Джули Джеймс
Най-сексапилният мъж (33)

32

Тейлър замръзна, когато Джейсън тръгна към нея. Носеше дънки и тънък син пуловер, който подчертаваше синьото на очите му. Изглеждаше небрежен, разрошен и необичайно раздърпан. Тейлър мислеше, че никога не бе изглеждал по-добре.

— Трябва да поговорим.

— Мислех, че си в Ню Йорк — каза тя. Беше гледала интервюто му на живо в предаването „Тудей“ същата сутрин, преди да тръгне за съда. Не че трябваше да му го признава.

— Долетях този следобед. — Джейсън посочи към входната врата: — Може ли да вляза?

Тейлър кимна. Стори й се изнервен. На влизане в хола почти се сблъскаха. Тейлър спря и направи знак на Джейсън да мине първи. После учтиво му предложи нещо за пиене. Той учтиво отговори, че чаша вода ще бъде достатъчна.

— Човек можеше да разреже напрежението във въздуха с нож.

Тейлър тръгна към кухнята и се заупреква, че се държи като идиот. Като по чудо успя да налее чаша вода, без да изпусне или разлее нещо. Когато се върна в спалнята, завари Джейсън да стои пред камината и да разглежда семейните снимки, които бе подредила на полицата.

— Приличаш на баща си — каза той, когато Тейлър му подаде чашата с вода.

— Наистина ли? Хората обикновено казват, че съм като мама — тя се поотпусна малко и се приближи до него, за да види коя снимка гледа.

— В очите — той се обърна и я огледа, сякаш търсеше отговор на някакъв незададен въпрос.

— Радвам се, че дойде тази вечер — каза Тейлър. Видя, че това отпусна Джейсън за първи път откакто влезе. — И аз искам да поговорим.

— Добре… — каза той колебливо, вероятно спомняйки си предишния им разговор, който беше започнал по същия начин. — Този път ти първа.

Тейлър дълбоко пое дъх.

— Днес делото ми приключи. Свърши.

Джейсън се изненада.

— Приключи? Мисля, че каза, че е едва на половината.

Тейлър кимна.

— Трябваше да има и след съдебни искове, а после евентуално и обжалване. Но днес ищецът ни направи предложение и не можехме да откажем. Резултатът е страхотен. Всъщност резултатът беше толкова страхотен, че, ами… от фирмата казаха, че ще ме направят партньор.

На лицето на Джейсън се появи огромна усмивка.

— Леле-мале, шегуваш се!

— Но трябва да се върна в Чикаго.

Това веднага изтри усмивката му.

Отначало не каза нищо. Внимателно остави чашата с вода на масичката и ненужно започна да я намества върху една подложка, сякаш имаше нужда от време. После се изправи с ръце, скръстени на гърдите.

— И ти какво им каза?

Тейлър срещна погледа му.

— Приех.

И двамата замълчаха.

Джейсън закрачи нервно. Изглеждаше шокиран. И ядосан. Изглежда се мъчеше да намери точни думи.

— Ами… всичко, което имаш в Лос Анджелис?

Тейлър поклати глава.

— В моята фирма или се издигаш, или се измиташ. Ако не се върна в Чикаго, оставам без работа.

— Принуждават те да вземеш такова решение? Тогава майната й на работата.

Това вече разпали Тейлър.

— О, да, предполагам, че ти е лесно да го кажеш. Спомняш ли си последния път, в който си виждал по-малко от седем цифри в чека си за заплата?

Заради сарказма й Джейсън я възнагради с гневен поглед. Това я накара да заеме защитна позиция.

— Работих наистина много, за да го постигна — каза тя. — Три години право, след което се убивах от работа във фирмата в продължение на шест години. Работех нощем, през уикендите, даже по празниците. След всичко това ми казваш „майната й на работата“?

Джейсън обикаляше около нея. Изглежда думите й отприщиха емоциите му.

— О, искаш съвета ми? Добре, да видим… Господи, не знам, Тейлър, може да си намериш нова работа. Тук. Замисляла ли си се за това? Изобщо замисляла ли си се да не се връщаш в Чикаго? Помисли ли за факта, че може би тук оставяш нещо наистина добро? Поне веднъж замисли ли се над възможността да ми дадеш…

Той изведнъж спря. Улови погледа на Тейлър, помръдна неловко и продължи.

— … поне веднъж замисли ли се над възможността да дадеш шанс на Ел Ей? — довърши той.

Но не можеше да заблуди Тейлър. Тя знаеше точно какво искаше да каже. Ала и на нея също й беше по-лесно да се върти около темата, вместо да каже на глас това, което и двамата мислеха.

— Има много неща в Ел Ей, които ми харесват — каза тя предпазливо. — Неща, които много харесвам. Но е твърде рисковано. Ами ако не се получи, Джейсън? — гласът й стана леко дрезгав, но успя да се окопити. — С Ел Ей имам предвид.

Джейсън долови колебанието й. Той прекоси стаята.

— Тейлър, погледни ме — прошепна той пресипнало. — Погледни ме. — Той изчака, докато очите им се срещнаха. — Няма за какво да се тревожиш. Лос Анджелис е идеалното място за теб. Ти му принадлежиш. Знаеш.

Той замълча. После погледна дълбоко в очите й.

— Принадлежиш ми.

Най-сетне всичко между тях беше казано. Нямаше повече игри.

И докато очите на Тейлър търсеха тези на Джейсън, тя знаеше, че той е прав.

Той беше за нея.

Още от самото начало, дори когато си беше казала, че го мрази, той я накара да се засмее. От самото начало я беше грабнал. Познаваше я, разбираше я. По толкова много неща си приличаха. Може и да нервничеше и да се караше, но тайно се наслаждаваше на всеки един момент, който бяха прекарали заедно. Беше умен, духовит и секси до безбожност, беше също така щедър и мил и — изненадващо — уязвим колкото всеки друг. Най-важното бе, че бе предизвикателство за нея. И я побъркваше до лудост.

И това го правеше съвършен.

Но…

Когато се вгледа в тъмносините очи на Джейсън, тя най-сетне се изправи пред най-дълбоките и мрачни истини.

С Дейниъл беше извадила късмет, знаеше го. След шока от изневярата беше успяла да продължи напред. Разбира се, изпитваше известна тъга и най-вече смущение, но нищо, което да не може да изолира и контролира с обичайната степен на спокойно и концентрирано самообладание.

С Джейсън обаче нямаше да бъде така.

Ако му се довереше и сбъркаше и някой ден го завареше с друга жена, мислеше, че няма да може да го преодолее. Дори и да не го хванеше на местопрестъплението, дори изобщо да не й изневери, дори един ден просто да му стане досадна — все пак това не беше неизбежно, връзките в Холивуд рядко се получаваха — простата истина беше, че…

Тя никога нямаше да може да го превъзмогне.

С Джейсън нямаше да има спокойно хладнокръвие. Нямаше да може да контролира чувствата си. Щеше да бъде или всичко, или нищо и Тейлър се боеше, че ако го загуби, никога няма да може да намери пътя обратно.

— Не мога.

Той я погледна многозначително.

— Боиш се.

— Да.

И двамата бяха изненадани, че го призна. Джейсън се пресегна и взе ръцете й. Преплете пръсти с нейните.

— Кажи ми какво трябва да направя, Тейлър? Ще направя всичко, което поискаш.

Толкова пронизващи и искрени бяха думите му, че тя не устоя на погледа му. Дълбоко вътре нещо я заболя, когато го чу да произнася точно това. Което означаваше, че уплашената част от нея трябва да го възпре да каже каквото й да било друго. Трябваше да намери начин да остане силна.

Погледът й се спря на нещо върху масичката за кафе — нещо, което беше оставила преди няколко седмици, в един неделен следобед, когато оправяше апартамента си. Вероятно да й припомня.

Списание „Пийпъл“. Статията „Жените на Джейсън Ендрюс“.

Тейлър извади ръцете си и взе списанието с парада на всичките му бивши гаджета, любовници, каквито и да са.

— На всички тези жени ли си казвал същото?

Изправен пред миналото си, Джейсън поклати глава.

— Не. Тези жени нямат нищо общо с нас.

— Нито даже супермоделът? Тази, която си водил в Лондон? — Тейлър видя изненадата му, че знае за това. — Каза ли й…

— Ще ти спестя труда, в случай че си подготвила кръстосан разпит — каза той. — Да, правил съм много лоши неща. Не отричам. Но всичко се промени, след като те срещнах. Не съм мислил за никоя друга от първия миг, в който те видях в онази зала.

Изражението на Тейлър остана каменно.

— А Наоми Крос?

Тук раменете на Джейсън малко увиснаха.

— Наоми е различна — каза той неубедително.

Лицето на Тейлър не помръдна. Така трябваше.

— Разбирам. Наоми е различна.

Джейсън ядосано поклати глава.

— Не, не исках да прозвучи така — той се приближи и я погледна искрено. — Това, което се опитвам да кажа, че ти си различната, Тейлър.

Ааа… вълшебните думи. Точните думи, на които си беше обещала да не вярва повече.

Но погледът в очите на Джейсън? Изгледаше толкова откровен. Толкова убедителен.

Тейлър се поколеба.

Трябваше да бъде решителна.

Джейсън измъкна списанието от ръцете й.

— И престани да гледаш тази глупост! — той го запрати към стената и то шумно падна на пода.

От разпилените му страници се изплъзна малка картичка.

И двамата я видяха. Той отиде да я вземе. Тейлър се сети какво е и погледна встрани, докато Джейсън четеше думите на глас.

— Съжалявам. И те обичам. Дейниъл.

Изражението му се промени в мига, в който прочете надписа. Той се обърна към нея.

— Сега разбирам какъв е проблемът. Кажи ми, Тейлър, за чии грешки плащам?

Тейлър присви очи. Как смее.

Тя взе списанието от пода и го размаха. Думите й бяха студени.

— За твоите собствени.

Очите на Джейсън се изпълниха с болка. Гласът му стана равен и безизразен.

— Ако това чувстваш, тогава предполагам, че няма повече какво да си кажем.

Без да я погледне, той се обърна и излезе от апартамента. След като чу вратата да се затръшва, Тейлър седна на дивана и пое дълбоко дъх.

В бейзбола няма място за сълзи. Тя премига.

В бейзбола няма място за сълзи. Нямаше да го направи. В бейзбола няма място за сълзи. Но борбата беше безуспешна. За първи път в живота си на зрял човек по лицето й се стече сълза. После още една.

Тейлър мълчаливо седеше на дивана и не бършеше сълзите си.