Джули Джеймс
Най-сексапилният мъж (35)

34

Зрелището пред Китайския театър на Грауман смая Тейлър — не беше виждала подобно нещо преди.

Камери, репортери, медийни микробуси, даже и хеликоптер — всички форми на медийно отразяване и техните снаряжения се бяха събрали за голямото събитие на Джейсън Ендрюс: премиерата на блокбъстъра „Ад“.

И феновете. О, боже мой, феновете. Тейлър предпазливо огледа и тях.

Пред театъра се беше събрала огромна крещяща тълпа, струпана от двете страни на червения килим. Те викаха, вдигаха шум, трупаха се с надеждата, че ще зърнат своя герой.

Тейлър стоеше на другия тротоар и за двайсет и седми път откакто скочи в колата си се чудеше какво, по дяволите, прави. Беше лудост. Чиста лудост.

Но също така и животът на Джейсън.

И ако искаше да е част от този живот, по-добре да започне да свиква. Веднага.

Изведнъж тя чу тълпата да бучи с нова сила. Хаотичните крясъци и викове можеха да означават само едно.

Джейсън беше пристигнал.

Тейлър нервно наблюдаваше от другата страна на улицата. Никога не се беше отказвала от нищо в живота си, нямаше да го направи и сега. Беше време да се изправи пред предизвикателството, да се изправи пред страховете си. Беше време да бъде жена.

С решителен вид тя пресече улицата и тръгна към театъра.

О, боже.

 

 

Тейлър си проби път през тълпата. Това не беше малко постижение предвид факта, че на тази премиера имаше наистина упорити хора и всички смятаха, че имат някакво право да видят Джейсън Ендрюс. Трябваше доста нахално да се бута, но най-сетне успя да стигне до входа, откъдето започваше червената пътека.

Пред нея се издигна непроницаема стена от охранители със скръстени мускулести ръце на широките си гърдите. Лицата им бяха каменни. Стояха в редица един до друг и гледаха кръвнишки Тейлър, която изведнъж почувства, че се смалила до пет сантиметра.

Охранителят в центъра презрително вдигна вежда.

— Мога ли да ви помогна?

Тейлър почти се засмя гласно на това, което щеше да отговори.

— Да, но вероятно няма да повярвате — и се извинявам за баналността — но е много важно да вляза на тази премиера.

Охранителят завъртя очи.

— Има ли ви в списъка? — попита той хладнокръвно.

— Това е интересен въпрос — каза Тейлър и посочи с пръст, за да наблегне на думите си. — Бях в списъка. Но вижте, после се скарахме и казах някои наистина ужасни неща и вероятно трябваше да му се обадя още преди два дни, но ако го бях направила, сега ние с вас нямаше да преживяваме този хубав момент, хехе… — тя се опита да очарова охранителя с усмивка.

Не се получи.

Тейлър нервно прочисти гърло.

— Както и да е, всъщност асистентката му ми се обади вчера и спомена нещо от сорта на това, че съм, ъмм… специално поканена на тази премиера.

Охранителят я огледа внимателно.

— Наистина е дълга история — обясни Тейлър.

— И съм сигурен, че е доста трогателна — той я отпрати с поглед и продължи със следващия, който стоеше зад нея — някакъв зализан глупак с очила, който имаше специален пропуск на врата. Тейлър се пребори с изкушението да му изтръгне пропуска и да се затича към вратата на театъра.

Докато нетърпеливата тълпа я буташе към червеното въже, Тейлър обмисляше какви са вариантите й. Но като видя огромното количество охранители, единственото, което успя да измисли, бяха различни версии на „разсей ги и после се шмугни между краката им“ в стил „Том и Джери“.

После обаче съдбата се намеси на нейна страна.

Тоест „съдбата“ под формата на Джеръми Шелби.

— Виж, виж, ако това не е видната Тейлър Донован — каза той надменно и се приближи до въжето. Чувстваше се малко неудобно в „официалните“ си дрехи. Това означаваше, че носи риза, която всъщност има копчета. От начина, по който я огледа, Тейлър предположи, че е разбрал всичко за спора й с Джейсън.

Джеръми извади цигара от джоба си и я затъкна в устата си. Новият приятел-охранител на Тейлър го секна веднага.

— Ей, приятел, тук не се пуши — каза той.

Джеръми погледна бодигарда, после върна цигарата в джоба си и се обърна към Тейлър.

— Е, какво те води насам, Тейлър? Мисля, че чух, че си специално поканена.

Тейлър се приближи колкото може повече до червеното въже, което ги разделяше.

— Помогни ми, Джеръми — каза тя умолително.

Той я погледна.

— И защо да го правя?

— Защото веднъж, преди деветнайсет години и ти си сгрешил в преценката си за него.

Джеръми я погледна с безразличие. След дълго мълчание на лицето му се появи усмивка.

— Ау, по дяволите, лудо хлапе такова, знаеш, че щях да те пусна, само се правя на гаден. — Той се обърна към охранителя и му даде знак да пусне Тейлър: — Няма проблем, пусни я.

Охранителят вдигна глава.

— А ти кой си?

Снизходителният тон в гласа на бодигарда засегна Джеръми.

— Кой съм аз ли? — попита той раздразнено. — Ще ти кажа кой съм — единайсет от сценариите, които съм написал, са направени на игрални филми от големи студиа.

Охранителят скептично погледна Джеръми.

— Кои филми?

— Ами за начало, написал съм „Вампирска нация“ — каза Джеръми, като гордо имаше предвид един от по-значимите блокбъстъри на лятото.

Охранителят се усмихна ентусиазирано.

— Ти си го написал? Човек, хареса ми този филм! Леле, сега се сещам кой си. Миналата година те гледах в „Комик-кон“.

Джеръми скръсти ръце и намигна на Тейлър.

— Е? Сега мислиш ли, че може да я пуснеш — попита той охранителя и посочи към Тейлър.

Бодигардът протегна ръце безпомощно.

— Бих искал, приятел, наистина. Но… стига. Ти си писател. Цяло чудо е, че ти самият си успял да влезеш на тази премиера.

Тейлър се опита да скрие усмивката си, като видя как Джеръми посърна.

Когато бодигардът почти им обърна гръб, Джеръми неохотно смени тактиката.

— Добре. Също така съм и най-добрият приятел на Джейсън Ендрюс — каза той кисело.

Охранителят се ухили.

— Ти и още около петстотин други, приятелю — той посочи към блъскащата се тълпа, която се опитваше да си пробие път през червеното въже.

Джеръми погледна към Тейлър и въздъхна.

— Понякога наистина мразя този град. Майната му — ще трябва да извикаме тежката артилерия — той махна на един мъж в костюм на около шест метра от тях. — Марти! Марти!

Тейлър наблюдаваше как известният Марти Шепърд, изкусен агент и осмата най-влиятелна личност в Холивуд (като изключим шефовете на студиата), се обърна и бавно се приближи към тях. Беше по-нисък и по-стар, отколкото си го представяше. Косата около слепоочията му беше сива, но очите му бяха тъмни и проницателни.

Докато се приближаваше, Марти я огледа от главата до петите.

— Вие сигурно сте Тейлър Донован? — каза той преди Джеръми да успее да ги запознае. Той вирна глава въпросително. — Мисля, че чух, че сте специално поканена.

Тейлър го погледна.

— Имаше съобщение до всички — обясни Джеръми.

— Имам проблем, госпожице Донован — продължи Марти. — Това е премиера на филм. Световна премиера на филм, който прогнозират за блокбъстъра на лятото и в него участва моят клиент номер едно — той посочи червения килим. — Но точно сега моят клиент номер едно е там, грубо прекъсва репортерите, отказва да се усмихва на камерите и като цяло се държи като голям задник.

Той я погледна строго.

— Никога преди не съм го виждал да се държи така, госпожице Донован. Подозирам, че това има нещо общо с вас.

— Марти, ако само ме пуснеш вътре за минута…

— И защо да го правя?

Тейлър прехапа езика си. Само ако още някой й зададеше този въпрос…

Тя подозираше, че Марти ще има нужда от отговор малко по-различен от този, който даде на Джеръми, за да я пусне.

— Защото ще се отрази добре на публичността.

Марти изглежда се изкуши. Той вдигна вежда.

— Добра публичност!

— Страхотна публичност. Най-добрата.

Той се замисли.

— Добре, Тейлър — каза предпазливо той. — Да видим какво носиш — той се обърна към охранителя. — Пусни я.

Бодигардът веднага скочи и пусна Тейлър. Преди да помисли какво прави, тя се затича през червения килим и се запровира между актьори, актриси, продуценти, шефове на студиа… Преминаваше бързо покрай всички тях и те на свой ред — като зърваха просто тъмнокоса жена с костюм — не й обръщаха внимание.

Тейлър почти беше стигнала до входа на театъра, когато го забеляза да идва.

През последните няколко месеца имаше моменти, в които тя почти забравяше, че Джейсън бе световна кинозвезда.

Настоящият момент не беше от тях.

Стоеше там, център на всичко, човекът, когото всички искаха да видят. Хората се тълпяха около него, папараците се бутаха да заснемат своя кадър, а феновете обезумяло крещяха името му. Той някак се носеше над всичко това, изглеждаше непроницаем и безразличен към заслепяващите светкавици на апаратите и безбройните микрофони, които размахваха пред лицето му.

В този миг, там, на червения килим, Тейлър видя Джейсън така, както го виждаше останалата част от света. Тя видя Джейсън Ендрюс актьорът, знаменитостта, идолът. Най-сексапилният мъж на света, мъжът, боготворен от жените по целия свят.

Тейлър изведнъж се почувства несигурна и отстъпи крачка назад.

Тогава усети нежна ръка на рамото си. Обърна се и видя до себе си Джеръми.

— Все още си е той, Тейлър — каза той.

Тя кимна и дълбоко пое дъх. Добре, можеше да го направи. Тълпата се размърда и Тейлър изведнъж видя някой, когото не беше очаквала да срещне на премиерата.

Наоми Крос.

Изящната руса актриса беше хванала Джейсън под ръка. Тя щастливо махаше и позираше за камерите.

Тейлър ги гледаше застанали един до друг. Дано да беше права. Тя погледна Джеръми.

— Защо Джейсън излъга за Наоми?

Джеръми нервно се изкашля.

— О! Това. Ъм… ами, разбираш ли, ъъ… искаше да види дали ще ревнуваш — той видя изражението на Тейлър. — Идеята беше негова, не моя — бързо добави той. После вдигна глава любопитно. — Как разбра?

Тейлър не можа да не се усмихне.

— Онова с часовника.

— Аа, да… онова с часовника — Джеръми също се усмихна широко. — Могъщите имат подобни прости слабости. Мисля, че това е божият начин да балансира нещата.

Тейлър видя как Наоми се наведе и прошепна нещо в ухото на Джейсън. Фотоапаратите защракаха като луди, а стомахът й се сви на топка.

— Сигурен ли си, че между тях няма нищо?

Джеръми я стисна за рамото уверяващо.

— Тейлър, има нещо за Наоми Крос, което мисля, че трябва да знаеш…

 

 

Джейсън безизразно гледаше камерите и репортерите, които размахваха микрофоните си пред него, отчаяни да уловят някакъв звук.

Докато пътуваха с лимузината, беше казал на Марти, че няма да отговаря на въпросите на медиите по време на премиерата и не даде никакво обяснение на агента си за това. Нито обясни свъсеното си поведение, когато Марти на шега му предложи двайсет и пет милиона за мислите му.

— Поне се опитай да изглеждаш леко заинтересован от случващото се тук, скъпи — беше го насърчила Наоми, която тихо говореше в ухото му, за да не я чуят заобикалящите ги медии. — Публиката ти настоява да бъде забавлявана — тя елегантно махна на група фенове, която крещеше името й.

Джейсън направи стъпка към вратите на театъра, като се надяваше тази игра да приключи възможно най-скоро. Наоми го следваше с неохота. Тя беше професионалист и усмивката не слезе от лицето й, докато говореше на Джейсън.

— Казах ли ти колко се изненадах, когато ми се обади агентът ти? — попита тя.

— Обещах ти нещо — каза Джейсън.

— О, добре… за това, че ти помогнах с онази ситуация на партито ти. С приятелката ти, адвокатката — погледна го Наоми. — Как е тя?

— Не искам да говорим за нея.

— Проблеми в рая? — усмихна се дяволито Наоми. — Тогава вероятно аз трябва да й се обадя. Знаеш, все си търся добър адвокат.

Джейсън я погледна свирепо.

— Не си нейният тип, Наоми.

— Хмм, жалко. Тогава какво не е наред, скъпи? Защо не е тук, с теб?

На Джейсън му беше необходим всеки грам от таланта, с който печелеше „Оскар“-и, за да запази лицето си безизразно. Всъщност, убиваше го самата мисъл за Тейлър.

— Тръгна си. Върна се в Чикаго — каза той унило.

Наоми кимна, после се усмихна любящо.

— Сигурен ли си? — тя посочи зад гърба на Джейсън.

Объркан, той се обърна…

И видя Тейлър.

Тя стоеше на червения килим само на няколко крачки от него.

Тълпата улови шокираното изражение на Джейсън и всички притихнаха. „Това е мистериозната жена“, прошепна някой. Пръсна се тих развълнуван шепот.

Застанала до Джейсън, Наоми каза:

— Е. Виж, сега аз трябва да играя ролята на ревнивата жена — погледна го тя. — И ревнувам… от теб, Джейсън. Проклети хетеросексуални — почти се връщате на мода тези дни.

Тя гордо изпъна рамене, готова да изпълни номера си.

— Благодаря за публичността, скъпи. Задължена съм ти — Наоми се завъртя и „ядосано“ мина покрай Тейлър. Когато се приближи толкова, че само Тейлър можеше да я види, й намигна. После си проправи път през тълпата и запозира пред камерите.

Оставяйки Джейсън и Тейлър сами.

С хилядите хора, които ги гледаха.

 

 

Пръв заговори Джейсън с безизразен тон.

— Какво правиш тук?

Тейлър нервно се усмихна на въпроса и се пробва да се пошегува.

— Аз, ъм, чух, че си тук.

Джейсън поклати глава.

— Не и този път, Тейлър. Без сарказъм.

Тук тя се паникьоса. Без сарказъм? Но… това си беше нейното нещо. Без него тя беше гола. Беззащитна.

Точно тогава един фотоапарат блесна ослепително право в очите й. Последва и друг, и друг, после десет, двайсет — тя погледна встрани, за да може да се приспособи към проблясващите светкавици. Тогава видя, че тълпата и всички на червения килим гледат нея.

Чакат.

Когато Джейсън видя, че тя замлъкна, лицето му от безизразно стана студено. Той се обърна и тръгна към вратите на театъра.

Тейлър реагира.

— Джейсън, почакай. Просто ми дай ш…

Той се завъртя ядосано и я прекъсна:

— Защо си тук? Това е много прост въпрос, Тейлър. Поне веднъж искам истински отговор от теб.

Тейлър кимна. Въпросът беше прост. Но тя се справяше ужасно с подобни неща. Въпреки това знаеше, че това беше моментът. Единственият й шанс да постъпи правилно. И така пред хиляди зрители тя събра кураж, потисна гордостта си и се обърна към най-известния женкар в цяла Америка…

— Тук съм заради теб, Джейсън. Защото осъзнах, че човекът, който може да разбие сърцето ми, е единственият, който трябва да го има.

Тълпата се смълча.

Джейсън мигна, смаян от думите й.

В смазващата дълга тишина, която последва, сърцето на Тейлър биеше като лудо. Добре, може би напразно си беше изгърмяла патроните…

Но изведнъж Джейсън се впусна по червения килим. Той я сграбчи за кръста и тя, без да мисли, обви ръце около врата му, докато фотоапаратите, репортерите, целият свят се разпадна и…

Той я целуна.

И тълпата полудя!

Каква целувка само. Някъде в далечината на Тейлър й се стори, че чува виковете на тълпата и бурни аплодисменти, но не й пукаше, кой я гледа. Искаше да бъде там, с Джейсън.

Той първи се отдръпна и се вгледа в очите й.

— Обичам те, Тейлър. Чакам те да дойдеш в живота ми от много дълго време — той се усмихна смутено. — Не мислех, че някога ще ми дадеш възможност да ти го кажа.

Дълбоко трогната от думите му, тя се вгледа в него и нежно се усмихна.

— Спечели ме още с „Всичко се случва“.

Джейсън избухна в смях. Той придърпа Тейлър в обятията си и нежно я целуна по челото.

На следващия ден тази снимка излезе във вестниците с шокиращото заглавие: „Джейсън Ендрюс влюбен!“.

Изведнъж от нищото се появи Марти.

— Джейсън, трябва да говориш пред пресата. Настояват да разберат името на мистериозната жена.

Джейсън погледна към Тейлър.

— От теб зависи.

След миг колебание тя кимна. Това все пак беше неговият живот.

И Джейсън махна към тълпата от чакащи репортери, които обезумяло се запресягаха през въжето. Пред лицето й веднага пъхнаха хиляди микрофони.

— Коя сте вие? — настояваше да знае репортер от „Е!“.

— Тейлър Донован — каза тя, малко смутено. Изведнъж разбра какво е да бъдеш подложен на кръстосан разпит.

— Актриса ли сте?

— Модел ли сте? — извика друг репортер от тълпата.

— Не, адвокат от Чикаго съм.

Репортерите зашептяха помежду си, объркани от отговора. Дръзката репортерка от „Аксес Холивуд“ си проби път напред с микрофон в ръка.

— Излизате ли с Джейсън? — настояваше да знае тя.

Тейлър се поколеба. Леле — нямаше такова нещо като обсъждането на личния ти живот с няколко хиляди непознати.

Джейсън пое отговора на въпроса.

— Не, не бих го нарекъл точно излизане — каза той. Всички погледнаха Джейсън изненадани. Включително Тейлър.

Той й намигна.

— Госпожица Донован е моя годеница — обяви той.

И тълпата полудя!

Отново!

Обезумелите папараци щракаха една снимка след друга, а феновете бурно закрещяха при това откровение.

Тейлър зяпна Джейсън шокирана.

Когато за известно време тя не отговори нищо — дълго известно време — той нервно се размърда. Май беше отишъл далеч.

— Е? Какво ще кажеш? — попита Джейсън.

Тейлър вирна глава.

— Не мислиш ли, че първо трябва да правим секс?

Джейсън се разсмя силно. Той измъкна химикала от ръката на някакъв журналист, който бързо записваше в тефтера си.

— Не публикувай това — каза той строго.

Джейсън се обърна към Тейлър с дяволита усмивка.

— Е, да, надявах се да започнем да работим в тази посока.

Тя вдигна вежда.

— Разбирам. Е… какво чакаме?

Джейсън я придърпа до себе си и дрезгаво прошепна в ухото й:

— В един от следващите дни ще разбереш, че този въпрос може да те вкара в голяма беля.

Тейлър обърна лицето си към неговото.

— Колко дълго трябва да стоиш на тази премиера? — прошепна тя тихо.

Тръгнаха си след двайсет секунди.

 

 

Тейлър Донован беше наистина палава адвокатка.

Първо беше палава в колата, докато Джейсън препускаше по улиците към апартамента й.

— Ако продължаваш така, пак ще смачкаме „Пи Ти Крузър“-а.

— Каза, че ти искаш да караш — прошепна Тейлър закачливо, докато хапеше врата му.

— Защото аз съм мъжът.

— Добре. Тогава ще престана, ако наистина това искаш…

Колата рязко се наклони, когато сви зад ъгъла.

— Мамка му — простена Джейсън. — Ще ти купя нова кола.

 

 

После беше палава в апартамента, във фоайето, на входната врата, върху масичката за телевизора.

— Спалнята ми е в дъното на коридора — каза Тейлър задъхана, когато Джейсън разкъса ризата й и навсякъде се разхвърчаха копчета.

— Накрая и там ще стигнем — каза той, като вдигна полата й и плъзна ръка нагоре по бедрото й. Той се усмихна дяволито, докато пръстите му си проправяха път нагоре. Тя изстена и изви гръб към стената.

— Да отидем сега, Джейсън — нареди тя.

— Леле, леле, не бързаме ли малко…

 

 

Когато най-сетне стигнаха до спалнята, тя и там беше палава.

— А каза, че ще ме мразиш завинаги — подразни я Джейсън, докато я хвърляше на леглото.

Тя нетърпеливо затърси токата на колана му и го дръпна към себе си.

— Това е груб секс, всъщност изобщо не те харесвам — тя го обви с крака и се опита да се качи върху него. Той сграбчи ръцете й и ги закова до главата й.

— Сигурна ли сте, госпожице Донован? Защото изглежда адски ви харесва, когато правя така…

 

 

По-късно тя беше палава и на кухненския плот, след като Джейсън невинно посочи, че имат да убият четиридесет минути, докато дойде китайската храна.

— Сигурен ли си, че не си много уморен? — засмя се Тейлър, като прокара пръсти през косата му и го придърпа между краката си. — Макар че имаш доста енергия за трийсет и девет годишен.

Джейсън я сграбчи за врата и приближи устните й до неговите.

— Трийсет и осем, умнице. Рожденият ми ден е през декември.

Последва боричкане.

Накрая, когато и двамата бяха толкова изтощени, че буквално паднаха в леглото, Тейлър сложи глава на гърдите на Джейсън. Той здраво я стисна в обятията си и заспаха на мига. Дълбок, спокоен сън. На сутринта започнаха отначало с лудориите.