Джули Джеймс
Най-сексапилният мъж (4)

3

Тейлър провери часовника на бюрото си вероятно за десети път тази сутрин. 11:07. Нетърпеливо потропа с химикала си. Той закъсняваше.

В този час тя трябваше да е в съда и да оспорва исканията. Тейлър погледна с надежда, когато Линда спря на вратата.

— Някакви новини?

Линда тъжно поклати глава. Дълбока депресия беше плъзнала из офиса заради закъснението на актьора.

— Никакви.

Същото се повтори през оставащата част от сутринта, както и следобеда. Предполагайки, че Джейсън Ендрюс в крайна сметка ще се появи, Тейлър бе освободила ангажиментите си до края на деня и й беше трудно да се концентрира върху конкретна задача. Затова когато мина шест, тя отбеляза в графа „свършена работа“ едно голямо нищо.

„Страхотно, помисли си, очаква ме поредната събота в офиса.“

На вратата се почука. Тя погледна и видя Линда, зачервена от вълнение и останала без дъх.

— Асистентката му току-що се обади. Каза, че е станало объркване, но че господин Ендрюс ще бъде тук утре рано сутринта.

— Утре? — повтори Тейлър и се намръщи. — Страхотно — измърмори тя с раздразнение. Щеше да прекара и неделята в офиса.

— Асистентката му поне извини ли се? — попита тя.

Линда постави пръст на брадичката си и замълча, сякаш се опиваше да си спомни.

— Хммм… отговорът е отрицателен.

Тейлър завъртя очи. Ето една шибана изненада.

На следващия ден тя определено можеше да каже, че е преодоляла проблема със закъснението на Джейсън Ендрюс.

Защото вече не закъснението беше проблемът.

Идиотът съвсем я беше отсвирил. Никакво обаждане, никакви извинения и никакви обяснения. И така до късния петък следобед, след като беше прекарала втори ден в изреждане на неприлични думи. Тейлър крачеше из офиса и като цяло се заричаше, че вече няма да прахоса и минута от живота си за Джейсън Ендрюс.

Пъхна няколко папки в куфарчето си, грабна сакото си от облегалката на стола и профуча покрай Линда.

— Прибирам се вкъщи. И ме няма, ако по чудо някой реши да се появи — надменният начин, по който го каза, не остави никакви съмнения у Линда кой може да бъде този „някой“. — За всички останали, разбира се, съм на разположение на мобилния или вкъщи.

Линда се паникьоса. Подпря се на бюрото и като луда завика след Тейлър, която вече беше стигнала до средата на коридора.

— Но какво да кажа, ако все пак се появи?

На Тейлър й хрумнаха поне десет неуместни за работното място отговора.

Без да си направи труда да спре, тя подвикна на Линда:

— Кажи му, че се надявам филмът му да се провали.

За щастие събота и неделя минаха без други ненужни (и изключително неделикатни) отлагания. Тейлър използва почивните дни, за да навакса с работата. Дерек я беше информирал, че съдията е продължил едно от техните искания — най-важното за делото им — до понеделник сутринта. Въпреки че никой не го спомена, и за двамата беше облекчение, че тя ще може да го поеме. Дерек си падаше малко срамежлив и се чувстваше леко неловко заради характера на делото.

В неделя следобед, след като вече беше работила петнайсет часа, Тейлър реши да се възнагради с пазаруване във „Фред Сигъл“. Когато си тръгна от мола, само час след като беше отишла, тя се опитваше да разбере защо се чувства добре, че е похарчила 500 долара за чифт дънки и малка черна кадифена чанта без дръжки. После й просветна: току-що се беше вписала в живота на Ел Ей.

Докато прекосяваше паркинга, Тейлър се пресегна за мобилния в чантичката. Знаеше, че Валери ще се гордее с този момент.

— Познай къде се намирам в момента — каза тя веднага щом Вал вдигна. Не си направи труда да се представя, понеже Вал имаше различна мелодия за всеки от приятелите си. За Тейлър тя бе избрала музикалния мотив на Дарт Вейдър.

Вал набързо направи няколко предположения:

— Излежаваш се на плажа. На поход в планината. В спалнята на Мат Деймън.

Тейлър премести телефона, за да извади очилата си „Шанел“, и си ги сложи. Откакто бе дошла в Лос Анджелис, всички дни бяха топли и слънчеви. Трябваше да признае, че тук времето беше по-хубаво от това в Чикаго, където можеше да е дъждовно и температурите да са 10 градуса дори през юни.

— Ако бях в спалнята на Мат Деймън, едва ли щях да правя пауза, за да говоря по телефона — пошегува се Тейлър.

— Мисля, че беше казала, че го харесваш заради интелекта му.

— Миналата вечер хванах няколко минути от „Ултиматумът на Борн“ по кабелната. Чувствата ми към Мат сега надхвърлят границите на харвардското му образование. Харесва ми как изглежда с тениска по тялото.

— Добре. Защото се опасявах, че чувствата ти са доста повърхностни.

И двете се засмяха. Разговорът им бързо премина към гостуването на Вал и Кейт, до което оставаха само няколко седмици. Докато слушаше как Вал дърдори за басейни в „Шато Мармон“ и вечери в „Ле Дю“, тя премълча цялата история с Джейсън Ендрюс. Беше решила, поне засега, да не споменава за това на никого. Поне засега нищо не беше започнало. И наистина, какво имаше да разказва? Трябваше да работи с Джейсън Ендрюс, но той така и не дойде… Леле, колко вълнуващо. Освен това не изпитваше особена нужда да споделя с всички факта, че е била отсвирена от мъж.

Може и да беше Джейсън Ендрюс, но тя имаше гордост.

 

 

В понеделник сутринта Тейлър бързаше да се приготви за работа. Беше пуснала телевизора в хола, надявайки се да чуе каква е обстановката по пътищата, въпреки че от досегашните й наблюдения това беше безсмислено упражнение. Както времето, така и трафикът в Ел Ей винаги бяха еднакви. До всяка една точка можеше да стигнеш за двайсет минути.

Доста беше пътувала из страната заради свидетелски показания и съдебни процеси и беше забелязала, че местните сутрешни предавания следват определен график. Сутрешното предаване в Ел Ей — което се казваше Лосанджелиски сутрини — не беше изключение. Местните новини идваха след националните, а после даваха времето и информация за движението по пътищата. Точно в 7:20 Сара Стивънс, темпераментната кореспондентка на секция Забавления, поднасяше на зрителите на Лос Анджелис ежедневната „Холивудска минута“.

И така, точно тази сутрин, когато часовникът удари 7:20, се случи Тейлър да бъде в кухнята и да налива кафе в преносимата си чаша, когато чу думите на водещата по телевизията: „И сега, Лос Анджелис, време е за Сара Стивънс и за ежедневната «Холивудска минута».“

Тейлър виждаше телевизора от кухнята, но надникна с интерес. Обикновено гледаше „Холивудска минута“, ако беше наоколо, когато рубриката започваше, но не беше нещо, за което би изтичала от банята с уста, пълна с паста за зъби.

Видя как Сара Стивънс развълнувано поздрави публиката.

— Добро утро на всички! Днес имам изненада за всички вас, зрителите — поне за дамите — репортерката затворнически сниши глас. — Този уикенд „Холивудска минута“ попадна на един специален човек, докато той се наслаждаваше на четиридневна хазартна разходка в Лас Вегас — не кой да е, а любимецът на всички, Джейсън Ендрюс!

Чашата с кафе се изплъзна от ръката на Тейлър и шумно падна в мивката.

Тя стоеше и гледаше невярващо — започваше репортаж на Сара Стивънс, която стоеше с микрофон пред хотел „Белажио“. Точно в този момент през въртящата се врата излезе Джейсън Ендрюс, заедно с някакъв небрежен тип, който изглеждаше напълно незаинтересован от тълпата фенове и папараци, които веднага ги наобиколиха.

Репортерката си проби път и разпалено извика:

— Джейсън! Здравей! Сара Стивънс от „Лосанджелиски сутрини“ — приближи се тя към него, плътно следвана от оператора. — Имаш ли минутка да поздравиш зрителите ни? — тя веднага пъхна микрофона пред лицето му.

За част от секундата Джейсън изглеждаше раздразнен, след което удостои Сара Стивънс с една от най-съвършените си усмивки.

— Разбира се. Винаги имам време за фенове.

— Харесва ли ти в Лас Вегас? — попита бездиханна репортерката.

— Лас Вегас винаги ми е харесвал.

Тейлър видя как репортерката грейна, а може просто така да й се беше сторило, заради ослепителната белота на зъбите му.

— Знаеш, че трябва да попитам — продължи Сара свенливо. — С кого си тук?

Джейсън посочи към небрежно изглеждащия мъж, който се чувстваше некомфортно край тълпата.

— Съжалявам, този път няма да има сензация. Решихме да дойдем тук в четвъртък — хрумна ни на момента да излезем по мъжки. Знаеш как е — понякога игралните маси просто те викат.

Тейлър отвори уста и зяпна невярващо.

Хрумнало им на момента да излязат по мъжки? Това ли беше причината тя да работи целия уикенд?

Но това не беше всичко.

— Говори се, че започваш работа по нов филм — юридически трилър — каза Сара Стивънс. — Вероятно си адски зает.

Джейсън вдигна рамене, приятно се усмихна и нанесе последния удар.

— Очевидно не е нещо толкова важно, че да пропусна уикенд във Вегас — той и Сара Стивънс сърдечно се засмяха.

Но на Тейлър изобщо не й беше до смях.

Джейсън Ендрюс току-що я беше обидил пред целия свят.

Добре де — вероятно само пред хората, които гледаха „Холивудска минута“ тази сутрин. И всъщност само пред тези, които знаеха, че миналата седмица е трябвало да се срещне с него.

Джейсън Ендрюс току-що я беше обидил пред най-малко четиринадесет човека.

Тя грабна дистанционното и с удоволствие натисна копчето, което накара Джейсън Ендрюс да изчезне.

— Задник!

Само това успя да каже.