Джули Джеймс
Най-сексапилният мъж (19)

18

Три дни по-късно доволен, че е дал достатъчно време на Тейлър да осъзнае грешките си, Джейсън се отправи към апартамента й с бодра крачка.

Докато си подсвиркваше щастливо, той почука на входната врата. Усмихна се, представяйки си как мечтите на Тейлър са на път да се сбъднат. И неговите също. Най-сетне — беше чакал достатъчно дълго.

Джейсън чу стъпки и входната врата се отвори. Тейлър го поздрави на прага, носеше дънки и тясна сива тениска. Тя се усмихна широко, като го видя. Разбира се, той очакваше точно тази реакция.

— Ей! Влизай! — Тейлър грейна ентусиазирано.

— Леле, изглеждате почти щастлива, че ме виждате, госпожице Донован — подразни я той, когато влезе вътре.

— Така е. Има нещо, за което исках да поговоря с теб.

Джейсън се усмихна. Разбира се, че има.

— Наистина ли? Какво е то? — попита той невинно.

— Надявам се, че нямаш против, тъкмо приготвям вечеря — каза тя през рамо. — Налей си чаша вино. Добре дошъл си да останеш.

Разбира се, че беше добре дошъл.

Джейсън я последва в кухнята. Когато влезе, видя, че за Тейлър „приготвям вечеря“ означава слагане на дресинг на готова салата, която вероятно бе купила от магазина на връщане от работа.

Наистина беше безнадеждна в кухнята, но беше склонен да пренебрегне този факт.

Джейсън забеляза отворената бутилка на плота. Тейлър посочи шкафа с чашите за вино и той извади две. Със сигурност имаха повод да празнуват.

— Всъщност и аз искам да говоря с теб — каза той и наля вино и за двамата.

— Добре — съгласи се Тейлър. — Давай ти първи.

Джейсън замълча, искаше да изглежда замислен, сякаш му трябва време да започне. Всъщност беше репетирал този монолог три пъти в „Астън Мартин“-а на път за насам. Винаги перфекционист, той искаше да е сигурен, че правилно си е казал репликите.

— Ами… — започна той предпазливо — доста мислих. За Наоми — той погледна бързо, за да види реакцията на Тейлър.

Тя изглеждаше равнодушна, концентрирана върху салатата.

— И реших, че нещата с нея няма да се получат.

Тейлър погледна към него.

— О? И защо така?

— Защото има друга, от която се интересувам повече — каза Джейсън. Тук той се приближи до нея и махна от рамото й кичур коса. Подаде й една от чашите и я погледна съблазнително.

— Защо не заминем този уикенд? Искам да те заведа в Напа, Тейлър — гласът му беше дрезгав и проникновен. — Само ние дамата.

Тя погледна към него и Джейсън разпозна издайническата дяволита искра в очите й. Чудеше се дали ще правят секс още тук на плота. Той отмести купата със салата.

Тейлър не откъсваше очи от неговите.

— Не.

Джейсън вдигна глава, объркан. Какво беше това „не“?

— Моля?

— Съжалявам, но не — повтори Тейлър. — Като не, не мога да дойда с теб този уикенд — тя небрежно отпи от виното си и остави чашата. Обърна се и плъзна салатената купа, която той току-що беше преместил, на мястото й и продължи с подготовката на вечерята. Виденията на Джейсън за див секс на плота и хвърчаща рукола започнаха да избледняват.

— Какво искаш да кажеш с не мога!

— Е, за начало имам други планове за тази събота.

Джейсън се засмя.

— Планове? Какви планове?

Тейлър невинно вдигна рамене, без да откъсва поглед от салатата, която приготвяше.

— О, просто, разбираш ли, други планове.

Ааа… сега Джейсън разбра какво се случва. Последен опит да се прави на труднодостъпна. Но наистина, той усещаше, че е време да престанат с глупостите. Мъж като него не можеше да чака повече.

Той забеляза нещо на плота: списание „Пийпъл“ с неговата снимка на корицата. Най-сексапилният мъж на света. Аха! Доказателство. Решавайки да разкрие блъфа на Тейлър, Джейсън грабна списанието и й го показа.

— Наистина, Тейлър, не е нужно да продължаваш с тази шарада. Искам да кажа кой не би искал да прекара един уикенд с този тип?

Тя вирна глава и се замисли, след което посочи нещо на корицата на списанието.

— Някой, който в събота има среща с онзи тип.

Я пак?

Джейсън обърна списанието. Видя снимка на Скот Кейси в ъгъла под заглавието, което гласеше „Други претенденти“.

Той отново я погледна.

— Скот Кейси?

Тейлър гордо вдигна вежди.

— Да. Малко странно, а? Излизаме тази събота.

Физиономията на Джейсън посърна.

Не.

Това не можеше да се случва.

— Скот Кейси? — повтори той онемял.

Тейлър вдигна глава.

— Защо го повтаряш така? Да, Скот Кейси — тя се протегна пред него да си вземе вилица от едно от чекмеджетата.

Джейсън трябваше да седне за малко. Изведнъж се беше почувствал… разбит. Потъна в един от столовете до плота, замаян.

— Не разбирам — успя да измърмори той объркан. — Кога се случи това? Как се случи?

Тейлър сложи салата в чинията си и наклони купата да предложи и на Джейсън. Той отказа, нетърпелив да чуе историята.

— Срещнах го на твоето парти — каза тя. — Странно съвпадение, бяхме си тръгнали по едно и също време. Както и да е, поговорихме си малко и знаеш ли какво, всъщност се оказа забавен. И да ти кажа, хич не дразни окото.

Тейлър го погледна, след което посочи с вилицата си.

— Даже може да те надмине — с намигване тя си хапна от салатата.

Джейсън седна на плота, останал без думи. Досега двамата трябваше да се потънали в спазмите на помирителен секс „толкова се радвам, че ме избра, Джейсън“.

Той прочисти гърлото си.

— И къде ще те води в събота?

Тейлър махна с ръка и отново хапна от салатата.

— Не знам, не говорихме за това — усмихна се тя дяволито. — Освен това, както ти спомена няколко пъти, това е Скот Кейси. Има ли значение къде ще ходим?

Джейсън стана толкова бързо, че столът се удари в плота. Не можеше да повярва на глупостите, които му говореше.

— Наистина, Тейлър, ти знаеш ли кой съм аз? — настоя той.

Тя се усмихна.

— Вие известните все това казвате. Много сладко.

Джейсън вбесено прокара пръсти през косата си.

— Не мога да повярвам — измърмори той, по-скоро на себе си. Напълно разстроен, той огледа кухнята.

— Трябва да пийна нещо — защо е толкова топло тук?

Отиде до мивката, изсипа виното и бързо напълни чашата си с вода. Изпи я до дъно, след което се обърна към Тейлър.

Тя го гледа дълго, после вирна глава.

— Нещо не е наред ли, Джейсън?

Беше абсолютно сигурен, че е забелязал едва доловима следа от усмивка на устните й.

 

 

Джеръми седеше на маса в дъното на „Рейлис Тевърн“ и дълбоко замислен пишеше на компютъра си. Барът беше тих и празен, с изключение на мениджъра, който от време на време излизаше от офиса си да приеме доставките с бира.

Студиото, което беше закупило последния сценарий на Джеръми, искаше „по-силна същина“. Според всезнаещите експерти назначени за проекта, до средата на историята всичко се случвало прекалено лесно за героя и те искаха малко да поразтърсят нещата.

— Може някой негодник да се крие в сенките и изведнъж да се опита да се докопа до главната героиня — беше казал един от специалистите. Останалите костюмари в стаята закимаха развълнувано в съгласие, а Джеръми завъртя очи.

Шибаният Холивуд.

Джеръми бързо им припомни, че това е сериозен филм за хибриди между вампири и извънземни, които водят битка за управлението на света срещу злата хибридна империя на зомбитата и магьосниците, а не някаква си глупава любовна история.

Но, след като никой не го бе послушал — което очевидно беше тема на седмицата — Джеръми неуморно се трудеше и внасяше исканите промени в сценария.

Изведнъж вратата на бара се отвори с трясък.

Стреснат, Джеръми надникна иззад компютъра и видя Джейсън, застанал на вратата, тъмен и буреносен.

— Ти. — Посочи той Джеръми обвинително. — Ти ли скрои това? — Джейсън бясно се приближи до масата на Джеръми. — Признай си, смешник такъв. Ти ли скрои това?

Джеръми го гледаше объркано.

— Дали скроих кое?

— Това със Скот Кейси.

— Кое със Скот Кейси?

Решавайки, че това може да продължи целия ден, Джейсън промени тактиката.

— Добре, хвана ме — усмихна се той възглупаво. — Ха, ха, много смешно. Вие с Тейлър кога го измислихте това? Този малък номер, за да ме сложите на място? — Джейсън дружелюбно му размаха пръст. — Много умно.

Джеръми учтиво скръсти ръце на масата.

— Джейсън, нямам никаква шибана представа за какво говориш.

Физиономията на Джейсън увисна.

— Така ли?

— Да, така — каза Джеръми. — Не съм виждал Тейлър от вечерта на партито ти.

При тази новина Джейсън се свлече на празния стол. За миг замълча, след което погледна приятеля си с ужас.

— Тогава значи наистина има среща със Скот Кейси.

Джеръми примигна.

— Тейлър излиза със Скот Кейси? — разсмя се той. Вдигна едната си ръка, а с другата се хвана за корема. — Чакай, чакай — опита се да си поеме дъх той. — Това наистина си го бива. Трябва да си го запиша и да го ползвам един ден.

Джеръми се обърна към компютъра и четейки на глас написа: „И тогава надменната, арогантна кинозвезда разбра, че не се печели от лъжи“.

Джейсън мълчаливо гледаше как Джеръми се облегна на стола и продължи да се киска.

— Ааа… Скот Кейси… това е класика.

— Приключи ли?

Джеръми погледна невинно.

— Казват, че е „секси момче“, знаеш ли?

Джейсън предупредително присви очи.

— Добре, добре, приключих — примири се Джеръми. — Кажи ми сега какво е станало.

Джейсън скочи от стола си.

— Проклет да съм, ако знам! Снощи отидох в апартамента на Тейлър да й кажа за Наоми, а то какво стана — тя заговори за Скот Кейси и за това как имали среща в събота. Забил я е на моето парти — после замахна във въздуха. — Знаех си, че трябва да изхвърля този боклук още щом го видях.

— Леле. Не така си представяше развръзката, нали?

— Не — отвърна Джейсън, докато крачеше гневно. — Какво наистина може да намери в тоя? Тъп е като стълб за уличен фенер.

— Само дето е малко по-младичък — саркастично отбеляза Джеръми.

Джейсън го погледна засегнат. Това беше удар под кръста.

Джеръми веднага вдигна ръце в разкаяние.

— Добре, добре, съжалявам — той стана и последва Джейсън до масата за билярд. — И какъв ти е планът сега? — попита той, докато приятелят му вземаше щеката за игра.

Джейсън поклати глава.

— Не знам. Не мога да мисля. Изключих.

— Спа ли снощи?

— Почти не.

— Бесен ли си на Тейлър?

— Да, определено.

Джеръми се облегна на билярдната маса и си запали цигара, докато Джейсън събираше топките.

— А имаш ли право?

Джейсън го изгледа гневно, но след миг изражението му омекна.

— Вероятно не — призна той.

Джеръми кимна и като детектив потри брадата си, която не беше бръснал от четири дни.

— Да, виждал съм тези симптоми и преди… — разсъждаваше той — Мисля, че се нарича „ревност“. Нещо, което обикновените мъже, не тези като теб, изпитват от време на време.

— Да, добре, гадно е — отвърна Джейсън нервно. Той се прицели в топката и стреля. Изпуфтя, изобщо не уцели и се заби в масата право по лице.

Джеръми едва сдържа усмивката си. Аа… де да можеха папараците да улавят подобни моменти.

— Предполагам това означава, че сега с Тейлър сте приятели — каза той.

Джейсън се засмя пресилено, докато разтриваше носа си.

— Моля те, аз никога не съм просто „приятелят“.

— Скот Кейси може да се окаже на друго мнение.

Джейсън му размаха пръст.

— Ако споменеш това име отново, заклевам се, ще те разкарам от вампирския ти филм.

Джеръми се засегна.

— Ей, нека уточним. Това е филм за хибриди между вампири, извънземни, зомбита и магьосници.