Кейт Холмс
Пясъчни замъци (7)

7.

Джеръд прекъсна целувката.

Изстена докато се отдръпваше, после свали ръцете й от врата си. Тя измърмори нещо като протест и се протегна, за да получи още една целувка, преди той най-накрая да успее да ги раздели.

— Оле! Това се казва целувка! — Държеше я настрани от себе си, дишаше тежко.

При всеки друг случай тя би се отдръпнала бързо като рак, който бяга към дупката си, мълчаливо би се смъмрила за кратката, жадна надежда, която целувките му бяха предизвикали.

Но този път не отстъпи. Вместо срам, през нея пробягаха силно желание и непривична женска увереност. Те затуптяха в гърдите й, с ритъма на сърцето, което биеше учестено.

Алис едва не избухна в смях единствено от възторг, че може да му влияе по подобен начин.

— Хайде — каза Джеръд. — Да вървим. Защото в противен случай се заклевам, че накрая ще те любя направо тук на плажа, а не съм го правил откакто бях на шестнадесет.

Гласът му, който обикновено беше равен и дълбок, сега звучеше леко дрезгаво. Този път той реши да играе безопасна игра и отново хвана ръката й. Пръстите му се преплетоха с нейните така естествено, сякаш бяха вървели по този начин хиляди пъти до сега.

— Наистина ли? — попита тя, когато се увери, че може да изрече думите, без да се запъне. — Си правил любов на плажа, имам предвид.

Той се засмя.

— Да. Но не когато бях на шестнадесет. И не на този бряг. Имаше прекалено много хора наоколо, дори тогава.

Как ти се стори? Тя не посмя да формулира въпроса с думи.

— Не е нещо, което толкова да се възхвалява, все пак — додаде той, сякаш можеше да чете мислите й. — Пясъкът влиза навсякъде, без значение колко внимателен се опитваш да бъдеш.

— Навсякъде? — произнесе момичето и веднага съжали. Добре, че поне тъмнината прикри изчервяването, пламнало на бузите й.

— Навсякъде — отговори той и за щастие не се засмя. — Но целувките, е-е, това е съвсем друго нещо. Пясъкът не е проблем, ако само се целуваш.

— О-о… — Почувства как стомахът й се размеква при загатнатото обещание в неговите думи.

Вървяха почти до водата, толкова близо, че от време на време някоя вълна ги достигаше, завърташе се около глезените им, после се оттегляше и ги оставяше да крачат отново по голия пясък.

Може би изключително силна вълна ги настигна или може би те просто се бяха приближили прекалено до морето, толкова погълнати един от друг, че не забелязваха къде вървят.

Каквато и да бе причината, една вълна внезапно ги заля, стремително се издигна над коленете им. Полата на Алис се изду като балон около нея и заплава на повърхността.

Това нямаше да е чак такъв проблем, ако нещо студено, влажно и лепкаво не се бе завило около крака й.

Тя извика стресната и се опита да го изрита. Нещото се зави по-здраво около нея. Тя ритна отново с крак, като се опитваше да запази равновесие.

— Какво… — Джеръд задърпа ръката й, опитвайки се да я върне обратно, но беше прекалено късно.

Вълната устремно премина покрай тях и се отдръпна също толкова бързо, като издърпа пясъка изпод краката им.

Алис се олюля, все още се опитваше да се отърве от онова, което обвиваше крака й, после се препъна, извика и падна във водата, като повлече и Джеръд със себе си.

При преминаването на последната вълна се нагълта със студена, песъчлива вода. Изплю, закашля се, изрече някакво проклятие и глътна вода отново, когато следващата вълна ги заля. Джеръд се мяташе във водата до нея, подхвърлян ту в едната посока, ту в другата от бурното море. Те се сблъскаха, започнаха да се смеят и едва не се удавиха, когато ги заля трета вълна.

Джеръд се задавяше от солена вода и смях, но се опита да сграбчи момичето и хвана само кълбо разпусната коса, което се носеше по водата. Сграбчи отново и хвана здраво бедро, покрито с мокра памучна материя. Този път задържа здраво, беше прекалено изкусителен улов, за да го пусне така лесно, без значение колко солена вода нагълта междувременно. Той се завъртя и успя да хване ръката на Алис точно когато морето се опитваше да я издърпа от ръцете му.

— Хванах те! — извика радостно той и я придърпа към себе си, помогна й да седне малко по-нагоре на плажа, където вълните не можеха да ги прекатурят, макар и не чак толкова далеч, че да избягат съвсем от новите прииждащи вълни.

Той нямаше нищо против. Алис също, изглежда. Тя рухна до него, като се смееше и плюеше.

— Благодаря за накисването, приятелко — каза той и нарочно я напръска. — Ако знаех, че ще се опиташ да ме удавиш, щях да взема поне банските си и шнорхела.

— Водораслите ме нападнаха — каза тя и го намокри на свой ред. — Освен това, на първо място, ти си виновен, че ми завъртя главата.

— Аз да съм виновен?

— Ти ме целуна — поясни тя и се хвана за него, когато ги заля нова вълна.

— Да, направих го! — доволен от себе си, той я целуна отново.

Този път устните й бяха студени, влажни и солени, но огънят в нея беше като огъня, който гореше в него. Гърдите й, твърди и пищни, се притиснаха към тялото му, подканваха го да ги докосне. Целувката му стана още по-дълбока, ръката му се плъзна от рамото й към гърдите.

При докосването тя изстена и се наведе към него. Нежната плът, зряла и изкусителна, изпълни ръката му. Болката в слабините заплашваше да отвори ципа на дънките, а мускулите на дупето му се свиваха от желанието да я обладае.

Ако Алис не бе дошла първа на себе си, той щеше да я занесе по-нагоре на брега, където вълните не достигаха, и щеше да я люби точно там и по дяволите всеки човек, който случайно можеше да мине по тези места.

— Не тук — започна да протестира тя, като дишаше тежко и го отблъсваше. — Не така.

— Не — повтори той със съжаление, макар да знаеше, че е права.

Някак си те се изправиха на крака. Вече не се смееха. Взаимното им желание бе прекалено силно, за да се шегуват и закачат. Джеръд я придърпа към себе си, пазейки я, доколкото можеше, от бриза, който сега им се струваше доста по-студен, тъй като бяха вир-вода.

Така прегърнати тръгнаха обратно по брега, към къщата на Алис. За негова изненада тя въобще не беше далеч.

Още веднъж Джеръд я пренесе от плажа до стълбите на къщата. Този път и той беше бос като нея, но почти не го забеляза. Можеше да мисли единствено за умълчалата се в ръцете му жена и какво ще се случи, когато затворят вратата й след себе си.

 

 

Това е лудост, каза си Алис. Безумство. Тя почти не познава този мъж, а сериозно мисли да прекара останалата част на нощта в гореща, страстна любов с него.

Все пак, когато той я остави да стъпи на първото стъпало, момичето взе ръката му в своята и го поведе нагоре.

— Добре, че завързах ключовете на колана си — изрече тя, като се опита да се засмее, докато неумело се бореше с мокрия възел на талията. — Иначе никога нямаше да можем да влезем.

— Щях да намеря начин. — Той побутна ръцете й настрани и отвърза възела.

Не отвърза нищо друго, но дъхът на Алис се спря разгорещен в гърлото й, жаждата и желанието й нарастваха при мисълта как той я съблича, ръцете му докосват голото й тяло, подлудяват я.

Алис потрепери, но не от студ.

Някак си успяха да отворят вратата. Заля ги ярко жълта светлина и те започнаха да премигват. Преди тя да направи и крачка, Джеръд протегна ръка и запречи пътя й. Алис погледна нагоре сепната и го видя да се взира в нея, очите му бяха опасно тъмни и пронизващи.

— Сигурна ли си? — попита той, гласът му бе нисък и дрезгав. — За… За нас?

Алис отвори уста, после я затвори отново, внезапно я бе обзела неувереност. Дали е сигурна? Никога преди не бе правила подобно нещо, никога не бе целувала мъж, докато се замае от желание, никога не бе отивала в леглото с някого, без да знае друго за него, освен факта, че той я иска толкова много, колкото и тя него.

Пое си дълбоко дъх, бореше се с напрежението и жаждата, която кипеше в нея.

— Сигурна съм.

Той се отпусна, после свали ръката си.

— Слава богу…

След това влязоха в къщата и затвориха вратата след себе си, като се поглъщаха с устни и лудешки дърпаха мокрите си дрехи, опитваха се да ги разкъсат и да ги запратят настрани, после отидоха със залитане в спалнята.

Не си дадоха труда да дръпнат кувертюрата на леглото, просто се хвърлиха отгоре, с все още преплетени, но вече голи, тела, отворени един за друг.

Нямаше никакви предварителни любовни игри. Не ги желаеха. Джеръд за миг се поколеба, надвесен над нея.

— Съвсем сигурна ли си? — беше леко задъхан от усилието да се сдържа. — Кажи ми сега. Мисля, че няма да мога да спра щом веднъж…

— Сега — Алис го придърпа надолу и в себе си.

 

 

Джеръд си пое дълбоко дъх и се насили да отвори очи. Алис лежеше до него на леглото, гола и зашеметяващо красива.

— По дяволите… — Нежното проклятие беше едновременно молитва и задъхана похвала.

Краката им бяха преплетени в кулминационна последица от секса, кожата им все още бе гореща и хлъзгава от пот. Нямаше нужда да поглежда, за да разбере, че и тя диша така учестено като него — гърдите й се притискаха към него с всяко нейно неравномерно вдишване.

Не се бяха погрижили да включат нощната лампа, но от антрето се процеждаше достатъчно светлина, за да се вижда обърканата, мокра коса на Алис, която се бе разпръснала по кувертюрата подобно на разнищени водорасли. Очите й бяха затворени, гъстите тъмни мигли се чернееха до съвършената й кожа. Устните й бяха полуотворени, все още леко подути от целувките му и той можеше да види лекото помръдване на ноздрите й, докато дишаше.

Вълна на задоволство премина през него — задоволство и немалко мъжка гордост, че бе успял да се промъкне под нейната хладна, сдържана маска, която обикновено носеше, и да я обърне наопаки. Не че и тя не го бе подлудила малко.

Смътно си спомняше, че й бе предложил един последен шанс да се откаже от този техен лудешки порив. Радваше се, че не се бе съгласила. Той бе така възбуден от желанието си да я има, че вероятно щеше да експлодира, ако бе отговорила не.

Сексът беше замайващ и все пак той не беше сигурен дали не му харесва също толкова да лежи до нея след това. Може би дори повече. За един мъж това беше страхотна лудост.

Имаше нещо толкова истинско в това, че не можеше да не се зачуди дали мозъкът му не бе промит с малко морска вода, докато се търкаляха преди малко по брега като дечурлига.

Или може би тя бе такава невероятна гледка, че да я наблюдава беше особено удоволствие само по себе си. Притежаваше сочно, сексапилно тяло като от корица на Плейбой, с големи гърди, но с тясна талия, която се разширяваше в съвършени бедра и фантастични крака, които сякаш нямаха край. Той можеше да я наблюдава с часове, наслаждавайки се на меките извивки и съблазнителни вдлъбнатини, усещаше я топла и истинска до себе си.

По време на заредените с хормони младежки години, когато двете му основни страсти в живота бяха фотографията и опитите да убеди серия приятелки да го придружат до задната седалка на стария му плимът, той понякога мечтаеше да стане фотограф на Плейбой.

Странното бе, че сега, когато бе с жена, която би разстроила съня на всеки разумен мъж, не изпитваше нужда да я снима. Не и по този начин, отдадена на страст, чувствена и уязвима.

Тази сутрин, докато я наблюдаваше как работи, на него болезнено много му се искаше да улови извивката на шията, накланянето на главата, как шнолата изпуска някои къдрици и те се спускат надолу по гърба й. Гледаше как ръцете й се движат по листа с увереност, която го омагьосваше, и в онзи момент той така настойчиво искаше да я снима, че го почувства почти като физическа болка. Но сега…

Беше правил голи снимки преди — както всеки сериозен фотограф, дори и само за да се научи как — така че не бе това. Той дори бе снимал гола и една от любовниците си, която гордо бе окачила серия от тях на стената си, където целият свят можеше да ги види.

Фотографията беше неговото изкуство, неговия живот, а Алис…

Като че ли по команда тя отвори очи, въздъхна слабо, едва доловимо, после обърна глава, за да го погледне.

Алис. Джеръд си пое дъх поради внезапно обзелото го желание и дори още по-стряскащото и непознато чувство за притежание. Той се повдигна на лакът, като внимаваше да не размести сплетените им крака.

— Хей — изрече само. Не можеше да измисли нищо друго.

Ъгълчетата на устните й се извиха слабо.

— Ти си хей.

Кичур влажна коса се бе залепил на бузата й. Той го дръпна, после внимателно го сложи зад ухото й.

— Все пак повече харесвам косата ти пусната — каза й.

Устните й се извиха в кисела, малка гримаса.

— Ще е голяма бъркотия при разресването обаче.

— Аз ще ти я среша — предложи той, като нарочно зави един дълъг кичур около пръста си.

— Ти?

— Аз. — Той се наведе и я целуна. В тялото му лумнаха живителни пламъци, макар да се бе заклел, че последният тур го е изтощил за доста дълго време.

— По-късно. — Пусна кичурчето коса, за да може вместо това да докосне гърдите й.

— Много по-късно — промърмори Алис, съгласявайки се, като се премести така, че да обвие великолепния си крак около неговия, сякаш искаше да е сигурна, че няма да й избяга. Не бе нужно да се безпокои. Той нямаше намерение да опитва.

 

 

Този път го направиха по-бавно, изучаваха, вкусваха, смееха се на водораслите, заплетени в косата й, мърмореха окуражителни думи при всяко ново, чувствено откритие.

За първи път в живота Алис откри, че се наслаждава на преживяването, желаеше още, предлагаше още от себе си, без да спира да се чуди дали трябва. Вероятно това чувство на свобода произлизаше от факта, че е далеч от обичайния си начин на живот или пък защото търкалянето й с Джеръд на плажа бе разбило характерните за нея задръжки.

Или защото Джеръд явно се радваше да осигури нейното удоволствие преди своето собствено. Малкото й предишен опит в секса я бе накарал да си мисли, че мъжете са склонни да се наслаждават на тялото й и да забравят за нейното присъствие. Не и Джеръд. Ръцете му бяха вълшебни. Устните и езикът му правеха чудеса, разбуждаха емоции, удивителни и непознати.

Тялото й отговаряше по начини, за които не бе и сънувала. Ако онзи първи оргазъм я бе разтрошил на хиляди парченца, следващите й дадоха цялостност, като че ли силата им събираше различните нейни частици в по-здраво цяло.

Когато той най-накрая се предаде и поиска собственото си удовлетворение, Алис полетя във висините заедно с него, не в свой оргазъм — нямаше останали сили, — а в споделената радост от това удоволствие.

Не знаеше колко време лежаха така; телата им, горещи и преплетени, се носеха между отпуснатото, преситено задоволство и изкушението да се отдадат на съня. Времето вече не съществуваше и в света бяха само те двамата.

Но тогава тя обърна глава и усети пясък да скърца под бузата й. Това я извади от сънливата мъгла.

— Джеръд?

— Мммм? — измърмори той, като дори не отвори очи.

— Ще си взема душ.

Той отвори едно око, после се усмихна бавно и мързеливо:

— Искаш ли да ти помогна?

— Ще ми е приятно — каза тя, сепната от възбудата, която това простичко предложение предизвика у нея.

След преживяванията им тя би се заклела, че няма енергията да направи нещо друго, освен да се заклатушка към банята.

Бе грешала. Може би заради предложението му да насапуниса гърба й, или защото ръката й, докато го миеше, усещаше здравите му гърди, хлъзгави от водата и сапуна, но тази вечер дори невъзможното ставаше възможно. Този път се любиха бързо, но нежно, спокойно след чувственото охолство.

Джеръд настоя да я среше. Седнаха на леглото — след като изтръскаха пясъка от него — и той оправи заплетените й коси. Дори начинът, по който прокарваше гребена, бавно, сякаш се наслаждаваше на всяко докосване, беше достатъчен, за да се разлее топлота в нея.

Когато най-накрая заспаха, телата им така добре и удобно прилягаха, сякаш винаги бяха спали в едно легло, гърбът й се опираше на широките му гърди, ръката му я обвиваше, дланта му нежно бе обхванала гърдата й.