Джули Джеймс
Най-сексапилният мъж (13)

12

В понеделник историята беше на всички първи страници на клюкарските вестници.

„Мистериозната жена на Джейсън!“

Разбира се, Тейлър, очевидно единственият човек в Лос Анджелис, който не беше абониран за „Ас уийкли“, нямаше представа за това, докато не отиде на работа и не завари Линда и секретарските кохорти скупчени пред кабинета й. Заради връзката на Тейлър с някакъв си господин Джейсън Ендрюс секретарката й беше станала пчелата-майка на административния персонал. През целия си живот Тейлър не се беше сещала за тази дума, но това наистина беше единственият начин, по който можеше да опише Линда тази сутрин.

— Видя ли? — попита тя веднага щом Тейлър влезе.

Тейлър си помисли, че вероятно съдията е издал решение по делото.

— Дали съм видяла какво? — попита тя развълнувано.

Линда й подаде копие от „Ас уийкли“. Тейлър го зяпна, учудена. Странно, тя разпозна бялата риза и дънки, преди да осъзнае, че жената на снимката е тя.

Но ето я.

Под крещящото заглавие „Мистериозната жена на Джейсън“ имаше тяхна снимка как излизат от „Мистър Чоу“. Според инструкциите на Джейсън снимката показваше Тейлър само в гръб и не разкриваше идентичността й.

— Това си ти, нали? — попита Линда, останала без дъх.

Наистина беше тя. Там, на корицата на най-голямото клюкарско списание с най-голямата звезда в Холивуд. За Тейлър моментът беше сюрреалистичен.

Тя надникна иззад списанието и видя Линда и още десет чифта очи, вперени в нея.

— Не е това, което си мислите — бързо каза тя.

— Вечеряла си с Джейсън Ендрюс — отвърна Линда със страхопочитание.

Тейлър размаха пръст.

— Не, не. Имах работна среща с Джейсън Ендрюс, която се състоя по време на вечеря. Има голяма разлика — тя се приготви за още въпроси.

Но вместо това Линда я изненада.

— Добре — каза тя, вдигайки рамене. — Щом така казваш, значи е така.

Тейлър стоеше и гледаше как Линда отпрати другите секретарки. Беше много по-лесно отколкото очакваше.

— О, добре, страхотно. — Тейлър не можеше да не е изненадана от внезапното безразличие на Линда. — Радвам се, че всичко е наред — тя почака още малко. Когато никой не каза нищо повече, тя се обърна и тръгна към кабинета си.

Леле. Това бяха най-бързите петнайсет минути слава, които бе виждала.

Не че й пукаше за подобни неща, разбира се.

 

 

Няколко дни по-късно съдебното заседание неочаквано беше приключило по-рано, защото един от свидетелите на ищеца не се беше появил, и Тейлър се отправи към кантората.

Още докато влизаше, Линда извика от бюрото си.

— Как беше в съда?

Тейлър гордо се усмихна. Делото вървеше по-добре от очакваното. Ако не беше толкова скромна, щеше да каже, че напълно смазваше свидетелите на ищеца при кръстосания разпит. Съмняваше се, че отсъствието днес на един от тях беше случайност.

Тейлър напълно съзнаваше, че има недостатъци — много при това. Но едно знаеше със сигурност — беше адски добър адвокат.

— Ищците се гърчат — каза тя на Линда, смятайки, че това описание е повече от щедро за положението на опонента й. — Но има още много време — човек никога не знае какво ще решат съдебните заседатели.

Линда кимна в съгласие.

— Така е, така е. О… между другото — добави тя небрежно, — господин Ендрюс се обади. Помоли да ти предам, че утре след работа ще мине да те вземе. Каза, че е изненада къде ще те води, само трябвало да те предупредя, че този път за разнообразие той ще те научи на нещо.

След като предаде съобщението, Линда зачака за някакви нареждания. Тейлър неловко помръдна. Трябваше да обясни нещо.

— Линда, не е това…

Секретарката й вдигна ръка.

— Няма нужда да обясняваш. Разбрах, това е само бизнес. Както каза ти — ще се отнасяме към проекта „Ендрюс“ с най-висока степен на професионализъм.

Линда продължи по същество.

— Също така, обади се някаква госпожица Фостър. Каза, че можеш да я намериш на служебния й телефон — тя продължи да пише.

Офисът беше тих, незаинтересован и всички се занимаваха с обичайните неща. Това даде възможност на Тейлър да се замисли над загадъчното съобщение на Джейсън. Тя се завъртя и тръгна към кабинета си, чудейки се какво има предвид под…

Тя ахна ужасено от гледката пред нея.

Насреща й се хилеше пълна стена с Джейсъновци.

Цялата врата на кабинета й беше облепена с най-новата корица на списание „Пийпъл“. Беше изданието с „Най-сексапилният мъж на света“ и очевидно гласуването вече беше минало.

Всички усмихващи се Джейсъновци я зяпаха и й се подиграваха със самодоволни усмивчици тип „обзалагам се, с голяма вероятност да спечеля, че те привличам“.

— Това ще направи чудеса с егото му — сухо измърмори Тейлър.

Изглеждаше перфектно на снимката на корицата. Развеселен, с обичайния си уверен поглед — поглед, който казваше, че знае нещо, което ти не знаеш, и че не е готов да го сподели. И тези проклети сини очи… въпреки факта, че това беше просто снимка, очите му сякаш я пронизваха.

Докато разглеждаше снимката, чу кикот зад себе си.

— Много смешно, хора — извика тя през рамо към секретарките, защото знаеше, че я наблюдават. — Много сладко.

Линда застана до Тейлър.

— Искаш да кажеш секси, нали? — попита тя невинно, сочейки към снимките.

След което не се сдържа и избухна в смях.

Когато и другите секретарки се присъединиха, Тейлър се опита да сдържи усмивката си, но накрая не издържа и се засмя заедно с тях.

Добре, вероятно си го заслужаваше.

 

 

Благодарение на неочаквания свободен от делото следобед Тейлър намери няколко минути да звънне на Валери. Валери вдигна телефона тъкмо когато Тейлър сядаше на бюрото си.

— Ей, аз съм — каза Тейлър. — Получих съобщението ти… какво по дяволите…

Очевидно Линда и кохортите бяха мушнали още един брой „Пийпъл“ на стола й — в случай че е пропуснала петдесетте залепени на вратата.

— Нещо не е наред ли? — попита Валери.

Тейлър измъкна списанието.

— Нищо, тъкмо осъзнах, че седя върху лицето на Джейсън Ендрюс.

— Ъмм. Обади ми се след час и ми кажи дали е толкова фантастично, колкото си го представям.

Тейлър се изсмя.

— Секретарката е оставила брой на „Пийпъл“ на стола ми — обясни тя.

— Тъкмо си купих броя на път за работа — каза Вал, останала без дъх. — Знаеш ли, че за трети път го избират за „Най-сексапилен мъж“? Това е повече, отколкото са избирали, който и да е друг.

— Ти си професор по музика в един от най-добрите университети в страната. Как ти остава време да бъдеш в крак с всичко това?

— Шегуваш ли се? Говорим за Джейсън Ендрюс. Гледала съм всичките му филми. По шест пъти.

Усмивката на Тейлър бързо изчезна. Тази глупава статистика.

Тя погледна гневно снимката на Джейсън — беше прав. Тогава друга снимка в долния десен ъгъл на списанието привлече погледа й.

— Ей, харесва ми Скот Кейси — каза тя одобрително. Под заглавието „Други претенденти“ стоеше снимката на актьора с костюм от филма „Търсенето на викинга“.

— Толкова е изящен, нали? — въздъхна Валери, изпълнена с копнеж. — Искам да кажа, знам, че по принцип тази дума не се използва за описание на мъж, но Скот Кейси е нейно олицетворение.

— Не мислиш ли, че е прекалено хубав? — Тейлър разгледа снимката, въздъхна и мелодраматично каза: — Предполагам, че бих се справила с него, ако ми се наложи — продължи тя и се изсмя при самата мисъл. Сякаш щеше да стане…

— Като говорим за справяне… — Валери започна предпазливо, но след това заговори открито. — Кейт ми каза, че си пилееш дните и се криеш в този твой офис.

Коментарът незабавно включи Тейлър на защитен режим.

— Никой ли не разбира, че имам дело?

— Не знам кой друг имаш предвид, но Кейт и аз сме ти приятелки. Нямаше да вършим добре работата си, ако в този след травматичен период не те окуражавахме да продължиш с живота си.

Тейлър се присмя на коментара.

— Не минавам през никакъв след травматичен период. Наистина, продължавам — и като изрече думите, осъзна колко са верни. Не се беше сещала за Дейниъл нито веднъж, откакто получи цветята му. Беше прекалено заета с други неща.

— И ако това ще те накара да се чувстваш по-добре — продължи тя, — даже ще излизам утре вечер. Но не се вълнувай прекалено — бързо добави тя. — Това е събитие, свързано с… — тя потърси правилната дума — работата.

Вал малко се поуспокои от уточнението.

— Има ли поне замесен мъж?

Тейлър се замисли как да отговори на въпроса. Изкушаваше се да каже на Вал за Джейсън. Но беше решила, че е най-добре да го направи лично; когато тя и Кейт й дойдат на гости. Трябваше да поувърта малко, особено що се отнася до Валери. Тейлър я обичаше до смърт, но пазенето на тайна не беше сред силните й страни.

— Един мъж спонсорира събитието, да — Тейлър реши, че поне отговорът е истина. Отчасти.

— И по някаква случайност дали е хубав този мъж? — попита Валери с надежда.

Тейлър погледна снимката на Джейсън от корицата на „Пийпъл“. О, не точно, помисли тя. Просто най-сексапилният мъж на света.

— Предполагам, че някои „хора“ могат да кажат, че е привлекателен — тя се изкиска на собствената си шега.

След това веднага покри уста.

О, боже.

Валери повтори същото.

— Мамка му — спря тя. — Ти изкиска ли се току-що?

Тейлър поклати глава.

— Не — измърмори невинно иззад дланта на ръката си. — Определено не.

— Защото ти никога не го правиш — продължи Валери. — Това не е типично за Тейлър Донован.

Тейлър кимна решително.

— Така е. Аз просто… се закашлях.

Куцо.

Валери беше изключително подозрителна.

— Ще разнищя всичко, което се случва с теб, веднага щом дойда, да знаеш.

Тейлър се усмихна.

— Още две седмици, Вал. Обещавам и всичко ще ти кажа.

 

 

Скот Кейси отново погледна корицата на „Пийпъл“, която вече бившата му агентка Лесли тъкмо беше оставила.

— Други претенденти.

За втори път в рамките на по-малко от две седмици му обещаваха корица и виждаше как тя отива в полза на шибания Джейсън Ендрюс. Това беше достатъчно да накара една кинозвезда („Сексапилното момче“ на Холивуд, не кой да е) да уволни агента си.

И той направи точно това три минути след като пристигна в „Шато Мармон“ и видя списанието, което Лесли беше донесла на обедната им среща. Какво друго можеше да направи едно сексапилно момче?

Нямаше време да се занимава с изтърканите й извинения, че е обещала да е на корицата, но не на цялата корица. Както и да е. С един замах я бе отпратил заедно с неубедителните й извинения.

Скот знаеше, че сега му е времето — сега излизаше силен и уверен след успеха на „Търсенето на викинга“ и бе хванал мечтаната главна роля в „Австралийски нощи“. Имаше нужда от някой, който ще съумее да направи безпогрешен, впечатляващ пиар.

И сега, докато седеше край басейна в хотела, Скот трябваше да измисли стратегия. Той погледна към Роб, който беше дошъл да обядва с него, след като мястото на Лесли се беше освободило.

— Трябва ми Марти Шепърд — решително заяви Скот.

Роб кимна в съгласие и отхапа от чийзбургера си.

— Трябва да говориш с Адам да го уреди — каза той, докато дъвчеше, имайки предвид мениджъра на Скот. — Кажи на Шепърд, че следващата година няма да се примириш с нищо под „Най-сексапилния мъж на света“ и „Най-красива личност на годината“.

Скот го изгледа гневно.

— Не става въпрос за това.

Роб скептично го погледна и измърмори с пълна уста.

— Не ли? Тогава за какво става въпрос?

— Да се уверя, че няма да свърша като шишкав актьор в някое телевизионно шоу, чийто най-голям филмов успех е „онзи, дето змията му изяде задника в Анаконда 4“.

Роб изглеждаше обиден.

— Ей, аз съм между два филма, затова съм качил няколко кила. Ще ги сваля до есента — той посочи бургера си на Скот. — И не си изкарвай яда от Джейсън Ендрюс на мен.

— Изобщо не съм ядосан — сопна се Скот. Той взе другото списание, което бе оставила Лесли, най-пресния брой на „Ас уийкли“ с така наречената „мистериозна жена“ на Джейсън.

— Просто ми писна през цялото време да слушам за тоя. Сигурен съм, че и на останалите им е писнало.

— Гняв — прошепна Роб тихо.

Скот завъртя очи.

— Както и да е.

Като видя колко е изнервен, Роб смекчи тона. Скот се намираше по-високо в хранителната верига на знаменитостите и това означаваше, че трябва да му се подмазва, да го предразполага и да гали егото му.

— Виж, ще се обадиш на Марти Шепърд. Човекът е бог в това, което прави — ухили се Роб. — Дори и леко закръглените, но приятни актьори в телевизионни шоута, чийто най-голям филмов успех е малка, но основна роля в най-новия сериал „Океан“, знаят това — той гордо взе пържен картоф от чинията и отхапа с наслада.

Скот беше изненадан.

— Получил си ролята?

— Ще снимам във Вегас този петък.

— Само един ден? Това е малка роля.

Роб предпочете да не обръща внимание на това.

— Както и да е, с Марти Шепърд след няколко седмици, това — той посочи към корицата на „Ас уийкли“ — ще бъдеш ти.

Скот остави списанието на масата.

— Значи мислиш, че всичко това с мистериозната жена е просто реклама?

Роб равнодушно вдигна рамене, изпивайки с поглед двете красиви, млади същества по бански, които тъкмо подминаваха масата им. Това беше четвъртият им не особено умел опит да привлекат вниманието на Скот. Даваше им още една обиколка, преди да ги заговорят.

— А не е ли така с всичко в наши дни? — отвърна Роб, оглеждайки задника на по-едрото момиче, което според него едва се побираше в шести размер. Ако нещата потръгнат с тези двете, той щеше да получи този задник.

— Скоро предстои да излезе нов филм на Джейсън Ендрюс, нали?

Скот кимна.

— „Ад“. Следващия месец.

— Това със сигурност е удобен начин всички отново да полудеят по него преди излизането на филма.

Скот съзря истината в думите му. Той огледа снимката на Джейсън, излизащ от „Мистър Чоу“ с така наречената мистериозна жена. Жената, брюнетка, беше завъртяла лицето си да не го хванат фотоапаратите.

— Коя мислиш, че е тя? — попита той.

Роб откъсна очи от красивите млади създания, които сега бяха стигнали до средата на басейна, и се наведе да погледне по-добре.

— Не знам… май прилича на Кейт Бекинсейл. Не, почакай, Ева Грийн — той подсвирна одобрително. — Определено най-доброто момиче на Бонд. Без съмнение.

Скот се съгласи с предположенията на Роб. Дългата тъмна коса и тялото, доколкото се виждаше, наистина напомняха чертите и на двете актриси.

— Вероятно е една от тях… не мога да кажа — замисли се той. — Със сигурност обаче изглежда доста секси.

— Нямаше да е с Джейсън Ендрюс ако не беше.

Скот го стрелна с поглед и Роб вдигна рамене.

— Съжалявам, но е вярно.

— Кой каза, че тя е „с“ Джейсън Ендрюс — посочи снимката Скот. — Единственото, което виждам, са двама души, които излизат от ресторант.

Роб смекчи изказването си с поглед.

— Не мисля, че той си пада много по платоничните забавления.

Преди Скот да отговори, двете млади създания спряха пред масата им.

— О, боже мой — възкликна радостно „размер две“ към Скот. — Бях права, казах й, че си ти — тя посочи към „размер шест“, която също зяпаше със замъглен поглед. — Ние сме твоите най-големи фенки.

Скот огледа жените от глава до пети. Ухили се и погледна към Роб и почти изядения чийзбургер.

— Е, приятелю, запазил ли си стая за десерт?