Джули Джеймс
Най-сексапилният мъж (36)

35

— Значи наистина си напуснала работата си?

Джейсън подаде на Тейлър още една поничка с двоен шоколад. По-рано тя беше открила един недостатък на това да спи с най-сексапилния мъж на света: на сутринта, тя трябваше да стане и да търси закуска. Освен ако, както се изрази Джейсън, не искаше папараците да я снимат с портокалов сок и мъфини.

— Да, наистина напуснах — каза му тя и захапа шоколадовото изкушение, което беше взела от пекарната на съседната улица.

— И го приемаш толкова спокойно?

Тейлър безгрижно вдигна рамене.

— Нещо друго ще изскочи.

След като не каза нищо повече, Джейсън я погледна.

— Виж, решението беше просто: или ти, или те. Избрах теб — каза тя.

— Аа, скъпа… толкова сладко от твоя страна — той се наведе и я целуна. После се отдръпна с хитър поглед. — Вече имаш други предложения, нали?

Тейлър гордо се усмихна.

— Всъщност три.

— Хмм… и кога стана всичко това?

Тя вдигна рамене.

— Обадих се тук-там, докато отивах за понички — тя улови погледа му. — Е, не мога просто да си седя така безработна завинаги.

— Минали са само дванайсет часа — каза Джейсън е усмивка. После си отчупи от поничката с мраморната глазура, но й я подаде, като забеляза погледа, който му хвърли, докато я вземаше от кутията.

— Е, хайде, кажи ми за тези три предложения — подкани я той.

— Ами фирмите са големи, като старата. И след като „Грей&Далас“ ми отправиха предложение да стана партньор, преди да напусна, всички те казаха, че с готовност ще го приемат.

— Не е зле — каза Джейсън впечатлен. — Можеш да започнеш оттам, докъдето си стигнала.

Тейлър кимна.

— Мхъъхм.

Той долови нещо в тона й.

— Какво? Какво си намислила?

Тейлър широко се усмихна.

— Е, доста мислих за тези неща напоследък…

— … ти наистина си била доста заета през тези дванайсет часа…

— … и чувствам, че съм стигнала тавана в големите фирми. Все пак на едно място няма кой знае колко да научиш.

— … убеден съм, че това е стих от песен…

— … и си мислех, че вероятно трябва да основа своя юридическа фирма.

След като обяви това, и двамата замълчаха. Джейсън заговори първи:

— Мисля, че идеята е страхотна.

Тейлър развълнувано скочи от дивана.

— Знам! Виждам я отсега: Тейлър Донован и сътрудници. Добре звучи, не мислиш ли?

Джейсън я погледна странно.

— Нямаш ли предвид Тейлър Ендрюс и сътрудници?

Тейлър се изсмя, сякаш това беше най-нелепото нещо, което е чувала някога.

Тя спря изведнъж, след като видя сериозното изражение на Джейсън.

— Ооо… усещам, че първата ни караница като семейна двойка ще бъде голяма.

Джейсън стана от дивана и се приближи. Нежно я целуна.

— Ще започна да се подготвям отсега.

Точно тогава ги прекъсна тропане на вратата.

Тейлър го погледна.

— Мамка му, забравих да се обадя на хамалите. О, те ще се вбесят — тя му се усмихна сладко. — Може ли ти да отвориш, скъпи? Иди… дай им автографи или нещо подобно.

 

 

Джейсън мърмореше, докато отиваше към вратата.

За това бяха асистентите. И мениджърите, и агентите, и различните видове домашни помощници. Тейлър бързо трябваше да свикне с новия си начин на живот, преди да започне да го изпраща до магазина за мляко или тампони или нещо друго.

А Джейсън Ендрюс не се занимаваше с мляко и тампони.

Както и да е… замисли се той усмихнат, някой трябваше да излезе до магазина за още презервативи, така както я караха…

С тази мисъл в главата Джейсън отвори вратата в страхотно настроение.

— Господа, боя се, че има промяна в плановете.

Той бързо обясни ситуацията, плати на хамалите за изгубеното време, даде им допълнителен тлъст бакшиш, защото се съгласиха да запазят адреса на Тейлър в тайна, и да, даде им един-два автографа. Докато хамалите се качваха в камиона, единият поздрави Джейсън за годежа.

Джейсън се усмихна широко. От всички неща, които бе постигнал в живота си, това бяха поздравленията, на които се зарадва най-много.

Той затвори вратата и тръгна към кухнята. Тейлър плакнеше чаша в мивката и вдигна глава, когато го чу да влиза.

— Как мина с хамалите? Всичко наред ли е?

Джейсън я погледна и се усмихна.

— Страхотно.

Той се приближи и я прегърна.

— Престани да се преструваш, че знаеш какво правиш до тази мивка — подразни я той, след което я отнесе в спалнята.

Не излязоха от апартамента целия ден.

Накрая, късно вечерта, докато лежаха в леглото, Тейлър сложи глава на рамото на Джейсън и го погледна.

— Обичам те — каза тя тихо.

Той затегна прегръдката си. Усмихна се сънливо.

— Знам.

Тейлър се унесе доволна, но след малко през мрака чу тих, смътен шепот.

— Госпожо Тейлър Ендрюс.

Не си направи труда да отвори очи.

— Все още няма да стане.

Но после се събуди и дълго гледа как Джейсън спокойно спи до нея.

Само за да е сигурна, че последната дума е нейна.

Разбира се.