещеникът заговориха с ниски гласове за уреждането на погребението, Ларк се отправи към спалнята. Краят на изцапаната й с кал рокля се влачеше като зелено знаме, пленено и разкъсано в бой. Тъй като бе прекалено изтощена, тя свали само обувките си и легна на леглото, без да отметне бялата покривка и без да усеща мократа си коса и чорапите си.

Загледана втренчено в ниския таван, върху който огънят от камината рисуваше най-различни фигури, тя въздъхна. Тежестта на угризенията я мъчеше също толкова, колкото и тежестта, легнала на сърцето й. Каква катастрофа бе докарала. Никого не бе пощадила — нито Кристофър, нито Върджил, нито Джером. Дори Себастиан, който я бе измамил, лежеше мъртъв. А за френските войски, които в момента плаваха към залива Бантри, й бе тежко дори да помисли. Страхуваше се, че човекът, на когото Себастиан бе предал информацията, вече събира английската армия в същия залив. Колко ли хора щяха да загинат заради нейното предателство?

И дали Кристофър щеше да й прости някога?

Вратата се отвори и затвори толкова тихо, че Ларк едва чу тракването. Мъжът й влезе в стаята, стъпките му се заглушаваха от килима, а движенията му бяха съвсем безшумни. Тя следеше всичките му действия с широко отворени, отчаяни очи, наблюдаваше го как сваля пистолета от колана си и го оставя на един стол.

„Заради мен той трябваше да си послужи с това смъртоносно оръжие тази нощ… заради мен той уби брат си…“

Ларк бавно се надигна и седна. Скромната стая сякаш стана по-тясна от присъствието на мъжа й и сякаш още повече подчертаваше мълчанието. Като съблече черното сако и жилетка, с които бе облечен на процеса, графът отиде до умивалника и се наведе да измие лицето си. Ларк забеляза кафяво-червени петна по ръкавите и маншетите. Кръвта на Себастиан.

Тя свали крака от леглото и стана. Много искаше да каже нещо, каквото и да е, само да наруши ужасното мълчание, но не намираше думи да изрази дълбоката си скръб.

След като плисна още веднъж лицето си с вода, Кристофър нави ръкавите си и старателно изми ръце, после взе чиста кърпа и се подсуши. На слепоочията косата му остана леко мокра. След като свърши, отиде до прозореца, за да закрепи рамката му по-добре, защото бе леко напукана и пропускаше свирещия вятър в стаята. Пламъкът на свещите замря неподвижно, насочен нагоре.

— Остава само около час до разсъмване — каза Кристофър, загледан през прозореца, гласът му беше напрегнат. — Тогава трябва да потегля, за да видя какви поразии е причинило предателството на Себастиан. Ако тайната наистина е разкрита, английските войски ще се съберат до един час в залива Бантри и в Корк. Прислужникът на преподобния Кени е вече на път със съобщение за Харви. Ще трябва да поема командването на моя полк веднага щом пристигна в Дъблин.

Той отново замълча със замислено изражение на лицето, загледан към хоризонта, който съвсем скоро щеше да се обагри в червено. Ларк бе сигурна, че знае точно какви мисли минават през главата му. По здраво стиснатата челюст и по мрачните бръчки на лицето му тя можеше да отгатне, че той страда не само заради провала на плана, а и заради смъртта на брат си, когото бе убил със собствените си ръце. Това, че деянието си имаше оправдание, нямаше никакво значение за него. Независимо че бяха много различни, независимо от омразата, породена от едно невинно действие в детството, Кристофър обичаше циганчето и загубата му щеше да е трудно преодолима.

Тъй като вече не издържаше на напрежението между тях, Ларк тръгна към мъжа си. Като се спря на една крачка зад него, тя се опита да каже нещо, но думите не идваха. Тя осъзна, че се страхува силната, но често наранявана любов, която ги свързваше, също да не е станала жертва на трагедията от тази нощ, да не би да е погубена от грешките й.

Като не можеше да чака нито секунда повече, силно измъчвана от любов и мъка и неспособна да говори, Ларк протегна ръце и обгърна кръста на мъжа си с треперещи ръце. С отчаяние тя сведе глава към гърба му и прошепна:

— Зная, че тази нощ ти изпитваш ужасни угризения, Кристофър, но моите са още по-ужасни, повярвай ми…

В първия момент той не каза нищо, но тя усети как гърдите му се повдигат и мускалите на корема му се стягат. След това той пое пръстите й и ги обгърна и те размениха мисли, които бяха в такава хармония, че нямаше нужда да бъдат изричани на глас.

Докато гледаха как зората обагря далечната точка, в която морето и небето се срещат, Кристофър стисна ръката на Ларк. После се обърна с лице към нея. Дълго време той и тя настойчиво се гледаха в очите. След това Кристофър я притегли към себе си и здраво я прегърна. После се наведе и докосна устните й.

В следващия миг я целуваше ненаситно, впивайки устни в нейните, едва поемайки си дъх. Ръцете му разпуснаха косата й, след това започнаха да галят тялото й от бедрата до раменете. Като притискаше гърба й, той изви тялото й назад, прилепи бедрата си до нейните, зацелува шията й, докато тя не затрепери от също толкова силно желание. С трескава бързина Ларк отговаряше на целувките му, ръцете й бурно обгръщаха силното му мъжко тяло.

Не трябваше да има никакво бавене, и двамата бяха нетърпеливи да се слеят отново. Той я желаеше бурно, неудържимо. Като я положи на земята, подкрепяйки я с една ръка, Кристофър нямаше търпение да изчака пълното разсъбличане, искаше я незабавно — нея и освобождението, която тя можеше да му даде, блаженството на забравата, което да намали силата на болката му.

Искаше тя да разбере, че егоистичното й, но не добре обмислено действие не бе намалило в никаква степен чувствата му към нея. Бързо и решително той щеше да заличи натрупаното напрежение между тях, да опрости грешката й, защото знаеше колко разрушителна може да бъде вината. Той дълго бе живял с нея и щеше да направи всичко възможно тази разяждаща мъка да не сполети Ларк.

След като свали панталоните си, той впи устни в нейните, като шепнеше отново и отново името й, като й повтаряше, че я обича. Неговата кулминация я разтърси, така разтърси и двамата, че блаженството, което настъпи след това, бе още по-божествено.

Малко по-късно Кристофър се облегна на един стол и притегли Ларк между коленете си, гърба й се отпусна на силните му гърди. Постави ръката й на коляното си и нежно разтри кокалчетата й.

— Има неща, за които трябва да поговорим — каза той тихо. — Неща, които може би трябваше да ти кажа доста по-рано, но… — той поклати глава и се отпусна назад. — Чувствах, че с нещо съм задължен на Себастиан, винаги съм го чувствал. Трудно е да се отървеш от това чувство дори ако знаеш, че е разумно да го сториш.

— Кристофър…

Но той я прекъсна, като стисна ръката й.

— Не, Ларк. Остави ме да говоря за това. Ще започна, като ти разкажа за мотивите на Себастиан. Той подозираше чичо ти в конспиративна дейност, предполагаше, че разпространява съобщенията на революционерите. Първоначалното му намерение е било да се сприятели с вас, да спечели доверието ви, като се представи за безобиден, сантиментален провинциалист. Разбрах за плана му само защото той се изпусна в един от по-разгорещените ни разговори. За нещастие доста късно осъзнах значението на този план и макар и да яздех адски бързо към колибата ви в нощта на смъртта на Джером, когато пристигнах, открих, че Себастиан е бил там преди мен. Очевидно той не е успял да измъкне информацията, която е искал от Джером, затова се разярил и го е убил в борбата. — Кристофър замълча.

— Когато открих чичо ти мъртъв, можех да обвиня Себастиан, разбира се, да го изправя пред съда, за да го съдят за убийство. Но се страхувах от въпроси, които могат да бъдат повдигнати по отношение на връзките ни с Независимите Ирландци.

Той бавно докосна пръстена, който бе сложил на ръката на Ларк, когато се венчаха, и поглади скъпоценния камък.

— Но най-вече открих, че не мога да обрека брат си на обесване. — Кристофър преглътна. — И все пак тази нощ…

Думите му пресекнаха, докато се бореше с вълнението си при спомена за трагедията под Феъри Торн. Ларк нежно притегли главата му към себе си. Тя добре разбираше болката му, оценяваше жертвите, които той бе направил за нея и за каузата, в която те вярваха.

— Колкото до пожара — продължи той след миг, — предполагам, че го е подпалил просто за да те държи настрана от колибата достатъчно дълго време, за да може да изрови документите, които според него си скрила там.

— Ти бе този, който ме спаси — прошепна тя, стискайки ръката му толкова силно, сякаш искаше да го задържи завинаги. — Винаги си бил моят спасител…

Вместо отговор той наведе глава към нея и допря буза до косата й.

— Ти също ме спаси, макар и от други демони.

Седяха мълчаливи пред надвисналата мъчителна раздяла. Кристофър поде:

— Макар че се опитвах да те предпазя от непредсказуемия нрав на Себастиан и от неговите по-специални… намерения, сега, като си мисля, не вярвам някога да е искал да ти навреди. Ти беше прекалено ценна, защото знаеше информацията, от която той имаше нужда. А и… мисля, че той бе истински привързан към теб. Толкова, колкото не е бил към никоя друга преди.

Ларк с тъга си припомни отчаяните думи на Себастиан. „Луд съм по теб, Ларк… Никога досега не ми се е искало да си предложа името, живота на някоя жена… Наистина, никого не съм обичал така досега.“

— Този, който искаше да премахне от пътя си, бях аз — продължи Кристофър. — Защото стоях между него и това, което искаше… — Той се усмихна мрачно. — Или каквото си мислеше, че иска.

— И въпреки това ти никога не му каза какво си научил за неговия истински произход от писмото на скуайъра.

— Да му кажа, че е копеле на някакъв циганин? Още повече щеше да ме намрази. Освен това може би той е имал нужда от нещо, в което да вярва… както всички нас, нали?

Те помълчаха няколко минути. Ларк сложи ръка на бедрото му, галейки го разсеяно и интимно. После, с наведена глава, тя промълви:

— Не зная как да ти го кажа, но… аз много съжалявам, че те обвиних за смъртта на чичо ми…

Той сложи пръсти на устните й:

— Не говори повече за това. Аз ти простих още в момента, в който ме обвини. — После той вдигна глава към прозореца. — Имаме съвсем малко време…

Ларк отново се облегна на гърдите му, отметна глава и погледна в дълбоките очи на съпруга си, подканвайки го да се наведе към нея и отново да долепи устните си до нейните, да я целуне с цялата разкъсваща всеотдайност на един мъж, който заминава на война.

— Страхувам се за теб, Кристофър — каза тя секунда по-късно, докато устните им все още се докосваха.

— Ако французите акостират, ще започне свирепа битка. Това ще сложи началото на дълга и кървава революция, която ще отнеме живота на много мъже.

— А ако французите не дойдат… тогава? Как ще продължим да живеем?

— Щом сме заедно, какво значение има, скъпа моя — меко я запита той. — Но със сигурност трябва да знаеш, че независимо от изхода на революцията, аз ще направя всичко възможно да запазя Килдеър за нас. Бих искал да видя старите зали пълни с деца. Какво ще кажеш за това? Дори и да се случи най-лошото, твоят френски е отличен, а и аз се оправям. Мисля, че и като изгнаници в Париж пак ще намерим своето щастие. Франция винаги ще има нужда от още един лекар, а и Върджил ще се радва да си наблизо. Ако любезно го помолиш, може би дори ще успее да преодолее ненавистта си към арогантния ти съпруг.

Независимо от опитите му да успокои страховете й, Ларк отчаяно сключи ръце около врата му, знаейки, че в следващия момент той ще стане, ще облече редингота си, ще вземе пистолета си и ще излезе през вратата.

— Чувствам се така, сякаш стоим на ръба на пропаст — прошепна тя със свито гърло. — Имам чувството, че сме се изправили пред непозната и необятна тъмнина, пред едно несигурно бъдеще. Уплашена съм, скъпи мой, толкова съм уплашена…

Кристофър постави красивите си силни ръце върху раменете й и ги притисна окуражително. След това ги свали и силно я прегърна.

— Вярно е, че бъдещето е несигурно — както нашето, така и на Ирландия. Но дори и да стоим на ръба на пропаст, любов моя, ние пак сме заедно. И независимо от развоя на историческите събития, аз ще бъда до теб.

Той я целуна по ухото с притворени очи. Шепнещият му глас поде наново със страстна убедителност.

— Няма да те изоставя.