Лайза Клейпас
Любов на разсъмване (24)

Епилог

Според доктора това било първото раждане, на което той се тревожел повече за бъдещия баща, отколкото за майката и новороденото.

Кев се бе държал съвсем добре през повечето време, докато Уин се мъчеше, макар да реагираше пресилено на моменти. Обикновените болки и пристъпи по време на бременността предизвикваха кратка паника и той всеки път настояваше да повикат лекар съвсем безпричинно, въпреки раздразнения отказ на Уин.

Но имаше и удивителни моменти. Тихите вечери, когато си почиваше до нея и галеше корема й с надеждата да усети ритането на бебето. Летните следобеди, когато двамата се разхождаха през Хемпшир, чувствайки се едно с природата и жужащия наоколо живот. Неочакваното откритие, че бракът, добавил към отношенията им сериозност, по някакъв начин беше придал на живота чувство за лекота, за жизнерадост.

Кев вече често се смееше. Беше далеч по-склонен да се шегува, да играе, да показва обичта си открито. Той изглежда обожаваше сина на Кам и Амелия, Ронан, и го глезеше, както впрочем и всички от семейството.

Но през последните няколко седмици от бременността на Уин, Кев не успяваше да скрие нарастващата си тревога. И когато тя започна да ражда посред нощ, той изпадна в състояние на смирен ужас, който нищо не можеше да успокои. Всяка родилна болка, всяко изохкване и поемане на въздух от Уин го караше да пребледнява.

— Моля те — прошепна тя тайно на Амелия, — направи нещо с него.

И Кам и Лео го измъкнаха от стаята, наливайки го щедро с добро ирландско уиски през целия ден.

Когато бъдещият граф Каван се роди, докторът обяви, че е напълно здрав и че би му се искало всички раждания да минават така добре. Амелия и Попи изкъпаха Уин и я облякоха в чиста нощница, измиха и повиха бебето в меки памучни пеленки. Едва тогава на Кев бе позволено да влезе да ги види. След като се увери сам, че съпругата и детето му са в добро състояние, Кев се разплака най-откровено и веднага заспа в леглото до Уин.

Тя премести очи от красивия си спящ съпруг към бебето в ръцете си. Синът й беше мъничък, но идеално оформен, с нежна кожа и забележително количество черна коса. Цветът на очите му в момента бе неопределен, но Уин си помисли, че с времето сигурно ще стане син. Тя го вдигна по-високо към гърдите си и устните й докоснаха миниатюрното ушенце. И както повеляваше ромската традиция, произнесе в него тайното му име.

— Ти си Андрей — прошепна тя. Това бе име на боец. Нямаше как синът на Кев Мерипен да е друг. — Бялото ти име е Джейсън Коул. А племенното ти име… — Тя се спря замислено.

— Джадо — долетя дрезгавият глас на съпруга й.

Уин погледна към Кев и протегна ръка да погали гъстата му тъмна коса. Бръчките по лицето му бяха изчезнали и той изглеждаше спокоен и доволен.

— Какво означава това? — попита тя.

— Човек, който живее отделно от ромите.

— Идеално е. Ов ийло иси? — попита тя тихо.

— Да — отговори Кам на английски. — Има сърце в това.

А Уин се усмихна, когато той се изправи да я целуне.