Джули Джеймс
Най-сексапилният мъж (26)

25

По настояване на Джейсън, който беше на едно мнение с лекаря, че голямо нискомаслено лате не представлява нормална закуска, двамата с Тейлър решиха да обядват, след като си тръгнаха от болницата. Предвид преживяното Тейлър реши, че е честно тя да избере ресторанта. Когато беше малка, всеки път, когато с някое от децата в семейството се случеше някаква неприятност (което с три момчета и Тейлър беше доста често), баща й черпеше цялото семейство в „Макдоналдс“ с чийзбургери, картофки и шоколадови шейкове. Стана й тъжно и каза на Джейсън, че иска да спази традицията.

Той веднага й отговори, че „Астън Мартин“-а не може да спре на гишето за коли в „Макдоналдс“.

Но в крайна сметка спря.

Оттам се отправиха към апартамента на Тейлър, за да може да си събере неща за пренощуване. Докато хапваха чийзбургерите в кухнята, Тейлър се престори, че припада на масата.

Леле-мале, тази уловка причини истинска паника и хаос.

Смеейки се, тя се извини на Джейсън за шегата. Наложи се дълго да стои до колата му — той отказваше да отвори и да говори с нея, докато тя не се закле, че повече няма да прави така.

Но малко по-късно, когато притокът на адреналин от катастрофата премина, Тейлър наистина започна да усеща последиците от сътресението. Вече се прозяваше, когато спряха пред дома на Джейсън. Когато металните порти се разтвориха величествено пред тях, тя загледа с изумление къщата, която щеше да бъде неин дом през следващите двайсет и четири часа. Изведнъж усети, че идва едно от „прозренията“ й, затова бързо и шеговито попита къде се намират слугите. Когато Джейсън отговори, че ги е пуснал в почивка през уикенда, Тейлър осъзна, че няма представа дали е саркастичен, или говори сериозно. Но това, което разбра бе, че тя и Джейсън щяха да бъдат съвсем сами.

Слава богу, че вчера си беше направила кола маска на бикини зоната.

Само в случай, че реши да поплува в басейна, разбира се.

 

 

Тейлър последва Джейсън по внушителното стълбище, което водеше към спалните на горния етаж. На половината на пътя тя спря да си почине. Лекарят я беше предупредил, че може да изпита сънливост, объркване, да има неясни мисли и даже евентуални промени в личността. Беше казал също, че симптомите може да са и още по-крайни, предвид факта, че е спала толкова малко преди катастрофата.

— Какво, в наши дни не спят ли всички по четири часа? — невинно беше попитала тя. Лекарят отново я беше погледнал странно. Не, всъщност не всички.

Вече на няколко стъпала пред нея Джейсън погледна назад и видя, че Тейлър е спряла.

— Защо тук има толкова много стълби? — измърмори тя и се облегна на стената. Изведнъж се почувства толкова уморена. Поне нямаше никакви неясни мисли.

С два подскока Джейсън беше до нея.

— Погледни ме — той я хвана здраво за брадичката и напрегнато се вторачи в очите й.

— Какво правиш? — тя се опита да го удари по ръката.

Джейсън се вгледа първо в дясното й око, после в лявото.

— Проверявам дали зениците ти са еднакви — отдръпна се той. — Как се чувстваш?

— Уморена. Не може ли просто да ме заведеш до леглото?

По дяволите. Дори и през неясните мисли Тейлър знаеше как прозвуча това.

Джейсън никога не пропускаше възможност да се пошегува и се усмихна широко.

— Е, госпожице Донован… само трябваше да ме помолите.

Тейлър завъртя очи. Това си го беше заслужила.

Глуппафо сътрессение.

 

 

Джейсън отвори вратата на апартамента за гости, като внимаваше Тейлър да не се спъне на влизане. Беше се опитал да й помогне по стълбите, но след няколко раздразнителни: „Разбрах, разбрах“, той реши, че е най-добре да я остави сама. Не че не намираше всичко за адски забавно — като я виждаше да се държи толкова нетипично.

Джейсън обиколи стаята, за да провери дали всичко е подредено както трябва за пристигането й. Беше обзавел апартамента за гости така, че да създава усещането за луксозен хотел. Пищна кремава коприна украсяваше голямото легло с балдахин. В съседния хол се мъдреше шезлонг пред камината, в която бе запален огън. Осъзнаваше, че камината е малко ненужна и крещяща, но така беше с много неща в Бевърли Хилс.

На Тейлър й трябваше само един поглед към хола.

— Ооо… огън — каза тя с широко отворени очи.

Джейсън занесе куфара й в спалнята, като я наглеждаше да не се метне с главата напред в камината. За щастие тя безопасно се настани на стола и се облегна на възглавниците.

— О, извинете? Господин Ендрюс?

Колкото и да беше уморена, успя да се пошегува.

— В колко часа оправят леглата и носят комплименти преди лягане в това заведение?

— Когато пожелаете. Имате ли някакви специални изисквания за тази услуга?

Тейлър се сви на кълбо и пъхна стъпалата си под кашмиреното одеяло, което беше оставено върху стола.

— Да — каза тя свенливо.

Джейсън коленичи пред шезлонга, така че очите им да са на едно ниво.

— И какви са те? — попита той пресипнало.

С глава на възглавницата, сгушена удобно, Тейлър му се усмихна.

— Топли бисквити. За предпочитане с шоколадови парченца — след това затвори очи и спокойно заспа.

Джейсън въздъхна. Надяваше се да каже нещо друго… о, добре.

Той придърпа одеялото и зави раменете й. Тръгна да излиза, когато…

— Джейсън?

Той се обърна и видя, че Тейлър едва отваря очи. Зачуди се дали говори насън…

— Знаеш ли… ако обичаш топли бисквити, можеш да ми правиш компания по-късно — намигна му тя.

След това заспа дълбоко.

 

 

Джейсън крачеше из спалнята си.

Добре.

Значи.

Положението беше интересно.

Тази вечер тя не беше себе си, каза си той. Не знаеше какво говори.

Лекарят ги беше предупредил за неясни мисли, объркване и вероятни промени в личността. Всичко това беше част от сътресението.

А така ли беше… — хитро разсъждаваше Джейсън.

Добре, добре. Може и да беше много неща, но не беше от онези, които биха съблазнили безпомощна жена.

Е, поне напоследък не беше такъв. Всъщност, само допреди месец нямаше особено много „скрупули“, както някои хора биха ги нарекли. А безскрупулният Джейсън щеше да знае какво да направи в тази ситуация.

Продължи да крачи пред леглото си и прехвърли в съзнанието си няколко факта, които бяха изключително уместни.

Факт първи: Тейлър Донован не можеше да се нарече „безпомощна“ жена. Всъщност сигурно щеше да го приеме за обида към феминистките й схващания.

Факт втори: Броеше ли се за съблазняване, ако жената инициираше нещата?

Факт трети: …

Джейсън не можа да се сети. Чакай — трябваше да има трети. Винаги имаше три.

Но дълбоко в себе си Джейсън знаеше, че ако позволи нещо да се случи между тях тази нощ, това нямаше да е правилно. Искаше тя да остане с него, защото през деня беше изпитал чувства, които не бе изпитвал към никоя жена — първо притеснението, когато чу, че е катастрофирала, и после огромното облекчение, което изпита, когато се втурна в спешното отделение и видя, че тя е добре.

Не беше поканил Тейлър да остане у тях, за да се възползва от непредвидените обстоятелства. Макар да бяха наистина благоприятни.

Джейсън седна на леглото с примирена въздишка.

Шибани скрупули.

 

 

Някъде в далечината звънна телефон.

Тейлър се пробуди. Осъзна, че звънът е съвсем наблизо. Проклетият й мобилен. Наистина трябваше да изключва това нещо от време на време.

Откри телефона в чантата, строполи се на леглото и вдигна. Беше Дерек.

Да, да, увери го тя, добре е. Да, щеше да се върне в съда в понеделник. Не, не бягаше от работа и не пушеше трева и не свиреше гола на барабани с Матю Макконъхи. Това беше план за следващия уикенд.

След като затвори, Тейлър се прозя, опъна се на леглото и се опита да се разсъни. Странно — даже не си спомняше, че си е лягала. Последното, за което се сещаше, беше изкачването на стълбите, докато вървеше след Джейсън към стаята. И после… нищо. Макар че поради някаква странна причина жадуваше за бисквити с шоколадови парченца.

Беше се събудила само преди няколко минути, но й се струваше, че може вечно да лежи на това легло. Може би имаше рум сървис в Каза Ендрюс. Тя си представи как вдига телефона в края на масата, за да поръча: „Ъм… да, здравейте. Може ли един «най-сексапилен мъж на света», ако обичате? Как искам да бъде приготвен? Хм… гол, ако имате“.

Тейлър покри уста и тихо се изкикоти. Ето една идея…

Точно тогава на вратата се почука.

Джейсън! Някак си беше прочел мислите й! Знаеше за палавите неща, които си фантазираше… За леглото, и за шезлонга, и за ваната в банята, и за онова, което беше намислила с шкафчето, и…

Джейсън почука отново. Този път по-настоятелно.

— Тейлър? Може ли да вляза?

Тя изтича до шезлонга, за да изглежда сякаш тъкмо се е събудила. Бързо разроши косата си. След това я приглади. После оправи дрехите си и небрежно се настани.

— Разбира се, влизай — извика тя спокойно.

Джейсън пъхна глава през вратата.

— О, добре, будна си.

— Да, тъкмо се събудих.

— Мислех да поръчам вечеря.

— Много мило, благодаря.

Той я погледна странно.

— Добре ли си? Изчервила си се.

— От огъня е — посочи Тейлър.

Джейсън кимна и замълча неловко.

— Какво ще кажеш за паста?

— Да, супер.

— Добре. Ще поръчам.

— Чудесно. Отлично.

— Добре.

— Добре.

Джейсън тръгна и затвори вратата след себе си. Тейлър се облегна на шезлонга изтощена.

Понякога тази тяхна остроумна размяна на забележки беше толкова уморителна.

 

 

Както бе обещал, вечеряха паста. Волфганг каза на Джейсън, че по принцип не прави лични доставки, но за него ще направи изключение. Стига в замяна Джейсън да се отбие в „Сапаго“ през седмицата с няколко от приятелчетата му папараци.

За съжаление Джейсън не беше сигурен, че Тейлър изобщо опита вечерята, която с толкова любов и обмисляне бе поръчал да им донесат. След като си бодна точно три пъти, тя изведнъж стана от масата, залитайки, занесе чинията си в хола и заяви, че диваните са далеч по-удобно място за хранене. Докато Джейсън отиде при нея, тя вече беше оставила чинията си на пода пред дивана и изглежда се приготвяше за дълъг зимен сън.

Джейсън реши, че и на него може да му е удобно там и се настани до нея. С едно натискане на дистанционното 110-инчовият екран на телевизора плавно се спусна от тавана. Той бързо намери мача на „Лейкърс“ и зарови в пастата си „Дяволо“ с омари. Реши, че Тейлър не греши съвсем, като каза, че да се храниш на дивана е по-приятно.

Някъде през второто полувреме тя се размърда в съня си и сложи глава на бедрото му. Той я погледна сгушена до него и осъзна, че няма друг начин, по който би предпочел да прекара петък вечер. Въпреки факта, че тя беше в безсъзнание, някак си цялата къща се променяше от присъствието й. Преди беше само къща — много внушителна, без съмнение, но все пак къща. Ала по някаква причина с Тейлър приличаше на дом.

Мачът свърши и — въпреки че нямаше да има нищо против главата й да стои на коленете му с часове — Джейсън реши, че трябва да премести Тейлър горе, където щеше да спи по-удобно. Очевидно нямаше как да отиде сама, затова той я взе на ръце и я отнесе по стълбите в спалнята за гости. Тейлър се пробуди и когато видя какво се случва, се изкикоти и промърмори нещо за „Отнесени от вихъра“ и Скарлет О’Хара, която не била правила секс от две финансови тримесечия. Това очевидно беше логично поне за нея, защото с ленива усмивка обви ръце около врата на Джейсън и бавно прокара пръсти по косата му.

И горе-долу тук той осъзна, че на хоризонта се задава проблем.

Джейсън отнесе Тейлър в стаята за гости и я остави до леглото. Реши, че това е достатъчно и че ако наистина е джентълмен, тази вечер трябва бързо да се измъкне.

Но вместо да го пусне, Тейлър сключи още по-здраво ръце около врата му и притисна тяло към неговото. Тя гледаше нагоре към него изпод дългите си мигли, а ръката й се спусна надолу от врата му. Нежно прокара пръст по гърдите и корема му… Джейсън задържа дъха си, защото коремните му мускули се свиха при допира й. Това определено беше нова територия за тях.

— Мислех си за това — измърмори тя с бездиханен глас. — Какво ли ще бъде… — тя го погледна. — Знаеше ли?

Без да чака отговор, тя зацелува врата му, възбуждаше го. Преглъщайки стенанието си, Джейсън затвори очи. Беше прекалено — ръцете й изведнъж бяха навсякъде.

— Тейлър… — гласът му прозвуча през дрезгаво поемане на въздух, — какво правиш?

— Шшш… — прошепна тя в ухото му. — Аз съм адвокатът, аз съм тази, която задава въпросите. Не помниш ли? — След това тя се отдръпна и устните й затрептяха точно пред неговите. — Искаш ли да ме целунеш?

Очите им се срещнаха.

— Да.

Тя вирна глава.

— Тогава какво чакаш?

И така Джейсън я хвана за врата и я целуна. Устните й се разтвориха нетърпеливо и езиците им се срещнаха. Джейсън нямаше представа колко време продължи това и не беше сигурен кой водеше, но в един момент осъзна, че са на леглото и Тейлър лежи под него. Ръцете й бяха на колана му, беше го обвила с крака и нетърпеливо дърпаше ризата му. Устните на Джейсън възбуждащо целуваха ключицата й, след това се спуснаха към деколтето на ризата. Сега беше неин ред да простене…

— Джейсън… — прошепна тя бързо.

Той искаше това повече от всичко. Искаше я, искаше да прави всички неща, които щяха да я накарат да стене името му цяла нощ. Но нещо го спря.

Той се отдръпна да я погледне. Видя, че бузите й са зачервени, а косата й — диво разпиляна по раменете. Изглеждаше смайващо и съблазнително и той се изкушаваше до безкрай, но… имаше един проблем.

Очите й.

Както винаги, те казваха всичко. Бяха тъмни, наситени, но им липсваше онова малко пламъче. А без това пламъче Джейсън знаеше, че това не е точно тя — онази Тейлър, която искаше.

Затова той се отдръпна и се измъкна от нея.

— Няма да го правим. Не така.

Изненадана Тейлър го погледна през полуотворените си очи и се протегна на леглото.

— Не така? — усмихна се тя. — Добре, тогава аз може да съм отгоре. Освен ако нямаш нещо друго предвид…

Тук тя се изкикоти.

И ако очите й не бяха казали на Джейсън всичко, което трябваше да знае, то този смях го направи. Той издърпа одеялото изпод нея.

— Ще поспиш, Тейлър.

Тя се нацупи при думите му.

— Ооо, хайде де… няма да видя най-секси частите на най-сексапилния мъж на света ли? — избухна тя напълно развеселена.

Джейсън я зави с одеялото.

— Мисля, че ще е най-добре да запазим това шоу за друг път.

Тейлър неохотно се протегна към одеялото и хвърли на Джейсън последен разочарован поглед.

— Нищо ли няма да ми покажеш?

Той категорично поклати глава.

— Нищо.

Тя се прозя, след което с драматична въздишка и раздразнено „добре“ се унесе в сън. Джейсън тъкмо тръгваше, когато Тейлър отвори очи наполовина.

— Но аз исках една нощ, в която не се налага да виждам стъпките.

Той нямаше представа за какво говори, но странното й изражение го накара да седне на леглото.

— Какво искаш да кажеш?

Тейлър го погледна и тихо обясни:

— Обзалагам се, че на другите жени не им се налага да мислят, когато са покрай теб. Но аз го правя. Защото виждам стъпките: ако направя това, тогава ще стане това, после това и това… — тя замълча, след което уморено въздъхна. — Понякога трябва много мислене — призна тя.

Джейсън опита да скрие усмивката си. Някак си харесваше тази различна Тейлър, която имаше сътресение и почти беше в безсъзнание. Даваше му страхотни прозрения за това какво се случваше в главата на истинската Тейлър.

— Харесва ми това, че винаги мислиш — каза й той.

Тя се намръщи.

— Ти каза, че съм трудна.

— Да. Но и това ми харесва в теб.

Тейлър изглеждаше поне малко успокоена от отговора му, кимна сериозно и придърпа одеялото върху раменете си. Отново бързо се унесе в сън. От дълбокото й дишане Джейсън разбра, че този път наистина е заспала. Той погледна часовника на нощното шкафче, отбелязвайки наум по кое време трябва да я събуди.

С последен поглед през рамо Джейсън изгаси лампата и тихо затвори вратата след себе си.

Утре, помисли си той като се отправи по коридора към спалнята си. Щяха да говорят за всичко това на сутринта.