Майкъл Крайтън
Джурасик парк (59)

Плажът

Увлечен в преследването на динозаврите през криволичещия неравен тунел от бетон, Грант внезапно излезе през някакъв отвор, подобен на вход на пещера, и се озова на плажа, загледан в Тихия океан. В пясъка навсякъде около него подскачаха и играеха малки раптори. После животните едно по едно се оттеглиха в сянката на палмите, покрай плетеницата от мангрови клони. Там се подредиха по своя особен начин и впериха очи в океана. Сега гледаха право на юг.

— Нищо не разбирам — каза Дженаро.

— Аз също — рече Грант. — Единственото, в което се убедих, е, че не обичат слънцето.

Всъщност плажът не беше особено слънчев. Из въздуха се носеше лека мъгла, която се стелеше над океана. Но защо така внезапно бяха напуснали гнездото? Какво бе накарало цялата колония да излезе на плажа?

Дженаро погледна компаса на часовника си, след това и животните.

— Застанали са както одеве. Обърнати са в посока североизток-югозапад.

Откъм гората зад плажа се чуваше бръмченето на оградите с ток.

— Сега поне разбрахме как са се измъкнали от оградите — каза Ели.

След малко чуха боботенето на дизелов двигател и от мъглата изплува голям товарен кораб, който бавно се движеше на север.

— Значи това е причината да излязат — каза Дженаро.

— Сигурно са го чули, че идва — кимна Грант.

Докато корабът минаваше покрай острова, всички животни го наблюдаваха, без да издават звук. Само някои от малките писукаха и цвъртяха. Грант беше поразен от съгласуваното им поведение, от начина, по който се движеха и действаха като едно цяло. Но може би всичко това не беше чак толкова загадъчно. Той си припомни последователните промени в поведението им, започнали в пещерата.

Най-напред малките бяха показали признаци на оживление. След това възрастните го бяха забелязали. Накрая всички животни се бяха втурнали към плажа. Тази последователност, изглежда, показваше, че малките, които имаха по-остър слух, първи са усетили приближаването на кораба. После възрастните бяха извели стадото на плажа. Грант ги наблюдаваше и все повече се убеждаваше, че сега възрастните ръководят всичко. Тук, на плажа, животните стояха съвсем неподвижно и не се разхождаха така свободно, както в пещерата. Напротив, тук те се подчиняваха на строги правила почти като във военен строй. Възрастните бяха застанали на еднакво разстояние от десетина метра, всеки беше заобиколен от няколко новородени. Младите динозаври стояха между възрастните или малко по-напред.

Грант забеляза, че и възрастните не са равни помежду си. Една от женските беше с по-ярко оцветени ивици на главата и беше застанала в самия център на групата, строена на плажа. Същата самка бе стояла и в центъра на гнездото. Той предположи, че подобно на някои стада маймуни, рапторите са организирани по правилата на матриархалната йерархия и че животното с ярките ивици е царицата майка на тази колония. Забеляза, че мъжките са заели отбранителни позиции по краищата на групата.

Но за разлика от маймуните, чиято организация бе по-гъвкава и свободна, динозаврите спазваха строг, почти военен ред. Грант все още не можеше да си обясни причината за странното ориентиране на телата им в посока североизток-югозапад. От друга страна обаче, не беше изненадан. Палеонтолозите разкопаваха костен материал от толкова отдавна, че бяха забравили колко малко информация може да се извлече от един скелет. Костите можеха да дадат приблизителна представа за външния вид на животното, за ръста и теглото му. Можеха да дадат информация за прикрепянето на мускулатурата, а оттам и за някои основни характеристики на поведението на животното. От тях можеше да се съди за някои заболявания, които засягат костите. Но в действителност скелетът представляваше беден източник на информация, от която да се правят заключения за цялостното поведение на даден организъм.

Така или иначе, палеонтолозите разполагаха единствено с кости и използваха тях. Подобно на колегите си, Грант беше станал голям специалист в работата с кости и в даден момент беше започнал да забравя, че някои от предположенията му са недоказуеми. Вероятно истинските динозаври изобщо не отговаряха на представата, която хората си бяха изградили за тях. Поведението и социалният им живот следваха правила, съвсем непонятни за по-късните им потомци, бозайниците. И тъй като поначало динозаврите приличаха на птици…

— О, Господи! — възкликна Грант.

Взираше се в рапторите, които, подредени на плажа, наблюдаваха отминаващия кораб, без да издават звук, и внезапно прозря причината за поведението им.

Дженаро замислено клатеше глава.

— Тези животни — каза той — сигурно умират от желание да избягат оттук.

— Не — отвърна Грант. — Нямат никакво желание да бягат.

— Виж ти!

— Да — каза Грант. — Те искат да мигрират.