Хиената и месечината (Приказка на зулу)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)

Издание:

Защо хората имат различен цвят. Приказки на африканските народи

Второ издание

Преведе от руски: Атанас Далчев

Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ

Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА

Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ

9537526432

Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.

Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а

Печатница „Д. Благоев“ София

 

Сказки народов Африки

Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина

М—Л, 1959

История

  1. — Добавяне

Веднъж хиената намерила кост. Сграбчила я и я помъкнала в уста. А в това време изгряла месечината и се огледала в неподвижната вода. Видяла хиената това, хвърлила костта и се гмурнала в реката да хване месечината, защото помислила, че във водата има парче сланина. Но когато скочила във водата, потопила си главата и не намерила нищо. Водата се размътила и отражението изчезнало. Върнала се хиената пак на брега, седнала и зачакала. Отново затихнала водата и отново се появила в нея месечината. Хиената пак се хвърлила във водата и пак нищо не уловила. И така правила много пъти, но все напразно.

А през това време дошла друга хиена и щом видяла захвърлената кост, грабнала я и избягала, като оставила първата хиена да лови месечината.

А първата хиена продължавала своята безполезна работа чак до зори, докато не залязла месечината и не изчезнало отражението й във водата. На следната нощ хиената пак се върнала и отново продължила да лови месечината във водата, но не могла нищо да улови.

И затова на човек, който върши нещо подобно, казват:

— Приличаш на хиената, която щом видяла месечината във водата, захвърлила костта, а уловила нищото.

Край
Читателите на „Хиената и месечината“ са прочели и: