Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Светът на Али (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Friends, Freak-Outs and Very Secret Secrets, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
Steis (2014 г.)
Корекция
cherrycrush (2015 г.)

Издание:

Карън Маккомби. Приятели, откачалки и много тайни тайни

ИК „Егмонт-България“, София, 2008

Илюстрация на корицата: Спайк Джеръл

ISBN: 978-954-27-0163-7

История

  1. — Добавяне

Глава 4
Сполетява ме вдъхновение (Ау!)

Беше понеделник сутрин (уф). Намирах се в училище (двойно уф). Междучасие (малък оазис щастие насред досадните часове).

Със Санди и Кайра клечахме на стълбите, които отвеждаха към страничния изход. Приказвахме си за уикенда (както и вие правите), без да споменаваме лекия пристъп на Санди. Или пък мистерията около посланието на Ричи/Рикардо.

За историята с Ричи/Рикардо: ами, в крайна сметка реших да не казвам нищо на Кайра, преди да узная повече. За историята със Санди: изглежда решението ми от предния ден се оказа правилно — тази сутрин Санди се държеше сякаш нищо не се е случило, а аз бях повече от щастлива от този факт (Най-сетне свободен от тревоги живот).

Та така си седяхме трите и си бърборехме: Кайра разправяше за уикенда си, изпълнен със скука, пазаруване в „Била“ и още скука. Аз на свой ред й разказах забавната история за вълнуващия семеен романс, като предполагах, че Санди ще се смее и ще прибави собствените си наблюдения върху баба и Станли и как фино ни въртяха на шиш цяла събота вечер. Но тя нищо не каза.

Наместо това потрепера и заяви:

— Доста е отвратително, нали? Самата мисъл, че стари хора се целуват и… всичко останало.

Погледнах я изумена. Никога не се държи така нетактично. Не разбираше ли, че в момента говори за собствената ми баба?

— Дааа, отвратително си е — присъедини се и Кайра, подпря брадичка на ръцете си и лакти на кльощавите си колене. — Като станат на определена възраст, на хората трябва да им се забранява да вършат такива неща.

Охооо, добър ден! Не бях проумяла, че двете ми приятелки са служителки в Анти-любовната полиция. Какво ли още щяха да предложат? Глоби за всички над четиридесет години, хванати да се държат за ръка на публично място?

— Е, аз всъщност много се радвам за баба — възмутено се намесих. — И просто ще се побъркам от кеф, ако видя мама и татко да се целуват!

Което означаваше, че ще се побъркам от кеф, ако видя мама и татко отново в една стая. Само да се върнеше мама — щях да съм на върха на щастието, ако с татко искаха да се целуват по 24 часа в денонощието.

Но тази трогателна мисъл, свързана със семейната ми ситуация, премина транзит през главите на приятелките ми.

— Родители ли?! Ха! Да не говорим за тях! — изсумтя Санди и енергично прибра светлата си коса зад ушите си. — Моите понякога се държат толкова смущаващо!

— Понякога ли? — кисело се засмя Кайра. — Майка ми се държи смущаващо през цялото време!

В този момент звънецът удари, часът по история ни зовеше и това беше краят на оплакването на Кайра и Санди от родителите им.

Хм.

 

— А сега, деца — надвикваше се мис Томсън със скърцането на чиновете, дърдоренето и суматохата около началото на часа по история, — преди да започнем, искам да ви кажа няколко думи за благотворителния панаир!

Из стаята се разнесоха охкания от няколко гърла — момчешки гърла. Но виновните момчета съвсем скоро млъкнаха, когато всички се обърнаха към тях и ги изгледаха. Преди всичко, благотворителният панаир имаше благородна кауза. А и това, че мис Томсън искаше да поговори няколко минути за него, означаваше няколко минути по-малко от същинския урок. (Ура!)

— Така! — продължи учителката в мига, в който всички се умълчахме. — Просто исках да ви кажа, че мистър Башир ме натовари със задачата да организирам доброволци, които да наблюдават панаирните щандове в събота. Така че, има ли някакви предложения от ваша страна?

Да! — помислих си аз. Ето така ще се измъкна от затруднението — ако изпълня благотворителното си задължение, като отговарям за някой щанд, ще имам оправдание да не направя никакъв предмет!

И ръката ми полетя нагоре като ракета на НАСА.

— Браво, Али! — усмихна ми се мис Томсън.

— Някой друг да иска да последва благородния пример на Али?

Благородна! Аз бях благородна. Обикновено се чувствах тъпа, недодялана, или тревожна. Никога обаче не бях мислила за себе си като за благородна.

Просто ми се искаше да не се изчервявам толкова много — виждах как две от охкащите момчета вече ми се присмиваха.

— Санди! Страхотно! — засия мис Томсън при вида на най-добрата ми приятелка, която също вдигна ръка. Забелязах, че Кло, Джен и останалите не се присъединиха. Нищо не би ги поместило от техните съботни легла и телевизори — дори и идеята за благородно дело.

В този момент видях Кайра апатично да вдига ръка.

— И Кайра също! — кимна мис Томсън, изненадана, колкото и аз, че Кайра е мотивирана от благотворителна мисия. — Страхотно, момичета — благодаря ви. Ще поговорим после за участието ви. Но разбира се, това не отменя задачата ви да дадете приноса си за панаира!

Да му се не види!

Изстинах на място, а учителката продължи да говори.

— … Мистър Башир е отворен за идеи, свързани с увеличаването на събраните от панаира средства — просто с цел да постигнем възможно най-голяма сума. Така че, ако имате някакви предложения?

Не знам, дали класът ми не се чудеше как да спечели още време и да отложи сериозното учене, но започнаха да валят предложения от всички страни. За съжаление нито едно от тях не ставаше.

Спонсорирано състезание по плуване? Тъпо…

Томбола? Пълна досада — и какво може да се спечели от нея? Допълнителни консултации по математика?

Да поканим попзвезди, които да направят благотворителен концерт?

Мда, като че ли купища попзвезди ще се чудят какво да правят в събота и ще се навият с кеф да попеят в нашето училище. Не.

— Добре, нека да оставим засега тази тема — каза крайно невпечатлената мис Томсън. — Освен ако някой няма някое последно хрумване? Разумно, имам предвид…

И в този миг чудото се случи — вдъхновение. В собствената ми глава. Каква новост.

— Мис Томсън — измърморих аз, вдигайки глава. — Защо предния ден всички да не дойдем костюмирани и маскирани на училище? Включително учителите. И всички да платим по една лира вход.

Усетих как се превръщам в обект на наблюдение. Наистина ли идеята ми беше толкова тъпа? Толкова лоша като предложението на Уейн за баскетболен мач между седми и дванайсети клас? Или това на Марк учителите мъже да обръснат главите си?

— Маскарад! — назова мис Томсън моята идея. — Та това е вдъхновяващо, Али!

Благородна и вдъхновяваща.

Охооо, днес се оказваше твърде прекрасен ден, за да е понеделник.