Джули Джеймс
Най-сексапилният мъж (28)

27

В пет часа двайсет и четирите часа на Тейлър свършиха. Престоят й в рая дойде до неохотен край.

Джейсън спря „Астън Мартин“-а в пресечката пред кооперацията й и изключи двигателя. И двамата поседяха за миг в колата.

— Обратно в реалността — въздъхна Тейлър. — Добрата стара кооперация.

— Знаеш ли, следващия път, когато искаш да спиш у нас, просто се обади. Не е нужно да катастрофираш.

Тейлър се изсмя. Беше хубаво да види, че Джейсън отново се шегуваше. Беше толкова тих през целия ден и тя започваше да се притеснява, че нещо наистина не е наред.

— Ще го запомня — каза му. Тъкмо щеше да му благодари за това, че й беше позволил да остане, когато от чантата й се чу пронизително звънене.

Тейлър се чувстваше задължена да провери дали не й се обажда Дерек с някакъв проблем по делото. Усети как Джейсън я наблюдава, докато тя изваждаше телефона си и проверяваше кой я търси. Когато видя, че се обажда Скот, тя не каза нищо и пъхна обратно телефона в чантата си.

— Той е, нали? — попита Джейсън.

— Ще остави съобщение на гласовата поща.

Но телефонът й бе неумолим. Зазвъня отново. Тейлър се усмихна, като се сети за някой друг, който неотдавна по подобен начин настояваше да се свърже с нея.

— Трябва да призная, че вие, звездите, сте наистина упорити — каза тя провокиращо при звъна на телефона.

Изражението на Джейсън стана студено.

— Не съм като него.

Тя искаше това да изглежда като шега, но разбра, че вместо това го е обидила. „Прав си“, изведнъж й се прииска да каже. — „Ти си толкова много повече от него“.

Когато телефонът й продължи да звъни, Джейсън се вторачи в предното стъкло с каменно изражение.

„Кажи го“ — чу Тейлър собствения си глас да я подстрекава. — „Поне това му кажи. След всичко, което направи за теб, заслужава да го чуе.“

Но не можеше.

Защото знаеше, че тези думи ще доведат до още думи, а между нея и Джейсън ставаха неща, пред които тя още не бе готова да се изправи. Толкова много се беше случило за последните двайсет и четири часа; имаше нужда да събере мислите си.

И тя се поколеба… Джейсън ядосано стисна зъби и запали колата.

— Трябва да вдигнеш телефона си, Тейлър — каза той, без да поглежда към нея.

Тя грабна чантата си и слезе. Едва бе затворила вратата, когато Джейсън включи на скорост и излетя. Тя стоеше на алеята и гледаше как „Астън Мартин“-а бързо свива зад ъгъла. Трябваше й време, за да осъзнае, че телефонът й все още звъни.

Мамка му, Скот. Беше забравила за него. Да, пак.

Вдигна с ясната представа какви ще са първите му думи.

— Красавице! — възкликна той ентусиазирано. Тя веднага се почувства ужасно, че го е направила. Все пак много жени биха се развълнували, ако им се обадеше Скот Кейси.

— Здравей, Скот — каза тя, като се опитваше да звучи нормално. Тя тръгна по пътеката към входната врата й влезе в апартамента.

— Цял ден си мисля за теб, красавице — каза й Скот.

Тейлър изведнъж се зачуди дали всъщност не беше забравил името й.

— Благодаря наистина, добре съм — каза му тя. — Щях да се обадя, но не исках да те безпокоя — лъжи, лъжи, лъжи, помисли тя. Но някак си думите: „Знам, че се целунахме пет пъти, но изглежда не мога да си спомня, че съществуваш“ не звучаха по същия начин.

— Не си ми ядосана, че не те взех от болницата, нали?

— Не, съвсем не — увери го Тейлър и това беше вярно — тя най-добре разбираше, че работата трябваше да стои преди личните дела.

Ето защо никога нямаше да забрави мига, в който чу гласа на Джейсън и го видя да стои на прага на спешното отделение. В този момент всичко се беше променило.

Досега Тейлър можеше поне да се преструва, че се справя с чувствата си към Джейсън. И в по-голямата си част този успех се дължеше на твърдото й убеждение, че влечението му към нея е малко повече от мимолетен каприз, просто прищявката на разглезена кинозвезда да има нещо, което са му казали, че не може да притежава.

Но онова, което видя на лицето му в спешното отделение, беше истинско. А тя не беше готова за това.

Можеше да устои на чара и на остроумието му и на дяволитата му усмивка. Можеше да се опита да пренебрегне факта, че беше най-привлекателният мъж, когото е виждала и на кино, и на живо. Но нямаше никаква защита срещу човека Джейсън, когато не беше зает с това да е звездата Джейсън Ендрюс. В него човек наистина можеше да се влюби.

А тази мисъл беше толкова опасна.

Да се влюбиш по принцип си е хазарт. Да се влюбиш в известен женкар — е, Тейлър вече беше минала през това, беше го правила и резултатите бяха съкрушителни.

Но да се влюбиш в най-известния от всички женкари, знаменитост, която гордо размахва ергенските си убеждения по националната телевизия? Мисълта си беше чиста лудост.

И все пак… това не означаваше, че нещата между нея и Джейсън трябва да свършат така. Имаше неща, които трябваше да бъдат казани, осъзна тя.

Тейлър беше толкова заета с тези мисли, че едва обръщаше внимание на това, което говореше Скот — обясняваше й нещо за тежката снимачна седмица. Най-накрая тя включи, когато го чу да споменава нещо за домашно приготвена пилешка супа, и осъзна, че я пита дали може да й отиде на гости тази вечер.

— О, това е мило — каза тя бързо, — но наистина трябва да я карам полека тази вечер и да наваксам с работата.

Последва мълчание.

— Но нали имахме планове за довечера.

От острия му тон Тейлър усети, че не е толкова загрижен за това, че няма да я види, а по-скоро е раздразнен от факта, че са го отсвирили. А може би просто у нея говореше неблагодарната кучка.

— Знам, съжалявам, толкова съм изтощена — каза тя драматично. Лъжи, лъжи, лъжи. — Може ли да го отложим за друг път?

Скот замълча.

— Е, смятах да се извиня лично, но след като няма начин… — той замълча кисело, преди да продължи. — Чувала ли си за бала „Черно и розово“?

Балът „Черно и розово“, обясни той, е официално (оттук и черното) благотворително събитие, което се организира всяка година в дома на Тони Бредстоун, шеф на едно от най-големите студиа. Партито беше едно от най-елегантните и пищните в Холивуд: вечеря с пет ястия, последвана от танци и лотария. Всички постъпления се даряваха на изследователска фондация за борба с рака на гърдата (оттук и розовото).

Скот я попита дали би искала да отиде с него.

Тейлър се поколеба.

Тъй като беше Скот Кейси, той предположи, че има само една причина някоя жена изобщо да се колебае да отиде, където и да било с него.

— Видях, че приятелят ти Джейсън е в списъка на поканените — каза той натъртено. — Вероятно вече ти е споменал за партито?

Тейлър не можа да се сдържи — усети прилив на разочарование.

— Не… не е.

— Ами тогава, красавице — каза Скот с възвърнат уверен тон, — какво ще кажеш да дойдеш с мен?

И тя каза „да“.

Всъщност съгласието й да отиде нямаше почти нищо общо със Скот и почти всичко общо с Джейсън. След начина, по който изфуча, Тейлър не беше сигурна кога ще го види пак, а балът „Черно и розово“ й предоставяше перфектната възможност.

Имаше неща, които искаше да каже на Джейсън Ендрюс.

Следващата събота щеше да бъде решаващата вечер.

 

 

В другия край на града, кацнал над града в дома си в Холивуд Хилс, Скот затвори телефона със същата мисъл като Тейлър.

Следващата събота щеше да бъде решаващата вечер, каза си той.

През изминалите няколко седмици мистериозната жена на Джейсън Ендрюс беше най-горещата тема във всеки таблоид, клюкарска рубрика и забавна програма. Изглежда целият свят чакаше с притаен дъх разкриването на идентичността на загадъчната тъмнокоса жена, която толкова очевидно беше хванала окото на най-сексапилния мъж на света.

Скот знаеше, че тази събота вечер беше идеалната възможност да представи Тейлър на публиката. След събота всички щяха да знаят кой беше просто „друг претендент“. Нека светът види, че мистериозната жена на Джейсън Ендрюс се е преместила на по-големи и тучни пасища.

Фактът, че взе главната роля в „Австралийски нощи“, беше едно. Но другото беше далеч по-добро — Скот знаеше, че да открадне Тейлър от Джейсън ще е много по-голям удар срещу така наречения „Крал на холивудското его“.

Вярно, че още не я бе оплел в мрежите си. Засега. Но това скоро щеше да се промени. В това беше сигурен.

И това щеше да се случи в събота вечер.

При мисълта Скот изпадна в страхотно настроение. Излезе на терасата. Сцената не се беше променила много, откакто се обади на Тейлър: трите момичета, които беше взел по-рано от „Кофи Бийн&Тий Лийф“, щастливо играеха в басейна, пръскаха се една друга и пиеха ледени маргарити. Отстрани Роб се беше излегнал в шезлонг, ядеше „Чийтос“ и използваше хавлията си за салфетка.

Скот отново зае мястото си на шезлонга до Роб.

— Как мина с „как й беше името“?

Без да обръща внимание на въпроса на Роб, Скот погледна критично към пликчето с „Чийтос“, което допреди минути беше пълно, а сега в него нямаше буквално нищо.

В отговор Роб направи физиономия.

— Печени са.

— Все тая. Просто не влизай в басейна ми с тази оранжева гадост по ръцете — Скот се облегна да гледа момичетата, които му се усмихваха в дружна покана. — Колкото до въпроса ти, всичко е наред с „как й беше името“. Ще е с мен на бала „Черно и розово“ следващата събота.

— За това трябва да ти направи поне свирка.

— Така би си помислил човек, нали? Но тя трябва „да си почине“ тази вечер — каза Скот като подигравателно направи кавички във въздуха. После с ръце, небрежно скръстени под главата си, загледа момичетата в басейна. Чудеше се още колко време да ги остави да се плискат една друга, преди да скочи при тях и да им даде нещо, с което наистина да се опръскат.

— Ще накарам Марти да направи така, че аз и тя да бъдем снимани заедно на партито — каза той на Роб. Официално беше подписал с Марти Шепърд преди три дни и нямаше търпение да развърти новия си агент. — Тогава името й може да изтече в пресата — той се ухили горд от плана си. — Тейлър Донован, момичето, известно преди като мистериозната жена.

Роб го погледна, докато мачкаше пликчето от „Чийтос“.

— Мисля, че ми каза, че има разногласие с пресата — нещо свързано с делото или нещо подобно.

— Така е, но проблемът не е мой, нали?

Скот погледна към момичетата в басейна, които съблазнително му махаха да се присъедини.

— Дами… как е водата?

В отговор едно от момичетата свали горнището на банския си и се усмихна. Другите две бързо я последваха.

— Май е малко хладна — каза Скот, наслаждавайки се на гледката. Той стана от шезлонга и погледна към Роб, когато мина покрай него. — След като изяде снакса… предполагам, че знаеш откъде да излезеш?

Роб го погледна невярващо.

— Ти се шегуваш — той посочи с оранжевия си пръст към трите момичета във водата, чиито долнища на банските вече бяха изчезнали така, както и горнищата. — Ами аз?

Скот поклати глава с усмивка тип „о, толкова съжалявам“.

— Съжалявам, приятел — но всички са мои. Казах ти, че така или иначе трябва да откажеш десертите.

Скот се гмурна в басейна. Когато изплува сред трите голи момичета, Тейлър Донован беше последното нещо в главата му.

 

 

По-късно през седмицата Джейсън се срещна с Марти, за да обсъдят графика за премиерата на „Ад“, която предстоеше следващия петък. Беше вихрушка от срещи, която щеше да го запрати из всички краища на страната: вечери с пресата, фотосесии, предаването „Тудей“, „Дъ Тунайт Шоу“, „Ди Ърли Шоу“, „Дъ лейт шоу“, Елън, Опра и Барбара Уолтърс от „Дъ Вю“. И всичко това само за четири дни.

Тъй като Джейсън все още щеше да бъде в Лос Анджелис, Марти го попита дали смята да отиде на бала у Тони Бредстоун. Джейсън тъкмо щеше язвително да отговори, че всъщност не планира подобно нещо — Бредстоун беше шефът на студиото, което снимаше „Австралийски нощи“ и според източниците на Джейсън именно той се беше стреснал от заплатата му и бе решил да избере далеч по-малко талантливия (пак според източниците на Джейсън) и много по-евтин Скот Кейси.

Но тогава Марти небрежно спомена, че ако Джейсън реши да отиде, вероятно ще доведе Наоми Крос, при положение че Тейлър Донован ще бъде със Скот Кейси.

Като чу това, Джейсън усети как в стомаха му зейна дупка.

Не му харесваше начина, по който се разделиха миналия уикенд, но й беше прекалено ядосан, а по-късно прекалено засрамен да й се обади. През последните няколко дни обаче наистина беше осъзнал, че трябва да поговорят. И то не по телефона.

И ако това трябваше да стане в събота вечер — така да е. Майната му на Скот Кейси — той беше самонадеян нещастник и на Джейсън не му пукаше, че и той щеше да бъде там. Имаше неща, които трябваше да каже на Тейлър. Важни неща.

Да, Марти трябва да го включи в списъка.