Джули Джеймс
Най-сексапилният мъж (15)

14

След като кацнаха, нещата се развиха толкова бързо, че Тейлър едва имаше време да си поеме дъх. От самолета ги посрещна кола, с която шофьорът и двама бодигардове ги заведоха до улица „Стрил“. Джейсън все още отказваше да разкрие плановете за вечерта.

Спряха пред нещо, което приличаше на заден вход на хотел — голям хотел, но това беше единственото, което Тейлър успя да разбере. Бодигардовете ги ескортираха през сложен лабиринт от коридори, който водеше до казино — там бързо ги прехвърлиха във ВИП зоната. Когато Джейсън и Тейлър стигнаха зад червените кадифени въжета, Джейсън кимна и освободи охранителите. Докато Тейлър ги гледаше как се отдалечават и се опитваше да асимилира всичко, което току-що се беше случило, шефът на казиното се приближи и стисна ръката на Джейсън. Едва тогава тя разбра къде са.

— Добре дошъл отново в „Белажио“, господин Ендрюс — поздрави ги директорът с топла усмивка. Когато ги поведе към една от масите, Тейлър дръпна Джейсън.

— Да играя комар ли си ме довел? — попита тя шепнешком.

Никога преди не беше играла и не разбираше защо е целият този шум.

— Не само — каза Джейсън с нотка на вълнение в гласа си.

Приближиха се до оживена игрална маса и той замахна с ръка.

— Крале — каза той.

Тейлър проследи играта. Доколкото разбра, нещо се случваше, когато някой хвърляше зар и всички започваха да викат. Човекът, който държеше стик в центъра на масата, изкрещяваше „Йо!“ и отвсякъде започваха да летят чипове.

Тя кимна:

— О, крале, разбира се.

След като погледа още малко, тя се наведе към Джейсън.

— Ъм… къде са картите?

С усмивка той я грабна за ръката и я придърпа до масата.

 

 

— Така, да преговорим какво си научила.

Очевидно наслаждавайки се на преимуществената си позиция, Джейсън повтори урока. Имаше подобрение след първия й провал: когато дойде нейният ред, тя незнайно защо смени ръцете си, преди да хвърли зара. От начина, по който всички закрещяха, Тейлър реши, че са застреляли някого. Когато осъзна, че викат на нея, тя толкова се притесни, че изпусна зара на пода. Точно тогава всички наистина се засуетиха.

Но сега, под надлежното обучение на Джейсън, Тейлър поназнайваше нещо за играта, наречена крапс. Тя изгаряше от желание да пробва отново и кимаше нетърпеливо, докато Джейсън обясняваше.

— Първо, имаш „пас лайн“ — винаги залагай всички нечетни на „пас лайна“ — каза той. — После, ако искаш да покачиш нивото, направи „кам бет“ и също заложи нечетни. След това имаш „плейс бетс“ — тук най-добре да използваш шест и осем. И, ако виждаш, че наистина ти върви, винаги можеш да пробваш „йо“, „хардуейс“ или „крапс“.

Тейлър отпи от водката с тоник. Сервитьорката непрекъснато носеше напитки и вече бяха изпили по няколко.

— А ето я и масата — каза тя, сочейки към средната част на масата с големите числа „2, 3, 4, 9, 10, 11, 12“, написани на зеления филц.

— Казах ти, недей да залагаш на масата — продължи лекцията си Джейсън. — Там залагат новобранците.

Тейлър махна с ръка.

— Но на мен ми харесва. Имаш седем възможности да спечелиш.

— Искаш да изглеждаш като професионалист или като момиченце?

Тейлър завъртя очи.

— Не мога да повярвам, че го казваш.

— Изплъзна ми се, преди да помисля.

Тейлър се усмихна. Вероятно топлината на водката започваше да действа.

— Не си толкова добър, когато работиш без сценарий, а? — подразни го тя.

Джейсън вирна глава.

— О, не знам, мисля, че се справям.

Изведнъж Тейлър осъзна колко близко са един до друг. Не беше искала да прозвучи толкова… флиртуващо. Просто така се получи. Глупава водка. Веднага трябваше да престане с тези безплатни напитки.

— Извинете, госпожице? — чу тя някакъв глас.

— Ще играете ли? — попита я Джейсън. — Защото сте станала.

Тейлър все още усещаше погледа му върху себе си. Тя кимна и отпи голяма глътка от водката си — имаше нужда от минутка да проясни главата си. После взе заровете.

— Добре момчета — каза тя уверено. — Нека ви покажа как се играе тази игра.

Тук Джейсън посочи малката купчина чипове пред нея.

— Ей, спокойно, перко. Недей да откачаш с тези петдоларови чипове — той кимна с благодарност към шефа на казиното за това, че им беше опростил петстотиндоларовия минимум. — Благодаря отново за това.

— Няма проблем, господин Ендрюс — каза шефът.

Тейлър раздразнено се обърна към Джейсън.

— Ако обичаш, ще спреш ли да го изтъкваш пред всички…

 

 

На съседната маса седеше Роб и не можеше да повярва на очите си. Джейсън Ендрюс и мистериозната жена стояха на няколко крачки от него, буквално под носа му.

Скот беше прав за едно — момичето беше секси.

По-рано тази вечер той беше приключил със снимките за малката, но ключова роля в „Океан“ и (благодарение на едно обаждане от Содерберг) се беше отправил към ВИП залата на казиното. Преди всичко Роб беше дошъл, за да го видят. Някой от екипа беше споменал, че има хиляди папараци отвън, и той не можеше да изпусне тази възможност да се покаже. Разбира се, ако не му провървеше, трябваше бързо да си тръгне — сладки актьори от телевизионни шоута не могат дълго да играят на маси, където минималният залог е 500 долара.

Роб не ги забеляза веднага, когато влезе, но сега внимателно следеше всяко действие на Джейсън и мистериозната жена, подобно на шпионин, който се е промъкнал зад вражеската линия. От това, което беше видял досега, разбра, че Скот е прав за още нещо: макар да граничеше с абсурда най-голямата кинозвезда на двайсет и първи век да не чука момиче, което изглежда толкова зашеметяващо, Роб остана с ясното впечатление, че те всъщност не са заедно. Или поне не още.

Но беше абсолютно сигурен, че Джейсън Ендрюс харесва тази мистериозна жена. Много. Дали заради начина, по които я гледаше с цялото си внимание, или начина, по който тя го разсмиваше, или начина, по който той се опитваше да я разсмива, Роб не можеше да каже точно. Но за човек, чието емоционално развитие беше застинало в гимназиалните дни, той можеше да разбере кога един мъж прави всичко възможно, за да впечатли момиче. Дори и това да беше Джейсън Ендрюс.

Жената обаче беше по-трудна за разгадаване — същинска „мистерия“. Тя не се увърташе около Джейсън, както повечето момичета, даже избягваше да се доближава до него прекалено. Роб искаше да може да чуе какво си говорят, ала беше невъзможно от другия край на залата. Все пак това, което видя, му стигна да извади мобилния си. Той сниши глас, когато приятелят му вдигна — разчиташе, че шумът от казиното ще заглуши думите му.

— Скот, пич, няма да повярваш кого гледам в момента.

 

 

По-късно тази вечер, след като Тейлър гордо смени купчинката чипове на стойност триста долара, Джейсън я изведе на уединена тераса на втория етаж. Оттам се виждаха забележителното езеро и фонтаните на хотела.

Застанаха до парапета на балкона и Джейсън забеляза, че нощният въздух е станал хладен. Видя, че Тейлър сгушва ръце до гърдите си и й предложи сакото си.

Джейсън имаше план за останалата част от вечерта и в него имаше един ключов момент: в никакъв случай да не целува Тейлър. Подозираше, че тя подозира, че той ще опита, а искаше да я държи в очакване. Освен това щяха да имат време за подобни неща по-късно. В това той беше сигурен.

Наблюдаваше как Тейлър стои до парапета и се любува на фонтаните. Докато водата пред тях танцуваше, от колонките на терасата звучеше „Лунна светлина“ на Дебюси. Пустинният бриз развя косите й и никога не му беше изглеждала по-красива. Сети се защо.

— Усмихваш се — каза той, несвикнал да я вижда така спокойна и доволна.

Тейлър се обърна към него.

— Мислех си какво ли ще си кажат нашите, ако ме видят сега. Братята ми никога не биха позволили да изживея тази вечер, ако знаеха.

Тогава Джейсън си даде сметка, че тя не е казала на семейството си за него. Съмняваше се, че има много хора на света, които биха запазили подобна връзка в тайна.

— Колко братя имаш? — попита той, възползвайки се от рядката възможност да научи повече за нея.

— Трима. Всички са по-големи от мен.

— И те ли са адвокати?

Тя поклати глава.

— Не, полицаи са като баща ми. С изключение на Майкъл, най-малкия, който се възпротиви и стана пожарникар.

Джейсън се приближи до нея.

— И после се появи ти — пошегува се той.

Тейлър се усмихна.

— И после се появих аз.

— Закъсали са го с теб.

Тя се засмя — колко вярно.

— Така е.

— Какво биха си помислили за мен?

Отначало тя изглеждаше изненадана, че я пита подобно нещо.

— Биха помислили, че си малко… лъскав — каза тя.

— Благодаря — каза той обидено.

Тейлър замълча и го погледна. След това му даде по-обстоятелствен отговор.

— Щяха да си помислят, че си всичко, което са очаквали, и все пак не това, което са очаквали — и двете едновременно.

Това много повече допадна на Джейсън. Той се приближи до Тейлър.

— Мисля, че ти мислиш така.

Тя погледна встрани и смени темата.

— Е, как върви филмът.

— Миналата седмица започнаха снимките.

Джейсън видя изненадания й поглед.

— Не снимаме наред — обясни той, — така че няма да работим по сцените, които ти и аз предстои да оправим.

Погледна я и небрежно добави:

— Някога трябва да дойдеш на снимачната площадка.

Думите излязоха, преди да ги е обмислил. Никога досега не беше канил жена да го гледа по време на снимки.

Но Тейлър поклати глава.

— За съжаление в близко бъдеще дните ми са ангажирани с процеса.

Джейсън я погледна с изумление. Не познаваше никой, който би отказал подобна оферта.

— Ти си съвършеният модел, знаеш ли — каза той.

— Моля?

Виждайки объркването й, той обясни.

— Героят, когото играя във филма, е амбициозен адвокат, работохолик, който никога не е губил дело. Когато го играя… — той замълча и сниши глас. Бяха само на няколко сантиметра един от друг — си мисля за теб.

Когато погледите им се срещнаха, Джейсън се усмихна и каза:

— С пенис.

— За това ли е цялата работа?

— За пениси ли?

Тейлър се засмя.

— Искам да кажа, че имаш нужда от модел за героя си. Затова ли… — провлече тя думите, сякаш не беше сигурна как да довърши изречението.

— Затова ли… какво?

Тогава Джейсън осъзна, че макар Тейлър да бе заклещена между него и парапета, не правеше опит да се измъкне.

Очите й потърсиха неговите.

— Защо все ме… тормозиш — каза тя нежно.

— Това ли правя? — измърмори Джейсън и се приближи още.

Тейлър прелъстително притвори очи и повдигна лице към неговото.

— Да — прошепна тя — определено си голяма напаст.

Джейсън вече не можеше да спре.

Въпреки добре скроените му планове беше изгубен… ръката му се протегна към тила й и той нежно я придърпа към себе си… тя не го спираше, всъщност ръката й се плъзна по гърдите му и устните й се разтвориха в очакване, тя го привлече още по-близо, устните му се приближиха до нейните и…

— О, боже мой, това е Джейсън Ендрюс!

Викът дойде от долната тераса.

Джейсън наблюдаваше как прелестната мъгла се изпари от очите на Тейлър — приличаше на добър актьор, който се е вживял в ролята и режисьорът изведнъж е извикал „Стоп!“. Реалността се върна.

Тя веднага се отдалечи от него, сякаш я бяха хванали на местопрестъпление. Джейсън погледна надолу и видя тълпата, събрала се на терасата под тях. Няколко жени крещяха обезумяло; сочеха и викаха името му. От нищото изскочиха папараци. Засвяткаха фотоапарати и всички се бутаха да снимат. Изведнъж настана пълен хаос. Джейсън отстъпи от балкона и посегна към Тейлър…

Но тя беше изчезнала. Вътре.

С разочарован поглед Джейсън помаха на тълпата, след което се обърна и влезе.

Виковете на феновете го последваха.

 

 

Когато Джейсън изпрати Тейлър по пътеката към дома й, тя тайно се радваше, че вечерта свършва. Вътрешно се укоряваше за историята на терасата (само като се сетеше!), а външно правеше всичко възможно да даде на Джейсън да разбере, че каквото и да си е мислил, че ще се случи във Вегас, всъщност не е било онова, което беше започнало да се случва.

Разбира се, тя много добре знаеше какво можеше да се случи.

Само бог знаеше какво си мисли, но истината е, че щеше да целуне Джейсън. Подобен ход би бил непрофесионален и неетичен, да не споменаваме и колко изумително глупав. Обвиняваше водката и горещината, че са й повлияли, независимо от факта, че на терасата беше само осемнайсет градуса и че беше изтрезняла в мига, в който тълпата започна да крещи.

— Добре ли ти беше тази вечер? — питаше я Джейсън за четвърти път откакто кацнаха.

Тя кимна.

— Да.

За първи път разговорът им не вървеше. За щастие стигнаха пред вратата й и Тейлър внимаваше да спазва достатъчно разстояние помежду им, докато се сбогуваха.

— Е, благодаря пак за урока по хазарт и за всичко останало — каза тя неубедително.

Изглежда и Джейсън се чудеше какво да каже.

— Н… добре тогава — той се размърда неловко.

Когато мина още един неловък миг, Тейлър закима усилено.

— Довиждане, Джейсън — тя се обърна, отключи вратата и тъкмо щеше да влезе, когато…

— Следващата събота организирам купон.

Тейлър погледна през рамо. Джейсън стоеше там на прага със същото прелестно, но объркано изражение, което се беше изписало на лицето му онази първа вечер, когато го беше оставила пред офиса с папараците.

— Трябва да дойдеш — каза той, вдигайки рамене с момчешка усмивка. — В случай, че нямаш други планове.

— Следващата събота? — Тейлър бързо се опита да измисли извинение.

Джейсън кимна.

— Двайсет и първи юни. Отбележи си го в блекбърито, което носиш навсякъде.

Думите сепнаха Тейлър, сякаш някой изля кофа ледена вода върху главата й.

— Двайсет и първи юни? — повтори тя.

Денят на сватбата й.

Или по-скоро бившият ден на сватбата й, преди да я отмени, след като завари Дейниъл в скандалната кучешка поза с асистентката му. С всичко, което се случваше покрай нея, датата съвсем й беше убягнала.

Джейсън видя изражението на лицето й.

— Други планове ли имаш за този ден?

Тейлър бавно поклати глава.

— Не. Ъм, вече не.

Джейсън се усмихна.

— Страхотно. Ще се видим тогава.

 

 

Разбира се, той си измисли за купона.

Мъчеше се, опитваше се да съчини каквото и да е, за да спечели втора среща, каквото и да е, с Тейлър и това бе първото, което му хрумна. Не беше организирал парти от години (мразеше да кани хора в дома си), но това му дойде на ум най-напред, а и така тя нямаше веднага да разбере какво точно се опитва да направи.

— Парти? — изненада се Марти на следващата сутрин, когато Джейсън на път за снимките се отби в офиса да му съобщи новината.

Джейсън кимна.

— Ще те оставя ти да направиш списъка с гостите — той се отпусна на дивана, разположен срещу стената от прозорци в офиса на Марти.

— Има ли някой специален, когото трябва да включа? — попита Марти.

— Няма значение. Обичайните хора — тонът на Джейсън беше непринуден. — Плюс Тейлър Донован.

Тук Марти замълча. След това кимна.

— Разбира се, разбира се, госпожица Донован, разбира се. Но също така мисля, че трябва да поканим и някои от другите актьори от „Тъмно“ — каза той, имайки предвид юридическия трилър, който Джейсън снимаше. — Като Наоми Крос.

Джейсън погледна Марти многозначително. Агентът му се опитваше да му набута Наоми Корс от деня, в който я избраха за участие. Това щеше да вдигне голям шум около филма, беше го увещавал неведнъж Марти. Една от любимите стратегии на холивудските агенти бе да изплетат мрежа от намеци, предположения, инсинуации и клюки, че две кинозвезди започват връзка на снимачната площадка. Всички те, разбира се, впоследствие щяха да бъдат яростно отричани от съответния агент.

— Говорих с агента на Наоми и смятаме, че и за двама ви ще бъде страхотно да ви виждат заедно — продължи Марти. — Вероятно в момента агентът й води същия разговор с нея.

Джейсън въздъхна. По принцип нямаше против тази част от работата. Всъщност по принцип не се налагаше агентът му да го моли да „го виждат“ с други звезди от продукцията, защото вече така или иначе спеше с тях. Но този път имаше нещо нередно. Не му харесваше мисълта Тейлър да чете за него и друга жена в пресата. Вече трябваше да се отнася много внимателно. Не виждаше причина да усложнява повече нещата.

— Чувствай се свободен да включиш Наоми или който решиш в списъка — каза Джейсън на Марти. — Но засега искам да се концентрираш само върху партито.

 

 

Марти беше малко разтревожен от категоричния отказ на Джейсън да обсъждат въпроса с Наоми. Снимаха се в един и същи филм, и двамата бяха свободни — разбира се, че трябваше да тръгнат слухове за тях. Така се случваха нещата в Холивуд. Не разбираше защо Джейсън толкова упорстваше.

За щастие през следващите двайсет и четири часа раздразнението на Марти от неговия клиент номер едно започна да се изпарява, когато из града се заговори, че Джейсън Ендрюс организира парти този уикенд.

Изглежда цял Лос Анджелис говореше за това. Странно, даже Скот Кейси го спомена на Марти, когато няколко дни по-късно двамата се срещнаха на обяд в „Ъгоу“, за да обсъдят възможността Марти да стане неговия нов агент. Скот небрежно подметна, че винаги му е било любопитно да види прословутото имение на Джейсън Ендрюс.

Разбира се, след като сега Скот беше негов потенциален клиент, Марти беше повече от щастлив да го включи в списъка на поканените.