Ричард Касъл
Жега (14)

14.

Роули се върна, увесил на показалеца си спортното си горнище. От пот синята му риза бе потъмняла с няколко допълнителни нюанса.

— Нося подарък от Сотбис.

Ники стана от бюрото.

— Много обичам подаръци. Какво е, картина Уинслоу Хоумър^[1]? Магна Карта^[2]?

— По-хубаво. — Подаде й сгънат лист. — Разрешиха ми да принтирам една страница от календара на Диърфийлд. Извинявай, че така съм го омачкал. Влажността отвън е звяр.

Ники хвана листа така, сякаш можеше да пипне някоя гнусна болест от него.

— Влажен е.

— Само от пот.

Докато тя го разгъваше и четеше, Очоа се завъртя на стола си и покри с длан телефона си.

— Човече, никога не съм виждал някой да се поти като теб. Стисне ли ти човек ръка, все едно стиска задника на Спондж Боб^[3].

— Очоа, струва ми се, че такива неща не се казват на глас, човек може да си извади погрешни изводи.

— Руук се надвеси над рамото на Ники, за да прочете листа в ръцете й.

— Добре, имаме… — На Ники й се стори, че Руук е застанал твърде близо, така че му подаде страницата и увеличи дистанцията между тях. — Имаме потвърждение, че в сутринта, преди да загине Матю Стар, Барбара Диърфийлд е имала уговорка в апартамента му.

— Същата сутрин, преди и тя да загине — добави Руук.

— Много вероятно. Още чакаме потвърждение от съдебните патолози, но да кажем, че можем да сме относително сигурни. — Ники внимателно нанесе часа на уговорката между Диърфийлд и Стар в хронологията на дъската.

— Няма ли да нанесеш и смъртта й? — попита Руук.

— Не. Сигурни сме, но само относително.

— Да. — И добави: — Ти, може би.

Роули даде подробности, които бе научил от колегите на жертвата. Целият офис на Сотбис бил в шок и ужас от новините. Когато някой изчезне, човек се надява на най-доброто, но новините потвърдили най-лошите им опасения. Барбара Диърфийлд се разбирала добре с колегите си, по всичко личало, че е стабилен човек, обичала работата си, животът й извън нея бил пълноценен — деца в колеж, вълнуваща ваканция до Нова Зеландия, запланувана със съпруга й.

— На мен ми звучи добре — каза Роули. — Там е зима. Без неприятно потене.

— Е, провери семейство, приятели, евентуални любовници, за да покрием всички варианти, макар че интуицията ми не ме води натам. А ти?

Роули се съгласи с нея. Очоа приключи поредния си разговор.

— Криминолозите. Първо едните новини, или другите новини? — Прочете по изражението на Хийт, че не е моментът да се бъзика. — Два вида резултати. Платът от балкона съвпада с дънките на Поченко.

— Знаех си — каза Руук. — Отрепка.

Ники не обърна внимание на избухването. Сърцето й набираше скорост, но тя гледаше да се държи, сякаш слуша борсовите новини по радиото, докато чака съобщенията за задръствания в центъра. През годините бе научила, че всеки случай има свой живот. Този още не бе дори близо до разрешаване, но навлизаше във фаза, когато най-сетне имаха неопровержими данни. Всяко доказателство трябваше да си каже думата, а вълнението, особено нейното, само създаваше излишен шум.

— И второ, беше права. Пред онези прозорци при пожарния изход имаше чифт отпечатъци. Знаем чии.

— Голяма загадка — изпуфтя Руук.

Ники поседя и помисли.

— Така. Значи имаме едно доказателство, което ни казва, че Поченко е изхвърлил Матю Стар през балкона, и друго, според което в някакъв момент е опитал да влезе през прозореца. — Тя се върна пред дъската и до „парче плат“ написа името на Поченко. На едно от празните места написа „достъп?“ и го огради.

Докато стоеше и премяташе маркера от ръка в ръка — нов навик, отбеляза си, — погледът й попадна върху снимката на пръстена, а след това върху синините на Матю Стар.

— Детектив Роули, колко ти е писнало да гледаш записа от Гилфорд?

— Напълно.

Тя постави длан на рамото му.

— Тогава напълно ще намразиш следващата си залича. — Свали длан и дискретно я обърса в панталона си.

Очоа се подсмихна и си затананика музичката от сериала за Спондж Боб.

Докато Роули изнамираше и зареждаше записа, Хийт се зае с обичайните си прозвънявания и проверки в компютъра, за да види дали сред скорошните дребни кражби, нападения и обири на банкомати няма открие нещо ново за Поченко. Откакто бе ограбил онази аптека, от него нямаше и следа. Един приятел на Ники, ченге под прикритие от Борба с порока, внедрен в руските квартали по Брайтън бийч, също не бе открил нищо. Хийт си повтаряше, че натрапчивите й проверки са просто добра детективска работа: толкова голяма част от успеха си беше просто упорство. Но дълбоко в себе си знаеше, че просто никак не й се нрави, че някъде там, под радара, се спотайва опасен психопат, който й има зъб. Това поставяше под въпрос принципите й да разделя емоциите от работата си. Предполагаше се да е ченгето, не жертвата. Ники си позволи да стъпи за миг на територията на човешките емоции и после се върна в правия път.

Къде ще е отишъл? Подобен мъж, едър, лесно забележим, беглец с рани, без достъп до апартамента си — в някакъв момент трябваше да се превърне в мършояд. Освен ако нямаше подкрепа от някого и/или скрити пари, присъствието му все някъде щеше да се усети. Може би разполагаше с гореспоменатите. Може би. Но не й се струваше така. След последния си разговор тя зарея поглед в нищото.

— Може да се е записал в едно от онези риалитита, където пращат участниците на пустинен остров. Да ядат буболечки и да се псуват едни други — каза Руук. — Нали се сещаш, „Аз съм убиец с интелекта на бабуин, разкарайте ме оттук.“

— Черно с една бучка, нали? — Ники остани чаша кафе на бюрото на Роули.

— А… мерси, да, много мило. — Роули превъртя няколко минути от записа на Гилфорд. — Освен ако не значи, че пак ще вися цяла нощ.

— Не, няма да отнеме много. Стигни до Майрик и Поченко и забави. — Роули имаше достатъчно опит с тази част и намери точното място, където влизаха от улицата. — Така, когато стигне само до Поченко, спри.

Роули замрази картината и увеличи лицето на руснака.

— Какво търсим?

— Не това.

— Но искаше да спра на този кадър.

— Точно така. И какво правехме досега? Фокусирахме на лицето, защото ни трябваше снимка за идентифициране, нали?

Роули я погледна и се усмихна.

— А, схванах. — Той смали лицето на Поченко и насочи вниманието си другаде.

На Ники й хареса какво си бе избрал за фокус.

— Точно така, ето там. Роулс, бързо схващаш. Ако продължаваш, отсега нататък ще ти давам да проучваш всички охранителни записи.

— Значи вече знаеш за плана ми да стана цар на охранителните записи в участъка. — Когато увеличи избрания образ, се облегна и попита:

— Как е така?

— Затворете телефонните линии. Имаме победител.

Ръката на Поченко изпълваше екрана. На нея — нелош кадър на пръстена, който Лорън й показа в депото.

— Принтирай ми го, цар Роули.

Минути по-късно добави снимката към непрекъснато растящата поредица образи на бялата дъска. Руук се подпираше на стената и ги наблюдаваше. Вдигна ръка.

— Разрешено ли ми е да питам нещо?

— Руук, винаги предпочитам въпрос пред опитите ти за оригиналничене.

— Значи може. — Той пристъпи до дъската и посочи снимките от аутопсията на Матю Стар. — Какво точно каза приятелката ти трупояд за синините и пръстена?

— Има си име, Лорън, и не е трупояд, а съдебен патолог. А каза, че синините по торса му носят отпечатък от пръстена, с изключение на една. Виж. — Тя му показа. — Синини с пръстена: тук, тук, тук, и тук.

Руук на свой ред посочи една синина.

— Тази обаче е от същата ръка и няма следа от пръстен.

— Може да го е махнал — рече Ники.

— Извинете, ъ, детектив, но кой сега си измисля теории? — намеси се той. Ники поклати глава. Мразеше, че е толкова сладък. Донякъде. Той продължи: — Поченко е носел пръстена, когато двамата с Майрик са наминали да „убедят“ Стар да си плати дълга, нали? — Руук пусна няколко крошета във въздуха. — Бум, бум, бум. Накарай Роули пак да се разрови из записа и се хващам на бас, че на излизане Поченко още носи пръстена.

Хийт повиши глас:

— Роули?

— Мразя те — отвърна детективът и презареди записа, за да провери.

— Когато си тръгват, оценителката идва за срещата си и си тръгва. Теорията ми е следната — каза Руук. — Тази синина тук, без пръстена, е от по-късно, когато същия следобед Поченко се връща, за да убие Матю Стар. Преди това руснакът е изгубил пръстена в схватката с Барбара Диърфийлд.

Хийт прехапа устни и се замисли.

— Всичко звучи добре, дори много вероятно.

— Е, не дадох ли достатъчно добро обяснение за това кога е убита Диърфийлд?

— О, за това съм съгласна с теб. Но пропускате нещо още по-важно, г-н репортер.

— Кое?

— Голямото „защо“. Ако между двете убийства има връзка, защо Поченко е убил първо Диърфийлд? Така ще разберем мотива. След това просто го проследяваме и обикновено откриваме убиеца.

Руук погледна първо дъската, след това нея.

— Да знаеш, че Мик Джагър никога не ме е карал така да си напъвам мозъка.

Тя обаче почти не го слушаше. Вместо това наблюдаваше Очоа, който тъкмо влизаше.

— Дадоха ли? — попита Ники. Очоа вдигна няколко сгънати листа. — Отлично.

— Какво става? — неразбиращо рече Руук.

— Някои чакат да им дойде влакът, аз чакам да ми дойдат заповедите за обиск. — Хийт взе чантата си от бюрото. — Ако обещаеш този път да си послушен, ще ти дам да дойдеш и да гледаш как арестувам някого.

Хийт и Руук изкачиха стъпалата до втория етаж на полусринатия блок и тръгнаха по коридора. Постройката бе в Хелс кичън^[4], от червеникавокафяв пясъчник, а някой явно бе решил, че й трябва само боя, защото всичко по нея, макар и разпадащо се, бе пребоядисано. По това време на деня във въздуха тегнеха миризмите на дезинфектант и готвено. Жегата правеше така, че миризмата почти можеше да се докосне.

— Сигурна ли си, че е тук? — прошепна Руук. Дори така гласът му проехтя като в катедрала.

— Напълно — отвърна тя. — Цял ден го наблюдаваме.

Ники спря пред номер 27. Месинговите цифри отдавна и многократно бяха пребоядисвани. Ники обхвана кръста му и го премести настрани.

— В случай, че онзи стреля. Не си ли гледал риалити предавания за полицаи? — Тя застана от другата страна на вратата. — Стой в коридора, докато не ти дам знак, че всичко е наред.

— Можеше да изчакам в колата.

— Още имаш тази възможност.

Той прецени, направи малка крачка назад и се облегна на стената, скръстил ръце. Хийт почука.

— Кой е? — дочу се отвътре приглушен глас.

— Нюйоркска полиция. Джералд Бъкли, отвори вратата, имаме заповед за обиск. — Ники преброи до две, завъртя се и изби с шут вратата. Извади пистолета, влезе и завъртя рамо, за да посрещне олюлялата се на пантите си врата. — На място, веднага!

Зърна изчезващия в коридора Бъкли. Увери се, че всекидневната е чиста, преди да го последва, и докато успее да влезе в спалнята, той вече бе с единия крак вън от прозореца. През завесите се виждаше Очоа, който го чакаше на пожарната стълба. Бъкли спря и понечи да се върне вътре. Ники го изненада, като му помогна да влезе, дръпвайки го за яката с едната ръка, докато с другата прибираше пистолета.

— Леле — изрече Руук в страхопочитание.

Ники се обърна и го видя зад себе си.

— Май ти казах да чакаш отвън.

— Там мирише.

Тя върна вниманието си към Бъкли, който лежеше по лице на пода. Хийт издърпа ръцете зад гърба му.

Няколко минути по-късно Джералд Бъкли, опозореният портиер от Гилфорд, седеше, закопчан за собствената си маса. Ники и Руук седяха от двете му страни, докато Роуч претърсваха мястото.

— Не знам що ме тормозите — каза той. — Това ли правите всеки път като оберат някое място, прецаквате хората, дето работят там?

— Не те тормозя, Джералд — каза Хийт, — а те арестувам.

— Искам адвокат.

— Ще получиш. Ще ти трябва. Твоят приятел — моторджия, Док… Не искам да казвам „изплю камъчето“, това е като от лош детективски сериал… — Отклоненията от темата го дразнеха, което само я караше да продължава с тях. Да го изнерви, да му се охлаби езикът. — Нека сме по-цивилизовани и да кажем, че те е посочил в клетвени показания.

— Не познавам никакви моторджии.

— Интересно. Защото Док, който е моторджия, между другото, казва, че ти си го наел да обере картините от Гилфорд. Казва, че си му се обадил на пожар, когато станал токовият удар. Казал си му да събере хора и да влезе в апартамента на Стар, за да открадне картините.

— Глупости.

— За такава работа и за толкова малко време е трудно човек да събере съучастници. Док казва, че не му стигали хора и се обадил на теб да попълниш бройката. Затова предполагам си се обадил на Хенри и си го предупредил, че няма да си покриеш смяната. Харесва ми иронията — да се обадиш, че не можеш да отидеш на работа, защото трябва да свършиш друга работа на същото място. На теб харесва ли ти иронията, Джералд?

— Защо ми тарашите мястото? Какво търсите?

— Нещо, което би ти стъжнило живота — отвърна Хийт. Роули се показа на прага, вдигна един намерен пистолет и продължи да търси. — Това например. Дано имаш разрешително, иначе посещението ни няма да ти се отрази добре.

— Кучка.

— Естествено — каза тя с усмивка. Той извърна глава и млъкна. Тя продължи: — Имаме още много да си говорим.

От хола се чу гласът на Очоа:

— Детектив Хийт?

Роули я замести при арестувания.

Бъкли попита Руук:

— Ти пък какво гледаш?

— Човек в лайна до шията.

Очоа стоеше в другия край на дивана, където зееше вратата на шкафа за алкохол. Посочи вътре и каза:

— Намерих го скрито зад ментоловия шнапс и джина. — В облечената си с ръкавица длан държеше фотоапарат: скъп еднолещов фотоапарат. — Гледай сега.

Той го обърна на обратно, за да може Ники да прочете инвентарния надпис. Над баркода пишеше „Собственост на Сотбис.“